Пьотр Бураш: Целта на Русия е да отслаби ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пьотр Бураш: Целта на Русия е да отслаби ЕС

Пьотр Бураш: Целта на Русия е да отслаби ЕС

Анализаторът от ECFR Варшава пред "Капитал"

Светломира Гюрова
10948 прочитания

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


ЕС е заобиколен от кризи - войната в Украйна, настъплението на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Успява ли да се справи с тях?

И двете основни кризи - тази на изток и тази на юг - подкопават самите устои, на които се базира външната политика на ЕС през последните 20-25 години. А именно, че съществуването на ЕС и неговият успех ще бъдат модел, който да бъде следван от съседните страни. Очевидно е, че това не се получава. Русия не само се отказва от модернизацията по западни стандарти, но и нарушава всички правила на европейския и международния ред. Същевременно на юг надеждите след Арабската пролет не се осъществиха и това е криза на самата външнополитическа идентичност на ЕС. И за него е трудно да намери отговор на предизвикателствата на изток и на юг. Все пак по отношение на конфликта в Украйна ЕС успя да формулира политика, която е последователна и донякъде изненадващо смела. Това не предотврати руската агресия в Украйна, но вероятно поне за известно време помогна за забавянето й.

Ако конфликтът продължи да ескалира, ЕС има ли отговор?

Вероятно единственият отговор, който поне за момента ЕС е готов да формулира, е придържане към вече наложените санкции и може би затягането им или налагането на нови. Не мисля, че ЕС е способен да намери друго решение, като например да доставя смъртносни оръжия на Украйна или да се ангажира военно. Това е немислимо засега. Най-голямото предизвикателство в идните месеци за ЕС по отношение на Украйна и Русия е да запази единството си. Но също така и да реши дали това единство всъщност е най-важното нещо. Защото някои страни може да не желаят да продължават с политиката на санкции и тогава държави като Германия, прибалтийските страни, Полша, може би също Швеция и Великобритания ще трябва да решат дали е нужно да изоставят своите по-амбициозни цели в името на консенсуса, или трябва да продължат напред и да направят нещо сами. Този тип дискусии все още не са на масата, но вероятно предстоят.

Какви биха били последствията за ЕС, ако се стигне до подобен разнобой?

Такъв тип разделение по отношение на общата външна политика на ЕС би било катастрофално. Затова трябва да бъде избегнато на всяка цена. Но е факт, че някои страни, например Гърция с новото си правителство, започват все по-силно да изразяват несъгласие срещу по-нататъшни и по-задълбочени санкции срещу Русия. И ако тази опозиция набере сила, възниква въпросът дали ЕС ще има волята и възможността да следва единна линия.

Външната криза с Русия някак прелива във вътрешнополитическа за ЕС. Виждаме това и в Гърция, където за първи път в историята на ЕС има на власт радикална лява партия, която при това е готова да флиртува с Москва.

Това е реално целта на руската политика – да се опита да дезинтегрира ЕС, и то не само по външни теми, но и да го отслабва последователно отвътре. Не бих казал, че СИРИЗА е продукт на руската външна политика. Определено не е. Тя е продукт на провалената икономическа стратегия на ЕС и на дълбоката криза на доверието в демократичните институции в Европа, дошла в резултат на финансовите проблеми. Но, разбира се, тази слабост, която в известен смисъл ЕС сам си е причинил, е използвана от Русия за собствените ѝ интереси. И тя се опитва да я инструментализира и да се възползва, подкрепяйки радикални партии като "Националния фронт" на Марин льо Пен. И това е другото измерение на предизвикателствата пред общата външна политика на ЕС.

Смятате ли, че ЕС е наясно какво се опитва да направи Русия?

Това е част от по-голям проблем, защото Русия се стреми към все по-голямо присъствие и в съседните на ЕС страни в Западните Балкани, флиртува с Гърция и Унгария и това стряска европейските лидери. Скорошната визита на Ангела Меркел в Будапеща беше ясна реакция на това усещане. Посещението ѝ не случайно бе две седмици преди Путин да гостува в страната. Така че виждаме надпревара между основните европейски сили и Русия за периферните страни, но и не само. Това е надпревара и в сърцето на ЕС. Естествено не е лесно да се противодейства. Например в Унгария, каквото и да си мислим за Орбан, се касае за политически и икономически решения на демократично избрано правителство. България също е една от страните, където може да се наблюдават някои от тези тенденции. Това очевидно е предизвикателство, но влиянието на ЕС е ограничено.

Готов ли е ЕС да се състезава с Русия в Западните Балкани?

Очевидно е, че има такава надпревара и ЕС трябва да играе много по-сериозна роля в региона, отколкото в момента. Брюксел трябва и да си вземе някои поуки от миналото. Европейската политика спрямо Западните Балкани не е особено последователна. Освен умората от разширяването двете големи кризи на изток и на юг ограничават европейския капацитет за разрешаване на други проблеми. Но Западните Балкани са лакмус за външната политика на ЕС. Защото, ако не успеем в Западните Балкани и те се изплъзнат към руската сфера на влияние или просто се превърнат в провалени държави, това ще бъде катастрофално за ЕС и за авторитета му като партньор.

И във външните кризи, и във вътрешната еврокриза всички гледат към Германия. Какво да очакваме от нея?

Германия действително е стълб в ЕС и нейната политика е абсолютно решаваща за бъдещето му. Фактът, че Германия устоя на руското предизвикателство и се изправи срещу Русия, сам по себе си е голямо постижение и всъщност никой не го очакваше. Германия се превърна в най-голямото разочарование за руския елит през миналата година. Владимир Путин не беше подготвен за такава реакция от Берлин. Но ако ме питате какви са дилемите на Германия и какво да очакваме от нея, трябва първо да си дадем сметка, че страната в момента е в много неудобна позиция. Тя е сила без противовес в ЕС. Тя е лидер по подразбиране и никой не може да се сравнява с нея. В същото време на Германия ѝ се налага да води останалите към неща, които никога не е искала да прави. Това важи и за еврозоната, и за източната политика на ЕС, където Берлин е единственият лидер и двигателят на политиката на санкции. Една от критиките към Германия е, че не предлага никакви конструктивни идеи, а просто се противопоставя на процеси, които не ѝ харесват. В случая с Русия е малко по-различно, защото Германия прие факта, че досегашната й политика се провали. Новата създава напрежение, включително в самата Германия, и то ще продължи да съществува. Но поне за момента канцлерът Ангела Меркел е гарант за последователността на тази нова източна политика.

Как и кога може да приключи войната на източната граница на ЕС? Продължителен ли ще бъде конфликтът и може ли да бъде разрешен единствено с дипломация?

Няма твърде обнадеждаващи сценарии. Най-оптимистичният засега е замразяване на конфликта в Донбас. Но можем да си представим и по-офанзивни действия от страна на проруските сепаратисти в Украйна извън границите на самопровъзгласените отцепнически републики. Със сигурност това ще бъде много продължителен конфликт, защото в него има два проблема. Първият е Крим, който ще остане неразрешен дълго време и ще има отзвук върху отношенията ЕС - Русия. Вторият - и по-важният към настоящия момент, е войната - защото именно тази дума следва да използваме за Украйна. Най-спешното е да се сложи край на убийствата и да се върнем към дипломатическите преговори. Особено драматични са дискусиите за доставки на оръжие за украинската армия. Ползата от подобно нещо е спорна и има много рискове. Без да съм военен експерт, предполагам, че тези доставки трябва да станат бързо, но е нужно също така украинската армия да бъде обучена да използва тези оръжия. Всичко това естествено изисква време. Въпросът е дали Москва ще чака това да стане, или подобно решение ще я провокира към още действия. Вероятността за ескалация от страна на Русия е много по-голям, отколкото от Запада. И въпросът е какво правим, ако подкрепа с оръжейни доставки не е достатъчна. Ще имаме ли възможност и желание да направим следващата стъпка? Това би било много трудно решение. Ето защо е нужно да мислим много ходове напред. Но дори САЩ да тръгнат към оръжейни доставки за Украйна, в ЕС няма консенсус за подобно нещо. Така че, ако Америка предприеме такава стъпка, това ще бъде много трудно изпитание за ЕС. Ако Великобритания, Полша или прибалтийските страни решат да се включат, какво ще означава това за европейското единство?

Газът е едно от оръжията, които използва Русия. Предложеният от Полша енергиен съюз е един от възможните отговори на ЕС, но поне за момента не изглежда, че той ще бъде осъществен в най-амбициозния си вариант, включващ колективно договаряне на цените, обща инфраструктура и създаване на истински единен пазар. Върви ли все пак ЕС в тази посока?

Да, ЕС върви в тази посока, но за момента с много малки крачки. Това е процес, който трябва да се извършва последователно – стъпка по стъпка. Не бива да очакваме революции. А един общ газов проект би бил истинска революция в европейската енергийна политика и това бе най-амбициозното и същевременно най-спорното предложение, направено от предишното полско правителство начело с Доналд Туск. То не намери особено топъл отзвук по различни причини. Някои страни не искаха да отслабват преговорните си позиции към основните си доставчици на енергия, което би се случило, ако предложението беше прието. Има също сериозни юридически пречки, защото съществуват множество различни енергийни системи в отделните страни членки. В Полша например има държавна компания, която е отговорна за националната енергийна сигурност. Така че държавата се занимава със стратегии, партньорства, покупки и тази част на преговорния процес. В Германия има напълно свободен пазар и големи компании, които могат свободно да преговарят за газови цени и споразумения. Според германското законодателство енергийните компании са отговорни за енергийната сигурност на страната. Това създава проблеми, тъй като поддържа доста високи цените на енергията в Германия, но такава е правната ситуация и е трудно тя да бъде преодоляна. Все пак енергийният съюз е изключително важен и е един от ключовите проекти, над които ЕС работи в момента. Но мисля, че най-амбициозната цел - общият енергиен пазар, няма да бъде постигната в близко бъдеще. Въпреки това, ако ЕС създава инфраструктура и инвестира например в интерконектори, това вече ще е значима стъпка напред.

Профил

Пьотр Бураш е ръководител на офиса на Европейския съвет по външна политика (ECFR) във Варшава. Преди това между 2008 г. и 2012 г. е колумнист и кореспондент в Берлин на полския вестник Gazeta Wyborcza. През 2011 г. е публикувана книгата му "Moslems and the other Germans. The Reinvention of the Berlin Republic". Бураш е един от авторите на външнополитическия бележник на ECFR (European Foreign Policy Scorecard). Наскоро бе публикувано неговото пето издание, което оценява как ЕС се справя със заобиколилите го кризи.

ЕС е заобиколен от кризи - войната в Украйна, настъплението на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Успява ли да се справи с тях?

И двете основни кризи - тази на изток и тази на юг - подкопават самите устои, на които се базира външната политика на ЕС през последните 20-25 години. А именно, че съществуването на ЕС и неговият успех ще бъдат модел, който да бъде следван от съседните страни. Очевидно е, че това не се получава. Русия не само се отказва от модернизацията по западни стандарти, но и нарушава всички правила на европейския и международния ред. Същевременно на юг надеждите след Арабската пролет не се осъществиха и това е криза на самата външнополитическа идентичност на ЕС. И за него е трудно да намери отговор на предизвикателствата на изток и на юг. Все пак по отношение на конфликта в Украйна ЕС успя да формулира политика, която е последователна и донякъде изненадващо смела. Това не предотврати руската агресия в Украйна, но вероятно поне за известно време помогна за забавянето й.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    graoveca avatar :-P
    graoveca

    Само видях Варшава.... и не ма нужда да чета...
    Те отношението на всеки поляк към Русия е като на атакист към Турция... даже Воленчо е направо либерал в това отношение...

  • emilm13

    За съжаление в борбата си срещу ЕС Русия има силен съюзник - САЩ,който има и "пета" колона - "Велико"британия (Велико - в кавички)!
    Бъдещето на България е ЕС и трябва да се борим срещу Русия и САЩ чрез силно ЕВРО, рамо до рамо с Германия!

  • 3
    slalev avatar :-|
    Kurti

    Пьотр, мамин,
    Целта на САЩ е да отслаби Европа, и ако може да прецака и
    Русия.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    В действителност г-н Бураш повтаря тезата на главния редактор на The Economist

  • 5
    xyha avatar :-|
    xyha


    ЕС е между чука от изток и наковалнята от запад и малкото чукче от северозапад :-)


  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси


    Русия иска да отслаби ЕС,като преди това отслаби себе си.

  • 7
    bolgaroliub avatar :-|
    bolgaroliub

    Ами то тази Европа я отслаби Америка с нейните планове които наложи в европа за мултикултуризъм,смесване на населението,прииждането на мюсюлмани,антихристов дух,модернизъм в стил Кончита Вурст и гей паради,закони за легализиране на педофилия и инцеста,и всичко под диктат на САЩ и техните инструменти НПО та и масонски ложи,а после Путин им бил виновен на тия меки европски китки

  • 8
    historama avatar :-|
    historama

    До коментар [#1] от "graoveca":

    Лошото е, че откакто падна самолета с цялото полско правителство, на поляците им е много трудно да преодолеят страха и недоверието от Русия (на гръцки русофобия).

  • 9
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Въпреки недоверието между Русия и Полша мнението е доста умерено и обективно. Русия си разиграва коня използвайки факта, че Европа се придържа към собствения си демократичен начин на решаване на въпросите чрез консенсус.

  • 10
    ruark avatar :-|
    ruark

    каква грозна статия. Целта не е русия да отслаби ЕУ, а УСА да отслаби Русия и ИКОНОМИЧЕСКОТО сътрудничество на ЕУ с Русия.
    Русия флиртувала с гърция. А защо не, защо да не налее пари в Гърция. Значи където стъпи УСА войни и разруха. Русия купува кораби, лифтове, машини, плодове, зелнчуци.... от ЕУ и продава газ и тнт.
    Чехите искаха да бойкотират северен поток под натиск на УСА и Германия и Русия ги заобиколиха.
    Сега гърците имат по добри карти от предишното правителство, понеже Русия договори с Турция южния поток и той ще мине и през Гърция разбира се......... Този умник на снимката е поредният платен УСА лобист....




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK