С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 9 апр 2015, 17:19, 17334 прочитания

Всички пътища (ли) водят към Солун

Как географията подканва към бизнес, а политиката пречи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Пътят на Солун: изход от кризата в Гърция?

Новото фрапе на стария град

Как предприемчивите виждат в краха възможност

Фотогалерия: Пътят към Солун

След като през десетилетията градът се е отнасял високомерно към съседите си, днес излага на показ многоликото си минало

Деветте живота на Солун

Може ли градът да посочи на Гърция пътя за изход от кризата

Политически неволи

Към логистичните неволи за двустранния бизнес се добавят и политически пречки. Преди седмица парламентът в Атина гласува да облага предварително с 26% данък всички сделки между гръцки фирми и контрагенти в "страни с по-благоприятни данъчни условия", тоест със страни, в които данъкът печалба е с 50% и повече от този в Гърция. Това засяга основно България, Кипър и Ирландия. Гърция ще удържа 26% от всяка сделка, сключена с тези страни, и ще връща парите след три месеца, ако се установи, че сделката е действителна, а не фиктивна. Целта е да се пресекат схеми на гръцки бизнесмени, създали в България фиктивни фирми, през които изнасят продуктите си. На практика мярката ще удари всички търговци, "голяма част от които са от Северна Гърция и конкретно района на Солун", казва Имеридис. Разбира се, решението първо трябва да влезе в сила, защото "знаете добре, че в Гърция казваме много неща, но после на практика е друго", продължава той.

София сезира ЕК, че промените нарушават европейските правила, и активно преговаря с Атина по въпроса. Докато той се разреши, Солун продължава да разчита на онова, от което и собственото му правителство не може да го лиши - географското разположение. "Това е най-богатият регион в Гърция, най-вече заради трите реки Струма, Места и Марица, които там се вливат в морето", казва Янис Панопулос, бивш кмет на солунския район Сикеон. Според него има огромен потенциал земеделски продукти от региона да се преработват в България. "За съжаление заради ЕС вече не произвеждаме тук дори зеленчуците си и земеделието ни запада", твърди той. "Сега сме толкова зле, че дори зехтина, който добиваме, го изнасяме в Италия, където го бутилират и продават като свой", продължава той.


Във винарската изба Gerovassiliou настроението е различно. "Не съм типичният пример за гръцки бизнес в криза", смее се собственикът Вангелис Геровасилиу. Радват го както 25-процентовото увеличение на оборота в последната година, така и пасторалният пейзаж наоколо. Избата е в Епаноми, на около 30 км на изток от Солун. От едната страна на лозовия масив се вижда надвисналата над Волос планина Пилио, от другата е Олимп. Между тях са масивите, от които миналата година са излезли 400 000 бутилки вино.

"Не е много, но повече не ми е нужно", казва Геровасилиу. За него е важно е, че след 25 години на пазара марката му е разпознаваема и той не страда от кризата. "Вижте, ние сме бутикова изба и нито има смисъл, нито имаме възможност да правим масов продукт. Силата ни е да правим малки, но ювелирни неща", казва той. Почти същите думи използва и кметът Бутарис, според когото Гърция е бутикова страна и е добре да осъзнае, че малкото е красиво. Философията на Геровасилиу е следната: "Смятам, че е редно да се грижим за детайлите, защото в тях се крие разковничето на успеха."

Засега усетът към детайлите му носи клиенти в цял свят, "дори и в Дубай, независимо какво говорят арабите за алкохола", но и туристи в избата. "Най-много идват руснаци, които се отбиват тук на път за Света гора, но има и западняци, като онези от круизния кораб, който акостира вчера в Солун, видяхте ли го?"



Круиз на надеждата

И да не го бяхме видели, корабът, който стърчи малко над сградата на пътническото пристанище, изниква във всички разговори. "Макар и да остават само за ден, пътниците от круизните кораби оживяват поне централната част на града", казва директорът на порта Михаилидис.

Той е доволен, че от 20 круизни кораба годишно допреди няколко години днес Солун приема по 40. "Това означава цели 40 дни гарантиран оборот за магазините и заведенията в центъра", продължава Михаилидис. Той откроява няколко причини, довели до ръста. "На първо място беше петролният разлив в Мексиканския залив, който веднага тласна големите американски компании за круизни пътувания към Средиземноморието. После дойде Арабската пролет и корабите се качиха към нас и турските пристанища Измир и Истанбул." Така трагедията за едни е възможност за други. Тя обаче не идва сама.

"Заедно с община Солун започнахме да ходим редовно на браншови изложения и най-вече на това в Маями", продължава Михаилидис. Разбира се, това нямаше да се случва, ако правителството в Атина не бе разрешило дългогодишния спор със синдикатите за круизните кораби, допълва Панопулос. Под профсъюзен натиск Гърция допреди година-две не допускаше до пристанищата си круизни кораби, ако по-малко от 30% от екипажа са гърци. Сега това изискване е отменено, припомня той.

Круизните кораби носят повече ползи за града, отколкото за пристанището. Затова е грижа на общината да създаде инфраструктура, която да накара туроператорите да водят нови туристи, мисли Михаилидис. "Крайбрежната алея е силно начало", казва той. Към него пристанището смята да допринесе с реставрация на една легенда - старата солунска митница.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия 2 След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия

Това е най-важното партньорство за XXI век, заяви домакинът - премиерът Нарендра Моди

25 фев 2020, 1023 прочитания

Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса

Епидемията може да изтрие цял процентен пункт от растежа на Китай за тази година

25 фев 2020, 1312 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новото фрапе на стария град

Как предприемчивите виждат в краха възможност

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10