Съперници с общи интереси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съперници с общи интереси

Приликите между Путин и Ердоган са видими

Съперници с общи интереси

Какво означава за Европа руско-турският брак по сметка

11952 прочитания

Приликите между Путин и Ердоган са видими

© UMIT BEKTAS


Отношенията им трудно могат да се определят с една дума. Съперници в течение на столетия, а днес застанали от двете страни на барикадата в кръвопролитната война в Сирия и преследващи общи интереси в енергетиката, търговията и дори военната сигурност. Това са Русия и Турция, успели в последните две десетилетия да изградят конструктивни отношения в множество сфери на икономиката и дипломацията.

Приликите между Владимир Путин и Тайип Ердоган са видими с просто око. И двамата лидери издигат в култ националния суверенитет, обичат да винят външния свят, било то САЩ или ЕС, за вмешателство във вътрешните работи и подстрекаване на опозиционни настроения. Въпреки членството в НАТО Анкара отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва заради войната в Източна Украйна и преглътна, макар и с голяма доза неудовлетворение, руската анексия на Крим. Това поведение не бива да ни изненадва. Още по време на конфликта в Грузия (2008 г.) Турция показа с действията си, че нейна цел е запазване на статуквото в черноморския регион и избягване на конфронтация или пряк сблъсък с Русия.

Означава ли това, че Турция е преориентирала външнополитическата си стратегия, изоставяйки ЕС и западните си съюзници и избирайки Русия като стратегически партньор? Изправен ли е ЕС пред руско-турска "коалиция на отритнатите", както още през 2006 г. се усъмниха Фиона Хил и Йомер Ташпънар от влиятелния американски мозъчен тръст Brookings?

Отговорът е "не". В отношенията между Турция и Русия царува основно прагматизъм, да не кажем опортюнизъм. При това днешната политика на сближаване, провеждана Анкара, има дълбоки корени и нито започва, нито свършва с Ердоган и управлението на Партията на справедливостта и развитието (АКП). През 90-те, по време на президентството на Тургут Йозал, Турция лансира инициативи като Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) именно с цел да обвърже Русия в система от многостранни ангажименти, да повиши равнището на взаимозависимост и по този начин да снижи риска от конфликти. По-късно, през 2001 г., се създаде BLACKSEAFOR – механизъм за сътрудничество във военноморската сфера на държавите около черноморския басейн с Русия и Турция в ролята на старши партньори.

Да не забравяме и годините на студената война – през 60-те и 70-те СССР оказва на Анкара сериозна икономическа помощ, благодарение на която се развиват буквално цели отрасли, като например алуминиевата промишленост. И това е в момент, когато отношенията на Турция със САЩ са обтегнати покрай кипърския проблем и наложеното оръжейно ембарго от страна на Вашингтон.

Почитателите на дипломатическата история може би ще си спомнят и как през Шестдневната война (1967 г.) Турция предоставя въздушен коридор на съветските ВВС, които подпомагат Сирия и Ирак. Ключова е и 1988 г. , когато започват доставките по трансбалканския газопровод, пресичащ и България. Петнадесет години по-късно заработва и газопроводът "Син поток", който дава неимоверен тласък на бизнеса по оста Москва - Анкара.

Въпросът е дали от сегашния "брак по сметка", основан на ред печеливши бизнес начинания, няма да покълне "сърдечна връзка" и какви биха били последиците за ЕС.

Най-добри френемис

Спорни въпроси като войната в Сирия или анексирането на Крим и положението на татарската общност там не пречат за сътрудничество в бизнес области, където има основа за взаимна печалба. Икономическите и човешките връзки се задълбочават и развиват, а двете страни се ангажират да утроят търговския стокооборот до 100 млрд. долара до края на настоящото десетилетие. Турция е вторият по значимост експортен пазар за руския природен газ, а турски строителни компании реализират мащабни проекти в Русия (например в олимпийския комплекс в Сочи, където по данни на медии общата стойност на реализираните обекти е 1.6 млрд. долара). Огромен брой руски туристи посещават всяка година Истанбул и курортите по брега на Егейско и Средиземно море. Само през първите девет месеца на 2014 г. броят им е 4.1 млн., което е с 300 хил. повече от същия период на 2013 г.

Сътрудничеството между Москва и Анкара все пак има своя предел, тъй като дългосрочно интересите се разминават. Това е особено видно в областта на енергетиката. Проект като "Турски поток", обявен при посещението на Владимир Путин в Анкара миналия декември, продължава да буди интерес и да пали страстите. Кремъл и "Газпром" говорят за Турция като алтернативно трасе, заобикалящо Украйна, за доставките на природен газ към потребителите в Централна и Западна Европа. Но въпреки медийния шум около бъдещия газопровод има все още много неуточнени икономически и технически въпроси. Танер Йълдъз, турският министър на енергетиката, подписа меморандум за разбирателство с "Газпром" и се ангажира да работи по междуправителствено споразумение. Но също така постави условия за разговори по същество. На първо време Анкара очаква по-значителна отстъпка по дългосрочния договор за доставка на газ от шестте процента, предложени от "Газпром". И я получи - намалението ще бъде с 10.25% в сравнение със сегашните цени.

Дори да не се реализира в заявените мащаби, "Турски поток" има перспектива. За "Газпром" е от особена изгода да стъпи по-силно на турския пазар, където икономическият и демографски ръст водят до засилващо се търсене на газ, който формира почти половината от електроенергията, произведена в югоизточната ни съседка. Потреблението на газ се очаква да достигне 52 млрд. куб. м. през 2015 г. и да продължи да расте до 2030 г. Дори да не замени газопреносната мрежа на Украйна като транзитен коридор, "Турски поток" може при определени условия да отговори на нарастващото търсене.

Въпреки ангажимента към "Газпром", Анкара работи целенасочено за диверсифицирането на газовите си доставки по линия на мащабни инфраструктурни начинания като тръбопровода ТАНАП, където основен играч е азербайджанската държавна компания "Сокар". До края на настоящото десетилетие по ТАНАП Турция ще може да си доставя от басейна на Каспийско море близо една пета от обема газ, който консумира годишно. Налице са също множество инициативи и проекти, които имат за цел снижаване на относителния дял на природния газ в енергийния микс. Такива са планираните ядрени електроцентрали при Аккую край град Мерсин на Средиземно море и град Синоп на Черно море. Въпреки че Аккую (с проектен капацитет  4800 мегавата) се строи от "Росатом", тя ще измести значителни количества газ. Не бива да пропускаме и плановете за разработване на лигнитни залежи в района на Афшин-Елбистан в Централна Анадола – проект на стойност 10-12 млрд. долара и с капацитет 8000 мегавата, за чието финансиране се водят разговори с Китай и Южна Корея, като има и заявен интерес от японско-катарски консорциум. Анкара си е поставила и амбициозна цел за развитието на ВЕИ, чийто капацитет се е удвоил през изминалото десетилетие. До 2023 г., когато е стогодишният юбилей на Турската република, той трябва да нарасне от 25 до 40 гигавата, или една трета от общите мощности.

Всичко това идва да покаже, че в средно- и дългосрочен план Турция има желанието и възможностите да намали зависимостта си от руски енергийни доставки и да подобри търговските условия.

В крайна сметка ЕС и Турция имат споделени интереси като вносители на енергийни ресурси. Въпреки че глава "Енергетика" в присъединителните преговори е блокирана и хармонизацията на турското с европейското законодателство не напредва, за Брюксел е от особена важност да изгради механизми на сътрудничество с Анкара по линия на новосъздадения Енергиен съюз. Това означава и усилия във връзка с изграждането на общ енергиен пазар на регионално ниво в Югоизточна Европа, включващ както Турция, така и страни като България, Гърция и Румъния заедно със Западните Балкани. Необходимо условие в тази посока е подобряването на газовите и електропреносните връзки между Турция и нейните съседи.

* Д-р Димитър Бечев е политолог и изследовател в London School of Economics. Този анализ резюмира основните точки и препоръки в доклада Russia and Turkey - What does their partnership mean for the EU?, публикуван от Центъра за европейски политики (Брюксел)

http://www.epc.eu/pub_details.php?cat_id=3&pub_id=5304

Отношенията им трудно могат да се определят с една дума. Съперници в течение на столетия, а днес застанали от двете страни на барикадата в кръвопролитната война в Сирия и преследващи общи интереси в енергетиката, търговията и дори военната сигурност. Това са Русия и Турция, успели в последните две десетилетия да изградят конструктивни отношения в множество сфери на икономиката и дипломацията.

Приликите между Владимир Путин и Тайип Ердоган са видими с просто око. И двамата лидери издигат в култ националния суверенитет, обичат да винят външния свят, било то САЩ или ЕС, за вмешателство във вътрешните работи и подстрекаване на опозиционни настроения. Въпреки членството в НАТО Анкара отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва заради войната в Източна Украйна и преглътна, макар и с голяма доза неудовлетворение, руската анексия на Крим. Това поведение не бива да ни изненадва. Още по време на конфликта в Грузия (2008 г.) Турция показа с действията си, че нейна цел е запазване на статуквото в черноморския регион и избягване на конфронтация или пряк сблъсък с Русия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    s.iordanov avatar :-|
    s.iordanov

    Aşk Olsun на братята руснаци, които вдигат цените на горивата в България, докато на световните пазари цената на суровия петрол пада, мaşallah

  • 2
    itoskov avatar :-|
    Woland

    Мен ми е жал за Волен, какви ще ги говори сега- турците архиврагове ли са, или са братя, с които историята ни свързва кръвно?

  • 3
    liubo...otdale4 avatar :-|
    liubo...otdale4



    Турците ще изработят Русия, както винаги.

    В тоя случай те имат избор - газ от Азърбайджан, или от Русия (ще вземат и от двамата).

    Но нито Русия, нито Азърбайджан имат избор.


  • 4
    civis_eu_sum avatar :-|
    civis_eu_sum

    Един момент, който Бечев пропуска, е дали ЕС ще се чувства комфортно зависейки толкова от Турция като трасе за газови доставки. Разбира се, по-добре да не сме зависими само от Русия, но самият Ердоган вероятно също ще използва позицията си като механизъм за натиск над ЕС. При този неприятен завой, който Турция е направила към ислямизма и авторитаризма, това създава редица опасности.

  • 5
    today avatar :-|
    today

    "Въпреки че Аккую (с проектен капацитет 4800 мегавата) се строи от "Росатом"

    С едно уточнение, Аккую не се строи, и най-вероятно няма да се строи. Там целия финансов риск е за руснаците, които на всичко отгоре в момента нещо не са добре финансово, и малко трудно ще изсипят едни 20 млрд евро да финансират Турция.

  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Само да няма война.С дипломация всичко може да се постигне.Турците си гонят интереса и не допускат руснаците да им диктуват,като на нас.

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    И Путин, и Ердоган стоят, макар по различни идеологически причини, на позициите на държавния суверенен национализъм, разбирай централно ръководен държавен капитализъм. Турция, разбира се, е далеч по-пазарна и диверсирана икономика и вижда бъдеще в индустриалното развитие, в случая транспорта и преработката на енергоносители. Различията по Сирия и Крим не са от решаващ характер, поне на този момент, в който Турция концентрира потенциал за едно бъдещо преразглеждане на отношенията си с Европа. Да не забравяме също че турците от години са един от основните строители на големи обекти, особено хотели, в Русия, т.е. те са далеч по-добре подготвени и икономически, и политически за една прагматична политика, особено сега, когато Русия е в крайно неизгодна ситуация и трябва да разчита на малко посредици в търговията си с Европа.

  • 8
    atk57379412 avatar :-|
    Quest

    Отношенията им трудно могат да се определят с една дума. Могат - ВСЕЯДНОСТ.

  • 9
    liubo...otdale4 avatar :-|
    liubo...otdale4

    До коментар [#4] от "civis_eu_sum":

    Газопроводът е международен проект, Турция има там договор да спазва.

    И въпреки всичко, има газ и от друг, не само от Русия.


  • 10
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    До коментар [#1] от "s.iordanov":
    Да, благодарни са ни за санкциите, за предните командни центрове на НАТО и за всичко останало.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK