Обещахме да обещаем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обещахме да обещаем

Обещахме да обещаем

Споразумението между Гърция и кредиторите й не решава нищо и само отлага проблемите

Светломира Гюрова
12151 прочитания

© reuters


Държавният фалит - избегнат. Банковата паника - спряна. Хаотичното напускане на еврозоната - предотвратено. Всички важни решения - оставени за някой друг път. Така накратко може да бъде обобщен резултатът дотук от драматичната схватка между Атина и нейните кредитори.

В нея, както пише директорът на влиятелния тинк танк Centre for European Policy Studies Даниел Грос, правителството на радикалната лява коалиция СИРИЗА трябваше да направи избор между това Гърция да остане в еврозоната и да приеме програмата, наложена от ЕК, МВФ и ЕЦБ. И премиерът Алексис Ципрас мигна пръв. Неговият финансов министър Янис Варуфакис беше принуден да отстъпи на срещата с колегите си от еврогрупата на 20 февруари и да поиска удължаване с четири месеца на сегашното спасително споразумение на стойност 172 млрд. евро. Срещу това Атина се ангажира с икономически реформи и направи много крачки назад от предизборните си обещания. Алтернативата беше още в края на месеца страната да остане без външна помощ и банките й, които в апогея на дуела с Брюксел губеха дневно депозити за над 1 млрд. евро, прехвърлени за по-сигурно в чужбина, да колабират.

Засега най-кошмарните сценарии се разминаха, но облекчението е временно. Атина обеща реформи, а кредиторите й обещаха пари. Но и за двете не е ясно кога ще дойдат. Освен това всъщност нищо не е решено, а просто отложено. Дългът на Гърция продължава да е все така неустойчиво голям, икономическият растеж, който да направи възможно обслужването му, е химера и най-късно през юни, когато сегашното удължаване изтича, Атина и Брюксел отново ще са в същата патова ситуация.

Приземяване в реалността

Едва преди месец, дошъл триумфално на власт, Ципрас обещаваше да промени не само Гърция, но и цяла Европа, като скъса завинаги с омразната тройка кредитори (ЕК, МВФ и ЕЦБ) и оглави общоевропейски бунт срещу игото на икономиите. Сега тази реторика вече е минало. Три кризисни срещи с останалите 18 финансови министри от Еврогрупата бяха достатъчни Ципрас и Варуфакис да катастрофират в реалността.

Планът за реформи, представен от Атина като ангажимент срещу получаването на оставащите 7.2 млрд. евро от спасителния пакет, не само се разминава с предизборната програма на СИРИЗА, но и поразително прилича на мерките, обещавани, но никога не изпълнени от предишните гръцки правителства (виж карето). И колкото и кабинетът на Ципрас да се опитва да представи споразумението като победа, ще му бъде трудно да убеди в това не само избирателите си, но и собствената си партия. "Мисля, че това е почти пълна капитулация. Ципрас заложи на умората от икономиите в Европа и смяташе, че просто като развее знамето на промяната, много други държави ще го последват. Но никой не го направи", казва Раул Рупарел, ръководител на икономическото звено на лондонския аналитичен център Open Europe, цитиран от в. New York Times.

След като месеци наред СИРИЗА говореше за отписване на дълг, в споразумението за това изобщо не се и споменава. И въпреки твърденията на Ципрас - предназначени за вътрешна консумация - че тройката е мъртва и на меморандума е сложен край, и двете са си още на линия. Само че са семантично маскирани като "институции" и "заем". Факт е, че реформите не бяха написани отвън, а от правителството в Атина, но рамките им бяха зададени. И освен това, макар ЕК да побърза да одобри шестстраничния план, изпратени от Варуфакис, като "достатъчно цялостен, за да бъде приет за валидна отправна точка", останалите две "институции" - МВФ и ЕЦБ, остават доста скептични. Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард коментира, че предложеното меню от политики не е достатъчно конкретно и не отива достатъчно далече във важни области като реформите на пенсионната система и трудовия пазар, режима на ДДС и приватизацията.

Колко може да дава назад СИРИЗА

Извън терминологичните гимнастики единственото, което СИРИЗА може да посочи като победа, е неясното обещание за "гъвкавост", включено в споразумението с Еврогрупата, което означава, че някои от фискалните цели може да бъдат променени. Една от тях е първичният бюджетен излишък, който според сегашната програма трябва да бъде 4.5% за тази година, но настояването на Атина е да бъде свален до 1.5%. Това изглежда като разумен компромис предвид състоянието на гръцката икономика. Още повече че то се влоши допълнително от турбуленциите след идването на СИРИЗА на власт и според данни на финансовото министерство през януари данъчните приходи са били с близо 1 млрд. евро по-ниски в сравнение с миналата година.

Същевременно, както отбеляза хладно германският финансов министър Волфганг Шойбле, в Атина "ще им е доста трудно да обяснят сделката на своите избиратели". Цялата харизма на Ципрас и Варуфакис едва ли ще е достатъчна да прикрие факта, че те направиха обратен завой и по израза на ветерана евродепутат на СИРИЗА Манолис Глезос просто са "преименували рибата на месо". Той се извини на гърците, че е "участвал в тази илюзия", и призова избирателите да искат обяснения от партията. Първото предупреждение дойде под формата на протест в Атина в четвъртък, който, макар и не особено многоброен, вероятно е първият сигнал за надигащ се гняв. Ропотът в редиците на СИРИЗА също ще тества политическите умения на Ципрас.

При това сделката не гарантира дори непосредствените финансови нужди на Атина, тъй като транш няма да има до края на април и финансовото министерство тепърва ще мисли как да събере средства за връщане на дългове през следващите няколко месеца. По-лошото е, че не предлага и дългосрочен отговор. "Опасението ми е, че споразумението е краткосрочна кръпка и многобройните усложнения ще попречат на постигането на трайно решение, като така проблемите само се отлагат. Това ще е следващото действие на гръцката трагедия, тъй като въпросът с неустойчивостта на дълга просто ще се завърне след няколко години. А междувременно произтичащата от това несигурност само ще задушава икономическата активност и така ще вреди както на Гърция, така и на кредиторите й. Нужни са силно лидерство и мъдрост за намирането на дългосрочно решение," пише Жолт Дарваш от брюкселския аналитичен център Bruegel в свой анализ. Надеждата е в края на юни, когато изтича сегашното споразумение и по всичко личи, че Гърция ще има нужда от нова кешова инжекция, тези съставки да са налице.

Къде отстъпи СИРИЗА

Приватизация

- правителството обещава да не ревизира вече направени сделки и да "зачита правните норми" при вече започнали процедури за раздържавяване. Това е добра новина за китайската Cosco и датската Maersk, които са фаворити в търга за закупуването на дял от 67% в пристанището в Пирея, както и за консорциума начело с франкфуртското летище, който кандидатства за концесия на 14 регионални летища в Гърция. Но остават много въпросителни, особено след като министърът на енергетиката и лидер на една от радикалните леви фракции в СИРИЗА Панайотис Лафазанис въпреки това обяви, че ще спре продажбата на държавната електрическа компания, петролните рафинерии и фирмите за търговия с газ. 

Данъчна политика

- въпреки обещанието на СИРИЗА да не вдига данъци Варуфакис изглежда склонен да приеме отдавнашното настояване на МВФ преференциалните ставки на ДДС, прилагани на островите в Егейско море, да бъдат вдигнати до стандартните нива. Тази мярка би вдигнала значително приходите в бюджета, но така и не бе въведена от предишните правителства заради силната съпротива от местни политици.

Данъчна администрация

- правителството се ангажира да засили независимостта на агенцията по приходите "от всички видове вмешателство (политическо или друго), като същевременно гарантира пълната отчетност и прозрачност на нейните операции". Това е ангажимент, че директорът на агенцията няма да бъде уволнен, както се случи през юни с Харис Теохарис, след като подгони няколко големи гръцки компании със стабилни политически връзки да си плащат данъците.

Трудов пазар

- още едно поражение за правителството, което дойде на власт с обещания за вдигане на минималната заплата от 580 евро до 751 евро, връщане на работа на съкратените държавни служители и създаването на 300 000 нови работни места в частния, публичния и социалния сектор. Сега премиерът обяви, че амбицията за вдигане на минималната заплата се отлага във времето (и ще може да се осъществи само след консултации с европейските партньори). По-неясно е какво се случва с обещаните работни места. След като на 8 февруари премиерът говори за връщане на работа на чистачи във финансовото министерство и охранители в училища, последните предложения включват само разширяване на сегашната схема за намиране на временна заетост и повишаване на квалификацията на трайно безработните.

Държавният фалит - избегнат. Банковата паника - спряна. Хаотичното напускане на еврозоната - предотвратено. Всички важни решения - оставени за някой друг път. Така накратко може да бъде обобщен резултатът дотук от драматичната схватка между Атина и нейните кредитори.

В нея, както пише директорът на влиятелния тинк танк Centre for European Policy Studies Даниел Грос, правителството на радикалната лява коалиция СИРИЗА трябваше да направи избор между това Гърция да остане в еврозоната и да приеме програмата, наложена от ЕК, МВФ и ЕЦБ. И премиерът Алексис Ципрас мигна пръв. Неговият финансов министър Янис Варуфакис беше принуден да отстъпи на срещата с колегите си от еврогрупата на 20 февруари и да поиска удължаване с четири месеца на сегашното спасително споразумение на стойност 172 млрд. евро. Срещу това Атина се ангажира с икономически реформи и направи много крачки назад от предизборните си обещания. Алтернативата беше още в края на месеца страната да остане без външна помощ и банките й, които в апогея на дуела с Брюксел губеха дневно депозити за над 1 млрд. евро, прехвърлени за по-сигурно в чужбина, да колабират.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 13
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Думам ти дъще, сещай се снахо. Сега е времето да протестираме ние, за да не гласуваме след време за неокомунисти...

  • 14
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Когато се водят преговори по такива сериозни неща, не може без компромиси..... както казваше един голям специалист по кризисни ситуации, най правилната стратегия е "една крачка назад, две крачки напред!" и стъпка по стъпка напред....

  • 15
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "today":

    Трябва да са много глупави гърците, за да ти следват съветите, още повече след провала на рИформите в България, съседна на Гърция страна..... българите работим ангария в Гърция, не обратното, така че не им теслими български номера....

  • 16
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#15] от "boby1945":

    Гърците правят точно това, което правехме ние при "комунизма", живот на кредит. Само че историята показа, че това продължава само до едно време.

  • 17
    info111 avatar :-|
    info111

    И в България, и по света когато става дума за управляващи, преговори и договорки стажа все по-важен и все по-наболял един много сериозен вупрос - и как се преговаря и договаря с доказани , често дори и патологични лъжци, измамници и манипулатори?

  • 18
    info111 avatar :-|
    info111

    С две думи Ципрас и Сириза се опитаха да оглавят основателното недоволство и критицизъм на много европейци от тромавата и често не съвсем адекватна политка на ръководството на ЕС, но точно те, и появата им с техният наистина прозрачен и евтин популизъм и реторика, които са продукт на тези грешки и политика на европейските политици не могат да бъдат припознати в тази им роля от други, освен от отчаяните и уплашени гърци!
    А самозабравянето им достигна до такива абсурдни измерения, че дори и се опитаха да се самопредложат и като посредници между Путин и ЕС при разрешаването на войната в Украйна!?!
    Понеже те са цъфнали и вързали, и са оправили всичките си проблеми, та тръгнаха да решават и европейските и световните.
    Това е като да ти се е подпалила къщата от всички краища и да не знаеш как да я спасиш, а в същото време да се натискаш да посредничиш в сериозен конфликт при съседите, или дори в друго село.
    Прав е някой, който споменава по-горе за отчетливи признаци на шизофренно поведение.

  • 19
    info111 avatar :-|
    info111

    Всъщност ако наистина сериозно се разглежда и анализира гръцкият проблем, то това задължително минава и през предисторията - как на Гърция и бе позволено да натрупа подобен дълг през годините и кой, или по-точно кои от международните (и американски) политици, кръгове и банкови институции дълго време се правеха, че вярват (или дори им помагаха) на фалшивите им и подправени отчети! И защо?
    И тук не визирам само и непременно Запада, но и тях, разбира се.
    Темата явно е и много неприятна, и доста неприлична, след като упорито и последователно се избягва и игнорира, поне в публичното простанство, според мен. Но точно в това мисля, че гърците, и по-точно Ципрас и Варуфакис привиждат едни от най-силните си козове, май.
    Изобщо мястото и ролята, рефлекцията на дълговете в геополитическото поведение и разположение на държавите и управленията им като че ли става все по-актуален проблем и предмет на реален засилен обществен интерес.
    (вижте напр. и ситуацията в България от гласувания онзи ден договор за 16 милиарда лева)

  • 20
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#16] от "today":

    Не е вярно, целият свят, особено САЩ, живеят на кредит.... но е въпрос на умение....
    Апропо, единственият дето се опита да си изплати кредитите беше Чаушеско в периода 1975-89 ... Кой му даде тази идея и до ден днешен не е ясно.....

  • 21
    yoankata avatar :-|
    yoankata

    До коментар [#19] от "info111":

    "как на Гърция и бе позволено да натрупа подобен дълг през годините и кой, или по-точно кои от международните (и американски) политици, кръгове и банкови институции дълго време се правеха, че вярват (или дори им помагаха) на фалшивите им и подправени отчети!"

    Ти от къде получи тази информация, че се 'правели'? Обясни моля! Защото Гърция показва фалшифицирана информация години наред, което доколкото знам никой друг суверен не си го е позволявал ми е много интересно как аджеба разбрахте, че западните банки и политици са имали вътрешна информация освен обществено изнесената таква?

  • 22
    yoankata avatar :-|
    yoankata

    До коментар [#20] от "boby1945":

    "Не е вярно, целият свят, особено САЩ, живеят на кредит.... но е въпрос на умение.... "

    Да но в САЩ често и фалират - какато фирми така и частни лица. Или си губят къщите например. Просто така се намества пазара. Докато в Европа фалита и загуба на ипотема е просто табу и политиците стискат със всичка сила балоните да не се спукат - няма да е добро за рейтинга им.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK