Внимание, Ердоган говори

Атаките на президента срещу централната банка са показателни за политическия му стил и вредят на уязвимата турска икономика

Когато той говори, пазарите треперят
Когато той говори, пазарите треперят    ©  Reuters
Когато той говори, пазарите треперят
Когато той говори, пазарите треперят    ©  Reuters

Ако някой е в състояние да опровергае клишето, че приказките са евтини, това е турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Само с няколко думи той успя да срине лирата, да изнерви инвеститорите и да предизвика сериозни притеснения за посоката, в която завива икономическата политика на Анкара.

И макар в сряда вечерта президентът поне привидно да свири отбой в дългата си битка срещу гуверньора на централната банка Ердем Башчъ, бурята едва ли е отминала. С наближаването на парламентарните избори на 7 юни, в които Ердоган ще се бори за мнозинство, което да му позволи да превърне Турция в президентска република, напрежението по-скоро ще се покачва, отколкото да спадне. А след тях, ако управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) спечели достатъчно голяма победа, за да може Ердоган да промени конституцията и да осъществи амбициите си, заплахите за независимостта на централната банка и политическите рискове пред турската икономика вероятно ще се повишат още повече.

По заповед на Ердоган

За спада на лирата, изгубила за месец и половина над 10% от стойността си, има и обективни външни фактори като глобалното поскъпване на долара заради очакването Федералният резерв на САЩ да започне да затяга монетарната политика. Но съвсем не е съвпадение, че всеки път, когато Ердоган изстреля поредния си залп срещу Башчъ за това, че не сваля по-бързо лихвите, или сгълчи икономическият вицепремиер Али Бабаджан и финансовия министър Мехмет Шимшек, че не упражняват по-силен натиск върху предполагаемо независимата централна банка, лирата удря ново дъно. Кулминацията на атаките беше в края на февруари, когато Ердоган нарече гуверньора на централната банка предател, който е под влиянието на международното "лихвено лоби" и е продал страната си на външни интереси. Цялата тази тирада беше, защото предишният ден Башчъ си бе позволил да намали основната овърнайт лихва само с 50 процентни пункта до 10.75%, което според президента е недостатъчно.

Като оставим настрана странния довод на Ердоган, противоречащ на всички учебници по икономика, че високите лихви причиняват инфлация, въпросът е какво всъщност цели той. Друг аргумент на президента е, че те са виновни за замръзналото ниво на частните инвестиции. От обкръжението му се чуват и гласове, че слабата лира помага на износа.

"Коментарите на Ердоган за нуждата от по-ниски лихви са свързани с тревогите за бъдещето на строителния сектор, печалбите и състоянието на който са ключови за икономическото и политическо възпроизводство на АКР", казва пред "Капитал" Пинар Бедирханоглу, професор по международни отношения от Близкоизточния технически университет (METU) в Анкара. Според нея логиката за стимулиране на износа не издържа, тъй като поскъпването на долара увеличава разходите за голяма част от експортно ориентираните компании, които внасят много от нужните за производството им суровини и освен това взимат кредити в американска валута.

Игра с огъня

"Икономиката е слабото място на управлението на АКР. Значителна част от електората на партията гласува за нея заради икономически притеснения и видимото подобрение на покупателната си способност. Горещите пари (финансови потоци, които преливат от пазар към пазар в търсене на изгодни лихви - бел. ред.) подхранваха потреблението и строителството като основни двигатели на турската икономика от идването на власт на АКР през 2002 г.", казва пред "Капитал" Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома. Сега месеци преди вота през юни точно това е изложено на риск. Което обяснява защо Ердоган трескаво търси изкупителна жертва, на която да прехвърли вината за забавянето на растежа до едва 1.7% през последното тримесечие на миналата година. И, изглежда, вярва, че ниските лихви и евтината лира са рецептата за съживяване на икономиката.

Дори и да побутне леко растежа, потапянето на лирата си има цена. Както посочва Фират Демир, външните задължения на частния сектор в Турция експлодираха по време на управлението на АКР и в края на миналата година достигнаха 275 млрд. долара при 43 млрд. през 2002 г., когато партията дойде на власт. "Ето защо високите лихви са в известен смисъл най-големият враг на АКР, тъй като те забавят бума на потреблението и строителството, което не е добра новина преди изборите през юни. От друга страна обаче, настоящият курс на ниски лихви и политическа намеса в управлението на икономиката води до поевтиняване на лирата и затруднява компаниите и домакинствата да обслужват задълженията си", посочва Демир.

С това вредите, които могат да нанесат действията на Ердоган, съвсем не се изчерпват. "Той играе много рискована игра, тъй като резкият отлив на горещи пари от Турция ще създаде шок за икономиката, която е една от най-уязвимите в света към финансови трусове", казва проф. Пинар Бедирханоглу. Фират Демир обяснява кои са трите слаби места, които правят турската икономика толкова крехка - бумът на потреблението, захранен от горещи пари и ниски спестявания, ръстът на БВП, движен до голяма степен от строителството при намаляващ дял на индустриите с добавена стойност, и високият външен частен дълг. "Всеки външен шок като забавянето на растежа в Европа и очакваното повишаване на лихвите в САЩ е достатъчен да доведе до дерайлиране на турската икономика. Политическите рискове само влошават нещата още повече", обобщава професорът по икономика от Университета в Оклахома.

Допълнително безпокойство създава видимата нетърпимост между Ердоган и двама от членовете на икономическия екип в правителството - ресорният вицепремиер Бабаджан и финансовият министър Шимшек, които защитават независимостта на централната банка и се ползват с добра международна репутация. След изборите Бабаджан, сочен за основният архитект на солидното икономическо управление, спечелило на АКР преизбирането й през 2007 г. и 2011 г., ще трябва да се оттегли, тъй като попада под вътрешнопартийното ограничение за не повече от три депутатски мандата. Ако бъде заменен с някой като икономическия съветник на президента Йигит Булут, прочул се с изявленията си, че чужди сили се опитват да убият Ердоган с телекинеза, нещата могат да завият в още по-притеснителна посока.

"Ердоган се опитва направи всичко възможно, за да спечели изборите и да изпълни мечтата си за промяна в конституцията и въвеждане на президентска република", смята Фират Демир. Според него президентът е истински притеснен от евентуална смяна във властта, тъй като едно ново правителство би могло да възстанови прекратеното от него мащабно корупционно разследване срещу министри и членове на семейството на Ердоган.

"Ако АКР спечели достатъчно депутатски места, за да промени конституцията, очаквам влошаване на ситуацията както по отношение на демократичността, така и на икономиката", казва проф. Демир. Но и другият вариант, в който Ердоган не успява да спечели подкрепа за промяна на режима и остава президент с предимно церемониална власт, който обаче се опитва да разтегне докрай лимитите на конституционната си роля, за да запази влияние върху партията си и правителството, също не вещае стабилност. Резултатът ще е допълнително подкопаване на институциите в Турция, което едва ли ще доведе до по-предвидима и стабилна икономическа политика. Освен ако президентът внезапно не осъзнае колко скъпо могат да струват думите.