Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 4 мар 2015, 17:03, 4577 прочитания

Индия се обръща към ГМО за изхранването на населението

От август миналата година правителството поднови полевите изпитания за избрани култури

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
До 2030 г. в страната ще има 1.5 млрд. гърла за хранене.
Близо до дома на индийския премиер Нарендра Моди се намира поле от синап, което е нагледен пример за отмяната от страна на правителството на забраната за изпитания на генномодифицирани култури, пише Reuters. 

Генномодифицираният синап в Индийския институт по земеделски изследвания в Ню Делхи е в последен етап на изпитания, преди да се разрешат продажби, като това може да стане до две години. Страната наложи мораториум върху генномодифицирания патладжан през 2010 г. заради опасения за ефекта върху безопасността на храните и биоразнообразието. Полевите тестове върху други генномодифицирани култури не бяха официално спрени, но регулаторната система бе блокирана. 
 
Дълъг процес
 
Разрешаването на ГМО е жизненоважно за целта на Моди да подкрепи слабата земеделска производителност в Индия, където урбанизацията поглъща плодородна земя, а увеличаването на населението означава, че до 2030 г. ще има 1.5 млрд. гърла за хранене. От август миналата година правителството тихомълком поднови полевите изпитания за избрани култури. "Нашата цел е да намерим научна оценка. Това е дълъг процес, за да открием дали е напълно безопасно или не", коментира министърът по околната среда Пракаш Джавадекар.
 
Моди подкрепяше ГМО, когато управляваше проспериращия щат Гуджарат. По това време в страната навлезе генномодифицираният памук, който пожъна голям успех. Въведен през 2002 г., Bt памукът е единствената генномодифицирана култура в страната и съставлява 95% от отглеждания там памук. От нетен вносител Индия се превърна във втория по големина световен производител и износител на памук.
 
Но някои групи, асоциирани с индуистката националистическа партия на Моди "Бхаратия джаната", се противопоставят на генномодифицираните култури заради това, че се разчита на семена, патентовани от мултинационални компании. Една националистическа група, която защитава икономическата самодостатъчност, заяви, че ще проведе протести, ако генномодифицираните култури станат широко достъпни. "Няма научни доказателства, че генното модифициране увеличава производителността. И във всеки случай защо трябва да предадем земеделието си на чуждестранни компании?", обяснява говорител на групата.
 
Предимно земеделската Индия стана самодостатъчна по отношение на зърното след началото на "зелената революция" през 60-те години на миналия век, когато въведе високопродуктивни видове семена, торовете и напояването. Предизвикателството сега е да повтори този успех с ядивни масла и зеленчуци, които са все по-търсени. Индия внася около 60% от ядивните масла, които консумира, като годишно това излиза в размер на 10 млрд. долара.   
 
Какво казва екоминистерството   
 
Федералното министерство по околната среда започна да одобрява полевите изпитания през август, въпреки че желаещите трябва да получат сертификат от щатите, където ще се провеждат тестовете. Щатите, управлявани от партията "Бхаратия джаната", са водещи в изпитанията. Миналия месец Махаращра даде разрешение за започването на полеви изпитания на ориз, нахут, царевица и патладжан, както и на нови видове памук.
 
Представител на министерството по околната среда  казва, че проучванията не са открили странични ефекти на генномодифицираните храни и че местните фирми трябва да си партнират с мултинационални компании като Monsanto, която вече е дала лиценз за своя Bt памук на няколко индийски фирми. "Фермерите са умни и заслужават по-голям избор. Те ще обърнат внимание единствено на продукти, практики и партньорства, които ще добавят стойност към техните ферми", твърди говорител на Monsanto за Индия.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2012 г. Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2012 г.

Положението може да се влоши през следващите месеци, прогнозират от IHS Markit

1 апр 2020, 512 прочитания

Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално

Доклад на McKinsey предвижда преструктуриране на икономическия и социален ред

1 апр 2020, 1275 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Украйна опитва да въведе ред на валутния си пазар

Националната банка повиши лихвата по рефинансирането до 30%

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10