Сделка, ама друг път
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделка, ама друг път

Дейселблум (вляво), Варуфакис и Кристин Лагард - не се разбрахме, да опитаме пак

Сделка, ама друг път

Брюксел и Атина още имат шанс да се разберат. Най-малкото защото провалът би бил катастрофален

12954 прочитания

Дейселблум (вляво), Варуфакис и Кристин Лагард - не се разбрахме, да опитаме пак

© reuters


"Можете да ме питате каквото си искате, но ще получите същия отговор." Репликата на председателя на еврогрупата Йерун Дейселблум беше насочена към журналистите на среднощната пресконференция в Брюксел след изтощителната, но безрезултатна среща на финансовите министри от еврозоната. Но би могла да бъде и към гръцкия му колега Янис Варуфакис, който вече две седмици обикаля Европа и предлага идеи как да бъде разплетена финансовата примка, която се затяга около страната му. Но продължава да получава един и същ отговор - "не".

Така се случи и след близо седемчасовата среща в Брюксел, която приключи не само без споразумение, но дори и без план как да продължат преговорите. За нея може да се каже същото, което Варуфакис заяви след срещата си със своя германски колега Волфганг Шойбле преди седмица: "Не се съгласихме дори, че не сме се съгласили." Това е и лаконично обобщение на патовата ситуация, в която правителството на гръцката лява радикална партия СИРИЗА се вкара съвсем само.

Нямаше как да се случи друго, след като още в първата си реч пред парламента в Атина премиерът и лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас повтори своето предизборно обещание незабавно да сложи край на структурните реформи и режима на спестявания, наложени от Тройката - международните кредитори ЕС, МВФ и ЕЦБ. "Новото правителство няма право да иска продължаването на спасителната програма. То не може да иска удължаването на една грешка", обяви Ципрас.

Само че Европа не изглежда склонна да налива пари, без ангажимент от страна на Атина и без гаранции за приемственост и трайно поемане на отговорности. И затова на срещата на еврогрупата колегите на Варуфакис просто го изслушаха и си тръгнаха.

"Тик-так", каза неотдавна в закана към традиционните партии в ЕС Пабло Иглесияс от "Подемос" - испанската посестрима на СИРИЗА. Подтекстът беше, че останалите европейски страни много скоро ще последват Гърция в революцията срещу статуквото, политиката на икономии и безработицата. Засега обаче часовникът отброява само миговете до ставащия все по-вероятен гръцки държавен фалит. Дейселблум даде на Атина срок до 16 февруари да подаде молба за удължаване на спасителната програма, която изтича в края на месеца. Ако не направи това, още през март Гърция ще се остане без средства. Още повече след като Дейселблум отсече, че еврозоната не раздава "мостови заеми" и така отряза пътя на СИРИЗА към искането й за временна финансова инжекция до договарянето на нова програма с "партньорите" (както тя настоява да ги нарича) от ЕС и МВФ, която да замести сегашния меморандум с омразната Тройка.

Мост за никъде

Какво всъщност предлага Атина и как мисли да се справи без оставащите 7.2 млрд. евро по спасителната програма? "Искаме мостово споразумение до лятото", заяви Ципрас от парламентарната трибуна. Ден по-късно в специален брифинг за медиите, Варуфакис разясни, че всъщност правителството настоява за още по-дълъг срок - временното финансиране на страната да продължи до септември. Това според Атина означава лимитът на краткосрочния държавен дълг, който може да емитира, да бъде умножен по две, и освен това ЕЦБ да й преведе 1.9 млрд. евро, колкото е доходността на притежаваните от нея гръцки държавни облигации.

Предложението на Атина към еврозоната се крепи на четири стълба. Първият предвижда извършването на 70% от структурните реформи, които предишни гръцки кабинети са договорили с Тройката. Останалите 30% щели да бъдат заменени с десет нови структурни реформи, които новото правителство иска да изработи съвместно с ОИСР.

Вторият елемент е намаляването на целта за първичен бюджетен излишък от нивото от 3%, заложено в споразумението с Тройката. Атина иска и тази година той да остане 1.5%, както беше миналата година. Варуфакис вече няколко пъти заяви, че правителството е готово да се ангажира с първичен излишък от 1-1.5% в следващите години. Той обаче категорично отхвърля "нереалистичните" очаквания за настоящата и следващата година, когато Тройката иска той да нарасне до 4.5% от БВП. Само за сравнение - единствената държава от еврозоната, която се очаква да има първичен излишък тази година, е Германия, и той ще възлиза на 2%.

Третият стълб е свързан с облекчаване на дълга на Гърция и идеята на Варуфакис е за "меню от суапове". Първият суап е замяна на 195 млрд. евро, получени от Атина като заем от европейски институции, с облигации, обвързани с икономическия растеж. В основната си част – 141.8 млрд евро, това са средства от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Останалите са двустранни заеми на Гърция от страни членки. Вторият суап ще обърне гръцки държавни облигации на стойност 27 млрд. евро, които държи ЕЦБ, във "вечни облигации". Това според мнозина наблюдатели е особено проблематично предложение, защото звучи сякаш кредиторите никога няма да получат парите си обратно.

Четвъртият стълб е преодоляването на "хуманитарната криза" в Гърция – така СИРИЗА нарича настоящото икономическо и социално състояние на страната. В речта си пред парламента Ципрас още веднъж изброи мерките, които правителството му смята да приложи в тази връзка. Те включват: субсидии за храна за 300 000 бедни семейства, възстановяване на 13-ата коледна пенсия за пенсионери с месечен доход до 700 евро, безплатен достъп до медицински услуги за всички граждани и драстично намаляване на личните разходи на пациентите при закупуването на лекарства, безплатни карти за градския транспорт за дългосрочно безработните и бедните, безплатно електричество за 300 000 семейства, живеещи под границата на бедността, възстановяването на жилищните субсидии. Всичко това ще струва на държавата 1.86 млрд. евро, за които не е ясно откъде ще дойдат. Още повече, като се има предвид, че по изчисления на финансовото министерство само между февруари и август Гърция ще има нужда от общо 17.2 млрд. евро за текущи плащания.

Може би след тези отрезвяващи калкулации, Атина се отказва от доскорошните закани, че не иска остатъка от заема на Тройката. Според новата й линия, ако се стигне до временно споразумение до септември, тя щяла все пак да вземе част, а може би и целия последен транш. При всички положения обаче правителството щяло да поиска от ЕЦБ разрешение да напечата още краткосрочни държавни облигации над сегашния лимит от 15 млрд. евро. Обсъждат се числа между между 8 и 23 млрд. Но засега изглежда малко вероятно ЕЦБ да се съгласи на подобно нещо. Гуверньорът й Марио Драги вече обяви, че за момента Гърция не отговаря на условията за включване в програмата за quantitive easing (QE), или изкупуването на облигации на вторичния пазар.

Сама срещу всички

Вероятността за споразумение между Гърция и ЕС намалява стремглаво. В типичния си безцеремонен стил Шойбле вече заяви, че ако гръцкото правителство не кандидатства за удължаване на спасителна програма до края на месеца, "ами тогава просто край". Противно на пропагандата в Атина обаче, далеч не само Германия се противопоставя на ултиматумите на Ципрас. Финландия и прибалтийските страни също отдавна се включиха в хора на опозицията. По-интересно е обаче, че Испания и Португалия – две страни, които сами наскоро преминаха през подобни на гръцката драконовски програми на икономии, изобщо не са склонни на отстъпки пред южната си посестрима. Дори Франция и Италия, чиито леви правителства отдавна се бунтуват срещу линията на фискални ограничения и са по-благосклонно настроени към едно смекчаване на условията за Гърция, също показват раздразнението си от подхода на СИРИЗА шумно да тръби исканията си чрез медии, речи и гръмки публични изяви. В навечерието на извънредната среща на еврогрупата в много гръцки градове се проведоха митинги срещу програмата за икономии, а правителството демонстративно поиска вот на доверие от парламента, за да затвърди мандата си за преговори.

От една страна, фактът, че СИРИЗА се отнася сериозно към предизборните си обещания и наистина е готова твърдо да ги отстоява пред кредиторите, заслужава уважение. В същото време обаче Ципрас и компания се оплитат в демагогия и хем изискват разбиране и отстъпки, хем се отричат от основни принципи на приемственост за ангажиментите, поети от предишни правителства. Особено интересно е настояването на Атина Берлин да й изплати стар заем от времето на нацистка Германия (въпрос, който правно е бил разрешен при обединяването на Германия), а в същото време се отрича от споразуменията на собствените си правителства от последните пет години.

"Идеята на Варуфакис за стратегия е да насочи пистолет към челото си и да поиска откуп, за да не натисне спусъка" - така коментира наскоро британският вестник Guardian преговорната тактика на гръцкия кабинет. Преди да поеме финансовото министерство, Варуфакис беше университетски професор и икономист, посветил значителна част от академична си работа на теорията на игрите – стратегически математически модели, използвани при вземането на решения. Като се има предвид научният му опит, най-късно след първата катастрофална среща на еврогрупата новият гръцки финансов министър би трябвало внимателно да провери изчисленията си и дори да потърси нова формула за преговорите. В противен случай очевидно искреното желание на СИРИЗА да изведе Гърция от кризата може да завърши с въвличането на страната в тежка катастрофа. Нищо, че нито Ципрас, нито европейските му партньори желаят това.

"Можете да ме питате каквото си искате, но ще получите същия отговор." Репликата на председателя на еврогрупата Йерун Дейселблум беше насочена към журналистите на среднощната пресконференция в Брюксел след изтощителната, но безрезултатна среща на финансовите министри от еврозоната. Но би могла да бъде и към гръцкия му колега Янис Варуфакис, който вече две седмици обикаля Европа и предлага идеи как да бъде разплетена финансовата примка, която се затяга около страната му. Но продължава да получава един и същ отговор - "не".

Така се случи и след близо седемчасовата среща в Брюксел, която приключи не само без споразумение, но дори и без план как да продължат преговорите. За нея може да се каже същото, което Варуфакис заяви след срещата си със своя германски колега Волфганг Шойбле преди седмица: "Не се съгласихме дори, че не сме се съгласили." Това е и лаконично обобщение на патовата ситуация, в която правителството на гръцката лява радикална партия СИРИЗА се вкара съвсем само.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    "...на срещата на еврогрупата колегите на Варуфакис просто го изслушаха и си тръгнаха."
    Сега може да се връща в Атина и да обещае още повече придобивки.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    ..."Идеята на Варуфакис за стратегия е да насочи пистолет към челото си и да поиска откуп, за да не натисне спусъка" ...


    Мисля си вече , че всички в Европа с нетърпение очакват да го натисне и да въздъхнат с облекчение !

  • 3
    qvb21311044 avatar :-P
    Алф

    До коментар [#2] от "SS":

    Или да проверят дали не държи воден пистолет.

  • 4
    a3 avatar :-?
    аз

    ако ес се съгласи на поредното намаяне на гръцкия дълг, кой ще плати идващите дългове на италия, испания, португалия и компания...

  • 5
    today avatar :-|
    today

    Опасявам се, че някой ще дръпне спусъка, и Варуфакис ще увехне. Заедно с цяла Гърция.

  • 6
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#5] от "today":

    Със сигурнист ще стане така, всички са ги отписали гърците. Обаче не може да се отрече че всичко става демократично и справедливо - европа предлага пари срещу тежки реформи. Гърците гласуват свободно и демократично срещу тази сделка. И ще си понесат последствоята - и добрите и лошите.

  • 7
    nyagoslav avatar :-|
    Уроци Варна

    До коментар [#6] от "m17":

    Съгласен съм с по-голямата част от коментара, с изключение на този израз - "и добрите [sic] и лошите". Не съм сигурен кои биха били добрите последствия за Гърция от един фалит :)

  • 8
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#7] от "Уроци Варна":

    Аз виждам поне две добри последствия за гърция от фалит и нова драхма.
    1. Край на илюзиите - дори на последния червен чугун ще му светне че не може да живееш извън чергата си вечно.
    2. По-лесни реформи - просто печаташ нови драхми колкото ти трябват, те се обезценяват колкото трябва и съответно икономиката се балансира БЕЗ да се вършат тежки и непопулярни реформи като намаляване на заплати и пенсии, това става от самосебеси И след като се икономиката се балансира ( примерно се на 1/3 от сегашното жизнено равнище) ще има шанс за разтеж и съответно бавно подобряване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK