Полуостров "Страх"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полуостров "Страх"

На 18 март Крим отбеляза първата годишнина от присъединяването си към Русия

Полуостров "Страх"

Новите власти в Крим не търпят никаква критика и преследват недоволните

Красимир Янков
12723 прочитания

На 18 март Крим отбеляза първата годишнина от присъединяването си към Русия

© reuters


В този мразовит февруарски ден групичка ученици зъзнат на студа пред паметника на Пушкин на една от централните улици в кримската столица Симферопол. Пред тях държи реч човек с кръгло червено лице. Наоколо стоят около десетина пенсионери със знамена на "Единна Русия". Изведнъж се чува строга команда: "Прочетете стиховете!" Момиче от тълпата избърсва нападалия по раменете й сняг и започва да чете. "Поднесете цветята!" и групичка пенсионери пристъпват напред, за да изпълнят постамента пред бюста на поета с червени карамфили. Запитани как се чувстват в Крим след анексирането на полуострова от Русия, тези хора споделят, че всичко е наред, или най-малкото по-добре, отколкото преди.

Не за всички обаче нещата са толкова розови. Критика по принцип съществува, но тя рядко може да бъде чута в публичното пространство. За това се грижат властите. През последната година те правят всичко възможно, за да затворят устата на недоволните. Несъгласните с официалната линия биват тормозени и заплашвани, домовете им претърсвани, а редакторите на малкото дръзнали да отразят това медии са предупреждавани по телефона да внимават какво правят.

Първите жертви на новите власти

 

В дните непосредствено преди т.нар. референдум на 16 март миналата година и веднага след него вниманието на новите власти, придобили увереност благодарение на появилите се навсякъде "зелени човечета" (маскирани военни без опознавателни знаци), се разправят първо с най-шумните привърженици на Украйна.

Андрей Шекун, координатор на местния Евромайдан, е отвлечен на 9 март сутринта, докато чака влак от Киев с украински знамена и агитационни материали. Маскирани мъже с камуфлажи, известни като "сили на самоотбрана", го натикват в микробус и откарват в местното отделение на милицията, която вече е преминала на страната на руснаците. Няколко часа по-късно той е преместен в друга сграда, където е държан 11 дни. "Проведоха общо три разпита. Питаха ме какви са ми връзките с "Десен сектор" (крайно дясна националистическа организация в Украйна, любима мишена на руската пропаганда – бел.ред.), кой финансира Евромайдана и как точно смятам да проваля референдума", спомня си Шекун година по-късно, докато седим в кафене в центъра на Киев.

"Определено не им беше първият разпит на задържан. Накараха ме да се съблека чисто гол и ми залепиха електроди. След това отнесох няколко удара с гумена палка. Когато се пазех, те се смееха и казваха, че няма да ми личи", продължава разказа си проукраинският активист. Докато той е в плен, изчезват и други негови колеги от движението Евромайдан. Почти всички са освободени на 20 март и предадени на украински военни, след което никога повече не се завръщат в Крим.

Блогърката Елизавета Богуцкая също не се смирява с превземането на властта в Симферопол и продължава да настоява, че Крим е част от Украйна. През лятото на миналата година тя става особено популярна във Facebook с дръзките си публикации и демонстративното разхождане по улиците с дрехи в синьо-жълто – цветовете на украинския флаг. Това продължава до 8 септември, когато в 05:30 сутринта на вратата й чукат представители на руския Център за борба с екстремизма. "Казаха ми, че съседи са се оплаквали от това, което пиша. Претърсиха цялата къща, взеха всички носители на информация и ме отведоха на разпит. Твърдяха, че постовете ми са с екстремистки характер", казва Богуцкая, която взима решението да напусне Крим още същата вечер и заминава за Одеса.

Народ с особена трагедия

Подобно на Богуцкая и Шекун мнозина проукраински настроени кримчани взимат решението да тръгнат, опасявайки се не само дали ще могат свободно да изкажат мнението си, но и за физическата си сигурност.

Кримските татари, които са около 10% от 2-милионното население, обаче нямат тази възможност. Така те остават единствените хора в Крим, които открито изразяват недоволството си от случващото се, и заради това усещат на гърба си най-силния удар от страна на новите власти. Ръководителите им са изтласкани от полуострова, събранията им забранени, а най-гласовитите активисти арестувани.

Първият сигнал, че те трябва да се подчинят, идва след като лидерът им Мустафа Джемилев получава без обяснение 5-годишна забрана да влиза на територията на Крим. На 3 май той все пак се опитва да премине демаркираната граница и стотици хора излизат да го посрещнат. Стига се до сблъсък със силите на реда, който е заснет от десетки видеокамери. Мнозина получават солидни глоби за участието си в "несанкциониран митинг" (понятие, което в Украйна не съществува). Тези, които са докоснали полицаи, са арестувани.

Управляващите в Крим също така искат публична проява на лоялност към тях чрез пускане на руския химн или присъствието на руски знамена на кримскотатарски събития. Организаторите обаче отказват. Така традиционното възпоменателно събитие на 18 май в датата на депортация през 1944 г. е забранено за първи път от години и е преместено от централния площад на Симферопол в отдалечен краен квартал на града. Отбелязването на европейския ден в памет на жертвите на нацизма и сталинизма на 23 август, който кримските татари също почитат, е забранено с причина "прекалено горещо време в Симферопол и Севастопол и притеснения за здравето на участниците в мероприятието". 

Обиски, отвличания, арести

Кримските татари усещат "горещото" лято и чрез масовата вълна от обиски в домове, училища и религиозни учреждения. Причината почти винаги е една и съща – анонимен сигнал за съхранение на екстремистка литература. Методологията, която властите използват, се състои в пристигане в най-ранните часове на деня и блокиране на претърсваното място от маскирани автоматчици.

Профилът на обискираните хора, с които Amnesty International разговаря, е изключително широк. Нахлувано е в домовете и на религиозни и политически лидери, и в къщите на нищо неподозиращи обикновени хора. Това напомня на тактиката на руските власти след масовите протести през 2012 г. в Москва, когато са задържани не само ръководителите, но и обикновени участници, за да се даде сигнал, че никой не в безопасност.

Абдурашид Джапаров е един от най-пострадалите кримски татари след анексирането на Крим. На 29 септември, докато пие чай със свой приятел в дома си в Белогорск, чува нервен шофьор да натиска клаксон продължително пред къщата му. "Беше странно. Всички се познаваме и ако някой искаше да ме извика, просто щеше да влезе в къщата", разказва Джапаров в Симферопол. "Излязох да видя какво става и мъжът просто изстреля: Видях сина и племенника ти да ги натикват в микробус! Ей сега, преди пет минути!", спомня си възрастният мъж.

Деветнайсетгодишният му син Ислям Джапаров и 23-годишният му племенник Джевдет Джапаров са отвлечени около 18:30 вечерта от неизвестни мъже в камуфлажни униформи. Веднага след това Абдурашид се оплаква в полицията, публикува съобщение в социалните мрежи и около дома му започват да се събират хора. На третия ден те са вече около 1000. В този момент с него се свързват лично от администрацията на премиера Сергей Аксенов и искат среща. Така се стига до създаването на контактна група между властите и роднини на пострадалите.

"Обещаха ни, че за тях това е дело на честта. Всеки път ни казват, че не спират да работят. Но досега няма никакви резултати", споделя Джапаров и замислено се вглежда в пода. Още поне трима кримски татари и един украинец изчезват по подобен начин и досега продължават да бъдат в неизвестност.

Парцал в устата на медиите

 

Единственият местен телевизионен канал, който отразява тези случаи на обиски, отвличания и арести, е кримскотатарският ATR. За да може да работят в новите условия обаче, журналистите сами си налагат ограничения.

"Спряхме да използваме думи като "анексация" и "окупация", а въоръжените сепаратисти в Донбас не може да наричаме "терористи", разказва Лиля Буджурова, зам.-директор по информационна политика на канала. Заради разследващия си характер и критика към властите от програмната схема е свалено и едно публицистично предаване. "Сега най-големият ни страх са живите предавания, да не вземе някой да каже нещо, заради което може да ни затворят", допълва Буджурова.

На 24 септември 2014 г. Центърът за противодействие на екстремизма все пак изпраща официално писмо на канал АТР с което предупреждава, че работата му носи признаци на екстремизъм и разпалва междуетническа ненавист. Малко по-рано на журналист от канала е отнета акредитацията да отразяват работата на местното правителство, защото той не се изправил по време на руския химн на едно от заседанията.

Поредният сигнал, че показваните материали все още не се харесват на властите, идва на 26 януари тази година. Тогава в 11:30 сутринта около 30 маскирани автоматчици заедно с 10 официални лица блокират офисите на ATR, прекъсват нормалната му работа и провеждат дълъг обиск във връзка с криминално разследване. За първи път става известно, че кримски татари са разследвани за смъртта на двама души по време на митинг на 26 февруари 2014 г., когато Крим все още е част от Украйна. Три дни по-късно е арестуван Ахтем Чийгоз, най-високопоставеният кримски татарин на територията на полуострова, и обвинен лично от главния прокурор на Крим Наталия Поклонская в организиране на тези масови безредици и непредумишленото убийство на двама души.

Преди да е прекалено късно

 

От гледна точка на международното право присъединяването на Крим към Русия е незаконно. На полуострова присъстват всички признаци на окупация и според Женевската конвенция там би трябвало да бъдат запазени законите на Украйна, което не се случва. Международната общност би трябвало да окаже натиск върху Москва, обаче Крим изглежда забравен на фона на събитията в Източна Украйна.

Но кампанията за заглушаване на недоволството не постига търсения от властите ефект. Всички критици на властите, с които Amnesty International разговаря, изразиха увереност, че няма да отстъпят от позициите си. В същото време на полуострова се усеща атмосфера на несигурност и страх.

Поради това новите власти трябва да гарантират на местното население спазване на основните им човешки права, които са прописани и в конституцията на Руската федерация. Защото в противен случай проблемите не само на недоволните, но и на властите в Крим могат само да се увеличат.

* Красимир Янков е изследовател по Украйна, Молдова и Беларус от Amnesty International

В този мразовит февруарски ден групичка ученици зъзнат на студа пред паметника на Пушкин на една от централните улици в кримската столица Симферопол. Пред тях държи реч човек с кръгло червено лице. Наоколо стоят около десетина пенсионери със знамена на "Единна Русия". Изведнъж се чува строга команда: "Прочетете стиховете!" Момиче от тълпата избърсва нападалия по раменете й сняг и започва да чете. "Поднесете цветята!" и групичка пенсионери пристъпват напред, за да изпълнят постамента пред бюста на поета с червени карамфили. Запитани как се чувстват в Крим след анексирането на полуострова от Русия, тези хора споделят, че всичко е наред, или най-малкото по-добре, отколкото преди.

Не за всички обаче нещата са толкова розови. Критика по принцип съществува, но тя рядко може да бъде чута в публичното пространство. За това се грижат властите. През последната година те правят всичко възможно, за да затворят устата на недоволните. Несъгласните с официалната линия биват тормозени и заплашвани, домовете им претърсвани, а редакторите на малкото дръзнали да отразят това медии са предупреждавани по телефона да внимават какво правят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

36 коментара
  • 2
    name.mg.forum avatar :-|
    name.mg.forum
    • -138
    • +26

    Друг плюс освен 3 пъти по-големите заплати в Русия, е че успяха да избегнат хаоса в Украйна, след Евромейдана.

    Гражданската война , която избухна в Украйна след като Евромейдана победи и докопа власта, взе живота на над 50 000 човека !!!

    Кримчани се спасиха от този ужас.
    Благодарение не бързата реакция на Русия, и не на последно място на самия Владимир Путин !!!

    Путин се оказа велик държавник, факт, които всички вече признават.

  • 3
    pinkpearl avatar :-|
    pinkpearl

    На кримското ДПС нещо не му върви.

  • 4
    name.mg.forum avatar :-|
    name.mg.forum
    • -125
    • +26


    Истинския въпрос за Крим е този:

    "Защо територия в която 80% от хората са руснаци се е намирал в друга страна , а не в Русия ????? "

    Пълна безмислица, очевидно.

    Но слава богу, грешката е поправена !!!
    Имаме хепи-енд.

  • 5
    vhv avatar :-|
    vhv

    Диваците на XXI век.

    Защита на правата на малцинствата по руски.
    Какво обаче ще правят, когато на чеченци, дагестанци, татари и други им писне от комплексари...

  • 6
    kanasubigi avatar :-|
    Канасубиги

    Евразиец, вервай си на пропагандираните лъжи, събирай си копейките ама тука имаме достатъчно акъл и само ти се смеем. Сигурно имаш мн тъжен живот.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    да не забравяме че бедните татари за които авторът-еничарин хленчи след като са се довлекли на населения с гърци полуостров така качествено са ги клали и е---ли че вече никой не си спомня за гръцкото му минало.То и за нас в наши дни никой нямаше да си спомня ако льошия руски цар-освободител не ни беше отървал от душманите

  • 8
    qkl43356955 avatar :-P
    qkl43356955

    @Канасубиги
    Верно пише Евразиеца не му се репчи.
    Тук в БГ толкова яко ни промиват мозъците, че не ми се мисли.
    А да знаеш, че десен сектор искат да резнат една ивичка широка 200 км от полша, че там били хохли?
    Или пак Владимир Владимирович е виновен.

  • 9
    bolgaroliub avatar :-|
    bolgaroliub

    Крим винаги си е бил част от Русия. В Крим се проведе напълно легитимен референдум на който 98 процента от хората включително и татари и българи и украинци колкото и малко да са гласуваха почти единодушно за връщането на Крим към родината Русия. Запада и неговите средства за масова маниполация няма как да го променят това и да излъжат хората и да се опитват да мамят общественоста на запад. Крим е Русия.!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.