Игра с дявола

"Сатрап", "кръвопиец", "диктатор" - такива определения се срещаха доскоро в западните медии за президента Башар ал Асад, който вече четвърта година не отхлабва хватката си в разкъсваната от гражданска война Сирия. Но ситуацията е на път да се промени, след като една нова заплаха избуя от хаоса в Близкия изток. И на фона на зловещата "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), чиито бойци показно екзекутират хора, заплашват да преначертаят границите в региона и привличат джихадисти от близо и далече, Асад вече изглежда за мнозина като по-малкото зло.

Стигна се дотам наскоро американската администрация да спомене за евентуални преговори с него, макар веднага след това да се отметна от тази възможност. И това само засили впечатлението, че Вашингтон няма ясна стратегия по отношение на един конфликт, който досега е взел над 220 000 жертви и е принудил 11.5 млн. души да напуснат домовете си.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Оцеляващ на инат

Това, което през март 2011 г. започна като мирна съпротива срещу режима в Дамаск в духа на Арабската пролет, се превърна в брутална война, привлякла участието на регионални и световни сили, всяка от които подкрепя своя играч в конфликта. Скорошен доклад на ООН изчислява, че общите икономически щети за страната до този момент са 202 млрд. долара, а четирима от петима сирийци сега живеят в бедност. Образованието, здравеопазването и социалната система са в тотален колапс.

В момента трите големи сили в Сирия са правителството, което държи 45-50% от територията, ИДИЛ с 35% и "Ал Каида"/"Джабхат ан Нусра" с 8-9%. Което показва, че противно на очакванията, Асад някак успява да премине през всички трусове по пътя, без да се пречупи. Преди две седмици американският държавен секретар Джон Кери подсили това усещане с противоречивите си коментари. В интервю за CBS News на въпрос дали е склонен на преговори със сирийския президент той отговори: "Няма военно решение. Има само политическо решение. В крайна сметка трябва да преговаряме." И допълни, че това винаги е било вариант в рамките на по-широкия мирен процес, започнал в Женева през 2012 г. В отговор Асад заяви, че очаква "действия" от страна на САЩ по въпроса, и допълни, че би приветствал всяка "искрена" промяна в отношението на международната общност. По думите му обаче първо Западът и съседните страни трябва "да прекратят политическата си подкрепа за терористи (така Дамаск нарича всички, които се противопоставят на режима – бел. ред.), да спрат да ги финансират и да им изпращат оръжие".



Притеснен от този неочакван развой на събитията, Държавният департамент побърза да коментира, че няма промяна в политиката на САЩ: "По необходимост винаги е имало нужда от представители на режима на Асад, които да бъдат част от процеса. Никога Асад не е бил и няма да бъде този, който преговаря и Кери не каза това. Той повтори дългогодишната политика, че се нуждаем от преговорен процес. Няма бъдеще за Асад в Сирия." Но изказването на Кери бе възприето като готовност на Вашингтон да говори директно със сирийския президент. И това доведе до напрежение със съюзниците на САЩ и със сирийската опозиция, която препотвърди в изявление, че "свалянето на ръководителя на режима и на всички висши фигури, отговорни за престъпленията срещу сирийския народ", е една от основните й цели.

Наскоро друг висш американски представител - директорът на ЦРУ Джон Бренън, също изказа притесненията си от това ИДИЛ да завземат Сирия, ако режимът в Дамаск падне. "Затова е важно да подкрепим онези сили от сирийската опозиция, които не са екстремистки", заяви той. И съобщи, че в скоро време ще започне програма на Пентагона за обучение на умерени бунтовници, която ще се провежда на четири места в региона.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Сирийската опозиция обаче посочва, че САЩ не са склонни да окажат онази помощ, която ще позволи биещите се срещу режима да застрашат сериозно Дамаск. А именно това може да доведе Асад до масата за преговори, отбелязва анализ на британската ВВС. Според медията при разговор с американски представители и вашингтонски анализатори думата "сдържаност" все по-често влиза в употреба, стане ли въпрос за сирийския конфликт.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Партньори с отвращение"