Четири години ужас и страдание в Сирия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Четири години ужас и страдание в Сирия

В последната година акцента на конфликта в Сирия падна върху възхода и жестокостите на ИДИЛ. Но нападенията над цивилни цели страна на въздушните и артилерийски сили на Асад продължават. Снимка: Ройтерс

Четири години ужас и страдание в Сирия

В навечерието на четвъртата година от гражданската война, в страната бушуват хуманитарна катастрофа, ислямисти и липса на надежда

17266 прочитания

В последната година акцента на конфликта в Сирия падна върху възхода и жестокостите на ИДИЛ. Но нападенията над цивилни цели страна на въздушните и артилерийски сили на Асад продължават. Снимка: Ройтерс

© Bassam Khabieh


"Народът иска падането на режима". Това са съдбовните думи, които група ученици от град Дераа в централна Сирия виждат по телевизия "Ал Джазира", отразяваща протестите в Либия, Египет и Тунис в началото на март 2011г. Решават да ги надраскат на стената на училището си, на 15 март.

Четири години по-късно е почти невъзможно да се види връзката между този лозунг, арестуваните след него деца, ескалиралите след това протести срещу Башар Асад, гражданската война, четирите милиона бежанци, появата на самопорвъзгласилият се халифат на Ислямска държава и това, което ООН ще нарече "най-голямата хуманитарна криза на нашата ера". Но е важно тези връзки да не остават забравени - в името на стотиците хиляди жертви на конфликта и милионите, живеещи в нищета по бежански лагери или под обсада в полуразрушени градове.

В навечерието на петата година от конфликта, доклад, спонсориран от ООН сочи, че 80% от населението на някога проспериращата арабска икономика, са под прага на бедността и живеят средно с по 20 години по-кратко от преди войната. В началото на миналата година ООН обяви, че не може да следи повече жертвите на конфликта, а преди това броячът бе преминал 100 хил. загинали. Три млн. сирийци – или една трета от работоспособното насление - са загубили работата си, а от доходите им зависят поне още 9 млн. души. Според доклада страната е загубила 3.33 млн. души, които са избягали от войната, още 1,5 млн. са станали икономически емигранти, а поне 7 млн. са напуснали домовете си и са разселени в границите на страната.

Най-страшната статистики е свързана с децата – над половината от сирийчетата са загубили поне 3 години от своето образование, което допълнително утежнява не само индивидуланото им развитие, а и колективното бъдеще на Сирия. Зад сухите цифри се крие тотален колапс на държавните институции, инфраструктура и работна сила – и съответно на основите на сирийското общество. Освен материалните и човешки жертви, Сирия губи и своята култура - древният град Алепо, оцелял вече три хилядолетия, лежи в руини и е само един от символите на културната разруха в арабската страна.

От революция към джихад

Кървавият погром на военните части на Асад над протестиращите срещу изтезаването на учениците от Дераа, слага началото на  масовото гражданското движение на 15-ти март преди четири години. В началото целите на протестиращите са конституционна реформа, която да отслаби хватката на партията на Асад - Баас, която управлява държавата от 70-те години насам. Асад обещава реформа и премахване на извънредния режим, но и продължава да потушава протестите, които през април вече обхващат цялата страна. През април и май започват масови дезертьорства от армията, които довеждат до формирането на първите въоръжени милиции против режима. Подпомогната от Турция, се появява Свободната сирийска армия, която е основният опонент на режима в първата година на заформящата се гражданска война.

През 2012г. и 2013г. ситуацията в страната се влошава с всеки изминал ден, а перспективите за политически консенсус стават все по-невероятни след всяка пусната бомба-варел върху жилищен квартал от военната авиация и след всеки самоубийствен атентат на бунтовниците срещу цели в Дамаск. Ситуацията става патова, а въпреки силната реторика на Обама и тегленето на "червени линии" в пясъка, Западът остава пасивен, "изтощен" от поредицата неефективни намеси като тези в Либия и Ирак в последното десетилетие. Без помощ от запад, бунтовниците попадат под влиянието на фундаменталистки движения.

През януари 2012 е основан фронта Ал-Нусра, издънка на Ал-Кайда. Подобни формирования стават основната съпротивителна сила срещу режима на Асад, а самата Свободна армия трудно се справя с асимилацията и координацията на стотиците групировки. С отслабването й пропада и нейната цел – либерална, демократична и секулярна Сирия. Пътят на джихадистите е отворен.

Пирови победи

Трудно може да се говори за победители и победени в братоубийствена война, но такива безспорно има. Една от тях е новата страна в конфликта – издънката на Ал Кайда, която поведе светкавична война в Северен Ирак и източна Сирия, известна още като Ислямска държава. ИДИЛ създаде своя така наречен

халифат за по-малко от година, превземайки обилна на петролни залежи територия. Организацията се превърна в най-новата заплаха за регионалния мир, воювайки на три фронта в Сирия, Ирак и срещу войските на кюрдските автономни региони.

Това отвлече вниманието на световната общност от продължаващите варварски актове на режима в Дамаск, като дори се стигна до ситуацията президентът на САЩ да нарече Асад "нашият човек в Дамаск" в началото на 2015г. Промяната на фокуса на конфликта от смяна на режима към възпиране на ИДИЛ, "отключи" и възможностите за международна намеса. 

Врагът на моя враг...

След убийствата на западни журналисти и хуманитарни професионалисти, ИДИЛ се превърнаха в център на внимание за САЩ и Великобритания. Обезглавяванията на Джеймс Фоли, Алан Хенинг и други подтикнаха създаването на коалиция, която "прекрачи червената линия" и започна война от въздуха срещу ИДИЛ - нещо, което Запада не направи дори и при предполагаемите употреби на химическо оръжие през 2013 г. от армията на Асад. Освен това САЩ протегнаха ръка към Иран, държавата-парий, която за малко не бомбардираха няколко години преди това заради ядрената й програма и спонсорството на Хизбула, ливанска терористична организация, която се бори на страната на Асад. Освен геополитическите промени, е много вероятно конфликтът да доведе и до много по-базово преустройство на реда в Близкия изток.

Нови линии в пясъка

Сигурно последствие от войната е, че за години напред картата на Близкия изток няма да остане същата и границите, своеволно начертани от европейските империи след Първата световна война, може да се променят перманентно. Въпреки слуховете за отстъпление от страна на ИДИЛ, халифатът може да се окаже костелив орех. Дори да загуби физическата си територия, милициите му ще представляват дестабилизиращ фактор в региона за години напред.

От друга страна, Кюрдистан, "най-големият народ без държава", продължава да води най-упорити и успешни действия срещу ислямската фракция и дори да не си извоюва собствена държава, то поне ще спечели още по-силна автономия в рамките на Сирия и Ирак. Колкото до бъдещето на двете държави – вероятно сектантските пукнатини в и без това нестабилните им икономически и социални основи може да доведат до техния разпад.

Провалът на международната общност.

"Трябва да разберем, че цяло поколение сирийци живят в опасни условия, без достъп до образование или надежда за бъдещето – сигруна рецепта за катастрофа.", пише в "Ал Джазира" Ян Егеланд, известен норвежки дипломат и хуманитар. Според него ООН е подвела и предала сирийци с неспособността си да наложи на практика нито едно от трите решения на Съвета за сигурност, приети през изминалата година. Под натиск на Русия и Китай, които отказват да приемат западните норми за  хуманитарна намеса, Съветът за сигурност към организацията блокира всяко решение, наклоняващо везните в която и да е посока. А за ООН остават само политическите и морални негативи от бездействието.

Прекратяването на конфликта обаче не е единствения начин, по който светът е изоставил сирийците. Отказът на повечето западни държави (с изключение на Швеция) да увеличи пропорционално квотите си за прием на бежанци противоречи на международните им задължения, поети при подписването на конвенцията за права на бежанците през 1951 г. и подронва принципите на международна солидарност. Подкрепата за тези бежанци, които не са стигнали до Европа, е почти толкова неефективна.  От Световната програма по храните (WFP) предупреждават, че само 54% от средствата, нужни за базовото оцеляване на хората в бежански лагери извън страната са били събрани през изминалата година. В страната хуманитарните организации получават още по-оскъдни средства, като така изолацията на сирийците става абсолютна. 

Бъдеще – неясно. 

В началото на петата година от конфликта, е по-несигурно от всякога какво очаква Сирия като държава и сирийците - като народ. Към момента изглежда, че всички страни - Асад, секуларните бунтовници, кюрдите и дори ИДИЛ - са се окопали и перспективи за резки промени в баланса на силите няма. Но това не означава край на страданията за цивилното население - бомбардировките на режима над цивилните продължават, а в териториите, окупирани от ислямисти се извършват етническо и религиозно прочистване. Към болката на сирийците в държавата се прибавя и тази на сънародниците им по лагерите в чужбина, както и тези, които се опитват да започнат живота си отново в Европа.

Пред Стафан де Мистура, специалния посланик на ООН в Сирия стои най-трудната задача в дипломатическия свят днес - да приведе в действие план за прекратяване на огъня в град Алепо, като така даде ход на цялостен помирителен процес. В следващите шест седмици ще стане ясно дали добрите намерения могат да се превърнат в реалност. Но дори мирът да възцари утре, едно цяло поколение сирийци ще остане белязано от ужасите на войната. 

Авторът благодари на Руслан Трад за насоките.

"Народът иска падането на режима". Това са съдбовните думи, които група ученици от град Дераа в централна Сирия виждат по телевизия "Ал Джазира", отразяваща протестите в Либия, Египет и Тунис в началото на март 2011г. Решават да ги надраскат на стената на училището си, на 15 март.

Четири години по-късно е почти невъзможно да се види връзката между този лозунг, арестуваните след него деца, ескалиралите след това протести срещу Башар Асад, гражданската война, четирите милиона бежанци, появата на самопорвъзгласилият се халифат на Ислямска държава и това, което ООН ще нарече "най-голямата хуманитарна криза на нашата ера". Но е важно тези връзки да не остават забравени - в името на стотиците хиляди жертви на конфликта и милионите, живеещи в нищета по бежански лагери или под обсада в полуразрушени градове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    ilia1959 avatar :-|
    Ilia Iliev

    Сирия , последна та бариера пред нещо голямо ли е?
    Дори и баба Ванга я поставя на този вододел!
    Толкова много народи интереси замесени . А най-многобройните, засегнати са Кюрдите!
    Около 40 милиона!
    И без държава. Такава би била и нашата съдба , ако я нямаше руско-турската война!
    И сега на предния фронт с войната .
    Кои са действащите лица в тази война!
    Новия играч-ИДИЛ.
    Прави впечатление добрата организация!
    Това не е работа на външни разузнавания!
    Това е работа на остатъците от иракския Садамов режим.
    Който беше победен в битката , но не загуби войната!
    И сега вече се е окопал здраво в народа!
    И войната срещу ИДИЛ няма шанс .
    А иначе ,Кюрдите вече имат армия. И е въпрос на време да обявет статуквото за реалност- държава.
    А това на Турция ще бъде в много, все пак над 20 милиона кюрди живеят в Турция!
    Въпросът е ще има ли велики сили ,които ще имат нужда от прекрояване на границите .
    Турция е в шах!
    И едните и другите могат да помогнат на кюрдите!
    Хем не могат да откажат на никой. Хем не могат да правят в никоя посока движение!
    И при това противопоставяне , между великите сили , Турция като нас ще избере грешното място ,поради простата причина ,че няма трето.
    А след Турция следва и нашата голгота!
    Да не си мислите ,че имаме избор!
    При този корумпиран наш елит-нямаме избор!
    По умните българи на време са се изнесли , по простата причина ,че не зависи от самите тях нищо.
    Баба Ванга се е оказала не пророчица !
    Ами много добър анализатор на интересите на обществата и средствата с които разполагат за да ги защитят.
    А нашето се оказа ялово!

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Да благодарим на САЩ за добре свършената работа по създаването на поредния хаос и разбиване на съдбите на милиони хора.

  • 8
    atwarwithreality avatar :-|
    atwarwithreality

    Статията и коментарите са прекалено негативистки. Ако следите изкъсо събитията, ще знаете, че ИДИЛ губи позиции на всички фронтове.

  • 9
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Няколко неточности виждам в статията:

    Първо: "нещо, което Запада не направи дори и при обгазяването на квартал на Алепо с химическо оръжие през 2012 г. от армията на Асад."

    Мисля, че по този случай няма категорични доказателства, че сирийската армия е използвала химически оръжия. Даже се появиха доста информации, че бунтовниците са направили това...

    Второ "и спонсорството на Хизбула, палестинската терористична организация, която се бори на страната на Асад."

    От кога Хизбула стана палестинска организация!? Това е нелепо и смешно, всеки знае, че Хизбула е ливанска организация и че, нейните членове са шиити и алауити, а не палестинци сунити.....

    П.П.
    Иначе Сирийската гражданска война, като всяка гражданска война е ужасяваща и кръвопролитна... намесата на много чужди сили и групировки в нея я задълбочи и усложни още повече. Дано, по-скоро се стигне до мир и край на войната.... макар, че съм по-скоро песимист това да стане скоро. :(

  • 10
    jpd35392479 avatar :-|
    Мартин Димитров

    Иво, благодаря за забележките, ще се внимава повече в бъдеще.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK