Новото фрапе на стария град
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новото фрапе на стария град

Новото фрапе на стария град

Как предприемчивите виждат в краха възможност

13280 прочитания

© Надежда Чипева


В Солун винаги е имало две непроменливи величини - фрапе и автомобили. И от двете по много и по всяко време, но най-вече към три часа на обяд и в три през нощта. Точно с този аргумент екипът на "Капитал" се опитва да обясни на Хриса защо не държи да измине с кола на обяд 20-ина километра от центъра на града до дома й в предградието "Терми".

"Трафик ли? Какъв трафик? Откакто има криза, няма трафик", изстрелва тя на един дъх в отговор. Оказва се права, но е пропуснала да предупреди за два сравнително нови елемента в движението - велосипедисти и щъкащи навсякъде пешеходци. Първите се движат значително по-бързо от всеки друг участник в движението и главно в средата на платното. Вторите - преднамерено бавно и по всеки участък на платното. Те изцяло компенсират усещането за празнина, оставено от намалелите автомобили.

"Много от хората, които в годините преди кризата се изнесоха от Солун към "Терми", "Епаноми" и другаде, сега се прибраха в града, защото не могат да си позволят ежедневното пътуване от по 50-ина километра", казва 43-годишната Хриса. Тя има същия проблем, но няма голям избор. След 20 години трудов стаж като музеен реставратор най-накрая е получила постоянен трудов договор в археологическия музей на града. Това е силен стимул за нея, мъжа й и двете им деца. "Но не си представяйте кой знае какво - държавната работа днес не е като преди", пояснява тя. Много други неща също не са "като преди", когато Гърция не беше пометена от кризата.

Рай с вкус на баница

"Това беше мечтата на средния грък. Дават ти там 2000 евро и по цял ден не правиш нищо", казва живеещият в България Илияс Имеридис, който твърди, че за 50-те си години е разчитал само на двете си ръце и главата си. За разлика от него, почти милион гърци разчитаха доскоро на държавна работа. Други стотици хиляди взимаха заплати от частни фирми, свързани с политически интереси. Тази картина обрисува наскоро главният редактор на в. "Катимерини" Алексис Папахелас и определи Гърция като "държава на клиентелизма".

За 48-годишния испанец Марио, който от 12 години има ателие за реставриране на мебели в Солун, тази държава има омазнено от баница лице. "Един техник от държавната служба за поддръжка на електрическата мрежа паркираше всяка сутрин в 8.04 ч. колата си откъм сенчестата страна на ателието ми. Преди това беше минал през фурната. Изяждаше си баницата със спанак и заспиваше, обикновено с трохи около устата. И така до 2.30 ч., когато привършваше работният му ден и трябваше да прибере колата." Марио, който е съпруг на Хриса, не знае дали и днес е така, защото отдавна е освободил ателието в центъра на града и работи в семейната къща в "Терми". Излиза му по-евтино и по-важно - дава му повече време за работа. А то му необходимо, за да плаща новите данъци. Твърди, че данъчното бреме за самоосигуряващи се лица като него се е вдигнало за няколко години с 350%. Заради повечето работа не му остава време да слезе до града и да види дали държавата на клиентелизма е избърсала трохите от лицето си.

Фотогалерия: Пътят към Солун

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
Цялата галерия

Научава за Солун от впечатленията на гостите си. За тези от тях, които не са били в Солун отдавна, изглежда сякаш градът е в депресия и се е запуснал. Десетки магазини са затворени, недостроени сгради се рутят, заведенията на крайбрежната улица са полупразни, а фрапето в тях е паднало двойно до две евро.

Отрезвяването на един народ

"Ами така е", казва 23-годишният Костас, който продава зеленчуци от Крит в семейното магазинче. "Преди няколко години надницата ми беше 50 евро, а вечер пръсках по 80 и не смятах, че съм излизал през седмицата, ако не осъмвах поне три пъти седмично в някой клуб." Сега взима по 30 евро на ден и излиза само в петък. Дава си сметка, че е харчил пари, които не е имал.

Други винаги са били наясно с това. "Не ги мислете затворените магазини", казва Панопулос. Той описва собствениците им като кръвоносната система на държавата на клиентелизма. "Партиите им даваха там пари да въртят някакво магазинче по няколко часа на ден, без да допринасят особено за икономиката." Имеридис е още по-краен. "Ами да, това са онези, на които политиците щедро раздаваха по 15 000 евро, за да им платят наема на магазините за три години."

След като парите са потънали, няма нужда от плач, а от работа, смята Марио, който така или иначе никога не е бил на тази хранилка. На същото мнение е и 45-годишният турчин Санджар, който 10 години преподава турски в езиковата школа към солунския държавен Институт за балкански изследвания ИМХА. "Оттам ми дължат 25 000 евро, които едва ли някога ще видя", наясно е той. Затова прекратил самарянската си по думите му дейност и с приятели направили културен център. "Учредихме неправителствена организация и търсим възможности отвсякъде", разказва той. Центърът скоро ще заработи, след като са спечелили европейски проект и са си осигурили подкрепа от солунската община.

Господин за един ден

Хубавото на кризата е, че за предприемчивите изникват възможности от неочаквани места и кметът на града го знае. "За щастие солунчани сме много гъвкави", казва Янис Бутарис. В случая на Санджар това има конкретно измерение. Въпреки свитите си доходи той продължава да живее в нов дом в скъпия квартал Каламаря само защото хазяинът му гъвкаво е намалил наема от 500 евро със 70%. На същата приспособимост на пазара се радва и българската пианистка Филипа Филипова, току що пенсионирала се в солунска музикална школа. "Не само че хазяйката ми намали наема, но е склонна да го смъкне още, само за да остана при нея", казва тя.

Цените на имотите са се сринали и това е добра възможност за инвестиция от българи не само в Солун, но и в Халкидики, смята Панопулос. Двустаен апартамент в района, където е бил кмет, сега може например да се наеме по-евтино от гарсониера в столичния квартал "Младост". Имеридис има обяснение за това явление. "Кризата уби строителния сектор", казва той. Това е върнало в родината им хиляди албанци, които са се препитавали от строежите и са живеели под наем в Солун. "Това пък срути пазара и сега собствениците гледат да държат наемателите си на каквито и да е пари, само и само да взимат отнякъде средства, за да си плащат данъците за имотите", добавя Панопулос. Докато пазарът се нормализира, "хората като мен ще могат да се чувстват още някой друг ден като богаташи в скъпи къщи", смее се Санджар.

Без да чака това време, някогашната студентка по археология Ефи смело е отворила своя книжарница в центъра на града. Едно от изложените заглавия е "Капиталът през ХХΙ век" на Томас Пикети, вече преведена на гръцки. "Всъщност печелим от кафето, но малко и от книгите", обяснява Ефи. В действителност за едно кафе време в отворилата преди година книжарница минават трима души. От тях двама търсят и купуват конкретни заглавия. "Който чете, не се отказва от вредните си навици дори и в тези години", усмихва се Ефи.

Това връща част от цветовете на пъстрия до неотдавна Солун. А отрезвяването на жителите му връща надеждата, че за града има светлина в тунела. Стига тя да не идва от задъненото солунско метро.

В Солун винаги е имало две непроменливи величини - фрапе и автомобили. И от двете по много и по всяко време, но най-вече към три часа на обяд и в три през нощта. Точно с този аргумент екипът на "Капитал" се опитва да обясни на Хриса защо не държи да измине с кола на обяд 20-ина километра от центъра на града до дома й в предградието "Терми".

"Трафик ли? Какъв трафик? Откакто има криза, няма трафик", изстрелва тя на един дъх в отговор. Оказва се права, но е пропуснала да предупреди за два сравнително нови елемента в движението - велосипедисти и щъкащи навсякъде пешеходци. Първите се движат значително по-бързо от всеки друг участник в движението и главно в средата на платното. Вторите - преднамерено бавно и по всеки участък на платното. Те изцяло компенсират усещането за празнина, оставено от намалелите автомобили.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    бих повярвал, че солунчани, а и гърците като цяло, са се осъзнали, ако не подкрепяха парии като СИРИЗА...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK