Мир по време на война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мир по време на война

Дали ще се видим скоро в Минск за трети път

Мир по време на война

Споразумението от Минск може да доведе до поне временно прекратяване на огъня, но не разрешава украинската криза

Светломира Гюрова
9555 прочитания

Дали ще се видим скоро в Минск за трети път

© reuters


Снимките казват всичко. Президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко, принудени да се изправят един срещу друг за пръв път от много време, си подават ръка, но избягват да се гледат. На груповите кадри, където заедно с тях са германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд, всички са мрачни и сериозни. В един момент по време на разговорите Путин гневно чупи на две зелен молив, с който си играе. Може би си представя, че това е НАТО, шегува се редакторът на в. Guardian Саймън Тисдал. Единственият, на чието лице се промъква усмивка, след като 16-часовият маратон все пак произведе някакъв резултат, е домакинът на срещата, президентът на Беларус Александър Лукашенко.

Но макар "последният шанс за примирие" в Украйна, както бе определян форумът Минск-2, да завърши с документ, той бе труден за подписване, но ще е още по-труден за изпълнение, отбелязва в свой анализ Йевген Воробьов от Полския институт за международни отношения (PISM). Видимо изтощената Меркел бе лаконична - това е само "лъч надежда" и нищо повече. Без обичайната си помпозност Оланд откровено призна, че остава още много несвършена работа. 

Споразумението от 12 февруари изобилства от важни липси, неясни моменти и несигурни условия (виж карето). Шансът да проработи не е много по-голям, отколкото примирието от Минск-1, удавено в кръв след разгарянето на сраженията в Донбас в последните седмици. Оптимистичният прочит е, че поне за момента Минск-2 ще прекрати огъня и по-нататъшната ескалация на конфликта, отнел вече над 5400 живота, като само между 31 януари и 5 февруари са убити 263 цивилни граждани. Песимистичното тълкуване е, че Украйна е притисната отвсякъде и се чувства изоставена от ЕС и САЩ, а Путин успя да предотврати нови западни санкции и доставки на оръжие за Киев, без да отстъпи почти нищо.

Пауза вместо стоп

Две неща доведоха до трескавата дипломатическа офанзива на Меркел и Оланд, чиято кулминация бяха дългите разговори зад затворени врати в президентския дворец в Минск - тревогата, че украинският конфликт върви към "тотална война" (по определението на френския президент) и притеснението в Берлин от засилващия се американски натиск за предоставяне на оръжие на Киев. Самият факт, че Меркел изненадващо отиде в Москва няколко дни преди срещата в беларуската столица, казва много. Германският канцлер е основният западен посредник по Украйна и от началото на кризата е провела десетки разговори с Путин по телефона, но досега не беше ходила в Москва. След всички усилия обаче резултатът не е особено обнадеждаващ.

"Много малко вероятно е Минск-2 да доведе до трайно примирие и отвъд това до някакво разрешаване на конфликта", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund. Всъщност, докато преговорите в столицата на Беларус течаха, говорителят на украинската армия Андрий Лисенко съобщи, че през границата с Русия са преминали нови 50 танка и четири дузини ракетни системи "Град", "Смерч" и "Ураган". И след края им артилерийският огън продължи и за само за 24 часа бяха убити осем украински войници.

"Това е точно същата тактика, която наблюдаваме след подписването на Минск-1 - мир на хартия и военно струпване на терен", обобщава пред "Капитал" Роман Сон, активист и журналист, пишещ за "Украинска правда" и EUobserver. Според него сегашното споразумение е опит за съживяване на предишното. "В противен случай Украйна нямаше да има друг избор, освен да обяви военно положение и да отговори с по-голяма сила на контролираната от Русия бойна офанзива. А ЕС трябваше да вземе трудни решения за по-тежки санкции и доставки на оръжие за Украйна. Нито ЕС, нито Украйна искаха да предприемат тези мерки. Но сега споразумението просто купи още време за Путин да продължи работата си в Украйна", казва Роман Сон.

Официално замразен конфликт

"Единственият положителен резултат е възможното прекратяване на огъня. В останалото Путин получи на практика всичко, което искаше. И при това не пое никакви задължения. Всички задължения бяха поети от Украйна", написа в блога си бившият икономически съветник на Путин Андрей Иларионов. И действително изглежда, че най-печеливши от споразумението, поне в краткосрочен план, са проруските сепаратисти, а следователно и Москва. Едно от основните искания на Порошенко беше за незабавно спиране на боевете. Примирието обаче влиза в сила не от датата на подписването, а от 15 февруари. И опасенията са, че дотогава сепаратистите могат да превземат обсадения от тях град Дебалцево, стратегически важен транспортен център.

Може би най-голямата победа за Кремъл е фактът, че ключовото условие за прекратяване на конфликта - въвеждането на контрол по границата с Русия, което да спре навлизането на бойци и въоръжение в Украйна, е отложено чак за края на 2015 г., и е обвързано с куп условия. "Първо, Върховната рада трябва да определи точните граници на територията, върху която се прилага споразумението, а това е силно противоречив въпрос. После трябва да се проведат местни избори в контролираните от сепаратистите територии, като не е изключено те да не спечелят вота. И накрая, всичко зависи и от приемането на нова конституция на Украйна, въвеждаща значителна децентрализация, което само по себе си е сложен процес. На всеки от тези етапи има пречки, които могат да дерайлират изпълнението на условията за установяването на реален контрол по границата", посочва Йорг Форбрих. И дори всичко да бъде изпълнено, това ще се случи едва в края на годината, което дава възможност на сепаратистите и Русия междувременно да прехвърлят в Украйна каквото си пожелаят и да подготвят следващите си ходове, добавя анализаторът от German Marshall Fund.

Силно притеснително за Украйна е и че с новата конституция и определянето на територията, в която ще действа особен режим на самоуправление, тя на практика признава автономията на Донецк и Луганск. А това е нещо, което не се е случвало в никой от другите "замразени конфликти" с участието на Русия като този в Приднестровието или в Абхазия и Южна Осетия. Освен това в споразумението от Минск изобщо не се споменава за анексирания Крим, Русия не е призната за страна в конфликта, а на сепаратистите в Донецк и Луганск (които Киев нарича терористи) се гарантира амнистия. Друг важен момент е, че документът призовава за изтегляне на всички чужди въоръжения и бойци, но е интересно как ще се тълкува това, след като Путин продължава да отрича, че в Украйна има руски войници и техника. Всички тези неясноти дават на Кремъл възможност по всяко време да натисне отново бутона за разгаряне на конфликта.

Малко надежди и много съмнения

Споразумението поне засега оставя на заден план и въпросите за засилване на санкциите срещу Москва и за въоръжаване на Киев. А те са силно противоречиви и рискуват да всеят раздор в досегашното единство между ЕС и САЩ. Но отлагането може да се окаже съвсем кратко, ако Минск-2 рухне като предшественика си.

"По отношение на възможните доставки на оръжие за украинската армия става въпрос за оборудване, което ще засили защитните, а не нападателните способности. Има поне две важни причини в подкрепа на едно такова решение. Първо, то ще спаси живота на много украински войници и, второ, ще намали значително желанието на агресора да предприема нови атаки. Това няма да се хареса на Кремъл, но така или иначе Путин може отново да ескалира конфликта, независимо от действията на Запада. Въоръжаването на Украйна обаче ще му помогне да разбере, че ще трябва да плати по-висока цена при по-малки изгледи за военен успех", казва пред "Капитал" Олексий Мелник, директор на програмата "Външни отношения и международна сигурност" на киевския анализаторски център "Разумков". Йорг Форбрих добавя още един аргумент - подобрената способност на украинската армия да се отбранява ще постави Русия пред избора дали да продължава с прикритата война, която не може да спечели, или да превключи към открити бойни действия и да включи например и военновъздушните си сили. "Това е риск за Москва, тъй като откритата война няма подкрепа сред руснаците, може да разкрие пределите на руската военна мощ и да предизвика нови санкции, които Русия трудно може да си позволи", смята анализаторът от German Marshall Fund.

Доводите против също са сериозни - въоръжаването на Украйна, освен че няма как да й помогне да се изравни по бойна мощ с големия й агресивен съсед, ще даде аргументи на московската пропаганда, че Америка иска да обгради Русия, и освен това рискува да въвлече Запада в конфликт с непредвидим развой и последствия. Най-големият риск обаче е, че този въпрос ще внесе разцепление не само между Европа и Америка, но и в самия ЕС. "Дори САЩ да тръгнат към оръжейни доставки за Украйна, в ЕС няма консенсус за подобно нещо. И ако Америка предприеме такава стъпка, това ще бъде много трудно изпитание за ЕС", казва пред "Капитал" Пьотр Бураш от варшавския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Ако държави като Великобритания, Полша или прибалтийските държави решат да се включат, Русия всъщност ще постигне каквото иска.

"Западните лидери започват бавно да осъзнават, че този конфликт се разиграва в Украйна, но не е ограничен само в нея. Това е пълномащабна конфронтация със Запада, която Русия търси, системен конфликт, в който Кремъл отправя предизвикателство към правилата и институциите, които формират Европа. Целта на Кремъл е да раздели Запада, като разцепи Европа и я отдели от САЩ", казва Йорг Форбрих. И Минск-2 е само тактическа пауза в тази битка, но не и стъпка към разрешаването й.

 

Основни точки в Минск-2

1. Незабавно и всеобхватно прекратяване на огъня в отделни райони на Донецка и Луганска област на Украйна и строгото му спазване, започвайки от 00:00 ч. (киевско време) на 15 февруари 2015 г.

2. Оттегляне на тежките въоръжения от двете страни на еднакво разстояние с цел създаването на зона за сигурност с ширина минимум 50 км помежду им за артилерийските системи с калибър над 100 мм, зона за сигурност с ширина 70 км за ракетните системи за залпов огън и ширина 140 км за такива системи от типа "Торнадо-С", "Ураган", "Смерч" и тактическите ракетни системи "Точка" ("Точка У")

- за украинските войски - от фактическата линия на контакт;

- за въоръжените формирования на отделни райони от Донецка и Луганска област на Украйна - от линията на контакт съгласно Минския меморандум от 19 септември 2014 г.

3. В първия ден на оттегляне започва диалог как да се проведат местни избори.

Незабавно, но не по-късно от 30 дни след подписването на този документ, да се приеме постановление на Върховната рада на Украйна с указване на територията, върху която ще действа особеният режим в отделни райони на Донецка и Луганска област.

4. Да се осигури помилване и амнистия чрез закон, забраняващ преследването и наказването на лица във връзка със събитията, случили се в отделни райони на Донецка и Луганска област на Украйна.

5. Възстановяване на пълния контрол върху държавната граница от страна на правителството на Украйна в цялата зона на конфликта, което трябва да започне от първия ден след местните избори и да завърши след всеобхватното политическо уреждане (местни избори в отделни райони на Донецка и Луганска област на основа закона на Украйна и конституционна реформа) до края на 2015 г.

6. Извеждане на всички чуждестранни формирования, военна техника и наемници от територията на Украйна под наблюдението на ОССЕ. Разоръжаване на всички незаконни групировки.

7. Провеждане на конституционна реформа в Украйна с влизане в сила до края на 2015 г. на нова конституция, предполагаща като ключов елемент децентрализацията (с отчитане особеностите на отделни райони на Донецка и Луганска област, съгласувани с представителите на тези райони), а също приемане на постоянно законодателство за особения статут на отделни райони на Донецка и Луганска област.

Снимките казват всичко. Президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко, принудени да се изправят един срещу друг за пръв път от много време, си подават ръка, но избягват да се гледат. На груповите кадри, където заедно с тях са германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд, всички са мрачни и сериозни. В един момент по време на разговорите Путин гневно чупи на две зелен молив, с който си играе. Може би си представя, че това е НАТО, шегува се редакторът на в. Guardian Саймън Тисдал. Единственият, на чието лице се промъква усмивка, след като 16-часовият маратон все пак произведе някакъв резултат, е домакинът на срещата, президентът на Беларус Александър Лукашенко.

Но макар "последният шанс за примирие" в Украйна, както бе определян форумът Минск-2, да завърши с документ, той бе труден за подписване, но ще е още по-труден за изпълнение, отбелязва в свой анализ Йевген Воробьов от Полския институт за международни отношения (PISM). Видимо изтощената Меркел бе лаконична - това е само "лъч надежда" и нищо повече. Без обичайната си помпозност Оланд откровено призна, че остава още много несвършена работа. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

45 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Ще бъде добре за Европа, ако този конфликт доведе до разпад на НАТО и формиране на нов военен съюз само между държавите в ЕС.

    САЩ нарочно създадоха конфликта в Украйна и ще го поддържат - защото не им трябва силна Европа, нито силна Русия.

    САЩ ще доставят оръжия на Украйна. Въпрос на време е.

    ЕС трябва да разбере, че сигурността ЕС е работа на ЕС, а не на НАТО.

  • 2
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Украйна трябва да вземе пример от Израел.Путин е колос на глинени крака.Подготовка за война и Афганистан ще бъде мил спомен за Русия.

  • 3
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Капитал определено взема страна по въпроса. Посочените статии в лявата колонка са откровено антируски , антипутиновски.
    Няма ли в този свят да настъпи истински мир ? Разширяването на НАТО на изток , всъщност е разширение на доктрината Монро в Европа. Както каза Путин :" Един човек смята че му е позволено да прави всичко , а останалите трябва да правят това , което той иска. "
    Израелски политолог :" САЩ трябва да се приберат в Америка."
    Не им ли стигат провалите в Корея , Виетнам , Ирак , Афганистан, Сирия , Египет и Тунис ?
    Защо ровят по цял свят ? И тук , в България , харчат милиони за да заплащат на услужливи "политолози " " специалисти " които да създават обществено мнение в тяхна полза. Какво ,всъщност, им е ползата ?
    Очевидно агресията е присъща на ръководителите на тази държава и експанзията е основната им цел.

  • 4
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    Украйна трябваше да бъде въоръжавана от началото на конфликта и Русия бита като бясно куче докато се научи да не хапе ръката която го храни. Изхвърлена от SWIFT, напълно блокиран достъп до международните финансови системи и запорирано имущество и сметки на всички лица от Руски произход (физически и юридически) в ЕС и САЩ. И досега братушки щяха да са фалирали и всичко да е свършено.

  • 5
    daskal1 avatar :-(
    daskal1

    По скоро "войната продължава и след споразумението за мир".

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Чета за посещение на булгарска парламентарна делегация от Атака в Крим, където нагледно са се убедили в нормалните условия на съжителство на етносите. Нещо по този повод?

  • 7
    mammita avatar :-P
    mammita

    Каквото и да си говорим, ей това е снимката и коментарът от тази среща http://bit.ly/1CpuKKZ Хайде сега някой да каже, че не е едно простоично Дежаву от август 1939 г. (Хихихи не съм била жива тогава, просто познавам историята и събитията)

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Не разбрах реакцията по повод запитването ми за прочетеното. Явно съм споменал забранена дума (АТАКА), само исках да проверя дали това е факт и дали това пътуване е одобрено от Парламента/Народното Събрание или е инициатива на партията. Ако това не е известно няма нужда да се убива вестоносецът.

  • 9
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#7] от "mammita":

    Какво точно намирате за паралел с аввгуст 1939 и защо, любопитен съм? Или пък с аншлуса на Австрия?

  • 10
    mammita avatar :-?
    mammita

    До коментар [#9] от "daskal1":

    Имам предвид договорената подялба на Полша от Сталин и Хитлер, преди началото на 2-рата световна война.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK