Балтийски маневри

Илюстрация САЩ пратиха 3000 военни за тримесечни маневри в балтийските страни. Увеличаване САЩ пратиха 3000 военни за тримесечни маневри в балтийските страни. Автор: Reuters Смаляване

"Изстрели под прозореца още не означават края на света. Затова не губете трезвия си разсъдък и най-важното - без паника!" Това предупреждение звучи като слаба имитация на силна книга. Но е съвсем реално и официално. Можете да го прочетете в брошурата "Какво трябва да знаете: Готовност и бдителност по време на война", издадена през януари от литовското военно министерство. "След като с тази книжка убием врага, най-важното е да не се паникьосваме", иронизира Мариус Гирша от консервативния всекидневник Lietuvos Zinios. Скептичният коментар е част от разгорещения дебат какво да правят Литва и останалите прибалтийски страни при евентуална руска военна агресия.

Дебатът кулминира в края на февруари в решение на Съвета за национална сигурност на Литва да върне донаборната служба. Предстои до дни парламентът да гласува законопроекта. Президентът на страната Далия Грибаускайте смята, че това е адекватен отговор на руската заплаха (макар такава да не е експлицитно изразена от Кремъл).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако проектозаконът мине, както се очаква, той влиза веднага в сила и ще важи пет години. За по девет месец в армията ще бъдат викани на произволен принцип годни за служба мъже между 19 и 26 години. Първият набор ще събере между 3000 и 5000 души. Това заедно със сега съществуващата професионална литовска армия трябва да е достатъчно за отпор на агресора "най-малко 72 часа - до идването на натовски войски", заяви Грибаускайте.

В подкрепа на думите й САЩ пратиха миналия понеделник 3000 военни, или една бойна бригада, за тримесечни учения в балтийските страни. С войниците пристигат 750 бойни машини. Сред тях има 250 тежки, включително танкове Abrams и бронирани машини на пехотата Bradley. След края на ученията техниката ще остане в региона. Това трябва "да демонстрира пред президента Путин и Русия решимостта ни заедно да се справим", каза американският генерал-майор Джон О'Конър, докато инспектираше пристигането на машините в латвийската столица Рига.

Балтийското трио е под закрилата на чл. 5 на учредителния договор на Северноатлантическия съюз, който гласи, че всяко нападение срещу страна членка "ще се разглежда като нападение срещу всички". Очевидно е, че ако Литва, Латвия или Естония бъдат подложени на атака, подобна на тази в Крим, "където Русия изпрати специалните си части, заплашваше да избие семейства на висши украински политици и военни и активира местни милиции, които руснаците бяха подготвили преди окупацията, алиансът трябва да отговори с военни средства, ако нападнатата страна помоли", отбелязва пред "Капитал" Мартин Хърт, заместник-директор на естонския International Centre for Defence and Security.



Той не е автоматично прав, защото продължението на същия член за колективната отбрана гласи, че в случай на агресия "...въз основа на чл. 51 от Устава на ООН всяка съюзническа държава се задължава да окаже помощ на нападната страна или страни по договора, като незабавно предприеме, индивидуално или съгласувано с останалите, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила". Тези действия могат да се ограничат и с остра дипломатическа нота, коментира британското сп. Economist. "Но нека сме наясно, Путин прекрасно знае, че ако прекрачи червената линия и нападне пряко натовски съюзник, ще бъде разгромен", подчерта в интервю за британския Daily Telegraph доскорошният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

На това се надява и всеки, който бие камбаната на тревогата в Рига, Вилнюс и Талин. "С подобни изявления по-скоро се цели сдържащ ефект, който да сигнализира, че прибалтийските републики са готови да предприемат безкомпромисно твърди мерки в извънредни ситуации", казва пред "Капитал" Юън Макнамара, изследовател в Latvian Institute of International Affairs. Въпреки политическата реторика не са толкова много онези, които мислят, че сценарият руски бронетранспортьори да шестват в балтийските столици е реалистичен. Но пък и малцина вярваха, че през 2008 г. Русия ще влезе в Грузия, а шест години по-късно ще анексира Крим.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Хибридни войни"