Директорки по закон

Категорично не съм съгласна с идеята за квоти. Тя щеше да бъде правилна, ако ЕДИНСТВЕНАТА причина за малкото жени в бордовете, беше простото нежелание на мъжете да приемат повече дами. Но причините са много и нежеланието на мъжете е само ЕДНА от тях.

Квотите може би ще решат само един от проблемите, а какво ще правим с останалия куп?

Познавам само 2 семейства с жени на високи постове, НО и в двата случая мъжете са поели грижата за децата, а за домакинството са наети помощички.

Факт е, че когато се наема на работа млада жена се взима предвид вероятността тя да забременее и да излезе в майчинство. Но за високите етажи на корпорациите обикновенно са нужни повече години и жените там са обикновенно вече на средна възраст, т.е. Този фактор вече не влияе. Кое тогава затваря вратите на жените до такива постове... , че сега да им се "отварят" със закон? Нормално е всяка компания да търси най-добрия за нея мениджър, но в критериите едва ли се залага пол. И щом естественият баланс е в полза на мъжете, защо трябва изкуствено да се променя със закон? Ако наистина дружествата с повече жени в борда ма директорите са по-успешни, няма ли самите дружества да си променят съотношението за да се възползват от това " предимство"?

До коментар [#3] от "batMilen":

"Кое тогава затваря вратите на жените до такива постове... "

Ще ти кажа. Много неща са, не могат да се споменат изчерпателно.

Предразсъдъците на останалите мъже в борда, че жените не стават за тази работа са едното и този закон се опитва да елиминира този момент, което щеше да е прекрасно, ако беше само това, ама не е.

Обазованието. Жените като цяло предпочитат по-къси образования, по-бързо да започнат работа и да се наложат, защото нямат безкрайна възможност да отлагат забременяването.

Освен това се насочват предимно към обществените науки, защото обкръжението им ги убеждава още от малки, че не са подходящи за "тежки" дисцилини като инженерство, физика, математика, ИТ...

Децата и семейството са изключителна ценност за жените. Чрез тях те се чувстват удовлетворени и реализирани, при мъжете не е така. Често самите жени избират съвсем съзнателно семейството пред кариерата, защото то за тях е далеч по-важно.

Един мъж може да се съсредоточи предимно върху работата си, просто защото има кой друг да се занимава с досадните ежедневни проблеми и децата. Как си представяш една жена да мисли само за работата си на важно заседание, ако детето й е в къщи с температура?

Мъжът няма проблем да остане след работа или да отиде в офиса през уикенда, ако е наложително. За жената това е "невъзможно", тя трябва да прибере детето от училище, да напазарува, да сготви... тези неща не могат да бъдат отложени.

Ако още в самото начало на кариерата жената по една или друга причина избере за приоритет семейството и му отдава повече време и усилия, то няма как на по-късен етап да е равностойна на мъж, който е вложил същото време, и усилия но в развитието на кариерата си.

Да не споменавам психологическите различия между половете, част от които са природно заложени, доразвити чрез дъъъълга еволюция, адруга част са обществено наложени. За мъж е нормално и се оценява положително, ако е до известна степен агресивен, авторитарен, фокусиран само в един проблем, хитър, груб и понякога престъпва правилата. Ако жена си позволи подобно поведение, то тя е оценявана като злобна, заядлива и несправедлива кучка.

Та така, проблемите са много и различни. Свеждането им до елентарната представа, че само предразсъдъците на мъжете пречат за кариерното израстване на жените и затова трябва да има квоти е не само глупаво, но и изключително вредно за самите жени. Не виждам на какво се радват германките.

До коментар [#3] от "batMilen":

Още нещо. Считам се за феминистка, но съм категорично против глупавите инициативи подобно на тази тук. Смятам, че подобни необмислени тъпотии, вместо да изпишат вежди, ще избодат очи и отгоре на всичко, изграждат лош имидж на феминистките като глупави, елементарни и агресивни. Впрочем голяма част наистина са такива.

Добре, защо жените не създават повече нови фирми и да си назначават жени на мениджърските позиции в тях???

Когато един предприемач е развил една фирма от нищото и е създал работните места в нея (включително директорските), си е негова работа да назначава когото си иска. Дори и да е на базата на стереотипи (което не винаги е така). Просто фирмата си е негова и е тъпо някой да му се бърка със закон. Капитанът си носи отговорност за кораба.

Уважавам инициативността и мениджърските умения на жените, но не смятам, че с подобни закони може да се реши проблемът с джендър - неравенството. Решението е само в стимулиране на женското предприемачество.

И още нещо: представете си как ще се гледа след десет години на тези жени ....

Ще се знае, че в сивито си имат много години директорски постове, но никой няма да знае, дали са ги заслужили, или е било, защото законът го изисква. Ще се гледа на тях като натрапници и ОЩЕ ПО-МАЛКО ще се оценяват по достойнство, отколкото днес.

Дори и тези, които иначе имат страхотни мениджърски качества (познавам много такива) и биха били мениджъри и без закон, също ще са поставени в общия кюп на "мениджърките по задължение" и никой няма да гледа сериозно на тях.