Четири години ужас и страдание в Сирия

"Народът иска падането на режима". Това са съдбовните думи, които група ученици от град Дераа в централна Сирия виждат по телевизия "Ал Джазира", отразяваща протестите в Либия, Египет и Тунис в началото на март 2011г. Решават да ги надраскат на стената на училището си, на 15 март.

Четири години по-късно е почти невъзможно да се види връзката между този лозунг, арестуваните след него деца, ескалиралите след това протести срещу Башар Асад, гражданската война, четирите милиона бежанци, появата на самопорвъзгласилият се халифат на Ислямска държава и това, което ООН ще нарече "най-голямата хуманитарна криза на нашата ера". Но е важно тези връзки да не остават забравени - в името на стотиците хиляди жертви на конфликта и милионите, живеещи в нищета по бежански лагери или под обсада в полуразрушени градове.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В навечерието на петата година от конфликта, доклад, спонсориран от ООН сочи, че 80% от населението на някога проспериращата арабска икономика, са под прага на бедността и живеят средно с по 20 години по-кратко от преди войната. В началото на миналата година ООН обяви, че не може да следи повече жертвите на конфликта, а преди това броячът бе преминал 100 хил. загинали. Три млн. сирийци – или една трета от работоспособното насление - са загубили работата си, а от доходите им зависят поне още 9 млн. души. Според доклада страната е загубила 3.33 млн. души, които са избягали от войната, още 1,5 млн. са станали икономически емигранти, а поне 7 млн. са напуснали домовете си и са разселени в границите на страната.

Най-страшната статистики е свързана с децата – над половината от сирийчетата са загубили поне 3 години от своето образование, което допълнително утежнява не само индивидуланото им развитие, а и колективното бъдеще на Сирия. Зад сухите цифри се крие тотален колапс на държавните институции, инфраструктура и работна сила – и съответно на основите на сирийското общество. Освен материалните и човешки жертви, Сирия губи и своята култура - древният град Алепо, оцелял вече три хилядолетия, лежи в руини и е само един от символите на културната разруха в арабската страна.

От революция към джихад

Кървавият погром на военните части на Асад над протестиращите срещу изтезаването на учениците от Дераа, слага началото на  масовото гражданското движение на 15-ти март преди четири години. В началото целите на протестиращите са конституционна реформа, която да отслаби хватката на партията на Асад - Баас, която управлява държавата от 70-те години насам. Асад обещава реформа и премахване на извънредния режим, но и продължава да потушава протестите, които през април вече обхващат цялата страна. През април и май започват масови дезертьорства от армията, които довеждат до формирането на първите въоръжени милиции против режима. Подпомогната от Турция, се появява Свободната сирийска армия, която е основният опонент на режима в първата година на заформящата се гражданска война.



През 2012г. и 2013г. ситуацията в страната се влошава с всеки изминал ден, а перспективите за политически консенсус стават все по-невероятни след всяка пусната бомба-варел върху жилищен квартал от военната авиация и след всеки самоубийствен атентат на бунтовниците срещу цели в Дамаск. Ситуацията става патова, а въпреки силната реторика на Обама и тегленето на "червени линии" в пясъка, Западът остава пасивен, "изтощен" от поредицата неефективни намеси като тези в Либия и Ирак в последното десетилетие. Без помощ от запад, бунтовниците попадат под влиянието на фундаменталистки движения.

През януари 2012 е основан фронта Ал-Нусра, издънка на Ал-Кайда. Подобни формирования стават основната съпротивителна сила срещу режима на Асад, а самата Свободна армия трудно се справя с асимилацията и координацията на стотиците групировки. С отслабването й пропада и нейната цел – либерална, демократична и секулярна Сирия. Пътят на джихадистите е отворен.

Пирови победи

Трудно може да се говори за победители и победени в братоубийствена война, но такива безспорно има. Една от тях е новата страна в конфликта – издънката на Ал Кайда, която поведе светкавична война в Северен Ирак и източна Сирия, известна още като Ислямска държава. ИДИЛ създаде своя така наречен
халифат за по-малко от година, превземайки обилна на петролни залежи територия. Организацията се превърна в най-новата заплаха за регионалния мир, воювайки на три фронта в Сирия, Ирак и срещу войските на кюрдските автономни региони.

Това отвлече вниманието на световната общност от продължаващите варварски актове на режима в Дамаск, като дори се стигна до ситуацията президентът на САЩ да нарече Асад "нашият човек в Дамаск" в началото на 2015г. Промяната на фокуса на конфликта от смяна на режима към възпиране на ИДИЛ, "отключи" и възможностите за международна намеса. 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Врагът на моя враг..."