ИДИЛ и глобалният футболен мач
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ИДИЛ и глобалният футболен мач

Протестиращи срещу ИДИЛ в Аман размахват снимки на краля на Йордания и на жестоко убития йордански военен пилот

ИДИЛ и глобалният футболен мач

Въпреки изгарянето на йорданския пилот, няма нито една влиятелна суннитска институция или учен, които да са обвинили групировката в неверие

7581 прочитания

Протестиращи срещу ИДИЛ в Аман размахват снимки на краля на Йордания и на жестоко убития йордански военен пилот

© Muhammad Hamed


Живеем във време, когато за няколко години, а понякога – и за броени дни, представите на мнозина се преобръщат, люшкайки се в оценъчната скала на ценности, понятия и дефиниции. Така "радикалното" бързо придобива почти хрисимите характеристики на "умерено", предизвикващо едва ли не симпатиите на публиката в един глобален футболен мач. Ето как Йордания, в израз на гнева си след чудовищната екзекуция на изгорения жив неин пилот, освободи един от най-радикалните ислямисти – шейх Абу Мухаммад ал-Макдиси, духовен учител на "Ал Каида" и "мъченика" аз-Заркауи.

Аргументът на йорданците е прозрачен: ал-Макдиси отдавна критикува "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), не толкова заради смисъла и същността на нейните действия, а по-скоро в израз на несъгласието си с прекомерната жестокост и показност, с които тя ги осъществява. И нахъсена от оспорваната борба "на терен", която следи in real time чрез медиите и социалните мрежи, агитката ни contra ИДИЛ не трябва да забравя и за миг, че ал-Макдиси е свързан със същата онази "Ал Каида", на която "дължим" и 11-ти септември, и 7-ми януари, че и куп други "междувременни" събития на Изток и Запад.

След тоталния крах на светските идеологии, панарабизма и местните национализми в близкоизточните общества, единствено ислямът отново задава "свода" на легитимните за мнозинството вътрешнокултурни параметри и ориентири на моралните ценности, обществените и политическите дебати. Ето защо мнозина, особено от нашата част на публиката ни contra ИДИЛ се обнадеждиха от новината, според която шейхът на Ал-Азхар, най-престижната суннитска институция в света, призова за крути мерки срещу ИДИЛ. Български медии внесоха свой принос в международната новина, като даже обявиха, че "суннитски лидер иска джихад за бойците на ИДИЛ."

Длъжни сме да поясним, защото това е много важно. Шейхът на Ал-Азхар се е позовал на вътрешноислямски норми – в случая шариатски наказания за убиване като разпъването на кръст, като ясно е изразил възмущението си към начина, по който ИДИЛ действа. Определено обаче Ахмад ат-Тайиб не е призовал от името на Ал-Азхар към джихад срещу ИДИЛ, както у нас се разкрасява тази международна новина. За да призове към джихад, Ал-Азхар първо трябва да направи такфир ("обвинение в неверие") към ИДИЛ, вследствие на което привържениците на формированието на ал-Багдади ще изпаднат в състояние на "вероотстъпничество" (иртидад) и по този начин ще подлежат на предвижданото от исляма смъртно наказание. Джихад не може да се води срещу мюсюлмани, така че в случая е приложена друга, вътрешноислямска религиозноправна норма.

Ако Ал-Азхар и другите истински влиятелни центрове на суннитския ислям приложат такфир спрямо ИДИЛ, това незабавно ще я делигитимира и би могло да довърши формированието много бързо. Трудно е да се направи такъв такфир, упражняван от самата ИДИЛ много често, което всъщност й позволява да убива невинни от наша гледна точка хора с мюсюлманска идентичност, третирани обаче от нея като "неверници" или в случая "вероотстъпници". Впрочем, много от по-широко скроените традиционни улеми, както и голяма част от обикновените мюсюлмани често иронизират поведението на формирования като ИДИЛ или "Ал Каида", наричайки ги "такфиристки" (такфири), т.е. прекалено често прибягващи до такфир, но това не означава, че прилагат към тях такфир, "отлъчвайки" ги от исляма. Редица изследователи и анализатори пък използват определението "такфиристки", за да подчертаят обсесията на тези формирования по прилагането на такфир към онези мюсюлмани, които те смятат за "номинални" и фактически напуснали исляма със своите възгледи и поведение.

Лидерите на ИДИЛ и техните улеми обаче познават отлично текстуалната религиозна традиция, с която си служат, което затруднява "умерените" учени и институции в този вътрешномюсюлмански спор. И затова до този момент няма нито една влиятелна суннитска институция или учен, които да са обвинили ИДИЛ в неверие чрез такфир, а само това де факто е вътрешноислямската религиозна процедура някой да бъде обявен за немюсюлманин. Отпадайки от ислямската общност (умма), обявеният за вероотстъпник се третира като немюсюлманин и срещу него вече може да се води легитимен джихад.

На онези, които ще започнат да коментират, че много мюсюлмански лидери и институции са "осъдили" ИДИЛ, бързам да кажа – разбира се, няма съмнение за това, че се осъждат зверските действия на ИДИЛ и то е изцяло положителен факт. Тук обаче има тънкост, която е от фундаментално значение за отношението на мюсюлманите суннити към ИДИЛ. Има огромна разлика между изразяването на гражданска позиция от религиозни институции или пък издаването на осъждаща декларация (байан ли хукм Аллах), с каквато шейхът на Ал-Азхар определи действията на ИДИЛ като "сатанински", и на фетва или процедура по такфир, с които дадено лице или група и техните действия се поставят извън исляма, а самите те се третират вече като неверници.

Парадоксът е, че открито отказвайки да извърши такфир спрямо ИДИЛ, ал-Азхар се позовава на свои "принципни" схващания въз основа на теологически възгледи, че ако мюсюлманите от ИДИЛ сами не са се открекли от исляма, те не могат да ги обявят за вероотстъпници. Защо? Ал-Азхар със сигурност има опит в такфир на далеч по-безопасни интелектуалци като например професор Наср Хамид Абу Зайд, обвинен във вероотстъпничество от каирски съд, позоваващ се на същите религиозни тълкувания в Египет.

Не зная дали и как, играейки си с нервите на традиционните учени и институции като Ал-Азхар, ИДИЛ ще премине всякакви граници, служейки си с процедури, плъзгащи се по ръба на шариатската легитимност, каквато бе изгарянето на пилота. А ние наистина не може да не следим събитията заинтригувано, защото се твърде важни. Това не е някакъв глобален футболен мач, а процес, разбирането на който е свързано с редица специфични особености на близкоизточните общества.

Този процес води до ежедневни трагични събития, в който загиват стотици хора, а на изпитание е подложена не само политическата география на Близкия изток, но и културното взаимодействие на целия регион с останалата част на света.

Означава ли всичко това, че обикновените хора с мюсюлманска идентичност в Близкия изток, а и навсякъде по света, са "виновни" или "съпричастни" към деянията на ИДИЛ? Разбира се, че не, но и не за тях става дума тук, а за реалностите, произтичащи от значението на онова, което правят и ни казват ислямските учени, лидери и институции.

*Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърска програма "Общество и култура на арабския свят". През последната година (2013–2014 г.) е работил в Принстънския университет, САЩ. Публикациите му включват десетки научни статии и студии в областта на близкоизточните изследвания и ислямознанието. Автор и съставител на няколко книги, сред които и монографията "Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото" (изд. "Изток-Запад", 2012).

Живеем във време, когато за няколко години, а понякога – и за броени дни, представите на мнозина се преобръщат, люшкайки се в оценъчната скала на ценности, понятия и дефиниции. Така "радикалното" бързо придобива почти хрисимите характеристики на "умерено", предизвикващо едва ли не симпатиите на публиката в един глобален футболен мач. Ето как Йордания, в израз на гнева си след чудовищната екзекуция на изгорения жив неин пилот, освободи един от най-радикалните ислямисти – шейх Абу Мухаммад ал-Макдиси, духовен учител на "Ал Каида" и "мъченика" аз-Заркауи.

Аргументът на йорданците е прозрачен: ал-Макдиси отдавна критикува "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), не толкова заради смисъла и същността на нейните действия, а по-скоро в израз на несъгласието си с прекомерната жестокост и показност, с които тя ги осъществява. И нахъсена от оспорваната борба "на терен", която следи in real time чрез медиите и социалните мрежи, агитката ни contra ИДИЛ не трябва да забравя и за миг, че ал-Макдиси е свързан със същата онази "Ал Каида", на която "дължим" и 11-ти септември, и 7-ми януари, че и куп други "междувременни" събития на Изток и Запад.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    caiko avatar :-|
    Цайко

    [email protected], този човек направи на пух и прах всички теории за добрия мюсюлманин и умерения ислям. Както и да е, съгласен съм с него.

  • 2
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    "И затова до този момент няма нито една влиятелна суннитска институция или учен, които да са обвинили ИДИЛ в неверие чрез такфир"

    Не съм убеден, че това е точно така. Но съм убеден, мюсюлманите шиити отдавна определят изродите от ИД като такфири (неверници).

    http://sachtimes.com/en/world/around-the-world/1813-takfir-is-totally-condemned-in-islam-grand-ayatollah-subhani

    http://www.abna24.com/english/service/grand-ayatollahs/archive/2014/12/04/655970/story.html

  • 3
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Всъщност намерих и сунитски учени и имами, които определят терористите от ИД като такфири:

    http://www.abna24.com/english/service/centeral-asia-subcontinent/archive/2014/06/22/617951/story.html

    http://shiamarkaz.com/sunni-scholars-denounce-isil-atrocities/

    http://makhateraltakfir.com/en/News/View/7295/

  • 4
    ilinko avatar :-|
    ilinko

    Какви са тези анализи... такфири, религиозноправни норми, суннитски институции, неверия... Да не би да съм преспал в машина на времето и това да е публикация от 14ти век?

    Абсолютно безумие е в началото на 21ви век да се мислят такива неща. Не мога да повярвам, че не може да се осъди убийството на хора без причина, само защото то се било плъзгало по ръба на шариатската легитимност.

    Що за модерна общност може да бъде това, щом толерира някакви си средновековни норми, само защото нямало конкретни религиозни причини да се смятат за неверници?

  • 5
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    До коментар [#4] от "ilinko":

    Във въпроса се крие и отговорът - няма такова нещо като модерна общност. Иначе статията е много добра. Стегнато и кратко обяснява как разсъждават тези хора и защо, което е добре да се прочете внимателно от западния свят, и ще осъзнаем много неща, които ни изглеждат необясними.

  • 6
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    До коментар [#4] от "ilinko":

    Ма, то реално самото общество не толера подобни престъпления.... имам предвид мнозинството обикновени мюсюлмани по света, а не техните учени, улеми и т.н. На много места в ислямския свят, а и на Запад, където живеят много мюсюлмани имаше митинги срещу ИДИЛ, тяхната идеология и престъпления. Има все повече мюсюлмани, които смятат тези терористи за такфири (разбирай не мюсюлмани). Много от държавните лидери на страните от региона също смятат така.... примерно иракския премиер Абади. Или йорданския крал Абдула, който каза, че тези от ИД не са мюсюлмани.

  • 7
    bfm avatar :-|
    bfm

    "няма нито една влиятелна суннитска институция или учен, които да са обвинили групировката в неверие"

    Това не е съвсем вярно.

    http://www.vesti.bg/sviat/blizak-iztok-i-afrika/sunitski-lider-prizova-da-se-ubivat-bojci-na-id-6031204

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#4] от "ilinko":

    Първо, тази статия е предимно атака срещу пълната некомпетентност на местните журналисти да пишат заглавия, което само по себе си е толкова широко разпространено явление, че няма смисъл от единична критика.

    Второ, за да се вникне в психиката на движението ИДИЛ и за да му се противопоставяме, трябва да гледаме точно норми от 14-ти век, че и по-ранни, защото точно там се съдържа веруюто на участниците в движението. Ислямът има радикални течения, в които се пропагандират крути мерки против мюсюлманите, възприемащи немюсюлмански възгледи и начин на живот. Това, само по себе си, е тяхната основание за жестоките убийства. След като самите движения бъдат обявени за немюсюлмански, членовете им губят своята легитимност на мюсюлмани - нещо, което ще разруши вътрешния мир в организацията. Именно затова е странно защо религиозните водачи на мюсюлманите все още не са го направили.

  • 9
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    ах.

    обичам да виждам как експертната ни общност открива виртуалните форуми като източник на академични нагласи и съответно тунингова възгледите си спрямо прочетеното. бих очаквал обратния процес - експертите да създават нагласи, а не да променят възгледите си спрямо вече съществуващите такива, бълбукащи в нашия низкопоставен спрямо високата академия слой. но след като "топ даун" подходът, който очакваме, се сменя за "ботъм ъп", защо пък да не продължим да пишем? а колко е трагично, когато въпросните експерти сменят арбитрарно гледната точка през годините. за жалост, отново се оказвам прав относно механизмите на такфир, пълната неадекватност на определения като "умерени" и "радикални" мюсюлмани и липсата на ефективен такфир спрямо ИД заради вътрешномюсюлманските особености, най-вече на нормативните им текстове. нещо, което на никой не му стиска да признае.

    пожелавам си наистина експертите ни да бяха по-бавни да четат форуми и да мислеха повече. ако беше така, нямаше да ставаме свидетели на еволюцията - в истинския смисъл на думата като невъзможното "преливане на същности" - на схващанията ни от посока на "всеобхватна толерантност" към "ама то май пийсмейкингът няма да сработи". от твърденията, че "не може да се говори за радикален ислям, но "някои мюсюлмани са по-радикални" до "то май не може да твърдим, че ИД не са легитимни въз основа на казионни суннитски мнения, че "ИД са лоши". понякога е дори досадно човек да следи всички тези противоречия в хронологичен план в името на експертната видимост.

    и моля ви се, редакцията. стига с този "ИДИЛ". както отдавна посочих, групировката се казва ИД. ако ние си мислим, че като я наричаме "ИДИЛ" вместо ИД, я омаловажаваме, ще се оказваме в позицията да наричаме РБългария "НРБ", защото не сме съгласни с демократичния преход. а ако сочим към френското външно министерство като източник на такова схващане, трябва да й казваме направо "Даиш" или "Главорезите от Даиш", по емоционалному, нали? и естествено, ако не го правим, следва да се придържаме към коректността. защото и в ИД, и в ИДИЛ, и в ИСИЛ, и в ИСИС, и в Даеш присъства онова, което боде очите на всички - "ислямското". и което, впрочем, дори прави невъзможно назоваването на "антисемитизма" "антисемитизъм" от Оланд, а го приравнява с "расизма". тъй че "да внимаваме", както казва литургичния текст на конституционно санкционираната деноминация в Бг, за да не се окажем и антисемити, след политкоректни.

  • 10
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#4] от "ilinko":

    ще ни се или не, това е бъдещето. теорията на модернизацията и идеята за религията като отмираща идейна надстройка сама умря.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.