С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
37 13 фев 2015, 23:59, 10693 прочитания

Пьотр Бураш: Целта на Русия е да отслаби ЕС

Анализаторът от ECFR Варшава пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


ЕС е заобиколен от кризи - войната в Украйна, настъплението на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Успява ли да се справи с тях?

И двете основни кризи - тази на изток и тази на юг - подкопават самите устои, на които се базира външната политика на ЕС през последните 20-25 години. А именно, че съществуването на ЕС и неговият успех ще бъдат модел, който да бъде следван от съседните страни. Очевидно е, че това не се получава. Русия не само се отказва от модернизацията по западни стандарти, но и нарушава всички правила на европейския и международния ред. Същевременно на юг надеждите след Арабската пролет не се осъществиха и това е криза на самата външнополитическа идентичност на ЕС. И за него е трудно да намери отговор на предизвикателствата на изток и на юг. Все пак по отношение на конфликта в Украйна ЕС успя да формулира политика, която е последователна и донякъде изненадващо смела. Това не предотврати руската агресия в Украйна, но вероятно поне за известно време помогна за забавянето й.


Ако конфликтът продължи да ескалира, ЕС има ли отговор?

Вероятно единственият отговор, който поне за момента ЕС е готов да формулира, е придържане към вече наложените санкции и може би затягането им или налагането на нови. Не мисля, че ЕС е способен да намери друго решение, като например да доставя смъртносни оръжия на Украйна или да се ангажира военно. Това е немислимо засега. Най-голямото предизвикателство в идните месеци за ЕС по отношение на Украйна и Русия е да запази единството си. Но също така и да реши дали това единство всъщност е най-важното нещо. Защото някои страни може да не желаят да продължават с политиката на санкции и тогава държави като Германия, прибалтийските страни, Полша, може би също Швеция и Великобритания ще трябва да решат дали е нужно да изоставят своите по-амбициозни цели в името на консенсуса, или трябва да продължат напред и да направят нещо сами. Този тип дискусии все още не са на масата, но вероятно предстоят.
 
Какви биха били последствията за ЕС, ако се стигне до подобен разнобой?

Такъв тип разделение по отношение на общата външна политика на ЕС би било катастрофално. Затова трябва да бъде избегнато на всяка цена. Но е факт, че някои страни, например Гърция с новото си правителство, започват все по-силно да изразяват несъгласие срещу по-нататъшни и по-задълбочени санкции срещу Русия. И ако тази опозиция набере сила, възниква въпросът дали ЕС ще има волята и възможността да следва единна линия.



Външната криза с Русия някак прелива във вътрешнополитическа за ЕС. Виждаме това и в Гърция, където за първи път в историята на ЕС има на власт радикална лява партия, която при това е готова да флиртува с Москва.

Това е реално целта на руската политика – да се опита да дезинтегрира ЕС, и то не само по външни теми, но и да го отслабва последователно отвътре. Не бих казал, че СИРИЗА е продукт на руската външна политика. Определено не е. Тя е продукт на провалената икономическа стратегия на ЕС и на дълбоката криза на доверието в демократичните институции в Европа, дошла в резултат на финансовите проблеми. Но, разбира се, тази слабост, която в известен смисъл ЕС сам си е причинил, е използвана от Русия за собствените ѝ интереси. И тя се опитва да я инструментализира и да се възползва, подкрепяйки радикални партии като "Националния фронт" на Марин льо Пен. И това е другото измерение на предизвикателствата пред общата външна политика на ЕС.

Смятате ли, че ЕС е наясно какво се опитва да направи Русия?

Това е част от по-голям проблем, защото Русия се стреми към все по-голямо присъствие и в съседните на ЕС страни в Западните Балкани, флиртува с Гърция и Унгария и това стряска европейските лидери. Скорошната визита на Ангела Меркел в Будапеща беше ясна реакция на това усещане. Посещението ѝ не случайно бе две седмици преди Путин да гостува в страната. Така че виждаме надпревара между основните европейски сили и Русия за периферните страни, но и не само. Това е надпревара и в сърцето на ЕС. Естествено не е лесно да се противодейства. Например в Унгария, каквото и да си мислим за Орбан, се касае за политически и икономически решения на демократично избрано правителство. България също е една от страните, където може да се наблюдават някои от тези тенденции. Това очевидно е предизвикателство, но влиянието на ЕС е ограничено.

Готов ли е ЕС да се състезава с Русия в Западните Балкани?

Очевидно е, че има такава надпревара и ЕС трябва да играе много по-сериозна роля в региона, отколкото в момента. Брюксел трябва и да си вземе някои поуки от миналото. Европейската политика спрямо Западните Балкани не е особено последователна. Освен умората от разширяването двете големи кризи на изток и на юг ограничават европейския капацитет за разрешаване на други проблеми. Но Западните Балкани са лакмус за външната политика на ЕС. Защото, ако не успеем в Западните Балкани и те се изплъзнат към руската сфера на влияние или просто се превърнат в провалени държави, това ще бъде катастрофално за ЕС и за авторитета му като партньор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет" Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет"

Въпреки това обаче корпорацията вече е усвоила за целта около 150 млн. долара от щатската изследователска агенция DARPA

28 яну 2020, 371 прочитания

Лондон е на крачка от отхвърляне на натиска от Вашингтон за Huawei Лондон е на крачка от отхвърляне на натиска от Вашингтон за Huawei

Спецслужбите познават как китайската компания работи във Великобритания и смятат, че могат да контролират евентуален риск

27 яну 2020, 667 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Отливът на капитали от Русия прераства в изтичане на предприемачи

Това заплашва дългосрочното състояние на икономиката

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10