Джулиън Барнс-Дейси: Все още няма стратегия за справяне с ИДИЛ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Джулиън Барнс-Дейси: Все още няма стратегия за справяне с ИДИЛ

Джулиън Барнс-Дейси: Все още няма стратегия за справяне с ИДИЛ

Анализаторът от ECFR пред "Капитал"

Светломира Гюрова
5658 прочитания

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Кампанията на международната коалиция срещу Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) продължава вече няколко месеца. Какви са изгледите за успех?

Коалицията постигна известен успех, като спря по-нататъшното настъпление на ИДИЛ в Сирия и Ирак и нанесе някои големи поражения на джихадистите, като отвоюването на Кобане и битката за Тикрит. Но като цяло се затруднява да отслаби или пречупи динамиката, която всъщност захранва ИДИЛ. Създава се впечатлението, че САЩ се съюзяват с иранците и шиитската ос срещу сунитите. Продължава и липсата на воля на Дамаск и Багдад да направят нещо на политическия фронт, за да участват сунитите в системата на представителство. Недоволството още го има и макар след три месеца непрекъснати удари ИДИЛ да отстъпи територия, загубите не са драматични. Но най-важното е, че продължава да липсва политическото измерение. Все още няма стратегия за справяне с политическата безизходица, довела до възхода на ИДИЛ.

Как би изглеждало това политическо измерение?

Необходими са много елементи, защото ИДИЛ е само симптом на гражданските войни в Сирия и Ирак. Трябва да се намери начин сунитите да получат политическо представителство, да бъдат включени в системата. Трябва да се намери разрешение на саудитско-иранската регионална война, която подхранва голяма част от религиозното противопоставяне. Трябва спешно да се намерят нови лидери на сунитите. Това е един от най-важните въпроси, защото сега няма алтернатива на ИДИЛ, които се представят като основен защитник на сунитското население. Докато не се издигнат нови сунитски гласове, ще бъде много трудно да се отстрани ИДИЛ. Това трябва да дойде отвътре, от самата сунитска общност в Ирак и Сирия. Но също зависи и от регионалните сили като Саудитска Арабия, Катар, Турция – какви групи спонсорират те, каква идеология подкрепят и т.н.

Каква е ролята на Европа във всичко това?

Най-важното, което Европа би могла да направи, е да докара всички страни на масата за преговори и да ги накара да се ангажират политически. Независимо дали това ще са иранците и саудитците, сирийската опозиция и режимът в Дамаск, това е ролята на Европа – да ги доведе до преговори. Европа не може да играе ключова военна роля, това е пределно ясно. Тази задача е отредена на намиращите се на терен сили, както и на американците и иранците. Там Европа може да предостави ограничена помощ, но не и да направи фундаментална разлика. Но в основата си това е политически проблем. Как Европа може да участва в разрешаването му? Като събере всички страни за преговори. Има го и въпросът за снижаване на очакванията. В продължение на четири години Европа залагаше твърде големи надежди, че Асад ще си тръгне и в Сирия ще настъпи демократичен преход. Това очевидно не е постижимо. Затова трябва да се променят целите и на първо място да се постави приключването на конфликта или поне деескалация до степен, която да даде на сунитите някаква форма на политическо представителство, дори и да не разрешава проблема с Асад.

Нужно ли ИДИЛ да бъде атакувана по всички фронтове - в Ирак, Сирия и Африка, където сега е във възход?

Фокусът трябва да бъде главно в Сирия и Ирак - оттам ИДИЛ черпи сила и имулс, благодарение на които привлича международна подкрепа. Затова трябва да има политическа и военна атака срещу ИДИЛ както в Сирия, така и в Ирак. Военната част трябва да дойде от местни играчи и регионални сили. Политическата част трябва да включва международно усилие. Проблем е, че усилията в момента са насочени към Ирак, но не и към Сирия, защото не можем да разрешим единия проблем, без да сме разрешили и другия. Те се подхранват един друг, като си предоставят взаимно политическо и географско пространство. Понастоящем, изглежда, съществува консенсус, че има изход от иракската криза, но не и от сирийската. И мотото е: "Оставете Сирия, забравете я, ще се занимаем с нея по-късно."

Би било много трудно да търсим разрешение само на иракската криза, без успоредно да се занимаваме със Сирия, още повече че политическият живот в Ирак не се движи в положителна посока. Политическата инерция от началото на кризата - като договореното правителство на националното съгласие и жестовете на новия премиер към сунитите - се загуби и процесът не продължава достатъчно бързо. Военното измерение се развива много по-скоростно в сравнение с политиката. Това подхранва напрежението между сунити и шиити. В момента имаме шиитски милиции, които с подкрепата на Иран се сражават за Тикрит. Това само по себе си не е такъв проблем, защото цивилното население се изнесе от града. Но може да се окаже много по-голям проблем в сражението за Мосул. Той е напълно функциониращ град и голяма част от населението му не е избягала. Ако то бъде безогледно нападнато от шиитските милиции, зад които стои Иран, това само ще налее масло в огъня на сунитския гняв и ще укрепи ИДИЛ.

Един от големите проблеми с ИДИЛ са т.нар. чуждестранни бойци, много от които идват от Европа. Какво да се прави с тези хора, когато се върнат от война?

Европа досега се отнася твърде повърхностно към този въпрос. Това е съвсем реална заплаха, защото днес се смята, че няколко хиляди европейци се сражават в Сирия и Ирак, и те ще се връщат. Вече станахме свидетели на редица инциденти със завърнали се бойци или с хора, свързани с тях. Много е вероятно е да последват нови подобни нападения в Европа. Нужен е общ европейски подход за справяне с това, например да се следи движението на подобни хора от и към Европа, да се работи върху граничния контрол. Тук ключови са отношенията между ЕС и Турция, защото тя е портата, през която голяма част от тях влизат и излизат. До момента Турция не е предприела никое от действията, които могат да се очакват от нея, за да затвори тези пътища. Другият елемент е външният. Докато турската граница със Сирия е на практика отворена, както е днес, и Анкара не прави нищо, за да спира движението през нея, този проблем ще ескалира.

Как Европа може да постигне това с Турция?

Има силно разминаване на интереси. За Турция основен приоритет е падането на Асад. Анкара освен това е твърдо убедена, че различните опозиционни групи в Сирия могат да бъдат контролирани, както и че ИДИЛ може да бъде унищожена, след като бъде използвана за отслабването на Асад. Това е изключително трудно, още повече като се има предвид, че Европа не разполага с инструментите да влияе върху сирийския конфликт. Тя например не доставя оръжия или финансова помощ и не може да използва това като тояга.

Затова въпросът е да убеди Турция в сериозността на заплахите, пред които самата тя е изправена, докато конфликтът с ИДИЛ продължава да ескалира. Турция е на границата с Близкия изток, който от десетилетия не е бил толкова нестабилен, колкото сега. В региона се появиха големи екстремистки групи. Предвид географската близост е по-вероятно много от тях да се съсредоточат върху Турция, преди да преминат към други държави. Това трябва да подейства като предупреждение за Анкара, че е изправена пред опасност от преливане на конфликт. Това е посоката, в която Европа и Турция могат да си сътрудничат. Европа трябва да убеди Анкара, че и за нея има рискове, да ѝ покаже, че тя е на огневата линия. И след това да се опита заедно с турците да снижи заплахата, като контролират заедно кой влиза и излиза. Естествено, самите европейци имат какво още да направят. Например могат да положат повече усилия, за да възпрепятстват бойци от своите страни да влизат в Турция, да осъществяват по-добър контрол над мрежите и конкретно тези за финансова и идеологическа подкрепа.

Нужен е цялостен подход, както от страна на Турция и Европа, така и на Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, които дават пари на тези милиции. Това ще бъде трудна задача. Дори и Турция да прояви готовност, няма да е лесно да спре движението на хора. Единственият начин е да се прекратят конфликтите в Сирия и Ирак. Това означава, че трябва да се отдели много по-голямо внимание и политически усилия на проблема. А той сякаш изчезва от радара. Днес хората се занимават с други неща, като например Украйна. Войната в Сирия тече от четири години и вече е извън фокуса на общественото внимание. Тя обаче продължава да е съвсем реална, а рисковете от нея стават все по-големи – чуждите бойци, бежанците, пренасянето на конфликтите в целия регион. Трябва спешно да се върне фокусът и да се намери решение как войната да се спре с политически средства – например посредством включване на сунитите в политическия живот в Ирак и някакъв вид споразумение в Сирия.

Има ли желание за влагане на тези усилия?

Налице е загуба на усещането колко голям е рискът. Има и умора. Вероятно го има и чувството, че възможностите са се изчерпали след провалите през тези четири години, преговорите в Женева и безплодните усилия на специалния пратеник на ООН. Европейците не виждат ефективен начин за успех. Това означава единствено, че трябва да увеличи усилията си. Трябва да продължава да натиска, защото само така някоя от вратите може да се отвори. Чувството, че Сирия е загърбена, на което сме свидетели днес, е много опасно.

След като няма изгледи Асад да падне от власт, как могат да работят ЕС и САЩ занапред с него?

Това не е въпрос на избор, а на реалност. Реалността е, че Асад контролира голяма част от Сирия и от сирийските институции. Ако искаме споразумение, ще трябва да преговаряме с него по някакъв начин. Не е необходимо да е пряко, но е трудно да си представим, че можем да откажем всякакъв контакт с Асад, ако искаме да постигнем деескалация. Това е реалността. Той продължава да е на власт и да се радва на значителна вътрешна и регионална подкрепа. Европа трябва да намери начин да пребалансира позицията си и да приеме тази реалност, но също така да признае, че Асад никога няма да си върне контрола над Сирия, който имаше преди четири години. Той изгуби голяма част от страната и няма да успее да овладее много от териториите. Силата на страха беше пречупена. Така че въпросът е да се опитаме да се възползваме от тази слабост, за да положим основата за преход, който няма да се случи днес или утре, но ще стане все някога.

Споменахте, че решението трябва да дойде отвътре, от ислямския свят. Виждате ли раздвижване в тази посока?

Да, трябва да дойде от арабския свят. И в случая с ИДИЛ решението трябва да дойде от сунитските държави. Ако погледнем конкретно на терен, то трябва да дойде от сунитските общности в Ирак и Сирия, които да се обърнат срещу ИДИЛ. А те ще  направят това едва когато усетят, че има алтернатива в лицето на силни институции, които да ги защитават и представляват в законните им права. Тук визирам две основни  неща. Първото е отношенията им с Багдад и Дамаск за постигането на възможно най-справедливо споразумение. Второто е издигането на нови сунитски лидери. Сунитският свят страда от дефицит на лидерство. Това в голяма степен се дължи на факта, че групировките се ползват с подкрепа и пари на страните от Персийския залив, както и от други места. Тези спонсори виждат в някои от най-крайните милиции средство за постигане на своите геополитически интереси и цели, като например свалянето на режима на Асад, отблъскването на Иран от региона и т.н. Те също ще трябва да променят подхода си и да подкрепят алтернативни, по-умерени сунитски лидери, които предлагат по-включващ вариант на сунитски ислям. Хората и групите, които страни като Саудитска Арабия, Катар и Турция подкрепят в момента, са част от по-големия регионален конфликт.

Профил

Джулиън Барнс-Дейси е анализатор от програмата "Близък изток и Северна Африка" на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Преди това е бил журналист в страни от Близкия изток. През 2007-2010 г. е базиран в Сирия, откъдето пише за The WallStreetJournal, Financial Times, Christian Science Monito, и работи като продуцент на терен за Channel 4 News и Al-Jazeera. Има бакалавърска степен по история от London School of Economics и магистърска по близкоизточни изследвания от School of Oriental and African Studies в Лондон.

Кампанията на международната коалиция срещу Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) продължава вече няколко месеца. Какви са изгледите за успех?

Коалицията постигна известен успех, като спря по-нататъшното настъпление на ИДИЛ в Сирия и Ирак и нанесе някои големи поражения на джихадистите, като отвоюването на Кобане и битката за Тикрит. Но като цяло се затруднява да отслаби или пречупи динамиката, която всъщност захранва ИДИЛ. Създава се впечатлението, че САЩ се съюзяват с иранците и шиитската ос срещу сунитите. Продължава и липсата на воля на Дамаск и Багдад да направят нещо на политическия фронт, за да участват сунитите в системата на представителство. Недоволството още го има и макар след три месеца непрекъснати удари ИДИЛ да отстъпи територия, загубите не са драматични. Но най-важното е, че продължава да липсва политическото измерение. Все още няма стратегия за справяне с политическата безизходица, довела до възхода на ИДИЛ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    "Ако погледнем конкретно на терен, то трябва да дойде от сунитските общности в Ирак и Сирия, които да се обърнат срещу ИДИЛ."

    ами да се обърнат, чакаме ги от много време. да видим как ще стане суннитското делегитимиране на нещо, основано на суннитски шариат. единственият начин е прагматичен, т.е. без опит за търсене на упование в религиозния компонент. защото останалато е "прозводство на суннитски дискурси и наративи" със съмнителен успех.

  • 2
    wzt10535784 avatar :-|
    half truth

    [quote#0:"0"]Сунитският свят страда от дефицит на лидерство. [/quote]
    Дефицит на умерени суннитски лидери ? Иначе иракските и сирийски суннитските лидери са в ИД.

  • 3
    demos avatar :-|
    demos

    Участниците в ИДИЛ,които са европейски граждани,трябва да получат забрана за влизане в ЕС и да бъдат заловени,когато се опитат да се върнат в страните си,където да бъдат съдени за тероризъм.ИДИЛ трябва да бъде унищожена чрез въздушна и сухопътна акция на съюзниците,като преди това,на мирното население му се позволи да напусне региона.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK