Пари още няма

Опустелите улици на Атина с нищо не издават напрежението, което се е превърнало в част от гръцкото ежедневие и продължава да витае над страната по време на великденските празници. Докато много атиняни са вече или на почивка, или на гости на роднини в провинцията, правителството на радикалната лява партия "Сириза" трескаво събира пари - общо 1.2 млрд. евро за две ключови плащания тези дни. Едното е по заема към МВФ, а другото е рефинансиране на дълг с падеж в средата на месеца.

На фона на засилващите се съмнения доколко може да се има доверие на кабинета на Алексис Ципрас миналия уикенд финансовият министър Янис Варуфакис спешно прелетя през Атлантика, за да увери лично във Вашингтон управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, че Гърция ще преведе дължимите 450 млн. евро по план на 9 април. Макар сумата да не е ужасно голяма, забавянето на събирането на данъци от началото на годината, масираното изтичане на капитали от Гърция и липсата на финансова помощ от международните кредитори (които са спрели плащанията към Атина от август миналата година насам) значително усложняват задачата на и без това финансово затруднената държава.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Освен това, ден преди да преведе транша за МВФ, Атина трябваше да намери и пари за рефинансирането на шестмесечни държавни облигации на стойност 1.4 млрд евро с падеж на 14 април. Проблемът е, че повече от половината от книжата са собственост на чужди инвеститори, които не са склонни да удължават матуритета им отново и отново. Така гръцки инвеститори трябваше да похарчат за това около 700 млн. евро. Проблемът е, че местните банки вече притежават гръцки държавни облигации за близо 9 млрд. евро, а Европейската централна банка (ЕЦБ) не им позволява да купуват повече. Това изправи правителството пред необходимостта само да намери нужната сума. Кабинетът на Ципрас вече обяви преди няколко седмици, че ще вземе 80 млн. евро от резервите на областната управа на Атика – най-населената в Гърция, в която се намира и Атина. Смята да използва и 120 млн. евро, принадлежащи на службата по заетостта.

"Правителството ще се опита да изпразни малкото оставащи източници, които още не е експлоатирало, като резервите на фондовете за социално осигуряване и други държавни институции и после... край", казва пред "Капитал" Панос Цаклоглу, професор по икономика от Атинския университет и бивш член на икономическия съвет на предишното правителство на консервативната партия "Нова демокрация". И макар след отчаяната акция дълговият аукцион на 8 април да мина успешно, Цаклоглу не е сигурен дали следващия месец отново ще получи заплата.

От Москва до Вашингтон



Междувременно правителството не спира да вади креативни решения за намиране на средства. Преди дни то обяви, че ще иска от Германия 279 млрд. евро репарации заради нацистката окупация по време на Втората световна война и невърнат заем от Третия райх. Това не е нова идея на Атина, но реториката ескалира напоследък, макар да няма сведения правителството вече да е сезирало международния съд в Хага. Съмнително е дали съдът изобщо ще разгледа случай отпреди 70 години. В същото време въпросът с всички репарационни искания към Германия беше разрешен с договора за обединяването на Източна и Западна Германия, а тогава Гърция не предяви никакви претенции. И действията й сега оставят доста лош вкус. Германският икономически министър и вицеканцлер Зигмар Габриел коментира, че сегашното искане на Атина е "доста глупаво" и Германия е готова да помогне на Гърция да се възстанови икономически, но "не е много ясно" как точно може да стане това.

Тонът на Вашингтон също не е особено мек. Ако по време на визитата си в американското финансово министерство Варуфакис е очаквал подкрепа срещу непреклонните международни кредитори, със сигурност е останал разочарован. В САЩ посъветваха Гърция "напълно да се посвети" на преговорите с ЕС, ЕЦБ и МВФ.

Затова пък посланието от Москва в навечерието на двудневната официална визита на премиера Ципрас в Русия в средата на седмицата прозвуча съвсем различно. "Русия е готова да обсъди възможността да отпусне на Гърция нови заеми. Но срещу това очакваме реципрочни действия, в частност придобиване на гръцки активи", заяви анонимен източник от Кремъл, цитиран от руския вестник "Коммерсант". Не за пръв път руското правителство предлага финансова помощ на закъсалата балканска страна. Само че Москва едва ли е в състояние да си позволи подобни разходи в сегашната ситуация на международна изолация заради войната в Украйна и ниски цени на петрола. Още преди две години тя разочарова Кипър, като му отказа нов заем. И сега руският президент Владимир Путин отрече Атина да е търсила финансова помощ от Москва. А самият Ципрас заяви след срещата си с него, че "Гърция не е просякиня, която обикаля различни страни, за да ги моли да разрешат икономическите й проблеми", и повтори, че ще търси подкрепа само в рамките на еврозоната.

Списъкът с теми на Ципрас за срещите му с неговия руски колега Дмитрий Медведев и президента Путин обаче се простираше далеч отвъд нуждите на Атина от бързи пари. Гърция се надява на евтин руски газ. "Газпром" отговаря за около 60% от доставките за страната, която му плаща по 300 долара за 1000 куб. метра. Цената е над средната за повечето от останалите европейски страни и Ципрас иска по-изгодна тарифа.

Атина се включва и в новия проект за т.нар. газопровод "Турски поток". Тези дни тя вече подписа меморандум на разбирателството в Унгария, съобщиха гръцките медии. Проектът бе обявен от Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган през миналия декември като алтернатива на спрения "Южен поток". Но на този етап все още е рано да се каже дали "Турски поток" изобщо има някакво бъдеще поради ред въпросителни, включително около финансирането му.

Далеч по-реална е възможността Гърция да възстанови търговските си отношения с Русия, ако тя вдигне ембаргото, въведено в отговор на санкциите на ЕС. Руската държавна санитарна агенция "Россельхознадзор" обяви наскоро, че в края на април ще прати свои инспектори да проверят 20 гръцки производителя на хранителни продукти и да им даде зелена светлина отново да изнасят на руския пазар. Европейската комисия побърза да предупреди, че подобни решения са изцяло в нейните компетенции и не зависят от отделните страни, членки на ЕС, но не е ясно как точно може да спре износа на гръцки стоки. В същото време "Россельхознадзор" възнамерява след Гърция да инспектира също Кипър и Унгария – все страни, които бяха против санкциите на ЕС срещу Русия.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Помогни си сам"