С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 3 апр 2015, 17:02, 5384 прочитания

Джулиън Барнс-Дейси: Все още няма стратегия за справяне с ИДИЛ

Анализаторът от ECFR пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Кампанията на международната коалиция срещу Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) продължава вече няколко месеца. Какви са изгледите за успех?

Коалицията постигна известен успех, като спря по-нататъшното настъпление на ИДИЛ в Сирия и Ирак и нанесе някои големи поражения на джихадистите, като отвоюването на Кобане и битката за Тикрит. Но като цяло се затруднява да отслаби или пречупи динамиката, която всъщност захранва ИДИЛ. Създава се впечатлението, че САЩ се съюзяват с иранците и шиитската ос срещу сунитите. Продължава и липсата на воля на Дамаск и Багдад да направят нещо на политическия фронт, за да участват сунитите в системата на представителство. Недоволството още го има и макар след три месеца непрекъснати удари ИДИЛ да отстъпи територия, загубите не са драматични. Но най-важното е, че продължава да липсва политическото измерение. Все още няма стратегия за справяне с политическата безизходица, довела до възхода на ИДИЛ.


Как би изглеждало това политическо измерение?

Необходими са много елементи, защото ИДИЛ е само симптом на гражданските войни в Сирия и Ирак. Трябва да се намери начин сунитите да получат политическо представителство, да бъдат включени в системата. Трябва да се намери разрешение на саудитско-иранската регионална война, която подхранва голяма част от религиозното противопоставяне. Трябва спешно да се намерят нови лидери на сунитите. Това е един от най-важните въпроси, защото сега няма алтернатива на ИДИЛ, които се представят като основен защитник на сунитското население. Докато не се издигнат нови сунитски гласове, ще бъде много трудно да се отстрани ИДИЛ. Това трябва да дойде отвътре, от самата сунитска общност в Ирак и Сирия. Но също зависи и от регионалните сили като Саудитска Арабия, Катар, Турция – какви групи спонсорират те, каква идеология подкрепят и т.н.

Каква е ролята на Европа във всичко това?



Най-важното, което Европа би могла да направи, е да докара всички страни на масата за преговори и да ги накара да се ангажират политически. Независимо дали това ще са иранците и саудитците, сирийската опозиция и режимът в Дамаск, това е ролята на Европа – да ги доведе до преговори. Европа не може да играе ключова военна роля, това е пределно ясно. Тази задача е отредена на намиращите се на терен сили, както и на американците и иранците. Там Европа може да предостави ограничена помощ, но не и да направи фундаментална разлика. Но в основата си това е политически проблем. Как Европа може да участва в разрешаването му? Като събере всички страни за преговори. Има го и въпросът за снижаване на очакванията. В продължение на четири години Европа залагаше твърде големи надежди, че Асад ще си тръгне и в Сирия ще настъпи демократичен преход. Това очевидно не е постижимо. Затова трябва да се променят целите и на първо място да се постави приключването на конфликта или поне деескалация до степен, която да даде на сунитите някаква форма на политическо представителство, дори и да не разрешава проблема с Асад.

Нужно ли ИДИЛ да бъде атакувана по всички фронтове - в Ирак, Сирия и Африка, където сега е във възход?

Фокусът трябва да бъде главно в Сирия и Ирак - оттам ИДИЛ черпи сила и имулс, благодарение на които привлича международна подкрепа. Затова трябва да има политическа и военна атака срещу ИДИЛ както в Сирия, така и в Ирак. Военната част трябва да дойде от местни играчи и регионални сили. Политическата част трябва да включва международно усилие. Проблем е, че усилията в момента са насочени към Ирак, но не и към Сирия, защото не можем да разрешим единия проблем, без да сме разрешили и другия. Те се подхранват един друг, като си предоставят взаимно политическо и географско пространство. Понастоящем, изглежда, съществува консенсус, че има изход от иракската криза, но не и от сирийската. И мотото е: "Оставете Сирия, забравете я, ще се занимаем с нея по-късно."

Би било много трудно да търсим разрешение само на иракската криза, без успоредно да се занимаваме със Сирия, още повече че политическият живот в Ирак не се движи в положителна посока. Политическата инерция от началото на кризата - като договореното правителство на националното съгласие и жестовете на новия премиер към сунитите - се загуби и процесът не продължава достатъчно бързо. Военното измерение се развива много по-скоростно в сравнение с политиката. Това подхранва напрежението между сунити и шиити. В момента имаме шиитски милиции, които с подкрепата на Иран се сражават за Тикрит. Това само по себе си не е такъв проблем, защото цивилното население се изнесе от града. Но може да се окаже много по-голям проблем в сражението за Мосул. Той е напълно функциониращ град и голяма част от населението му не е избягала. Ако то бъде безогледно нападнато от шиитските милиции, зад които стои Иран, това само ще налее масло в огъня на сунитския гняв и ще укрепи ИДИЛ.

Един от големите проблеми с ИДИЛ са т.нар. чуждестранни бойци, много от които идват от Европа. Какво да се прави с тези хора, когато се върнат от война?

Европа досега се отнася твърде повърхностно към този въпрос. Това е съвсем реална заплаха, защото днес се смята, че няколко хиляди европейци се сражават в Сирия и Ирак, и те ще се връщат. Вече станахме свидетели на редица инциденти със завърнали се бойци или с хора, свързани с тях. Много е вероятно е да последват нови подобни нападения в Европа. Нужен е общ европейски подход за справяне с това, например да се следи движението на подобни хора от и към Европа, да се работи върху граничния контрол. Тук ключови са отношенията между ЕС и Турция, защото тя е портата, през която голяма част от тях влизат и излизат. До момента Турция не е предприела никое от действията, които могат да се очакват от нея, за да затвори тези пътища. Другият елемент е външният. Докато турската граница със Сирия е на практика отворена, както е днес, и Анкара не прави нищо, за да спира движението през нея, този проблем ще ескалира.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайският икономически ръст се понижи до ново дъно от 6% 2 Китайският икономически ръст се понижи до ново дъно от 6%

Най-ниският резултат от близо 30 години добавя допълнително напрежение на глобалната икономика

19 окт 2019, 863 прочитания

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 6 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 8133 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Йемен във войната на другите

Намесата на Саудитска Арабия рискува да разпали още повече конфликта в най-бедната арабска страна и да задълбочи хаоса в Близкия изток

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10