С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 13 фев 2015, 16:59, 12773 прочитания

Сделка, ама друг път

Брюксел и Атина още имат шанс да се разберат. Най-малкото защото провалът би бил катастрофален

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Можете да ме питате каквото си искате, но ще получите същия отговор." Репликата на председателя на еврогрупата Йерун Дейселблум беше насочена към журналистите на среднощната пресконференция в Брюксел след изтощителната, но безрезултатна среща на финансовите министри от еврозоната. Но би могла да бъде и към гръцкия му колега Янис Варуфакис, който вече две седмици обикаля Европа и предлага идеи как да бъде разплетена финансовата примка, която се затяга около страната му. Но продължава да получава един и същ отговор - "не".

Така се случи и след близо седемчасовата среща в Брюксел, която приключи не само без споразумение, но дори и без план как да продължат преговорите. За нея може да се каже същото, което Варуфакис заяви след срещата си със своя германски колега Волфганг Шойбле преди седмица: "Не се съгласихме дори, че не сме се съгласили." Това е и лаконично обобщение на патовата ситуация, в която правителството на гръцката лява радикална партия СИРИЗА се вкара съвсем само.


Нямаше как да се случи друго, след като още в първата си реч пред парламента в Атина премиерът и лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас повтори своето предизборно обещание незабавно да сложи край на структурните реформи и режима на спестявания, наложени от Тройката - международните кредитори ЕС, МВФ и ЕЦБ. "Новото правителство няма право да иска продължаването на спасителната програма. То не може да иска удължаването на една грешка", обяви Ципрас.

Само че Европа не изглежда склонна да налива пари, без ангажимент от страна на Атина и без гаранции за приемственост и трайно поемане на отговорности. И затова на срещата на еврогрупата колегите на Варуфакис просто го изслушаха и си тръгнаха.

"Тик-так", каза неотдавна в закана към традиционните партии в ЕС Пабло Иглесияс от "Подемос" - испанската посестрима на СИРИЗА. Подтекстът беше, че останалите европейски страни много скоро ще последват Гърция в революцията срещу статуквото, политиката на икономии и безработицата. Засега обаче часовникът отброява само миговете до ставащия все по-вероятен гръцки държавен фалит. Дейселблум даде на Атина срок до 16 февруари да подаде молба за удължаване на спасителната програма, която изтича в края на месеца. Ако не направи това, още през март Гърция ще се остане без средства. Още повече след като Дейселблум отсече, че еврозоната не раздава "мостови заеми" и така отряза пътя на СИРИЗА към искането й за временна финансова инжекция до договарянето на нова програма с "партньорите" (както тя настоява да ги нарича) от ЕС и МВФ, която да замести сегашния меморандум с омразната Тройка.



Мост за никъде

Какво всъщност предлага Атина и как мисли да се справи без оставащите 7.2 млрд. евро по спасителната програма? "Искаме мостово споразумение до лятото", заяви Ципрас от парламентарната трибуна. Ден по-късно в специален брифинг за медиите, Варуфакис разясни, че всъщност правителството настоява за още по-дълъг срок - временното финансиране на страната да продължи до септември. Това според Атина означава лимитът на краткосрочния държавен дълг, който може да емитира, да бъде умножен по две, и освен това ЕЦБ да й преведе 1.9 млрд. евро, колкото е доходността на притежаваните от нея гръцки държавни облигации.

Предложението на Атина към еврозоната се крепи на четири стълба. Първият предвижда извършването на 70% от структурните реформи, които предишни гръцки кабинети са договорили с Тройката. Останалите 30% щели да бъдат заменени с десет нови структурни реформи, които новото правителство иска да изработи съвместно с ОИСР.

Вторият елемент е намаляването на целта за първичен бюджетен излишък от нивото от 3%, заложено в споразумението с Тройката. Атина иска и тази година той да остане 1.5%, както беше миналата година. Варуфакис вече няколко пъти заяви, че правителството е готово да се ангажира с първичен излишък от 1-1.5% в следващите години. Той обаче категорично отхвърля "нереалистичните" очаквания за настоящата и следващата година, когато Тройката иска той да нарасне до 4.5% от БВП. Само за сравнение - единствената държава от еврозоната, която се очаква да има първичен излишък тази година, е Германия, и той ще възлиза на 2%.

Третият стълб е свързан с облекчаване на дълга на Гърция и идеята на Варуфакис е за "меню от суапове". Първият суап е замяна на 195 млрд. евро, получени от Атина като заем от европейски институции, с облигации, обвързани с икономическия растеж. В основната си част – 141.8 млрд евро, това са средства от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Останалите са двустранни заеми на Гърция от страни членки. Вторият суап ще обърне гръцки държавни облигации на стойност 27 млрд. евро, които държи ЕЦБ, във "вечни облигации". Това според мнозина наблюдатели е особено проблематично предложение, защото звучи сякаш кредиторите никога няма да получат парите си обратно.

Четвъртият стълб е преодоляването на "хуманитарната криза" в Гърция – така СИРИЗА нарича настоящото икономическо и социално състояние на страната. В речта си пред парламента Ципрас още веднъж изброи мерките, които правителството му смята да приложи в тази връзка. Те включват: субсидии за храна за 300 000 бедни семейства, възстановяване на 13-ата коледна пенсия за пенсионери с месечен доход до 700 евро, безплатен достъп до медицински услуги за всички граждани и драстично намаляване на личните разходи на пациентите при закупуването на лекарства, безплатни карти за градския транспорт за дългосрочно безработните и бедните, безплатно електричество за 300 000 семейства, живеещи под границата на бедността, възстановяването на жилищните субсидии. Всичко това ще струва на държавата 1.86 млрд. евро, за които не е ясно откъде ще дойдат. Още повече, като се има предвид, че по изчисления на финансовото министерство само между февруари и август Гърция ще има нужда от общо 17.2 млрд. евро за текущи плащания.

Може би след тези отрезвяващи калкулации, Атина се отказва от доскорошните закани, че не иска остатъка от заема на Тройката. Според новата й линия, ако се стигне до временно споразумение до септември, тя щяла все пак да вземе част, а може би и целия последен транш. При всички положения обаче правителството щяло да поиска от ЕЦБ разрешение да напечата още краткосрочни държавни облигации над сегашния лимит от 15 млрд. евро. Обсъждат се числа между между 8 и 23 млрд. Но засега изглежда малко вероятно ЕЦБ да се съгласи на подобно нещо. Гуверньорът й Марио Драги вече обяви, че за момента Гърция не отговаря на условията за включване в програмата за quantitive easing (QE), или изкупуването на облигации на вторичния пазар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Германия си иска парите Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

17 окт 2019, 411 прочитания

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци 1 Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

17 окт 2019, 1094 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Мир по време на война

Споразумението от Минск може да доведе до поне временно прекратяване на огъня, но не разрешава украинската криза

Още от Капитал
Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10