Всички пътища (ли) водят към Солун
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички пътища (ли) водят към Солун

Всички пътища (ли) водят към Солун

Как географията подканва към бизнес, а политиката пречи

17881 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Ако искате да разберете какво е значението на Солун за Гърция, можете да започнете от два факта. Гръцкият език е измислил само и единствено за него думата симпротевуса, или състолица. С нея признава, че градът може и да е важен, но както във Византия, така и сега не му е провървяло да бъде център на държавата. Все пак край него е трезорът, където Гърция държи парите си. По ирония точно тези дни правителството на премиера Алексис Ципрас събира оттам последните евроцентове.

Въпреки историческата си роля на порта към Балканите вторият по големина гръцки град изостава с много обиколки при сравнение с Атина. Според последното национално преброяване от 2011 г. в Атина и предградията й живеят 3 753 000 души, а в Солун - 1 455 000. Но за цялото първо десетилетие на века столицата е допринесла със 79% за ръста на гръцкия БВП, а състолицата - едва 1%, сочат данни от последния публикуван доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

"В крайна сметка днес Солун се върна към онова, което е бил открай време - майчица на бедните", казва кметът му Янис Бутарис, като използва вековното прозвище, дадено на града от бежанците в него. Това е едно от нещата, на които Бутарис залага - историята, като отваря града за всички, минали и оставили следи тук през вековете, включително турци и евреи. За момента резултатите показват, че това е добре за туризма и бизнеса.

Пристанище на много градове

"Единственото, което никой не може да отнеме на града, е географското му положение", отбелязва генералният директор на пристанището в града Емануил Михаилидис. Солун е най-краткият път за северните си съседи към Средиземноморието и това го прави по-важен за Балканите, отколкото за останалата част на Гърция. За Косово, Македония, Сърбия и дори Босна и Херцеговина той е и най-евтиният маршрут за товари. "Затова почти целият трафик на стоки от и към Западните Балкани минава през нас", казва Михаилидис. Уточнява, че става дума предимно за износ на руда и внос на индустриални стоки.

"С пет милиона тона годишно пристанището ни е най-голямото в Гърция за насипни товари", уточнява Димитриос Макрис, завеждащ стратегическо планиране на пристанищната дейност. Развива се и контейнерният терминал, въпреки че с около 600 000 контейнера годишно Солун не може да се сравнява с Пирея, откъдето през 2014 г. са минали 3.58 млн. контейнера.

По всичко останало обаче, като бързо и евтино обработване на товарите, Солун не отстъпва на гиганта Пирея. Ако имате фирма със склад край София и "поръчате и натоварите стока в Китай, тя идва при нас за три седмици, а ние обработваме контейнера за 24 часа и срещу 120 евро", дава пример Макрис. Оттам е във ваши ръце колко бързо контейнерът ви ще прекоси 300-те километра между Солун и София. В идеалния случай това може да стане с влак. "Знам, че товарните превози при вас бяха либерализирани, тепърва предстои и при нас", казва Михаилидис.

В действителност гръцките държавни железници OSE са сред най-желаните активи на гръцкия фонд за приватизация TAIPED. Той управлява определени за раздържавяване публични предприятия, сред които железниците и солунското пристанище. И за двете има заявен интерес от Русия и Китай. "Китайците дори твърдят, че ако вземат железниците и развият останалите си инфраструктурни проекти в Гърция, цената за превоз на 20-футов контейнер ще падне до 150 евро", казва солунският бизнесмен Илияс Имеридис, който от 20 години живее и работи в София.

Само че за момента воденото от СИРИЗА гръцко правителство блокира приватизационните планове и дава противоречиви сигнали какво смята да прави. "Разбирате, че бъдещото развитие на пристанището ни в момента зависи от политически интереси", казва Михаилидис, макар да е оптимист. Единственото, за което недоумява, е защо българите ползват солунското пристанище основно за внос, но не и за износ. "От всеки десет контейнера, които тръгват нагоре пълни, шест се връщат празни", посочва той.

Причините са няколко. Те са очевидни и имат връзка с транспорта по суша, докато контейнерът стигне до пристанището, смята Имеридис. От една страна, голяма част от българския износ за Европа минава през Дунав или по суша. От друга, експортът към Изтока предпочита Варна и Бургас.

"Бизнесът действа със съвсем проста логика. Например аз пълня един 20-футов контейнер със стока в Китай за 2200 долара. Тъй като съм затворил пари, искам той да пристигне по-бързо в София. Избирам Солун, защото пътят от Китай дотам е с десет дни по-малко, отколкото до вашите пристанища. Оттам обаче докарването с камион ми струва 990 евро с ДДС." За да се намали този разход, големите български износители са изградили складовите си бази в Централна България и стоките за Изтока отплават основно през Варна, казва Имеридис. Това обяснява недоумението на Михаилидис за празните контейнери, които се връщат от България към Солун.

Политически неволи

Към логистичните неволи за двустранния бизнес се добавят и политически пречки. Преди седмица парламентът в Атина гласува да облага предварително с 26% данък всички сделки между гръцки фирми и контрагенти в "страни с по-благоприятни данъчни условия", тоест със страни, в които данъкът печалба е с 50% и повече от този в Гърция. Това засяга основно България, Кипър и Ирландия. Гърция ще удържа 26% от всяка сделка, сключена с тези страни, и ще връща парите след три месеца, ако се установи, че сделката е действителна, а не фиктивна. Целта е да се пресекат схеми на гръцки бизнесмени, създали в България фиктивни фирми, през които изнасят продуктите си. На практика мярката ще удари всички търговци, "голяма част от които са от Северна Гърция и конкретно района на Солун", казва Имеридис. Разбира се, решението първо трябва да влезе в сила, защото "знаете добре, че в Гърция казваме много неща, но после на практика е друго", продължава той.

София сезира ЕК, че промените нарушават европейските правила, и активно преговаря с Атина по въпроса. Докато той се разреши, Солун продължава да разчита на онова, от което и собственото му правителство не може да го лиши - географското разположение. "Това е най-богатият регион в Гърция, най-вече заради трите реки Струма, Места и Марица, които там се вливат в морето", казва Янис Панопулос, бивш кмет на солунския район Сикеон. Според него има огромен потенциал земеделски продукти от региона да се преработват в България. "За съжаление заради ЕС вече не произвеждаме тук дори зеленчуците си и земеделието ни запада", твърди той. "Сега сме толкова зле, че дори зехтина, който добиваме, го изнасяме в Италия, където го бутилират и продават като свой", продължава той.

Във винарската изба Gerovassiliou настроението е различно. "Не съм типичният пример за гръцки бизнес в криза", смее се собственикът Вангелис Геровасилиу. Радват го както 25-процентовото увеличение на оборота в последната година, така и пасторалният пейзаж наоколо. Избата е в Епаноми, на около 30 км на изток от Солун. От едната страна на лозовия масив се вижда надвисналата над Волос планина Пилио, от другата е Олимп. Между тях са масивите, от които миналата година са излезли 400 000 бутилки вино.

"Не е много, но повече не ми е нужно", казва Геровасилиу. За него е важно е, че след 25 години на пазара марката му е разпознаваема и той не страда от кризата. "Вижте, ние сме бутикова изба и нито има смисъл, нито имаме възможност да правим масов продукт. Силата ни е да правим малки, но ювелирни неща", казва той. Почти същите думи използва и кметът Бутарис, според когото Гърция е бутикова страна и е добре да осъзнае, че малкото е красиво. Философията на Геровасилиу е следната: "Смятам, че е редно да се грижим за детайлите, защото в тях се крие разковничето на успеха."

Засега усетът към детайлите му носи клиенти в цял свят, "дори и в Дубай, независимо какво говорят арабите за алкохола", но и туристи в избата. "Най-много идват руснаци, които се отбиват тук на път за Света гора, но има и западняци, като онези от круизния кораб, който акостира вчера в Солун, видяхте ли го?"

Круиз на надеждата

И да не го бяхме видели, корабът, който стърчи малко над сградата на пътническото пристанище, изниква във всички разговори. "Макар и да остават само за ден, пътниците от круизните кораби оживяват поне централната част на града", казва директорът на порта Михаилидис.

Той е доволен, че от 20 круизни кораба годишно допреди няколко години днес Солун приема по 40. "Това означава цели 40 дни гарантиран оборот за магазините и заведенията в центъра", продължава Михаилидис. Той откроява няколко причини, довели до ръста. "На първо място беше петролният разлив в Мексиканския залив, който веднага тласна големите американски компании за круизни пътувания към Средиземноморието. После дойде Арабската пролет и корабите се качиха към нас и турските пристанища Измир и Истанбул." Така трагедията за едни е възможност за други. Тя обаче не идва сама.

"Заедно с община Солун започнахме да ходим редовно на браншови изложения и най-вече на това в Маями", продължава Михаилидис. Разбира се, това нямаше да се случва, ако правителството в Атина не бе разрешило дългогодишния спор със синдикатите за круизните кораби, допълва Панопулос. Под профсъюзен натиск Гърция допреди година-две не допускаше до пристанищата си круизни кораби, ако по-малко от 30% от екипажа са гърци. Сега това изискване е отменено, припомня той.

Круизните кораби носят повече ползи за града, отколкото за пристанището. Затова е грижа на общината да създаде инфраструктура, която да накара туроператорите да водят нови туристи, мисли Михаилидис. "Крайбрежната алея е силно начало", казва той. Към него пристанището смята да допринесе с реставрация на една легенда - старата солунска митница.

Солунското пристанище е най-голямото за инертни материали в страната и естествена врата на Балканите към Средиземноморието
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Ако искате да разберете какво е значението на Солун за Гърция, можете да започнете от два факта. Гръцкият език е измислил само и единствено за него думата симпротевуса, или състолица. С нея признава, че градът може и да е важен, но както във Византия, така и сега не му е провървяло да бъде център на държавата. Все пак край него е трезорът, където Гърция държи парите си. По ирония точно тези дни правителството на премиера Алексис Ципрас събира оттам последните евроцентове.

Въпреки историческата си роля на порта към Балканите вторият по големина гръцки град изостава с много обиколки при сравнение с Атина. Според последното национално преброяване от 2011 г. в Атина и предградията й живеят 3 753 000 души, а в Солун - 1 455 000. Но за цялото първо десетилетие на века столицата е допринесла със 79% за ръста на гръцкия БВП, а състолицата - едва 1%, сочат данни от последния публикуван доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Невероятен град е Тесалоники!
    Град с дух и много настроение. Интимен и същевременно забързан, доколкото гръцки град може да е забързан...
    Не съм бил там цял месец и вече ми липсва.
    А локалите на Никес никога не са полупразни - нито зиме, нито лете, нито по обед, нито вечер. Да, по обед по-лесно се намират места, отколкото вечерта.
    Невероятни са сладкишите на Бле на Агиа София и на Егнатия, не пропускайте да опитате и в Теркенлис.
    Един ден в Тесалоники - цяла година спомени.

  • 2
    contra_banda avatar :-|
    contra_banda

    Прекрасен европейски град! История, култура, забавления, удовлетворява всякакъв вид потребности. Какво му трябва на човек-една бяла риба и едни бяло вино, по възможност Вивлиа хора!

  • 3
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Извинявайте..... ама какво общо има мнението Ви с темата?

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "Без соц":

    Ако не сте стъпвали там, няма да разберете, наистина.

  • 5
    investa avatar :-|
    Yordan Kondov

    Приказен град.

  • 6
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Стъпвал съм по работа ,много пъти.Питам по темата за пристанището и бизнеса там,поста Ви е ни в клин,ни в ръкав.Ако няма какво да кажете,поне си мълчете.....ААА,сетих се,рейтингът.Тя и Ксали така...

  • 7
    rio_tinto avatar :-|
    rio_tinto

    До коментар [#6] от "Без соц":

    може просто да е изпаднал в душевна възбуда пр мисълта за града. разтреперил се е, насълзил, написал прочувствен коментар..

  • 8
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#6] от "Без соц":

    До коментар [#7] от "rio_tinto":

    Момчета, Христос Воскресе!
    Службата в Св. Димитър беше въцхитителна, а локалът на Дайос е също толкова гостоприемен, както винаги.
    За ваше здраве! Ямас.

  • 9
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Тези които се възхищават на един Солун, не са живяли (нито пък пътували по света, очевидно). Същия комплекс на българина, който сам измисли термина "сръбска скара" пред която се прехласва, просто защото след мизерията на комунизма обикновената скара в Сърбия ни изглеждаше като храна на боговете. Тъжна работа сме ние.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    До коментар [#8] от "D-r D":

    Христос анести,ама не ми отговори на въпроса "Какво е общото с темата"
    иначе може всеки да си плямпа празни прказки. Его та по стин игия мас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK