Победа на дипломацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Победа на дипломацията

Рядко се случва едно споразумение да бъде едновременно приветствано от представители на САЩ, Иран и Русия

Победа на дипломацията

Рамката на сделката за иранската ядрена програма е факт. Сега всичко зависи от добрата воля и на двете страни

Марина Станева
5959 прочитания

Рядко се случва едно споразумение да бъде едновременно приветствано от представители на САЩ, Иран и Русия

© reuters


Светещи до късно през нощта прозорци в заседателната зала, подновяване на разговорите след едва три часа сън за участниците, непредвидено удължаване с два дни на крайния срок за постигането на сделка. Въпреки многото неизвестни, витаещи в швейцарския град Лозана през последните осем дни, споразумението по спорната иранска ядрена програма между Техеран и формата P5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай, плюс Германия) вече е факт. То е определяно като една от най-значимите договорки от десетилетия, която предотвратява най-лошия сценарий за Близкия изток и може да доведе до огромна промяна както в региона, така и в световен мащаб.

Сега всичко ще зависи от добрата воля и на двете страни. "Политическите дивиденти са в ръцете на главните играчи. Историята на отношенията между Иран и Запада е изпълнена с пропуснати възможности", обобщава пред британската ВВС Али Ваез, анализатор от International Crisis Group. Все още е възможно и този шанс да бъде пропилян, тъй като детайлите на сделката трябва да бъдат договорени до юни, а както в Техеран, така и във Вашингтон има достатъчно хора, които биха искали тя да се провали.

Преговори вместо куршуми

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини заяви, че според постигната сделка "иранският капацитет за обогатяване на уран и неговите запаси ще бъдат ограничени". Американският президент Барак Обама приветства "историческото споразумение", благодарение на което ще се "разреши една от най-големите заплахи за нашата сигурност, и то по мирен начин". Но предупреди, че, ако "Иран излъже, светът ще разбере", и допълни, че договорката се основава не на доверието, а на "безпредецедентни проверки". Иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф пък определи резултата като изгоден и за двете страни. "Ние изградихме взаимно недоверие в миналото и се надявам, че част от него може да бъде поправено", коментира той.

Според споразумението Техеран трябва да намали центрофугите си с над две трети, да не обогатява уран до над 3.67% (много по-малко от необходимото за атомна бомба) за поне 15 години, да ограничи запасите си от обогатен до ниска степен уран, да преустрои реактора с тежка вода в Арак, така че да не може да произвежда плутоний за ядрено оръжие и да бъде подложен на редовни инспекции от страна на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В замяна санкциите на САЩ и ЕС, свързани с ядрената програма на страната, постепенно ще бъдат вдигнати, но могат да бъдат върнати обратно, ако тя не спазва задълженията си.

Основната критика към сделката е, че тя не предотвратява напълно кризата, а само я отлага във времето с 10-15 години, тъй като Иран в действителност не е променил съществено дългосрочните си ядрени амбиции. И все пак рядко се случва едно споразумение да бъде едновременно приветствано от представители на САЩ, Иран и Русия. "Смятам, това е добра сделка, иначе нямаше да бъде подписана. Всякакви спекулации, че форматът P5+1 е бил готов да направи договорка на всяка цена и Иран е бил принуден да падне на колене, са неправилни. Ако някоя от страните бе отчаяна, преговорите нямаше да отнемат толкова време. Основните притеснения и на САЩ, и на Иран – съответно да има строги инспекции и да се запази националното достойнство - са взети под внимание. Това е много по-голям пробив от очаквания и е много по-добър от алтернативата. Сега трябва да бъде превърнат в трайно споразумение", казва пред "Капитал" Даниъл Лийви от Европейския съвет за външна политика (ECFR).

Ситуацията с иранската ядрена програма бе в безизходица от дванадесет години. Техеран твърди, че има право да развива атомна енергетика и това е единствената му цел. Западът обаче подозира военни измерения на амбициите му и иска гаранции, че няма да направи с бомба. Лъчът на разведряване се появи с идването на власт на умерения ирански президент Хасан Рохани през 2013 г., който прагматично посочи, че санкциите водят икономиката на страната до колапс. Така преди две години преговорите доведоха до сключването на временна сделка, според която основни елементи от иранската ядрена програма бяха замразени, а санкциите - частично облекчени. Сега тя трябва да бъде финализирана, като договорената в четвъртък вечерта основна рамка ще бъде окончателно уточнена до края на юни. Очакванията са процесът да бъде дори още по-труден, отколкото бе сега.

Кога, ако не сега

Оптималният вариант за споразумение бе добре известен - изпращане на инспектори и прекратяване на някои санкции, като в замяна на Иран се позволи да обогатява уран до ограничена степен, подходяща само за енергийните реактори. Още преди дни Могерини посочи, че бъдещата сделка трябва да "гарантира, че Техеран няма ядрено оръжие и не може да развие ядрено оръжие, но може да провежда гражданска ядрена програма".

Потенциалните пречки са в детайлите. Сделката налага на Иран ниска степен на обогатяване на уран, но доскоро той искаше да увеличи капацитета си чрез разработване на ново поколение центрофуги. Освен това Техеран настоява за незабавно вдигане на санкциите, докато Западът държи това да става постепенно, като гаранция за спазване на поетите ангажименти, а рестрикциите върху вноса на ядрена технология да останат с години. Продължителността им също е дискусионна. Иранските ядрени дейности ще бъдат ограничени за поне 10 години, като след това Техеран настоява за пълното премахване на рестрикциите, докато Западът иска те да бъдат вдигнати постепенно през следващите пет години. САЩ и ЕС държат да има и механизъм, който ще позволи бързото връщане на санкциите на ООН, ако Иран наруши условията. В същото време ислямската държава не успява да даде обяснение за тестове на експлозиви и други дейности, които може да са свързани с опити за сдобиване с ядрено оръжие.

Поддръжниците на сделката се надяват, че тя ще доведе до повече възможности за дипломатическо сътрудничество с Иран във време, в което напрежението между него и Саудитска Арабия се изостря заради различните кризи в региона – от Ирак през Сирия до Йемен. Но има и притеснения, че споразумението ще подсили Техеран в икономически и военен план и ще го направи непредвидим играч. Излизането на страната от изолация може да разкрие търговски канали за милиарди, макар че се очаква американският бизнес да бъде по-предпазлив предвид дългата история на взаимно недоверие. Според Bloomberg печелившите в краткосрочен план ще бъдат европейските компании, много от които пристигнаха в Иран за проучвания, след като бе сключена временната сделка през 2013 г.

При вдигане на санкциите очакванията са световният пазар да бъде буквално наводнен от ирански петрол, което допълнително ще увеличи свръхпредлагането и цените вероятно ще спаднат още повече. Рестрикциите намалиха наполовина иранския петролен износ до малко над 1 млн. барела дневно от 2012 г. насам. Според различни оценки след премахването на ограниченията Техеран би могъл да увеличи производството с около 500 хил. барела дневно в рамките на шест месеца, а след още една година добивът може да нарасне с още 700 хил. барела дневно. В момента страната разполагала със запаси от 30 млн. барела, готови за износ. Ако сега експортът й се увеличи, това ще доведе до възобновяване на борбата между водещите близкоизточни производители за азиатските купувачи, като позициите на Ирак изглеждат най-уязвими. В същото време според някои прогнози през България може да минат тръбите за ирански газ, въпреки че проблемите на Техеран с инфраструктурата и инвестициите са огромни, което означава, че има малък шанс да стане голям износител на синьо гориво поне още едно десетилетие.

Не всички са доволни

Позицията на Израел е категорична – на Техеран не трябва да се оставя дори една-единствена центрофуга. Еврейската държава предупреди за опасността от сключването на "лоша сделка", заплашваща самото й съществуване. Миналия месец премиерът Бенямин Нетаняху държа реч пред американския Конгрес, в която заяви, че споразумението "не блокира пътя на Иран към придобиването на бомба, а го павира". Малко след това в. Wall Street Journal разкри, че Тел Авив е шпионирал разговорите на формата P5+1 и е давал информация за тях на републиканските противници на президента Барак Обама, които са срещу иранската сделка. Това доведе до допълнително напрежение във и без това обтегнатите отношения между Нетаняху и Белия дом, въпреки че Израел категорично отрича да е правил това.

Но според анализ на израелския журналист и сътрудник към ECFR Дими Рейдър, публикуван в Politico, Нетаняху напоследък е смекчил до известна степен позициите си и може и да приеме ядреното споразумение. "Странно, предвид факта, че той е прекарал по-голямата част от кариерата си, предупреждавайки света за война с Иран и заплашвайки да я започне сам, но това е една област, в която едва доловимо сигнализира, че може да отстъпи", смята Рейдър. Според него електоралните рискове за Нетаняху от това да промени мнението си са несъществени, тъй като според скорошни проучвания едва един от десет израелци смята, че иранската ядрена заплаха е била жизненоважна тема в проведените през март парламентарни избори в сравнение с почти половината анкетирани, които са посочили икономиката като водещ въпрос. Премиерът също така вероятно няма да бъде изправен пред голяма критика от страна на израелските военни и разузнаването, тъй като според скорошен доклад повечето от тях са против израелска атака по Иран и са по-притеснени от влошаващите се отношения със САЩ. "В крайна сметка на Нетаняху може да се наложи да плати цената за възстановяване на връзките си с Вашингтон, като подкрепи иранската сделка", обобщава Рейдър.

За постигането на споразумение пречеха и ще продължават да пречат скептици и от двете страни. В Иран хардлайнерите смятат преговорите за унизителен компромис относно правото на страната да обогатява уран. В САЩ опозицията идва от редиците на републиканците, които контролират и двете камари на Конгреса. След маратонските преговори и безсънните нощи в Лозана едва ли някой се съмнява какви усилията са били необходими за сключването на първоначалната сделка. Стигането до окончателна едва ли ще бъде по-лесно. В социалните мрежи дори се появиха предложения за Нобелова награда за мир за двама от основните преговарящи - американския държавен секретар Джон Кери и иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф. Това за някои може и да е пресилено, но за други този път дипломацията победи войната. Или поне направи първата крачка към това.

Въпрос на проценти

За сдобиването с атомна бомба е необходим високообогатен уран. Това се постига чрез центрофуги. Обогатеният до 20% уран Техеран оправдава с "изследователски цели". Но ядрените електроцентрали се нуждаят само от между 3 и 5%.

Светещи до късно през нощта прозорци в заседателната зала, подновяване на разговорите след едва три часа сън за участниците, непредвидено удължаване с два дни на крайния срок за постигането на сделка. Въпреки многото неизвестни, витаещи в швейцарския град Лозана през последните осем дни, споразумението по спорната иранска ядрена програма между Техеран и формата P5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай, плюс Германия) вече е факт. То е определяно като една от най-значимите договорки от десетилетия, която предотвратява най-лошия сценарий за Близкия изток и може да доведе до огромна промяна както в региона, така и в световен мащаб.

Сега всичко ще зависи от добрата воля и на двете страни. "Политическите дивиденти са в ръцете на главните играчи. Историята на отношенията между Иран и Запада е изпълнена с пропуснати възможности", обобщава пред британската ВВС Али Ваез, анализатор от International Crisis Group. Все още е възможно и този шанс да бъде пропилян, тъй като детайлите на сделката трябва да бъдат договорени до юни, а както в Техеран, така и във Вашингтон има достатъчно хора, които биха искали тя да се провали.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    основание за предпазлив оптимизъм

  • 2
    byivan avatar :-|
    2leva

    Поредна страница в дипломацията с проверките, отчетите, докладите и санкциите. Явно и за двете страни е настъпил момента да се отчета резултатите и ... както казва автора добрата воля.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    flakes avatar :-|
    P.

    В социалните мрежи дори се появиха предложения за Нобелова награда за мир за двама от основните преговарящи - американския държавен секретар Джон Кери и иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф. Това за някои може и да е пресилено, но за други този път дипломацията победи войната. Или поне направи първата крачка към това.

    Много силен текст! Браво на статията!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK