Следващият скок на азиатския тигър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Следващият скок на азиатския тигър

"Последната присъда за мен няма да бъде намерена във възпоменанията, а когато докторантите изровят архивите ми, прочетат документите ми и оценят какво са казали враговете ми, премерят доказателствата и намерят истината. Не казвам, че всичко, което съм направил е било правилно, но винаги е било за правдива кауза." - Ли Куан Ю

Следващият скок на азиатския тигър

След смъртта на "бащата на Сингапур" Ли Куан Ю, страната-пример за развиващите се нации избира своя път напред

Мартин Димитров, Светломира Гюрова
10016 прочитания

"Последната присъда за мен няма да бъде намерена във възпоменанията, а когато докторантите изровят архивите ми, прочетат документите ми и оценят какво са казали враговете ми, премерят доказателствата и намерят истината. Не казвам, че всичко, което съм направил е било правилно, но винаги е било за правдива кауза." - Ли Куан Ю

© reuters


Малко политици оставят след себе си не просто наследство, а легенда. През седмицата на 91-годишна възраст почина един от тези редки примери - бившият премиер на Сингапур Ли Куан Ю. Известен като човекът, вкарал страна от третия свят в първия, превръщайки я в глобален финансов и транспортен център, Ли ще бъде запомнен като авторитарен лидер без идеология, прагматик и архитект на меритокрацията. Личността му предизвиква уважение сред световни лидери от Пекин през Кремъл до Вашингтон, а "сингапурският модел" е любим пример за не една и две развиващи се нации. Но формулата на успеха на островната държава не може да бъде повторена толкова лесно, а във фасадата на икономическия триумф и социалния ред се появяват пукнатини и много от тях са свързани с емблематичността на първия лидер. Дори в Сингапур не е сигурно дали  прословутият модел ще може да надживее своя създател.

Да създадеш тигър от нищото

Когато Ли поема управлението, Сингапур е бедна и изостанала бивша колония с никакви природни ресурси и съмнително бъдеще. Обществото е разяждано от етнически конфликти, нация практически липсва, икономика - също, няма дори базови условия за живот, включително домове. От държава, която "не се предполага да съществува и не би могла да съществува", както казва Ли в свое интервю пред в. New York Times през 2007 г., той създава най-яркото азиатско икономическо чудо. БВП на глава от населението скача от около 500 долара през 1965 г. до над 55 000 днес. Още в самото начало Ли комбинира базови социални политики, които да предотвратят абсолютната бедност сред населението със създаване на условия за чужди инвестиции, които да насърчават икономическия растеж. Решава да направи английския основен език, като така не само улеснява комуникацията и интеграцията между етническия микс от китайци, малайци и индийци, а и достъпа на инвеститори и работници. Създаден е публичен борд за строителство на жилища и както посочва Al Jazeera, към днешна дата около 95% от сингапурците притежават домовете си.

Но само домовете не правят хората богати и Ли започва ефективна кампания за привличане на чужд капитал и ноу-хау. Въведени са драконовски закони за публичен ред, които предвиждат наказания както за сериозни провинения като използването на наркотици, така и за на пръв поглед тривиални неща като дъвченето на дъвка, рисуването на графити, яденето на миризливи храни или носенето на дълги коси от мъжете. Ли създава бюро за борба с корупцията, което има широки правомощия да разследва и дори да арестува. Твърдата ръка е облечена в кадифена ръкавица - в държавния апарат, доминиран от партията "Народно действие" (PAP), Ли налага меритокрацията като ръководен принцип. Най-заслужилите и способните напредват най-много, в общия случай независимо от политическите си възгледи или социалния статут. Акцентът върху качественото образование и равния достъп до него се слага от самото начало. Резултатът е, че когато Ли се оттегля от премиерския пост през 1990 г., Сингапур е магнит за капитали и мозъци и може да се похвали с едни от най-оживените пристанища в света, най-ефективните публични услуги, най-чистите улици, отлично здравеопазване, ниски данъци, няколко водещи университети, известни с иновациите си в областта на високите технологии.

Образцов диктатор без идеология

Стабилността и просперитетът си имат обратна страна. Критиците обичат да наричат Сингапур "Дисниленд със смъртна присъда", а Ли - любимият диктатор на демократичния свят. Той е и пример за няколко поколения китайски лидери. "Китай основно имитираше сингапурския икономически и финансов опит, както и социалната политика на страната, с нейната успешна транспортна и жилищна система. Пекин също се интересува от антикорупционния метод, на който цяла Азия завижда. Всяка година повече от 1000 китайски бюрократи на средно ниво в йерархията отиват в Сингапур на обучение", казва пред "Капитал" Уили Лам, професор по история в Китайския университет на Хонконг. Това, което Пекин не копира, е политическата система - универсалното право на глас (всъщност гласуването в Сингапур е задължително) и върховенството на закона. Същевременно, за разлика от лидерите на Китайската комунистическа партия, Ли Куан Ю никога не придава идеологически елемент на политиките си.

"Работи ли? Ако да, нека опитаме. Ако стане - нека продължим. Ако не, изхвърляме го и опитваме нещо ново." Тази сентенция, споделена в интервюто за New York Times преди осем години, показва, че единствената идеология, която Ли някога е следвал, е прагматизмът. Той му помага да създаде уникално по рода си мултикултурно и мултирелигиозно общество. И неговият главозамайващ успех е подплатен не със либерални принципи от западен тип, а със строг контрол и ограничения. Самият Ли бе един от най-изявените критици на демократичния модел, като през 90-те дори изковава понятието "азиатски ценности" като алтернативни на западните.

Има трети начин

Сингапур се откроява като уникална комбинация от свободна пазарна икономика и консервативно отношение към индивидуалните права на гражданите. И както пише журналистът Бен Джуда в Politico, "в последните години от живота си Ли Куан Ю бе станал нещо повече от обикновен човек - той се превърна в мит, глобална идея. Около него се сформира интелектуален култ, който вижда в Ли доказателство, че не всеки автократ трябва да е лош. Напротив, те могат да бъдат и просветлени платонови крале философи, които водят държавите си към просперитет, без да се занимават с тривиалности като либералната демокрация." Показатален е фактът, че за един и същ лидер се чуха хвалебствия както от американския президент Барак Обама и британския премиер Дейвид Камерън, така и от руския държавен глава Владимир Путин.

Но не всяка държава може да си позволи да бъде Сингапур. През цялото си независимо съществуване малкият пристанищен град-държава успява да поддържа своя дипломатически неутралитет заради икономическото си значение - предимство, което малко страни, особено в регион като Южна Азия, могат да си позволят. Настойчивата експанзия на Китай в Южнокитайско море ограничава възможността за балансирана външна политика на повечето малки държави в региона. На ниво икономика също е трудно да се имитира сингапурският микс. Това, което на повърхността изглежда като свободен пазарен капитализъм, винаги е било подплатено със значителна държавна намеса в стратегически сектори. Цялата земя, върху която са построени домовете на сингапурците, например е собственост на държавата. Апартаментите, които те са закупили от нея, са построени от разполагащия с монопол публичен борд. В Huffington Post корейският икономист Ха Джун Чан отбелязва, че рекордните 22% от БВП на острова се произвеждат от държавни предприятия, при 9% средно за света. Неслучайно една от шегите е, че Сингапур е най-добре управляваната компания в света. И освен че е труден за имитиране, сингапурският модел далеч не е толкова безупречен.

И раят не е перфектен

"Сингапурската мечта" също има своите проблеми. Първият се корени точно в степента, до която моделът се отъждествява с деспотичната, но способна и балансирана фигура на Ли. "Той успя да сътвори успешна форма на конфуциански, патриархален и авторитарен режим. Има ограничения в свободата на словото, но повечето сингапурци осъзнават, че това е дългосрочна инвестиция в просперитета на нацията", твърди проф. Лам. Но според него политическите тенденции и мисленето на хората се променят бързо. Резултатите от изборите вече говорят за това - през 2011 г. РАР спечели само 60% от вота. "След кончината на Ли управляващите в страната трябва да станат по-сговорчиви и да се приспособят към известна доза несъгласие, но ще отнеме много време, за да се развие демокрация в западен стил", казва професорът по история в Китайския университет на Хонконг. И добавя, че добре образованата средна класа в града ще поиска своето: "Вече е видно, че висококвалифицираните бизнесмени и професионалисти се присъединяват към малката, но бързо разрастваща се група от опозиционни партии".

Според д-р Щефан Ортман от City University в Хонконг засега опозицията остава слаба и ще й е нужно известно време да укрепне. "Мисля, че ще има нарастващи разногласия сред елита по отношение на това какви решения трябва да бъдат взети. Няма и ясен наследник, който да застане начело след оттеглянето на сегашния премиер, сина на Ли. Предизвикателството вероятно ще дойде от средите на елита", казва д-р Ортман пред "Капитал".

Политическата несигурност далеч не е единственото изпитание. Социалните условия на острова далеч не са перфектни. Ниската раждаемост е причина за демографски притеснения, а решението на правителството да толерира имиграцията възражда старите дрязги между различните етноси и събужда недоволство от чужденците, които вдигат цените на жилищата и подбиват заплатите. Освен това градът губи уникалността на икономическите особености, помогнали му да стане толкова успешен. Докато в периода 1960-1990 г. той е единственото голямо пристанище в региона, в момента се конкурира от Тайпе, Шанхай и Хонконг и десетките по-малки надигащи глава пристанищни центрове в източноазиатските страни. Темпото на живота в града не е за всеки и някои от най-способните му жители го напускат, за да търсят по-балансиран начин на живот.

След смъртта на Ли Сингапур е в търсене на своя нов път. И случващото се там се следи от всички, водещи дебат дали икономическият ръст на една страна задължително в някой момент води и до по-демократична политика.

Малко политици оставят след себе си не просто наследство, а легенда. През седмицата на 91-годишна възраст почина един от тези редки примери - бившият премиер на Сингапур Ли Куан Ю. Известен като човекът, вкарал страна от третия свят в първия, превръщайки я в глобален финансов и транспортен център, Ли ще бъде запомнен като авторитарен лидер без идеология, прагматик и архитект на меритокрацията. Личността му предизвиква уважение сред световни лидери от Пекин през Кремъл до Вашингтон, а "сингапурският модел" е любим пример за не една и две развиващи се нации. Но формулата на успеха на островната държава не може да бъде повторена толкова лесно, а във фасадата на икономическия триумф и социалния ред се появяват пукнатини и много от тях са свързани с емблематичността на първия лидер. Дори в Сингапур не е сигурно дали  прословутият модел ще може да надживее своя създател.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov


    Сингапур е добър пример за това което, дори добронамерените форумци от Капитал, имат трудности да разберат - демокрацията НЕ Е причина, а
    СЛЕДСТВИЕ на благоденствието. Само в страна в която голямото мнозинство от населението е добре образовано и икономически независимо може да поддържа ефективна демократична система. Всички други демокрации са фасадни в една или друга степен. В много от случаите недемократична и нелиберална политическа система е далеч по-ефективна и продуктивна.

  • 2
    miet avatar :-|
    miet

    Сингапур е уникален. Това се дължи на Ли Куан Ю. През шейсетте години на миналия век , той направи посещение в България като министър-председател на развиваща се страна. Оттогава досега Сингапур се преобрази. Това се осъществи основно чрез създаване на условия за увеличаване на образованата част от населението на страната , която да осъществява развитието , за да се достигне днешното благоденствие. С децата и учениците и младежите, носители на интелект и постигащи отлични резултати в обучението се работеше целенасочено. Държавата финансираше и организираше подпомагане , екскурзии , летувания и запознанства на такива млади хора , за да се запознават , да се женят и създават поколение , което ще работи , надгражда и създава блага за обществото. Така Ли Куан Ю създаде елитът в Сингапур , което доведе до това да се промени обликът на населението , а оттам да се развие икономиката и стопанството , което създава материалните блага. това всичко ставаше в условията на върховенство и строгост на законите , които да важат еднакво за всички. Смъртното наказание се прилага в Сингапур и там е немислимо да се употребяват наркотици , защото наказанията са жестоки. Но само така се дисциплинира населението и се създават условия за нормален живот и лична свобода на останалите хора , спазващи законите!

  • 3
    8th_ball avatar :-|
    8th_ball

    До коментар [#1] от "sqr47309640":

    Не е съвсем така. По скоро демокрацията и благоденствието са взаимносвързани двупосочно, но не като скачени съдове. По-голямото благоденствие подтиква към повече демокрация - това да, но също е валидно и обратното.

    При това не са непременно свързани - виж арабските петролни монархии, дето се къпят в пари, ама демокрация - ц.

    Също така ми е ясно, че под благоденствие разбираш материалното благополучие, но последното само по себе си не е благоденствие. За истинско благоденствие са необходими реализирани нематериални ценности, в това тези, което наричаме ценности на демокрацията

  • 4
    antikommunist avatar :-?
    antikommunist

    [quote#1:"sqr47309640"]демокрацията НЕ Е причина, а
    СЛЕДСТВИЕ на благоденствието.[/quote]
    Това е фактологически невярно. Някои може да си мислят, че САЩ края на 18 и началото на 19 век са били много благоденстващи но това не е така, особено ако мерим с модерен аршин. Да не говориме, че Швейцария която има изключително стари традиции в директната демокрация до началото/средата на 20 век съвсем не е била толкова благоденстваща страна, дори в сравнение със съседките и.
    Другото са пласки аргументи в стил: първо да осигуриме яденето пък свободата/демокрацията ще я мислим някой друг път. Мечтата на всеки диктатор.

  • 5
    nemakvonavi avatar :-|
    Nakom

    Айде стига с тая демокрация.Исторически компрометиран строй, дъвка за неолибералчетата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK