С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 2 мар 2015, 7:52, 11782 прочитания

Съперници с общи интереси

Какво означава за Европа руско-турският брак по сметка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Отношенията им трудно могат да се определят с една дума. Съперници в течение на столетия, а днес застанали от двете страни на барикадата в кръвопролитната война в Сирия и преследващи общи интереси в енергетиката, търговията и дори военната сигурност. Това са Русия и Турция, успели в последните две десетилетия да изградят конструктивни отношения в множество сфери на икономиката и дипломацията.

Приликите между Владимир Путин и Тайип Ердоган са видими с просто око. И двамата лидери издигат в култ националния суверенитет, обичат да винят външния свят, било то САЩ или ЕС, за вмешателство във вътрешните работи и подстрекаване на опозиционни настроения. Въпреки членството в НАТО Анкара отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва заради войната в Източна Украйна и преглътна, макар и с голяма доза неудовлетворение, руската анексия на Крим. Това поведение не бива да ни изненадва. Още по време на конфликта в Грузия (2008 г.) Турция показа с действията си, че нейна цел е запазване на статуквото в черноморския регион и избягване на конфронтация или пряк сблъсък с Русия.



Означава ли това, че Турция е преориентирала външнополитическата си стратегия, изоставяйки ЕС и западните си съюзници и избирайки Русия като стратегически партньор? Изправен ли е ЕС пред руско-турска "коалиция на отритнатите", както още през 2006 г. се усъмниха Фиона Хил и Йомер Ташпънар от влиятелния американски мозъчен тръст Brookings?

Отговорът е "не". В отношенията между Турция и Русия царува основно прагматизъм, да не кажем опортюнизъм. При това днешната политика на сближаване, провеждана Анкара, има дълбоки корени и нито започва, нито свършва с Ердоган и управлението на Партията на справедливостта и развитието (АКП). През 90-те, по време на президентството на Тургут Йозал, Турция лансира инициативи като Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) именно с цел да обвърже Русия в система от многостранни ангажименти, да повиши равнището на взаимозависимост и по този начин да снижи риска от конфликти. По-късно, през 2001 г., се създаде BLACKSEAFOR – механизъм за сътрудничество във военноморската сфера на държавите около черноморския басейн с Русия и Турция в ролята на старши партньори.

Да не забравяме и годините на студената война – през 60-те и 70-те СССР оказва на Анкара сериозна икономическа помощ, благодарение на която се развиват буквално цели отрасли, като например алуминиевата промишленост. И това е в момент, когато отношенията на Турция със САЩ са обтегнати покрай кипърския проблем и наложеното оръжейно ембарго от страна на Вашингтон.



Почитателите на дипломатическата история може би ще си спомнят и как през Шестдневната война (1967 г.) Турция предоставя въздушен коридор на съветските ВВС, които подпомагат Сирия и Ирак. Ключова е и 1988 г. , когато започват доставките по трансбалканския газопровод, пресичащ и България. Петнадесет години по-късно заработва и газопроводът "Син поток", който дава неимоверен тласък на бизнеса по оста Москва - Анкара.

Въпросът е дали от сегашния "брак по сметка", основан на ред печеливши бизнес начинания, няма да покълне "сърдечна връзка" и какви биха били последиците за ЕС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Срещата в Берлин подкрепи примирието в Либия 2 Срещата в Берлин подкрепи примирието в Либия

Постигнато е съгласие да се потвърди съществуващото оръжейно ембарго на ООН спрямо страната

20 яну 2020, 823 прочитания

Германия ще извади въглищата от употреба най-късно до 2038 г. 2 Германия ще извади въглищата от употреба най-късно до 2038 г.

Производителите в сектора ще получат компенсации в общ размер на 40 млрд. евро

20 яну 2020, 1326 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Обещахме да обещаем

Споразумението между Гърция и кредиторите й не решава нищо и само отлага проблемите

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10