Напускане по погрешка

Той е безспорната звезда на новия гръцки кабинет – вече от два месеца насам финансовият министър Янис Варуфакис доминира заглавните страници на гръцките и международните медии. Публичните му изяви засега не носят голяма полза на намиращата се от пет години в криза Гърция. По-скоро обратното. Последното му медийно изказване скандализира дори неговите сънародници и почитатели. Таблоидното френско списание Paris Match публикува фоторепортаж за луксозния му живот в атинското жилище на Варуфакис, който иначе сам обича да се представя като "финансов министър на една банкрутирала държава". И преди духовете да успеят да се успокоят, той отново успя да шокира обществеността с онова, което някои полушеговито, полусериозно вече наричат "Фингъргейт". Миналата неделя се появи видеозапис от реч на Варуфакис в Загреб през май 2013 г., в който той показва среден пръст на Германия. Спорът дали това е фотомонтаж или не само илюстрира изострените отношения между Атина и Берлин.

Междувременно поредният опит на премиера Алексис Ципрас да намери политическо решение на финансовата криза в Гърция отново се провали. В рамките на срещата на ЕС на високо равнище в Брюксел в четвъртък той поиска разговор с германския канцлер Ангела Меркел, шефа на ЕЦБ Марио Драги, шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер, френския президент Франсоа Оланд и шефа на еврогрупата Йерун Дейселблум. Ципрас е убеден, че влиятелни европолитици като Меркел и Оланд, само ако пожелаят, са в състояние да убедят технократите в еврогрупата бързо да преведат още пари на Гърция. Вместо нова финансова помощ от ЕС обаче гръцкият премиер се ангажира с нови реформи. "Гръцкото правителство ще поеме пълна отговорност за реформите и ще внесе списък с тези реформи... в следващите дни", каза Меркел след тричасовата дискусия. Тя извика Ципрас на среща в Берлин идния понеделник.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В същото време в Атина спря работата на техническите екипи на тройката. Говорителят на гръцкото финансово министерство Димитрис Янопулос отрече пред "Капитал", че одитът на международните експерти в Атина е спрял, но добави: "В четвъртък нямаше никакви официални срещи в Атина, но ако те имат нужда от някаква информация, ще я получат от нас. Срещата в Брюксел ще определи целите за по-нататъшната работа с европейските ни партньори."

Грешни изчисления

"Това правителство не познава добре цифрите, а кредиторите се интересуват именно от цифрите", каза пред "Капитал" източник, близък до предишното правителство на консервативната партия "Нова демокрация", който помоли да остане анонимен. Той потвърди слуховете, че Варуфакис не си общува със служителите в министерството и не иска от тях информация за състояние на финансите на страната. Пропуските в знанията му напоследък станаха очевадни. На срещите на еврогрупата на 16 и 20 февруари например той обяви, че първичният бюджетен излишък на Гърция за 2014 г. възлиза на 1.5% от БВП – числото, планирано първоначално. Пред гръцки телевизионен канал в края на миналата седмица обаче Варуфакис заяви, че не знаел никакви цифри и първо трябва да ги потърси. Само няколко дни по късно финансовото министерство внесе поправка в прогнозата за първичен бюджетен излишък – след нови изчисления се оказа, че той ще е едва 0.3%. Причината? "Имаше голям срив на приходите в държавния бюджет заради политическата несигурност от миналия декември до февруари", обясни източникът. Фискалната година в Гърция приключва в края на февруари. Още в края на миналата година, веднага след обявяването на предсрочните парламентарни избори, някои гърци престанаха да плащат данъци с надеждата, че след изборната си победа радикалната лява партия СИРИЗА ще ги отмени или поне драстично ще ги намали. Двата предсрочни вота – президентският през декември и парламентарният през януари, също глътнаха непредвидени бюджетни средства.



Правителството на радикалната левица не само не отмени данъците. Напротив - втората му законодателна инициатива е проектозакон за "рестартирането на икономиката" за събирането на стари данъчни задължения и неплатени здравни осигуровки. Общата сума на дължимите до момента данъци възлиза на 76 млрд. евро, от които 41 млрд. евро са били генерирани през последните четири години – от избухването на кризата насам. Финансовото министерство счита само 12% от тях, или около 9 млрд. евро, за събираеми и предложи схема за насърчаване на данъкоплатците, чрез намаляване на лихвите и изплащане на вноски. Неплатените вноски за социално осигуряване пък възлизат на 21.5 млрд. евро, от които 6.3 млрд. евро от наказателни лихви.

Проектозаконът е част от пакета с реформи, който Атина предложи на Брюксел в замяна срещу оставащите 7.2 млрд. евро от международната финансова помощ за Гърция. Сред останалите мерки бяха закон за органичния бюджет, който да намали и ограничи държавните разходи, както и създаването на специален данъчен съвет – независим орган за контрол на фискалната политика на страната. Всъщност последните две предложения съвсем не са идея на СИРИЗА. Проектозаконите бяха предложени от предишното правителство и гласувани миналата година. Тогава депутатите на радикалната левица гласуваха и срещу двете мерки, които сега представят от свое име на международните кредитори.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Недостатъчни мерки"