С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 6 фев 2015, 17:26, 9045 прочитания

Най-последната автобиография на Карл Джераси

Или истории за пощенски марки, химия, книги и потивозачатъчни хапчета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В портмонето си винаги носеше пощенска марка. С гордост отбелязваше, че той е един от малкото хора в Австрия, а дали не и единственият, които приживе са видели лика си на марка. Причината да я има у себе си не е честолюбие, а защото преди време получил важна пратка на адреса си във Виена и трябвало да я вземе от най-близкия пощенски клон срещу документ за самоличност. Имал само американска шофьорска книжка, с която в САЩ човек може официално да се идентифицира навсякъде. Но не и във Виена, където служителката отказала да му даде пратката. "Тя наистина ми беше важна, примолих се на жената в пощата, но тя беше непреклонна." Изведнъж се присетил за марката и й я показал. "Кой е човекът на марката?", попитал той. "Карл Джераси", отговорила жената зад гишето. "Този на марката и аз един и същ човек ли сме?" "Да", отговорила жената. "Е, тогава ми дайте пратката. Това е "документ", издаден от вашата институция."

На 90 като на 19


Имах честта да се запозная Карл Джераси преди две години на обяд в тесен кръг. Докато разказваше истории като горната, завидните му 90 години за миг не се усетиха. Издаваше ги единствено сгъваемото столче тип рибарско, което винаги носи със себе си. Когато е седнал, го разпъва и поставя на него единия си крак заради проблеми в ставите.


Енергичен, интересен, чаровен, с бели букли и розова поло шърт, с чувство за хумор, пълен с истории и опит. На майчиния си немски, но с американски акцент, той умееше да разговаря както с хора на неговото ниво, така и с 20-годишни студентки. Като се умореше, превключваше на английски.

Обядът беше уговорен трудно, като се има предвид активното всекидневие на един 90-годишен човек. Трябваше да се намери време между непрестанните пътувания между трите му къщи в Сан Франциско, Виена и Лондон, между премиерите на новите му театрални постановки и подготовката на следващите книги, между стотиците лекции, гостувания и презентации по света, на които Джераси е в центъра на вниманието.

Независимо къде се намира, програмата му включваше фитнес пет дни в седмицата, поне по половин час. "Точно до дома ми във Виена има едно удобно студио, в което ходя да тренирам почти всеки ден", разказа с небрежен тон Джераси.



Карл Джераси, професорът по химия от Stanford University, известен като създател на противозачатъчното хапче, почина на 30 януари на 91-годишна възраст в дома си в САЩ. Самият той не обичаше наименованието "антибебе", защото всъщност хапчето е против нежелани бременности и аборти, а не против бебета. Не обичаше и да бъде наричан и негов баща, защото то е резултат от усилията на цял екип.

Освен това през дългата си и активна кариера Джераси има стотици други значими постижения, но както е характерно за сферата на науката, някои от тях остават в дневния ред само на елитна група хора. Въпреки това Джераси успява да приложи голяма част на практика. Той е успешен комбинатор на наука и предприемачество, като създава и ръководи собствени компании в сферата на химията и биотехнологиите. Само един пример – една от компаниите му се занимава с метопрен, който имитира хормон, срещан само при насекомите и регулиращ техния растеж. Това вещество спира възпроизвеждането на насекомите и се използва в селскостопански пестициди.

Научните постижения носят след себе си и награди. Джераси е единственият химик, който има едновременно националните медали по наука и по технологии на САЩ, има над 30 почетни звания хонорис кауза, носител е на Големия кръст за заслуги на Германия. Списъкът е безкраен. Само че в него липсва Нобеловата награда.

"Винаги съм знаел, че няма да я получа, въпреки че мои студенти я притежават. Причината е, че сред журито има много набожни католици, които не могат да приемат хапчето", сподели Джераси с усмивка. В същото време той е критикуван и от "своите": в очите на по-религиозните евреи делото на Джераси е също толкова непростимо. Дори на нашия обяд присъстваше един равин, който на прощаване не пропусна да каже колко лошо нещо е дал на света Джераси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Преструктурирането на дълговете в банковия сектор в Турция се забавя Преструктурирането на дълговете в банковия сектор в Турция се забавя

Частният сектор и държавата не могат да достигнат до консенсус

21 юли 2019, 804 прочитания

Опитите на ЕС да ускори своята сателитна навигационна система претърпяха удар Опитите на ЕС да ускори своята сателитна навигационна система претърпяха удар

Европа иска да не изостава от геополитическите си конкуренти САЩ, Китай и Русия

21 юли 2019, 942 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Добре дошли в реалността

Още във втората си седмица на власт, новото правителство в Атина започна да отстъпва от предизборните си обещания и пред международните кредитори

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността