С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 2 мар 2015, 19:45, 11888 прочитания

Обещахме да обещаем

Споразумението между Гърция и кредиторите й не решава нищо и само отлага проблемите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Държавният фалит - избегнат. Банковата паника - спряна. Хаотичното напускане на еврозоната - предотвратено. Всички важни решения - оставени за някой друг път. Така накратко може да бъде обобщен резултатът дотук от драматичната схватка между Атина и нейните кредитори.

В нея, както пише директорът на влиятелния тинк танк Centre for European Policy Studies Даниел Грос, правителството на радикалната лява коалиция СИРИЗА трябваше да направи избор между това Гърция да остане в еврозоната и да приеме програмата, наложена от ЕК, МВФ и ЕЦБ. И премиерът Алексис Ципрас мигна пръв. Неговият финансов министър Янис Варуфакис беше принуден да отстъпи на срещата с колегите си от еврогрупата на 20 февруари и да поиска удължаване с четири месеца на сегашното спасително споразумение на стойност 172 млрд. евро. Срещу това Атина се ангажира с икономически реформи и направи много крачки назад от предизборните си обещания. Алтернативата беше още в края на месеца страната да остане без външна помощ и банките й, които в апогея на дуела с Брюксел губеха дневно депозити за над 1 млрд. евро, прехвърлени за по-сигурно в чужбина, да колабират.


Засега най-кошмарните сценарии се разминаха, но облекчението е временно. Атина обеща реформи, а кредиторите й обещаха пари. Но и за двете не е ясно кога ще дойдат. Освен това всъщност нищо не е решено, а просто отложено. Дългът на Гърция продължава да е все така неустойчиво голям, икономическият растеж, който да направи възможно обслужването му, е химера и най-късно през юни, когато сегашното удължаване изтича, Атина и Брюксел отново ще са в същата патова ситуация.

Приземяване в реалността

Едва преди месец, дошъл триумфално на власт, Ципрас обещаваше да промени не само Гърция, но и цяла Европа, като скъса завинаги с омразната тройка кредитори (ЕК, МВФ и ЕЦБ) и оглави общоевропейски бунт срещу игото на икономиите. Сега тази реторика вече е минало. Три кризисни срещи с останалите 18 финансови министри от Еврогрупата бяха достатъчни Ципрас и Варуфакис да катастрофират в реалността.



Планът за реформи, представен от Атина като ангажимент срещу получаването на оставащите 7.2 млрд. евро от спасителния пакет, не само се разминава с предизборната програма на СИРИЗА, но и поразително прилича на мерките, обещавани, но никога не изпълнени от предишните гръцки правителства (виж карето). И колкото и кабинетът на Ципрас да се опитва да представи споразумението като победа, ще му бъде трудно да убеди в това не само избирателите си, но и собствената си партия. "Мисля, че това е почти пълна капитулация. Ципрас заложи на умората от икономиите в Европа и смяташе, че просто като развее знамето на промяната, много други държави ще го последват. Но никой не го направи", казва Раул Рупарел, ръководител на икономическото звено на лондонския аналитичен център Open Europe, цитиран от в. New York Times.

След като месеци наред СИРИЗА говореше за отписване на дълг, в споразумението за това изобщо не се и споменава. И въпреки твърденията на Ципрас - предназначени за вътрешна консумация - че тройката е мъртва и на меморандума е сложен край, и двете са си още на линия. Само че са семантично маскирани като "институции" и "заем". Факт е, че реформите не бяха написани отвън, а от правителството в Атина, но рамките им бяха зададени. И освен това, макар ЕК да побърза да одобри шестстраничния план, изпратени от Варуфакис, като "достатъчно цялостен, за да бъде приет за валидна отправна точка", останалите две "институции" - МВФ и ЕЦБ, остават доста скептични. Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард коментира, че предложеното меню от политики не е достатъчно конкретно и не отива достатъчно далече във важни области като реформите на пенсионната система и трудовия пазар, режима на ДДС и приватизацията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гърция опитва тясно партньорство с Китай в сложен контекст Гърция опитва тясно партньорство с Китай в сложен контекст

Споразумения за стотици милиони евро инвестиции белязаха визита на най-високо ниво

12 ное 2019, 416 прочитания

Европейските автопроизводители обещават да увеличат инвестициите в САЩ Европейските автопроизводители обещават да увеличат инвестициите в САЩ

Така те опитват да отложат налагането на мита, преди Тръмп да вземе окончателно решение в сряда

12 ное 2019, 412 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Дневник: Гърция спешно търси приходи, Европа заговори за нов помощен пакет

Правителството вероятно ще посегне на кешовите резерви на държавната администрация

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10