Либийска ИДИЛ-ия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Либийска ИДИЛ-ия

Желанието за мъст на египетския президент Ас Сиси работи в полза на ИДИЛ и против интересите на международната общност в Либия

Либийска ИДИЛ-ия

Джихадистите са рубикон, след който страната или ще се сплоти, или ще затъне още повече

14395 прочитания

Желанието за мъст на египетския президент Ас Сиси работи в полза на ИДИЛ и против интересите на международната общност в Либия

© reuters


Де юре несъществуващата "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) стъпи в де факто нефункциониращата Либия, обезглави 21 души и се закани на Рим. Последвалите  събития могат да послужат като припомняне, урок и шанс.

След поредното ужасяващо видео на ИДИЛ, показващо избиването на египетски християни копти, светът отново забеляза Либия, която, четири години след падането на Муамар Кадафи трудно може да бъде наречена функционираща държава. Опряла в  дъното, Либия може да получи нов шанс, макар и мъгляв, да поправи проваления опит за демократизация. Достатъчно е страната и Западът да докажат, че са научили уроците от  Босна и Ирак. И да не забравят, че всички държавни бойни действия срещу терористи като ИДИЛ по определение са асиметрични и имат непредсказуемо по посока и диспропорционално по сила противодействие.

Кутията на Пандора

Протестите, довели до свалянето на Муамар Кадафи, започнаха на 17 февруари 2011 г. в  източния град Бенгази. Няколко дни по-късно управляващият от 42 години диктатор заяви: "Или аз, или "Ал Каида"." Думите му се оказаха не шантаж, а предупреждение,  защото падането на режима няколко месеца по-късно "отвори кутията на Пандора, от която изскочиха всички политически, племенни и социални проблеми на страната", коментира пред "Капитал" Артуро Варвели, изследовател в италианския Istituto per gli studi di politica internazionale и автор на три книги за Либия.

Днес, четири години по-късно, либийската територия от 1.76 млн. кв.км приютява парламент и правителство в Триполи със собствена армия, друг кабинет в Байда, втори парламент в Тобрук, още една армия в Бенгази, "феоди" на ИДИЛ в Дерна и Сирт, както и по-малки, непретендиращи за държавност силови центрове. Въпреки че след бягството си през есента на 2014 г. от Триполи в Тобрук парламентът провеждаше първите си срещи на закотвен в пристанището ферибот, той е единственият орган, който Брюксел признава за легитимен и "с който общуваме в момента в Либия", обяснява пред "Капитал" Наталия Апостолова, ръководител на делегацията на ЕС в Либия. "Юридически погледнато, правителството в Байда също е легитимно, но неговият премиер е толкова неефективен и дори вреден с явните си симпатии към генерал Хафтар и Египет, че вече не го подкрепяме", продължава Апостолова (която се намира в Тунис, където е евакуирана дипломатическата мисия).

Житието на споменатия генерал е вплетено в обратите на либийската история. Като кадет участва през 1969 г. в преврата на Муамар Кадафи срещу крал Идрис. Като генерал губи през 1987 г. война срещу Чад. Година по-късно опитва преврат срещу Кадафи, след което се установява в САЩ, на два километра от централата на ЦРУ. Живее там до 2011 г., когато се връща в Либия, за да поднови борбата срещу някогашния си покровител Кадафи. Оттогава е ключов играч в страната, като се радва на подкрепа, включително с пари и оръжие, от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, разказва сп. The New Yorker. През 2014 г. генерал Халифа Хафтар започна "Операция достойнство", с която номинално обяви война на ислямистите от Триполи, а на практика опита преврат срещу избраната власт. На пръв поглед гръбнакът на армията му са офицери от времето на Кадафи. На втори прочит под знамената му се сражават милициите на арабите от Източна Либия, които искат федерализиране на държавата и повече самостоятелност за Киренайка, където са почти всички енергийни ресурси.

Добивът на петрол в страната

Срещу генерал Хафтар е коалицията "Фаджр Либия" (Либийска зора), която поддържа избрания с вот, но делегитимиран Общ национален конгрес, или конституционното събрание в Триполи. На пръв поглед участието на ветерани от "Ал Каида", сражавали се още през 90-те срещу Кадафи, и на местния клон на "Мюсюлмански братя" прави коалицията ислямистка. Основната сила в "Либийска зора" обаче са милициите от Мисрата, поддържани от богатите, но консервативни търговци от пристанищния град, както и силите на берберите от Зинтан. А "берберите и досега не са простили на арабите за убийството на своята кралица, еврейката Кахина, когато първото поколение мюсюлмани се преселило тук от Арабия през седми век", разказва мъж от Зинтан, цитиран от Никълъс Пелъм в наскоро излязлата му книга Libya Against Itself. За да се подчертае още повече двойствената природа на родения от кутията на Пандора хаос, "Либийска зора" има подкрепата на Турция и Катар.

Порта към Европа

С над 3000 жертви от средата на 2014 г. досега враждата между "Либийска зора" и "Операция достойнство" е равносилна на гражданска война. Почти една трета от шестте милиона либийци са в Тунис, а нефтената промишленост, добивала през 2010 г. близо 1.6 млн. барела суров петрол дневно, днес продава по около 150 000 барела, "при това само на черния пазар, защото европейските клиенти няма с кого да търгуват законно в Либия", казва Апостолова. Това е особено болезнено за италианската икономика, която на 70% разчита на либийски енергийни ресурси, допълва тя. Варвели описва отношенията между Италия и Либия като "връзка на любов и омраза", в която независимо от реториката през годините "двете икономики изглеждаха като взаимно допълващи се". Днес вместо петрол към Италия тече неспирен поток от хора. Сред тях има както бежанци от Сирия, така и икономически имигранти от субсахарска Африка. Само през 2014 г. над 130 000 души са имали късмета да преживеят 450-те мили (600 км) плаване с лодки от

либийския бряг до обетованата земя Италия. Други 3000 са се удавили.

Непосредствената близост до Италия прави от "Либия стратегическа порта за Ислямската държава". Това е заглавието на пропагандна брошура, издадена през януари на арабски от последовател на ИДИЛ, твърдящ, че е в Либия. Както в Ирак и Сирия, ИДИЛ опитва да заеме вакуума, роден от гражданската война. За целта ислямистите използваха най-ефикасното си оръжие - насаждането на ужас. На 15 февруари, неделя, те публикуваха видео със заглавие "Подписано с кръв послание до народа на кръста". В него маскирани бойци на ИДИЛ в Либия обезглавяват 21 египетски копти. Жертвите са част от почти 1.5 млн. египтяни, работещи и до днес в Либия.

В понеделник египетският президент Абдел Фатах ас Сиси заговори подобно на йорданския крал Абдула II седмици по-рано за мъст и изпрати изтребители да бомбардират Дерна в първата бойна операция на Египет в чужбина от 1990 г. насам. Същия ден жители на град Ел Аур, откъдето са 14 от жертвите на клането, споделиха пред пратеник на британската BBC, че "ще продължим да ходим в Либия, защото там има работа".

Във вторник италианският външен министър Паоло Джентилони заяви готовност Рим да поведе международна военна интервенция, разбира се, само с мандат на ООН. В страната се надигнаха тревожни гласове за близостта на Либия и опасността от внос на тероризъм. "Наложи се премиерът Матео Ренци да се намеси, за да тушира вълната подобни изявления", посочва Варвели.

В сряда външният министър от Байда поиска от Съвета за сигурност на ООН да вдигне оръжейното ембарго над международно признатото правителство, за да може то "да възстанови националната армия и нейния капацитет да се бори с терористични групи, включително "Ансар аш шариа" и ИДИЛ". Ако правителството в Байда не получи оръжия и обучение, предупреди Мохамед Елхади Дайри, "това може да работи в полза единствено на екстремистите... и ще има негативен отзвук в целия регион и вероятно за глобалната сигурност".

Проблемът е, че НАТО вече опита веднъж да организира либийските сили за сигурност, но безуспешно. Франция трябваше да тренира 3000 полицаи, но по независещи от нея причини успя да обучи едва 30. По-късно Либия изпрати свои кадети в Йордания. Те бяха изгонени, след като запалиха спортен комплекс, разгневени от закъснението на самолета им. Миналия ноември 300 либийски командоси бяха изгонени от Великобритания, след като няколко от тях хвърлиха в ужас английско градче, тормозейки сексуално няколко жени и содомизирайки мъж.

Двата пътя

В тази ситуация всички замесени са съгласни, че са необходими незабавни действия. Предлаганият от Сиси път на войната е напълно неприемлив, смята Варвели. "За мен единствената възможност пред международната общност е да се направи всичко възможно, за да се спрат бойните действия между двете правителства". Започването на военна операция, дори с мандат на ООН, но без примирие в страната, ще се превърне в обикновена миротворческа мисия. "Ще стане нещо подобно на Босна, където от двете страни се бият, а ние сме помежду им", продължава Варвели. "Това помага на екстремистите от двете страни да се радикализират още повече и в крайна сметка да се коалират срещу нас." За да има умиротворяване обаче, е необходимо да се прекъсне притокът на оръжие към враждуващите фракции, който е далеч по-осезаем проблем пред хипотетичния износ на терор от ИДИЛ през Либия.

Успоредно с това следва да тече процес за национален диалог, коментира в своя публикация Мохамед Елджарх, изследовател в Atlantic Council. Този диалог трябва да тече по две основни линии - да изолира крайните елементи от двете фракции, като подкрепя и засилва влиянието на умерените лидери по места, и да работи за доверието между световната общност и умерените либийски политици, каквито не липсват. Лъч на надежда дават започващите на 23 февруари поредни преговори - този път в Мароко и с участието на умерени политици и от двата лагера. Очаква се те да излъчат премиер и правителство на националното съгласие, казва Апостолова. Парадоксално, лъч надежда може да се окаже разпространението на ИДИЛ в Западна и Южна Либия. То би могло да послужи като обединяващ фактор, защото умерените политици и от двете страни признават, че разделена Либия не може да се справи с подобна заплаха, допълва Елджарх. Другият сценарий за страната - за съжаление по-реалистичен - е продължителен военен конфликт с нисък интензитет и все по-голямо участие на ИДИЛ.

Де юре несъществуващата "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) стъпи в де факто нефункциониращата Либия, обезглави 21 души и се закани на Рим. Последвалите  събития могат да послужат като припомняне, урок и шанс.

След поредното ужасяващо видео на ИДИЛ, показващо избиването на египетски християни копти, светът отново забеляза Либия, която, четири години след падането на Муамар Кадафи трудно може да бъде наречена функционираща държава. Опряла в  дъното, Либия може да получи нов шанс, макар и мъгляв, да поправи проваления опит за демократизация. Достатъчно е страната и Западът да докажат, че са научили уроците от  Босна и Ирак. И да не забравят, че всички държавни бойни действия срещу терористи като ИДИЛ по определение са асиметрични и имат непредсказуемо по посока и диспропорционално по сила противодействие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    "Варвари пред портите".

    само дето не са такива "варвари", каквито си мислим.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Сравнително честата употреба на словосъчетанието "на пръв поглед" или "на втори прочит" не внушава особено доверие в експертизата на автора. Може би било разумно да се даде картината на племенните обединения и интересите им, както и на причините за установяване на "фанчайза' на ИДИЛ в Либия, има ли разлика с този на Ал Каеда, споровете около петролната икономика и парпределението на приходите. Ако ще се коментира съдбата на генерал Хафтар, то защо е споменат фактът че е живеел с десетилетия (от 1988 до 2011) на "два колометра от централата на ЦРУ? Дали това е опит да се покаже кой в в основата на преврата срещу Кадафи и ако "да" то "защо"? После, нека обсъдим инициативата на Египет в ООН за разрешаване на бойни действия в Либия. С недомлъвки анализ не се прави.

  • 3
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#2] от "daskal1":

    аз това не го приемам толкова като анализ, колкото като инфо дайджест.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#3] от "abdelhaqq":

    Е, степента на "дайджестване" тогава е интересен продукт... Все пак хората имат нужда от един текс който да ги ориентира. Не виждам ясна теза, по скоро становище от сорта "ще има слънце но може и да вали".Ясно е че без диктата на режима на Кадафи базиран на обединението на неговото племе, Куадафа с далеч по-многобройното Магариха племенните грипировки на над 140-те племена действат в опортюнистични съюзи според интереса в момента. Ако в ИДИЛ има пари те ще са с тях до промяна на статута. Тази динамика на примитивния прагматизъм е в основата на процесите, така беше и с племената в Ирак, особено американските инициативи със сунитите: прекратяването на плащанията промени и политиката на племената.

  • 5
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#4] от "daskal1":

    исках да остана оптимистичен спрямо статията, за да не стигаме до шекспировото you have to be cruel to be kind. на мен също ми е интересна контекстуализацията на ИД сред племенните фракции на либия, има ли разлика с Ирак, "аргументите" за придобиване на легитимност сред тях, все пак включването към ИД изисква полагането на прословутата "байа", клетвата за вярност към "халифа", а не си представям как това там ще сработи по единен начин, сиреч доколко "ислямският призив на ИД" ще се сработи или противостои на "примитивния прагматизъм". ама няма да отворя "капитал" по тоя повод.

  • 6
    arax avatar :-|
    arax

    ИДИЛ=(САЩ+Израел+Турция+Саудитска Арабия+ЕС)-Русия

  • 8
    ss avatar :-|
    SS

    ООН трябва да обявят конкурс за нов "Кадафи" , да го въоръжат и оторизират да реже глави и чак тогава може да стане нещо като държава от Либия !

  • 9
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#7] от "Piroman":

    такива мнения с нищо не помагат на никого. едно е да разбираме защо се случва нещо и кое го обяснява, друго е да призоваваме към кафяви по същността си решения.

    но пък като сте такъв ищахлия, ето на: има транспорт към Близкия изток, пробвайте се.

  • 10
    ilia1959 avatar :-|
    Ilia Iliev

    И да искаме да разберем основата на това ,което става при арабите- няма да можем!
    Просто инфото ни е не достатъчно!
    Има толкова различни играчи!
    И не знаем кой кого разиграва!
    И търсенето на финансите ,които са истинската движеща сила , се стига до естественото!
    Кой от заинтересованите играчи има най-големи възможности.
    И какви пътища има да реализира интересите си!
    Само виждаме ,че религията тук се използва като средство!
    Което е много опасно!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK