Пауза вместо стоп

Две неща доведоха до трескавата дипломатическа офанзива на Меркел и Оланд, чиято кулминация бяха дългите разговори зад затворени врати в президентския дворец в Минск - тревогата, че украинският конфликт върви към "тотална война" (по определението на френския президент) и притеснението в Берлин от засилващия се американски натиск за предоставяне на оръжие на Киев. Самият факт, че Меркел изненадващо отиде в Москва няколко дни преди срещата в беларуската столица, казва много. Германският канцлер е основният западен посредник по Украйна и от началото на кризата е провела десетки разговори с Путин по телефона, но досега не беше ходила в Москва. След всички усилия обаче резултатът не е особено обнадеждаващ.

"Много малко вероятно е Минск-2 да доведе до трайно примирие и отвъд това до някакво разрешаване на конфликта", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund. Всъщност, докато преговорите в столицата на Беларус течаха, говорителят на украинската армия Андрий Лисенко съобщи, че през границата с Русия са преминали нови 50 танка и четири дузини ракетни системи "Град", "Смерч" и "Ураган". И след края им артилерийският огън продължи и за само за 24 часа бяха убити осем украински войници.

"Това е точно същата тактика, която наблюдаваме след подписването на Минск-1 - мир на хартия и военно струпване на терен", обобщава пред "Капитал" Роман Сон, активист и журналист, пишещ за "Украинска правда" и EUobserver. Според него сегашното споразумение е опит за съживяване на предишното. "В противен случай Украйна нямаше да има друг избор, освен да обяви военно положение и да отговори с по-голяма сила на контролираната от Русия бойна офанзива. А ЕС трябваше да вземе трудни решения за по-тежки санкции и доставки на оръжие за Украйна. Нито ЕС, нито Украйна искаха да предприемат тези мерки. Но сега споразумението просто купи още време за Путин да продължи работата си в Украйна", казва Роман Сон.

Официално замразен конфликт

"Единственият положителен резултат е възможното прекратяване на огъня. В останалото Путин получи на практика всичко, което искаше. И при това не пое никакви задължения. Всички задължения бяха поети от Украйна", написа в блога си бившият икономически съветник на Путин Андрей Иларионов. И действително изглежда, че най-печеливши от споразумението, поне в краткосрочен план, са проруските сепаратисти, а следователно и Москва. Едно от основните искания на Порошенко беше за незабавно спиране на боевете. Примирието обаче влиза в сила не от датата на подписването, а от 15 февруари. И опасенията са, че дотогава сепаратистите могат да превземат обсадения от тях град Дебалцево, стратегически важен транспортен център.

Може би най-голямата победа за Кремъл е фактът, че ключовото условие за прекратяване на конфликта - въвеждането на контрол по границата с Русия, което да спре навлизането на бойци и въоръжение в Украйна, е отложено чак за края на 2015 г., и е обвързано с куп условия. "Първо, Върховната рада трябва да определи точните граници на територията, върху която се прилага споразумението, а това е силно противоречив въпрос. После трябва да се проведат местни избори в контролираните от сепаратистите територии, като не е изключено те да не спечелят вота. И накрая, всичко зависи и от приемането на нова конституция на Украйна, въвеждаща значителна децентрализация, което само по себе си е сложен процес. На всеки от тези етапи има пречки, които могат да дерайлират изпълнението на условията за установяването на реален контрол по границата", посочва Йорг Форбрих. И дори всичко да бъде изпълнено, това ще се случи едва в края на годината, което дава възможност на сепаратистите и Русия междувременно да прехвърлят в Украйна каквото си пожелаят и да подготвят следващите си ходове, добавя анализаторът от German Marshall Fund.

Силно притеснително за Украйна е и че с новата конституция и определянето на територията, в която ще действа особен режим на самоуправление, тя на практика признава автономията на Донецк и Луганск. А това е нещо, което не се е случвало в никой от другите "замразени конфликти" с участието на Русия като този в Приднестровието или в Абхазия и Южна Осетия. Освен това в споразумението от Минск изобщо не се споменава за анексирания Крим, Русия не е призната за страна в конфликта, а на сепаратистите в Донецк и Луганск (които Киев нарича терористи) се гарантира амнистия. Друг важен момент е, че документът призовава за изтегляне на всички чужди въоръжения и бойци, но е интересно как ще се тълкува това, след като Путин продължава да отрича, че в Украйна има руски войници и техника. Всички тези неясноти дават на Кремъл възможност по всяко време да натисне отново бутона за разгаряне на конфликта.

Малко надежди и много съмнения

Споразумението поне засега оставя на заден план и въпросите за засилване на санкциите срещу Москва и за въоръжаване на Киев. А те са силно противоречиви и рискуват да всеят раздор в досегашното единство между ЕС и САЩ. Но отлагането може да се окаже съвсем кратко, ако Минск-2 рухне като предшественика си.

"По отношение на възможните доставки на оръжие за украинската армия става въпрос за оборудване, което ще засили защитните, а не нападателните способности. Има поне две важни причини в подкрепа на едно такова решение. Първо, то ще спаси живота на много украински войници и, второ, ще намали значително желанието на агресора да предприема нови атаки. Това няма да се хареса на Кремъл, но така или иначе Путин може отново да ескалира конфликта, независимо от действията на Запада. Въоръжаването на Украйна обаче ще му помогне да разбере, че ще трябва да плати по-висока цена при по-малки изгледи за военен успех", казва пред "Капитал" Олексий Мелник, директор на програмата "Външни отношения и международна сигурност" на киевския анализаторски център "Разумков". Йорг Форбрих добавя още един аргумент - подобрената способност на украинската армия да се отбранява ще постави Русия пред избора дали да продължава с прикритата война, която не може да спечели, или да превключи към открити бойни действия и да включи например и военновъздушните си сили. "Това е риск за Москва, тъй като откритата война няма подкрепа сред руснаците, може да разкрие пределите на руската военна мощ и да предизвика нови санкции, които Русия трудно може да си позволи", смята анализаторът от German Marshall Fund.

Доводите против също са сериозни - въоръжаването на Украйна, освен че няма как да й помогне да се изравни по бойна мощ с големия й агресивен съсед, ще даде аргументи на московската пропаганда, че Америка иска да обгради Русия, и освен това рискува да въвлече Запада в конфликт с непредвидим развой и последствия. Най-големият риск обаче е, че този въпрос ще внесе разцепление не само между Европа и Америка, но и в самия ЕС. "Дори САЩ да тръгнат към оръжейни доставки за Украйна, в ЕС няма консенсус за подобно нещо. И ако Америка предприеме такава стъпка, това ще бъде много трудно изпитание за ЕС", казва пред "Капитал" Пьотр Бураш от варшавския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Ако държави като Великобритания, Полша или прибалтийските държави решат да се включат, Русия всъщност ще постигне каквото иска.

"Западните лидери започват бавно да осъзнават, че този конфликт се разиграва в Украйна, но не е ограничен само в нея. Това е пълномащабна конфронтация със Запада, която Русия търси, системен конфликт, в който Кремъл отправя предизвикателство към правилата и институциите, които формират Европа. Целта на Кремъл е да раздели Запада, като разцепи Европа и я отдели от САЩ", казва Йорг Форбрих. И Минск-2 е само тактическа пауза в тази битка, но не и стъпка към разрешаването й.