В момента трите големи сили в Сирия са правителството, което държи 45-50% от територията, ИДИЛ с 35% и "Ал Каида"/"Джабхат ан Нусра" с 8-9%. Което показва, че противно на очакванията, Асад някак успява да премине през всички трусове по пътя, без да се пречупи. Преди две седмици американският държавен секретар Джон Кери подсили това усещане с противоречивите си коментари. В интервю за CBS News на въпрос дали е склонен на преговори със сирийския президент той отговори: "Няма военно решение. Има само политическо решение. В крайна сметка трябва да преговаряме." И допълни, че това винаги е било вариант в рамките на по-широкия мирен процес, започнал в Женева през 2012 г. В отговор Асад заяви, че очаква "действия" от страна на САЩ по въпроса, и допълни, че би приветствал всяка "искрена" промяна в отношението на международната общност. По думите му обаче първо Западът и съседните страни трябва "да прекратят политическата си подкрепа за терористи (така Дамаск нарича всички, които се противопоставят на режима – бел. ред.), да спрат да ги финансират и да им изпращат оръжие".

Притеснен от този неочакван развой на събитията, Държавният департамент побърза да коментира, че няма промяна в политиката на САЩ: "По необходимост винаги е имало нужда от представители на режима на Асад, които да бъдат част от процеса. Никога Асад не е бил и няма да бъде този, който преговаря и Кери не каза това. Той повтори дългогодишната политика, че се нуждаем от преговорен процес. Няма бъдеще за Асад в Сирия." Но изказването на Кери бе възприето като готовност на Вашингтон да говори директно със сирийския президент. И това доведе до напрежение със съюзниците на САЩ и със сирийската опозиция, която препотвърди в изявление, че "свалянето на ръководителя на режима и на всички висши фигури, отговорни за престъпленията срещу сирийския народ", е една от основните й цели.

Наскоро друг висш американски представител - директорът на ЦРУ Джон Бренън, също изказа притесненията си от това ИДИЛ да завземат Сирия, ако режимът в Дамаск падне. "Затова е важно да подкрепим онези сили от сирийската опозиция, които не са екстремистки", заяви той. И съобщи, че в скоро време ще започне програма на Пентагона за обучение на умерени бунтовници, която ще се провежда на четири места в региона.

Преглед на оригинала

Сирийската опозиция обаче посочва, че САЩ не са склонни да окажат онази помощ, която ще позволи биещите се срещу режима да застрашат сериозно Дамаск. А именно това може да доведе Асад до масата за преговори, отбелязва анализ на британската ВВС. Според медията при разговор с американски представители и вашингтонски анализатори думата "сдържаност" все по-често влиза в употреба, стане ли въпрос за сирийския конфликт.

Партньори с отвращение

"В известен смисъл Асад стана преграда срещу ИДИЛ. И САЩ са разтревожени, че ако той падне, ИДИЛ и "Джабхат ан Нусра" ще бъдат двете най-мощни сили, които ще могат да навлязат в Дамаск и да го превземат. Кошмарът на Вашингтон би бил ИДИЛ да контролират главна арабска столица. Затова САЩ в известен смисъл са стратегически партньор на Асад. В същото време има огромен натиск върху американците да го унищожат. Саудитска Арабия, Турция, Франция и много други европейски държави смятат, че да имаш отношения със сирийския президент е като да си играеш с дявола. Това поставя САЩ в много лоша позиция без партньори в Сирия", казва пред "Капитал" проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома. Но по думите му позицията на Белия дом продължава да е, че не става въпрос за избор между Асад и ИДИЛ, а има трети вариант. "И американците развиват този вариант, като изграждат сирийска армия в Турция, Катар и Саудитска Арабия, която да спаси умерените сирийци и да внесе надежда. Проблемът е, че този проект няма достатъчно финансиране и не се възприема много сериозно", твърди Ландис.

В момента американската администрация е насочила усилията си в борбата с ИДИЛ, но въздушните удари на водената от САЩ коалиция са фокусирани предимно в Ирак, където сега се води битката за Тикрит. Иракски войници и шиитски милиции, подкрепяни от Иран, са на път да поемат контрола над града, изтласквайки ИДИЛ. Това е най-голямата офанзива срещу ислямистите досега и от иракското Министерство на отбраната коментират, че завземането на Тикрит може да послужи като отправна точка за други операции срещу ИДИЛ. Но победата над групировката минава през изготвянето на стратегия и за Сирия, тъй като, ако джихадистите бъдат изгонени от Ирак, те ще намерят убежище в съседната държава.

Но не всички смятат, че на Вашингтон липсва стратегия. "Мисля, че САЩ ще унищожат и ИДИЛ, и Асад. Ще ги направят толкова слаби, че ще ги уморят от глад. Върху Сирия има наложени огромни санкции, а американците дават повече оръжия на южния фронт, за да спре настъплението на режима. Същото ще стане и на север", твърди Ландис. Войната обаче е далеч от своя край и още не сме видели най-лошото. "Имаме ситуация, в който всички водещи сили в конфликта осигуряват известно количество пари на своите съюзниците в Сирия, за да не загубят. Но не и достатъчно, за да спечелят. Това означава, че фракциите в страната все повече ще отслабват, фрагментацията ще се засилва, бандитизмът ще става все по-разпространен, животът на сирийците ще е все по-несигурен и това ще доведе до повече бежанци. Това наблюдаваме вече четири години и не очаквам да спре, защото всички, изглежда, са относително доволни от нещата такива, каквито са. И продължават да следват същата политика", обобщава Ландис.

Кой, ако не Асад

Някои западни дипломати се обединяват около мнението, че сирийският президент е прекалено слаб, за да се справи с джихадистите. Но и тук нещата не са толкова прости. "Асад все още печели, тъй като американците са се заели да унищожат ИДИЛ и ще свършат половината от работата му. Проблемът е, че наистина той е много отслабен. Сирия е под санкции, а поддръжниците му Русия и Иран нямат много пари. И е изключително трудно за малката му армия от 200 000 души да поеме обратно контрола над цялата страна", смята Ландис.

Според анализатори в момента Асад вижда развитието на проблема по следния начин - регионалните и международните сили, както и сирийската опозиция да се присъединят към него в борбата срещу джихадистите. И той вместо да се оттегли, да оглави тази битка, като предприеме някои козметични промени в управлението си и в изключителен случай даде на членове на опозицията няколко места в правителството. Сирийската опозиция обаче твърди, че всъщност самото оставане на власт на Асад води до още по-голяма радикализация на конфликта, тъй като привлича джихадисти от цял свят да се бият срещу него. Но противниците на режима така и не успяват да представят алтернатива на сирийския президент. А просмукалият се ислямизъм в редиците им отказва Запада да им помага.

"Можем да говорим за умерена Свободна сирийска армия и всички говорят за нея. Но не знаем кои са умерените, те нямат имена. Сирийската опозиционна коалиция не познава добре Сирия и държи около 3% от територията. Трудно е тези хора да бъдат направени победители, да унищожат ИДИЛ и Асад и да завоюват обратно страната. Това ще струва стотици милиарди долари и дори тогава не е сигурно, че ще успеят, тъй като имат популярност само в едно-две села. Те са малки кланово базирани сили, които нямат идеология. Как ще отвоюват Сирия, ако никой не ги харесва и не ги познава", пита риторично Ландис. Според него единствените сили, които са популярни и имат идеология, са ислямстките групи – ИДИЛ, "Джабхат ан Нусра" и "Ислямски фронт", с които обаче Западът отказва да има отношения, защото ги определя като джихадисти. "САЩ и Европа говорят за умерените бунтовници, но не правят нищо, за да ги подкрепят. Защото е скъпо и никой не се интересува чак толкова много от Сирия", твърди Ландис. Това може и да звучи цинично, но е основната причина кръвопролитният конфликт да отбелязва четвъртата си година, а краят му да не се вижда.