С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 12 фев 2015, 10:25, 8896 прочитания

Ново начало за Гърция

Сделка между Атина и еврозоната все още е възможна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Новото гръцко правителство на премиера Алексис Ципрас, което управлява едва от две седмици, вече се качи на влакчето на ужасите. Застанало на ръба на кризата, то предпочете да направи крачка напред. Едностранно обяви, че няма да спазва споразумението между предишното гръцко правителство и кредиторите на страната и че увеличи разходите, като при това няма да изпадне в дефицит. Отговорът беше предвидим: останалата част от еврозоната и особено Европейската централна банка (ЕЦБ) и Германия, се почувстваха изнудвани и отговориха на блъфа. ЕЦБ усложни достъпа на гръцки банки до ликвидност, а администрацията на Ангела Меркел даде да се разбере, че излизането на Гърция от еврозоната може да бъде преодоляно.

Логично, това бе необходим, но недостатъчен отговор. Беше необходим, защото една парична система не може да функционира стабилно, ако една малка част от съюза е в състояние да държи ядрото на системата като заложник. Дадена държава не може едностранно да реши да увеличава разходите си за сметка на други части от съюза и да се надява, че ще получи от ЕЦБ финансиране за това решение. Не може също така едностранно да анулира споразумения между свои предишни правителства и европейските партньори.


Въпреки това отговорът за момента е недостатъчен. Новото гръцко правителство идва на власт със солиден мандат да промени курса както на вътрешната икономическа политика, така и на отношенията на страната с партньорите ѝ. Няма как този вот да бъде пренебрегнат. Гърците се нуждаят от реалистична перспектива, че че ежедневният им живот ще се подобрява. Тази перспектива не може да се появи в резултат на хазарт, едностранни действия или изнудване. Тя трябва да дойде като последствие от сериозни действия у дома и споразумение между партньорите в Еврогрупата. Какви са основните елементи в подобна договорка?

Първо, новото гръцко правителство трябва да подходи сериозно към обещанията си за справяне с вътрешните проблеми. Както новият финансов министър се изрази красноречиво на пресконференцията в Берлин, битката срещу укриването на данъци и корупцията е от решаващо значение, но предишното правителство не ѝ е отдавало необходимото значение. Изработването и прилагането на конкретен план би повишило значително доверието в новото правителство – едновременно у дома и навън.

Вторият елемент е програма за финансовите нужди на Гърция в идните няколко месеца. Такава програма е необходима, защото в противен случай гръцкото правителство няма да е в състояние да погасява навреме дълговете си към Международния валутен фонд (МВФ) и ЕЦБ, както и да покрива останалите си разходи. Трябва също да се запуши дупката в приходите, която се отвори в последните няколко месеца в резултат от неплащането на данъци. Гърция ще трябва да покрие условията, за да получи тази програма. В противен случай ще остане със свит бюджет. Тези условия могат да бъдат изготвени и без формалното присъствие на Тройка.



Трето, партньорите трябва да обсъдят изисквания първичен бюджетен излишък. Много по-нисък първичен излишък би увеличил бремето върху данъкоплатци в други страни. От друга страна, първичен излишък от над 4% е нереалистичен. В същото време социалната ситуация в някои части на Гърция и други страни е ужасяваща. Следователно ЕС може да договори специална програма, която да облекчи социалното бреме там, където това е най-необходимо.

Четвърто, дълговото бреме също изисква внимание. В момента Гърция не плаща високи лихви по дълга си. Нейните 2% от БВП, които плаща за лихви, са сравними с плащаните от Германия 1.8% и 2.3% от Франция. Това ниско лихвено бреме е възможно само защото кредиторите дадоха на Гърция осем години да си поеме дъх, преди лихвите да станат платими. Ето защо при настоящия гръцки бюджет не може да се намали дълговото бреме.

Въпреки това е възможно да се премахне несигурността от изплащането на дълговата планина на Гърция, която възлиза на 175% от нейния БВП. При позитивен сценарий Гърция ще успее да преодолее структурната си слабост, ще има ръст и съотношението на дълга към БВП ще намалее благодарение увеличаването на БВП. Той обаче може да нарасне с по-малко от очакваното. Тази несигурност сама по себе си е бреме за Гърция, защото инвеститорите странят от държави с несигурна платежоспособност. Решение за това може да бъде обвързването на държавния дълг с нарастването на БВП. Финансовите министри на страните от еврозоната трябва да го обмислят сериозно. Това не само щe снеме голямата несигурност от Гърция, но ще премахне огромна несигурност от цяла Европа. Подобна сделка може би все още е възможна, но Гърция ще трябва да направи по-големи стъпки в тази посока.

Гунтрам Волф е директор на аналитичния център Bruegel. Текстът е предоставен специално за "Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Природните бедствия са нанесли рекордни загуби през последното десетилетие Природните бедствия са нанесли рекордни загуби през последното десетилетие

Икономическите щети за периода са достигнали 3 трлн. долара

26 яну 2020, 343 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Земетресение от 6.8 в Източна Турция взе жертви и срути сгради

25 яну 2020, 1084 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ново примирие в Украйна все пак ще има

Владимир Путин обяви новината след "срещата на отчаянието" между Русия, Украйна и ЕС в Минск

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10