Либийска ИДИЛ-ия

Джихадистите са рубикон, след който страната или ще се сплоти, или ще затъне още повече

Желанието за мъст на египетския президент Ас Сиси работи в полза на ИДИЛ и против интересите на международната общност в Либия
Желанието за мъст на египетския президент Ас Сиси работи в полза на ИДИЛ и против интересите на международната общност в Либия    ©  reuters
Желанието за мъст на египетския президент Ас Сиси работи в полза на ИДИЛ и против интересите на международната общност в Либия
Желанието за мъст на египетския президент Ас Сиси работи в полза на ИДИЛ и против интересите на международната общност в Либия    ©  reuters

Де юре несъществуващата "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) стъпи в де факто нефункциониращата Либия, обезглави 21 души и се закани на Рим. Последвалите  събития могат да послужат като припомняне, урок и шанс.

След поредното ужасяващо видео на ИДИЛ, показващо избиването на египетски християни копти, светът отново забеляза Либия, която, четири години след падането на Муамар Кадафи трудно може да бъде наречена функционираща държава. Опряла в  дъното, Либия може да получи нов шанс, макар и мъгляв, да поправи проваления опит за демократизация. Достатъчно е страната и Западът да докажат, че са научили уроците от  Босна и Ирак. И да не забравят, че всички държавни бойни действия срещу терористи като ИДИЛ по определение са асиметрични и имат непредсказуемо по посока и диспропорционално по сила противодействие.

Кутията на Пандора

Протестите, довели до свалянето на Муамар Кадафи, започнаха на 17 февруари 2011 г. в  източния град Бенгази. Няколко дни по-късно управляващият от 42 години диктатор заяви: "Или аз, или "Ал Каида"." Думите му се оказаха не шантаж, а предупреждение,  защото падането на режима няколко месеца по-късно "отвори кутията на Пандора, от която изскочиха всички политически, племенни и социални проблеми на страната", коментира пред "Капитал" Артуро Варвели, изследовател в италианския Istituto per gli studi di politica internazionale и автор на три книги за Либия.

Днес, четири години по-късно, либийската територия от 1.76 млн. кв.км приютява парламент и правителство в Триполи със собствена армия, друг кабинет в Байда, втори парламент в Тобрук, още една армия в Бенгази, "феоди" на ИДИЛ в Дерна и Сирт, както и по-малки, непретендиращи за държавност силови центрове. Въпреки че след бягството си през есента на 2014 г. от Триполи в Тобрук парламентът провеждаше първите си срещи на закотвен в пристанището ферибот, той е единственият орган, който Брюксел признава за легитимен и "с който общуваме в момента в Либия", обяснява пред "Капитал" Наталия Апостолова, ръководител на делегацията на ЕС в Либия. "Юридически погледнато, правителството в Байда също е легитимно, но неговият премиер е толкова неефективен и дори вреден с явните си симпатии към генерал Хафтар и Египет, че вече не го подкрепяме", продължава Апостолова (която се намира в Тунис, където е евакуирана дипломатическата мисия).

Житието на споменатия генерал е вплетено в обратите на либийската история. Като кадет участва през 1969 г. в преврата на Муамар Кадафи срещу крал Идрис. Като генерал губи през 1987 г. война срещу Чад. Година по-късно опитва преврат срещу Кадафи, след което се установява в САЩ, на два километра от централата на ЦРУ. Живее там до 2011 г., когато се връща в Либия, за да поднови борбата срещу някогашния си покровител Кадафи. Оттогава е ключов играч в страната, като се радва на подкрепа, включително с пари и оръжие, от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, разказва сп. The New Yorker. През 2014 г. генерал Халифа Хафтар започна "Операция достойнство", с която номинално обяви война на ислямистите от Триполи, а на практика опита преврат срещу избраната власт. На пръв поглед гръбнакът на армията му са офицери от времето на Кадафи. На втори прочит под знамената му се сражават милициите на арабите от Източна Либия, които искат федерализиране на държавата и повече самостоятелност за Киренайка, където са почти всички енергийни ресурси.

Срещу генерал Хафтар е коалицията "Фаджр Либия" (Либийска зора), която поддържа избрания с вот, но делегитимиран Общ национален конгрес, или конституционното събрание в Триполи. На пръв поглед участието на ветерани от "Ал Каида", сражавали се още през 90-те срещу Кадафи, и на местния клон на "Мюсюлмански братя" прави коалицията ислямистка. Основната сила в "Либийска зора" обаче са милициите от Мисрата, поддържани от богатите, но консервативни търговци от пристанищния град, както и силите на берберите от Зинтан. А "берберите и досега не са простили на арабите за убийството на своята кралица, еврейката Кахина, когато първото поколение мюсюлмани се преселило тук от Арабия през седми век", разказва мъж от Зинтан, цитиран от Никълъс Пелъм в наскоро излязлата му книга Libya Against Itself. За да се подчертае още повече двойствената природа на родения от кутията на Пандора хаос, "Либийска зора" има подкрепата на Турция и Катар.

Порта към Европа

С над 3000 жертви от средата на 2014 г. досега враждата между "Либийска зора" и "Операция достойнство" е равносилна на гражданска война. Почти една трета от шестте милиона либийци са в Тунис, а нефтената промишленост, добивала през 2010 г. близо 1.6 млн. барела суров петрол дневно, днес продава по около 150 000 барела, "при това само на черния пазар, защото европейските клиенти няма с кого да търгуват законно в Либия", казва Апостолова. Това е особено болезнено за италианската икономика, която на 70% разчита на либийски енергийни ресурси, допълва тя. Варвели описва отношенията между Италия и Либия като "връзка на любов и омраза", в която независимо от реториката през годините "двете икономики изглеждаха като взаимно допълващи се". Днес вместо петрол към Италия тече неспирен поток от хора. Сред тях има както бежанци от Сирия, така и икономически имигранти от субсахарска Африка. Само през 2014 г. над 130 000 души са имали късмета да преживеят 450-те мили (600 км) плаване с лодки от

либийския бряг до обетованата земя Италия. Други 3000 са се удавили.

Непосредствената близост до Италия прави от "Либия стратегическа порта за Ислямската държава". Това е заглавието на пропагандна брошура, издадена през януари на арабски от последовател на ИДИЛ, твърдящ, че е в Либия. Както в Ирак и Сирия, ИДИЛ опитва да заеме вакуума, роден от гражданската война. За целта ислямистите използваха най-ефикасното си оръжие - насаждането на ужас. На 15 февруари, неделя, те публикуваха видео със заглавие "Подписано с кръв послание до народа на кръста". В него маскирани бойци на ИДИЛ в Либия обезглавяват 21 египетски копти. Жертвите са част от почти 1.5 млн. египтяни, работещи и до днес в Либия.

В понеделник египетският президент Абдел Фатах ас Сиси заговори подобно на йорданския крал Абдула II седмици по-рано за мъст и изпрати изтребители да бомбардират Дерна в първата бойна операция на Египет в чужбина от 1990 г. насам. Същия ден жители на град Ел Аур, откъдето са 14 от жертвите на клането, споделиха пред пратеник на британската BBC, че "ще продължим да ходим в Либия, защото там има работа".

Във вторник италианският външен министър Паоло Джентилони заяви готовност Рим да поведе международна военна интервенция, разбира се, само с мандат на ООН. В страната се надигнаха тревожни гласове за близостта на Либия и опасността от внос на тероризъм. "Наложи се премиерът Матео Ренци да се намеси, за да тушира вълната подобни изявления", посочва Варвели.

В сряда външният министър от Байда поиска от Съвета за сигурност на ООН да вдигне оръжейното ембарго над международно признатото правителство, за да може то "да възстанови националната армия и нейния капацитет да се бори с терористични групи, включително "Ансар аш шариа" и ИДИЛ". Ако правителството в Байда не получи оръжия и обучение, предупреди Мохамед Елхади Дайри, "това може да работи в полза единствено на екстремистите... и ще има негативен отзвук в целия регион и вероятно за глобалната сигурност".

Проблемът е, че НАТО вече опита веднъж да организира либийските сили за сигурност, но безуспешно. Франция трябваше да тренира 3000 полицаи, но по независещи от нея причини успя да обучи едва 30. По-късно Либия изпрати свои кадети в Йордания. Те бяха изгонени, след като запалиха спортен комплекс, разгневени от закъснението на самолета им. Миналия ноември 300 либийски командоси бяха изгонени от Великобритания, след като няколко от тях хвърлиха в ужас английско градче, тормозейки сексуално няколко жени и содомизирайки мъж.

Двата пътя

В тази ситуация всички замесени са съгласни, че са необходими незабавни действия. Предлаганият от Сиси път на войната е напълно неприемлив, смята Варвели. "За мен единствената възможност пред международната общност е да се направи всичко възможно, за да се спрат бойните действия между двете правителства". Започването на военна операция, дори с мандат на ООН, но без примирие в страната, ще се превърне в обикновена миротворческа мисия. "Ще стане нещо подобно на Босна, където от двете страни се бият, а ние сме помежду им", продължава Варвели. "Това помага на екстремистите от двете страни да се радикализират още повече и в крайна сметка да се коалират срещу нас." За да има умиротворяване обаче, е необходимо да се прекъсне притокът на оръжие към враждуващите фракции, който е далеч по-осезаем проблем пред хипотетичния износ на терор от ИДИЛ през Либия.

Успоредно с това следва да тече процес за национален диалог, коментира в своя публикация Мохамед Елджарх, изследовател в Atlantic Council. Този диалог трябва да тече по две основни линии - да изолира крайните елементи от двете фракции, като подкрепя и засилва влиянието на умерените лидери по места, и да работи за доверието между световната общност и умерените либийски политици, каквито не липсват. Лъч на надежда дават започващите на 23 февруари поредни преговори - този път в Мароко и с участието на умерени политици и от двата лагера. Очаква се те да излъчат премиер и правителство на националното съгласие, казва Апостолова. Парадоксално, лъч надежда може да се окаже разпространението на ИДИЛ в Западна и Южна Либия. То би могло да послужи като обединяващ фактор, защото умерените политици и от двете страни признават, че разделена Либия не може да се справи с подобна заплаха, допълва Елджарх. Другият сценарий за страната - за съжаление по-реалистичен - е продължителен военен конфликт с нисък интензитет и все по-голямо участие на ИДИЛ.