Балтийски маневри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балтийски маневри

САЩ пратиха 3000 военни за тримесечни маневри в балтийските страни.

Балтийски маневри

В Литва, Латвия и Естония притесненията, че руската агресия няма да спре с Украйна, са осезаеми

8851 прочитания

САЩ пратиха 3000 военни за тримесечни маневри в балтийските страни.

© Reuters


"Изстрели под прозореца още не означават края на света. Затова не губете трезвия си разсъдък и най-важното - без паника!" Това предупреждение звучи като слаба имитация на силна книга. Но е съвсем реално и официално. Можете да го прочетете в брошурата "Какво трябва да знаете: Готовност и бдителност по време на война", издадена през януари от литовското военно министерство. "След като с тази книжка убием врага, най-важното е да не се паникьосваме", иронизира Мариус Гирша от консервативния всекидневник Lietuvos Zinios. Скептичният коментар е част от разгорещения дебат какво да правят Литва и останалите прибалтийски страни при евентуална руска военна агресия.

Дебатът кулминира в края на февруари в решение на Съвета за национална сигурност на Литва да върне донаборната служба. Предстои до дни парламентът да гласува законопроекта. Президентът на страната Далия Грибаускайте смята, че това е адекватен отговор на руската заплаха (макар такава да не е експлицитно изразена от Кремъл).

Ако проектозаконът мине, както се очаква, той влиза веднага в сила и ще важи пет години. За по девет месец в армията ще бъдат викани на произволен принцип годни за служба мъже между 19 и 26 години. Първият набор ще събере между 3000 и 5000 души. Това заедно със сега съществуващата професионална литовска армия трябва да е достатъчно за отпор на агресора "най-малко 72 часа - до идването на натовски войски", заяви Грибаускайте.

В подкрепа на думите й САЩ пратиха миналия понеделник 3000 военни, или една бойна бригада, за тримесечни учения в балтийските страни. С войниците пристигат 750 бойни машини. Сред тях има 250 тежки, включително танкове Abrams и бронирани машини на пехотата Bradley. След края на ученията техниката ще остане в региона. Това трябва "да демонстрира пред президента Путин и Русия решимостта ни заедно да се справим", каза американският генерал-майор Джон О'Конър, докато инспектираше пристигането на машините в латвийската столица Рига.

Балтийското трио е под закрилата на чл. 5 на учредителния договор на Северноатлантическия съюз, който гласи, че всяко нападение срещу страна членка "ще се разглежда като нападение срещу всички". Очевидно е, че ако Литва, Латвия или Естония бъдат подложени на атака, подобна на тази в Крим, "където Русия изпрати специалните си части, заплашваше да избие семейства на висши украински политици и военни и активира местни милиции, които руснаците бяха подготвили преди окупацията, алиансът трябва да отговори с военни средства, ако нападнатата страна помоли", отбелязва пред "Капитал" Мартин Хърт, заместник-директор на естонския International Centre for Defence and Security.

Той не е автоматично прав, защото продължението на същия член за колективната отбрана гласи, че в случай на агресия "...въз основа на чл. 51 от Устава на ООН всяка съюзническа държава се задължава да окаже помощ на нападната страна или страни по договора, като незабавно предприеме, индивидуално или съгласувано с останалите, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила". Тези действия могат да се ограничат и с остра дипломатическа нота, коментира британското сп. Economist. "Но нека сме наясно, Путин прекрасно знае, че ако прекрачи червената линия и нападне пряко натовски съюзник, ще бъде разгромен", подчерта в интервю за британския Daily Telegraph доскорошният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

На това се надява и всеки, който бие камбаната на тревогата в Рига, Вилнюс и Талин. "С подобни изявления по-скоро се цели сдържащ ефект, който да сигнализира, че прибалтийските републики са готови да предприемат безкомпромисно твърди мерки в извънредни ситуации", казва пред "Капитал" Юън Макнамара, изследовател в Latvian Institute of International Affairs. Въпреки политическата реторика не са толкова много онези, които мислят, че сценарият руски бронетранспортьори да шестват в балтийските столици е реалистичен. Но пък и малцина вярваха, че през 2008 г. Русия ще влезе в Грузия, а шест години по-късно ще анексира Крим.

Хибридни войни

Ако има риск, той по-скоро не е от конвенционална, а от хибридна война. "А Путин е специалист в това", казва в същото интервю Расмусен. Терминът доби популярност след събитията в Крим. Според Маргарита Шешелгите от Вилнюския университет по време на боевете в Крим "освен военното измерение на конфликта влязоха в действие редица политически, икономически, информационни и киберинструменти, за да се постигнат определени политически цели. Тези инструменти бяха използвани успоредно, за да се ударят уязвими места... и да се подкопае авторитетът на украинското правителство".

И трите прибалтийски страни изглеждат уязвими към неконвенционални вражески действия. Почти една четвърт от 1.3-милионна Естония са етнически руснаци. По-голямата част от тях живеят в град Нарва. Около 280 000 души, повечето от които са етнически руснаци, са "не-граждани" на двумилионна Латвия. В тримилионна Литва пък, която граничи с военизирания руски ексклав Калининград, има 200 000 поляци, които доскоро се бореха дори за фамилните си имена, и почти толкова етнически руснаци.

Говорещите руски в Естония "не представляват риск за страната и не могат да бъдат обвинявани, че в Кремъл управлява бивш офицер от КГБ", казва Мартин Хърт. "Основният проблем на рускоезичните в Латвия не е опасността да се превърнат в пета колона на Москва, а в забележителното им упорство да станат нормални латвийски граждани", отбелязва бившият главен стратег по сигурността на страната Янис Кажоцинш в току-що публикувания от Рига Foreign and Security Policy Yearbook for 2015. "Етническите руснаци в страната са наясно, че позицията на Латвия в ЕС им дава повече социални и икономически възможности и затова е трудно руската пропаганда да дестабилизира латвийското общество", обобщава Юън Макнамара. И допълва, че "зелените човечета", както бяха кръстени бойците без опознавателни знаци в Крим, няма да имат силна подкрепа в региона.

По-вероятен сценарий е "предизвикване на размирни действия с цел разединяване на етническите общности", отбелязва Кажоцинш. Латвия конкретно е изложена на опасност от конституционно изземване на власт от руското малцинство, продължава докладът. Пример за това е инициативата президентът на страната да се избира в пряк вот, а не от 100-членния парламент, както е сега. "Това е наглед демократична инициатива, но ако е финансирана от неясни чужди източници, може да се окаже, че един ден Латвия се е сдобила с малък зелен президент, както се изрази местен журналист."

Заплаха отвън, мобилизация отвътре

При сравнително нисък риск от открит конфликт със суверенна държава или от рязка ескалация на етническото напрежение решението на Литва да върне наборната служба дава по-ясни сигнали и има по-трайни ефекти за вътрешната политика, отколкото за света, подчертават в текст за блога на London School of Economics лекторът в литовския Vytautas Magnus University Герда Якщайте и заместник-деканът на факултета по политология Гиедриус Чеснакас.

На първо място, военният бюджет на страната, който през 2013 г. се равняваше на 0.78% от брутния вътрешен продукт (БВП), нарасна на 0.89% през 2014 г., за да стигне до 1.1%, или 424.5 млн. евро през настоящата. Парламентът се ангажира през 2020 г. да заделя за военни разходи 2% от своя БВП, колкото е изискването на НАТО. За сравнение военният бюджет на България за 2015 също е 1.1% от БВП, или 954 млн. лева.

Не е за пренебрегване също фактът, че чрез военната служба се прокарва идеята за патриотизма. В случая с Естония например в армията се организират курсове за онези, които не говорят добре естонски, разказва пред Euronews лейтенант Николай Предбанников от град Нарва, който по ирония на съдбата е побратимен с Донецк. На въпроса дали рускоезичните естонски военни са склонни да защитават родината си срещу евентуална агресия от изток офицерът е лаконичен: "Що се отнася до мен, няма значение националността или етносът на врага. Който вади меч, ще умре от меч." "Въпреки това съществува тънка линия между патриотизма и национализма и това може да е един от негативните ефекти", подчертават в случая за Литва Якщайте и Чеснакас.

Дори "реалната заплаха", за която говори Грибаускайте, никога да не се материализира под формата на горещ конфликт, притесненията са осезаеми не само в трите прибалтийски републики, но и във Финландия и Швеция, които не са в НАТО, но планират засилено военно сътрудничество с алианса и укрепване на отбранителните си способности. За усещането за несигурност помагат и провокациите на Москва - например само през първите десет месеца на 2014 г. изтребители на НАТО са летели 130 пъти, за да прехващат руски военни самолети в близост до Латвия, при едва четири такива случая през 2010 г. Все пак надеждата е, че никой, дори самата Русия, няма желание да тества дали и как ще проработи прословутият член 5.

"Изстрели под прозореца още не означават края на света. Затова не губете трезвия си разсъдък и най-важното - без паника!" Това предупреждение звучи като слаба имитация на силна книга. Но е съвсем реално и официално. Можете да го прочетете в брошурата "Какво трябва да знаете: Готовност и бдителност по време на война", издадена през януари от литовското военно министерство. "След като с тази книжка убием врага, най-важното е да не се паникьосваме", иронизира Мариус Гирша от консервативния всекидневник Lietuvos Zinios. Скептичният коментар е част от разгорещения дебат какво да правят Литва и останалите прибалтийски страни при евентуална руска военна агресия.

Дебатът кулминира в края на февруари в решение на Съвета за национална сигурност на Литва да върне донаборната служба. Предстои до дни парламентът да гласува законопроекта. Президентът на страната Далия Грибаускайте смята, че това е адекватен отговор на руската заплаха (макар такава да не е експлицитно изразена от Кремъл).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Много ми е интересно как НАТО на практика ще спаси Литва, Латвия или Естония, ако не дай Боже се забърка някаква каша там?
    Ще пратят 3000 USA GI’s подкрепени с авиация, танкове и БТР Брадли?
    Ми те преди време, пратиха в Южен Виетнам 750 000 USA GI’s подкрепени с авиация, танкове и БТР Брадли, пак с "демократични цели", ама генерал Зияп ги разнесе като бръмбар сламка....

  • 2
    lou10 avatar :-|
    Lou

    До коментар [#1] от "boby1945":

    Много лесно ще ги спаси. Дълго е да ти обяснявам, вземи да прочетеш историята на Хитлер, Аншлуса и нахлуването в Полша. Прочети и какво се е случило на 30 април във фюрер бункера. И запомни член №5. Златен член. Другарят Путин и той да си го запише някъде, че да го помни. Един милиметър натовска земя да нагази руския ботуш и някои диктатори ще бягат зад Урал, подобие на руския цар през 1812 г и Сталин през 1941 г.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#2] от "Lou":
    Изборът на примери с 1812 и 1941 не е особено удачен, а не е и верен за Сталин. Неудачен, защото помислете какво стана с наполеоновата армия или с тази на нацистка Германия след това. Не е верен защото Сталин не напусна Москва.
    Иначе съм съгласен с важността на член 5. Ако през 2008 Украйна и Грузия бяха приети в НАТО може би нямаше да се стигне до сегашната ситуация.

  • 4
    lou10 avatar :-|
    Lou

    До коментар [#3] от "daskal1":

    Примерите от 1812 и 1941 показват как един уж "велик владетел" изоставя основната си столица и се изнася на изток. Стратегията с "изгорената земя" е замислена срещу Наполеон още през 1810. Това е бил капан, на който императорът, вече твърде летящ в облаците, се е хванал. Той е мислел да се върне и окупира вече превзетото, но егото му го е тласнало напред. Факт е, че нито един друг владетел не е изоставял столицата си, губейки война. Самите руснаци тогава са се срамували от страхливата стратегия на бягство. Сталин изнесе всичките си активи и мощности извън Урал на изток. И беше готов всеки момент да побегне. Ако ми кажете само една друга държава, чийто двама владетели да са изоставяли или подготвяли да изоставят столицата си? Дори Хитлер и Наполеон се защитаваха до последния ден. Путин днес напада само не-натовски държави, защото знае какво ще му се се случи, ако престъпи натовската граница.

  • 5
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#4] от "Lou":

    Някак си не е разумно да критикуваме бикът, че прави крачка- две назад преди да се засили и успешно в случая и безвъзвратно повали жертвата си.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "Lou":

    Ти брат първо научи историята и географията после ми обяснявай.... Петербург е на северозапад от Москва не на изток, а Сталин не мърдал от Москва и сега си е в Москва...
    Апропо, каквото е останало от Хитлерчо, също се намира в Москва....

  • 7
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    До коментар [#4] от "Lou":

    Освен че примерите които даваш са нелепи по-добре, с твоята скромна ерудиция, да си мълчиш за да не ставаш за смях. През 969г Велики Преслав е окупиран от украинския (: княз Светослав, който премества там и столицата на Рус. Две години по-късно е опожарен и разграбен от умператор Йоан и прекръстен Йоанополис.
    През 1814г Вашингтон е окупиран от британците, а Белия дом и Капитолия са изгорени.
    Защо мислиш, че Анкара, а не Истанбул е столица на Турция днес?

  • 8
    yossarian2014 avatar :-|
    yossarian2014

    Паралел не може да се направи нито с 1812 нито с 1941.
    През 1812 Москва наистина е изоставена, но тук се пропуска нещо много важно - столица на Русия по това време не е Москва а Санкт Петербург.
    През 1941 Сталин не напуска Москва и е напълно нормално да мести военната си индустрия зад Урал за да може да продължи да работи.
    Паралел с Виетнам също не може да се прави, тъй като всеки, който се е интересувал от тази война и е обективен ще знае, че САЩ са водили ограничени военни действия там (провеждали са операции до определена линия), и най-вече са се съобразявали с общественото мнение, под чийто натиск в края на краищата се изтеглят (такъв проблем Путин няма, тъй като в Русия няма общество а стадо).

    Конкретно по темата с прибалтийските страни - със светкавичното дислоциране на 3000 военни и 750 машинии САЩ слагат край на съмненията дали Путин би нападнал или не. Напълно съм съгласен с коментара, че Путин ще бъде смазан в случай на агресия и той много добре го осъзнава!

  • 9
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#8] от "yossarian2014":

    С изключение на „голямата" битка в Пърл Харбър, то САЩ не са видели що е то да водиш война на своя територия, а Русия не веднъж е оцеляла в привидно безнадеждни за нея времена, в случая САЩ са единствената заплаха за Путин, а досега САЩ доколкото се сещам от историята не са нападали държава на която десантчици буквално за часове могат да щурмуват тяхното крайбрежие. Впрочем като знаем как САЩ водят „войните си" (по- скоро нападенията си), то от чисто любопитство ще е интересно как изобщо биха защитили собствената си територия, може би ще се си „изорат" собствената държава с масирани бомбардировки.

  • 10
    blockblock avatar :-|
    block

    хм, може би трябва да изтровят ватенките с отровна водка?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK