Грешни изчисления

"Това правителство не познава добре цифрите, а кредиторите се интересуват именно от цифрите", каза пред "Капитал" източник, близък до предишното правителство на консервативната партия "Нова демокрация", който помоли да остане анонимен. Той потвърди слуховете, че Варуфакис не си общува със служителите в министерството и не иска от тях информация за състояние на финансите на страната. Пропуските в знанията му напоследък станаха очевадни. На срещите на еврогрупата на 16 и 20 февруари например той обяви, че първичният бюджетен излишък на Гърция за 2014 г. възлиза на 1.5% от БВП – числото, планирано първоначално. Пред гръцки телевизионен канал в края на миналата седмица обаче Варуфакис заяви, че не знаел никакви цифри и първо трябва да ги потърси. Само няколко дни по късно финансовото министерство внесе поправка в прогнозата за първичен бюджетен излишък – след нови изчисления се оказа, че той ще е едва 0.3%. Причината? "Имаше голям срив на приходите в държавния бюджет заради политическата несигурност от миналия декември до февруари", обясни източникът. Фискалната година в Гърция приключва в края на февруари. Още в края на миналата година, веднага след обявяването на предсрочните парламентарни избори, някои гърци престанаха да плащат данъци с надеждата, че след изборната си победа радикалната лява партия СИРИЗА ще ги отмени или поне драстично ще ги намали. Двата предсрочни вота – президентският през декември и парламентарният през януари, също глътнаха непредвидени бюджетни средства.

Правителството на радикалната левица не само не отмени данъците. Напротив - втората му законодателна инициатива е проектозакон за "рестартирането на икономиката" за събирането на стари данъчни задължения и неплатени здравни осигуровки. Общата сума на дължимите до момента данъци възлиза на 76 млрд. евро, от които 41 млрд. евро са били генерирани през последните четири години – от избухването на кризата насам. Финансовото министерство счита само 12% от тях, или около 9 млрд. евро, за събираеми и предложи схема за насърчаване на данъкоплатците, чрез намаляване на лихвите и изплащане на вноски. Неплатените вноски за социално осигуряване пък възлизат на 21.5 млрд. евро, от които 6.3 млрд. евро от наказателни лихви.

Проектозаконът е част от пакета с реформи, който Атина предложи на Брюксел в замяна срещу оставащите 7.2 млрд. евро от международната финансова помощ за Гърция. Сред останалите мерки бяха закон за органичния бюджет, който да намали и ограничи държавните разходи, както и създаването на специален данъчен съвет – независим орган за контрол на фискалната политика на страната. Всъщност последните две предложения съвсем не са идея на СИРИЗА. Проектозаконите бяха предложени от предишното правителство и гласувани миналата година. Тогава депутатите на радикалната левица гласуваха и срещу двете мерки, които сега представят от свое име на международните кредитори.

Недостатъчни мерки

Еврогрупата определи пакета от предложения на правителството като недостатъчни и още миналата седмица изпрати технически екипи на Тройката – международните кредитори ЕС, ЕЦБ и МВФ, които СИРИЗА упорито нарича "Институциите" в знак, че е успяла да освободи страната от игото на международните финансови инспектори. Към мерките, предложени от кабинета "Ципрас", Брюксел настоява да добави истински наболелите въпроси като фискалната и финансовата дупки в бюджета, пенсионната реформа, реформата на ДДС и схемата за заплатите в публичния сектор.

Тройката или Институциите настояват да прегледат сметките на Атина на място, преди да могат да пренапишат пакета й с реформи. Вместо да правят това както досега – на място в съответните министерства, международните финансови експерти обаче работят скрити в два атински хотела, където гръцки чиновници им носят необходимите документи. "Дискусиите са на практика със старите екипи на Тройката, но сега те стоят по хотелите, за да се създаде впечатлението у хората, че нещо се е променило", каза за "Капитал" анонимен източник, който е запознат с програмата на представителите на международните кредитори. Едно от ключовите предизборни обещания на СИРИЗА беше да възстанови достойнството на гърците, като се спре унижението им чрез "диктата" на международните кредитори.

Тройката/Институциите обаче не са никак поласкани от законодателната активност на Атина. Тази седмица парламентът гласува и закон срещу "хуманитарната криза" в страната, който предвижда субсидии за храна, електричество и жилищен наем за няколкостотин хиляди гръцки домакинства, живеещи под нивото на бедността. В писмо, подписано от Деклан Костело, шеф на Директората на Европейската комисия по икономическите и финансовите въпроси, което изтече по медиите, ЕК поиска спиране на гласуването на двете законодателни мерки. "Силно настояваме първо да се проведат необходимите политически консултации, включително за съвместимост с усилията за реформи", пише Костело. "Всяко друго действие би означавало вземането на едностранни решения на парче, което е в несъответствие с отговорностите, поети включително към еврогрупата, както те са записани в комюникето от 20 февруари", се казва още в писмото. Атина досега винаги е настоявала, че няма да предприема каквито и да било едностранни действия, без консултации с европейските си партньори.

Размахан пръст

Според наблюдатели в страната гръцкото правителство трескаво търси средства за последната седмица на март, след като ЕЦБ не му разреши да напечата нови държавни облигации извън 15-милиардния лимит за страната. Това означава, че ако не получи поне част от заема, то няма да е в състояние да покрива текущите си разходи и задълженията към кредиторите. Досега Атина е успяла да закърпи положението, като е бръкнала в резервите на държавни институции и е прехвърлила някои плащания от февруари и март за април. В последната маневра засегнато е било здравеопазването и болници още чакали полагащото им се финансиране, казаха запознати с финансовото състояние на страната.

Поне засега сигналите от сърцето на Европа не са много обнадеждаващи за СИРИЗА. "Няма да държим Гърция в еврозоната на всяка цена, а при строги условия, приемливи и за двете страни", предупреди преди броени дни комисарят по финансовите въпроси Пиер Московиси в интервю за германския ежедневник Die Welt. Той е поредният европейски лидер, който публично размаха пръст на Атина. Ако тя не разпознае алармения сигнал навреме, думите на германския финансов министър Волфганг Шойбле може накрая действително да се превърнат в изпълнено пророчество: Гърция сама да се постави в ситуация на Greccident - тоест да напусне еврозоната по погрешка.