С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 9 апр 2015, 17:21, 12784 прочитания

Новото фрапе на стария град

Как предприемчивите виждат в краха възможност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Пътят на Солун: изход от кризата в Гърция?

Деветте живота на Солун

Може ли градът да посочи на Гърция пътя за изход от кризата

Всички пътища (ли) водят към Солун

Как географията подканва към бизнес, а политиката пречи

Фотогалерия: Пътят към Солун

След като през десетилетията градът се е отнасял високомерно към съседите си, днес излага на показ многоликото си минало



В Солун винаги е имало две непроменливи величини - фрапе и автомобили. И от двете по много и по всяко време, но най-вече към три часа на обяд и в три през нощта. Точно с този аргумент екипът на "Капитал" се опитва да обясни на Хриса защо не държи да измине с кола на обяд 20-ина километра от центъра на града до дома й в предградието "Терми".

"Трафик ли? Какъв трафик? Откакто има криза, няма трафик", изстрелва тя на един дъх в отговор. Оказва се права, но е пропуснала да предупреди за два сравнително нови елемента в движението - велосипедисти и щъкащи навсякъде пешеходци. Първите се движат значително по-бързо от всеки друг участник в движението и главно в средата на платното. Вторите - преднамерено бавно и по всеки участък на платното. Те изцяло компенсират усещането за празнина, оставено от намалелите автомобили.


"Много от хората, които в годините преди кризата се изнесоха от Солун към "Терми", "Епаноми" и другаде, сега се прибраха в града, защото не могат да си позволят ежедневното пътуване от по 50-ина километра", казва 43-годишната Хриса. Тя има същия проблем, но няма голям избор. След 20 години трудов стаж като музеен реставратор най-накрая е получила постоянен трудов договор в археологическия музей на града. Това е силен стимул за нея, мъжа й и двете им деца. "Но не си представяйте кой знае какво - държавната работа днес не е като преди", пояснява тя. Много други неща също не са "като преди", когато Гърция не беше пометена от кризата.

Рай с вкус на баница

"Това беше мечтата на средния грък. Дават ти там 2000 евро и по цял ден не правиш нищо", казва живеещият в България Илияс Имеридис, който твърди, че за 50-те си години е разчитал само на двете си ръце и главата си. За разлика от него, почти милион гърци разчитаха доскоро на държавна работа. Други стотици хиляди взимаха заплати от частни фирми, свързани с политически интереси. Тази картина обрисува наскоро главният редактор на в. "Катимерини" Алексис Папахелас и определи Гърция като "държава на клиентелизма".



За 48-годишния испанец Марио, който от 12 години има ателие за реставриране на мебели в Солун, тази държава има омазнено от баница лице. "Един техник от държавната служба за поддръжка на електрическата мрежа паркираше всяка сутрин в 8.04 ч. колата си откъм сенчестата страна на ателието ми. Преди това беше минал през фурната. Изяждаше си баницата със спанак и заспиваше, обикновено с трохи около устата. И така до 2.30 ч., когато привършваше работният му ден и трябваше да прибере колата." Марио, който е съпруг на Хриса, не знае дали и днес е така, защото отдавна е освободил ателието в центъра на града и работи в семейната къща в "Терми". Излиза му по-евтино и по-важно - дава му повече време за работа. А то му необходимо, за да плаща новите данъци. Твърди, че данъчното бреме за самоосигуряващи се лица като него се е вдигнало за няколко години с 350%. Заради повечето работа не му остава време да слезе до града и да види дали държавата на клиентелизма е избърсала трохите от лицето си.


Научава за Солун от впечатленията на гостите си. За тези от тях, които не са били в Солун отдавна, изглежда сякаш градът е в депресия и се е запуснал. Десетки магазини са затворени, недостроени сгради се рутят, заведенията на крайбрежната улица са полупразни, а фрапето в тях е паднало двойно до две евро.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България и други страни-членки ще обжалват пакета "Мобилност" в съда на ЕС 1 България и други страни-членки ще обжалват пакета "Мобилност" в съда на ЕС

Въпреки обявената по-рано договорка за новите транспортни правила оказа се, че финландското председателство на Съвета на ЕС е надскочило мандата си за преговори

12 дек 2019, 1098 прочитания

Без промени в политиката на ЕЦБ в първото заседание под ръководството на Лагард 1 Без промени в политиката на ЕЦБ в първото заседание под ръководството на Лагард

Лихвите остават дълбоко в негативна територия, но не е ясно дали политиката на Марио Драги ще бъде спазена дългосрочно

12 дек 2019, 554 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Пътят към Солун

След като през десетилетията градът се е отнасял високомерно към съседите си, днес излага на показ многоликото си минало

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10