Пари още няма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пари още няма

Пари още няма

Атина опитва всичко - нови предложения за реформи, дипломатически совалки и искания за репарации. Но плъзгането към изхода от еврозоната продължава

4427 прочитания

© reuters


Опустелите улици на Атина с нищо не издават напрежението, което се е превърнало в част от гръцкото ежедневие и продължава да витае над страната по време на великденските празници. Докато много атиняни са вече или на почивка, или на гости на роднини в провинцията, правителството на радикалната лява партия "Сириза" трескаво събира пари - общо 1.2 млрд. евро за две ключови плащания тези дни. Едното е по заема към МВФ, а другото е рефинансиране на дълг с падеж в средата на месеца.

На фона на засилващите се съмнения доколко може да се има доверие на кабинета на Алексис Ципрас миналия уикенд финансовият министър Янис Варуфакис спешно прелетя през Атлантика, за да увери лично във Вашингтон управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, че Гърция ще преведе дължимите 450 млн. евро по план на 9 април. Макар сумата да не е ужасно голяма, забавянето на събирането на данъци от началото на годината, масираното изтичане на капитали от Гърция и липсата на финансова помощ от международните кредитори (които са спрели плащанията към Атина от август миналата година насам) значително усложняват задачата на и без това финансово затруднената държава.

Освен това, ден преди да преведе транша за МВФ, Атина трябваше да намери и пари за рефинансирането на шестмесечни държавни облигации на стойност 1.4 млрд евро с падеж на 14 април. Проблемът е, че повече от половината от книжата са собственост на чужди инвеститори, които не са склонни да удължават матуритета им отново и отново. Така гръцки инвеститори трябваше да похарчат за това около 700 млн. евро. Проблемът е, че местните банки вече притежават гръцки държавни облигации за близо 9 млрд. евро, а Европейската централна банка (ЕЦБ) не им позволява да купуват повече. Това изправи правителството пред необходимостта само да намери нужната сума. Кабинетът на Ципрас вече обяви преди няколко седмици, че ще вземе 80 млн. евро от резервите на областната управа на Атика – най-населената в Гърция, в която се намира и Атина. Смята да използва и 120 млн. евро, принадлежащи на службата по заетостта.

"Правителството ще се опита да изпразни малкото оставащи източници, които още не е експлоатирало, като резервите на фондовете за социално осигуряване и други държавни институции и после... край", казва пред "Капитал" Панос Цаклоглу, професор по икономика от Атинския университет и бивш член на икономическия съвет на предишното правителство на консервативната партия "Нова демокрация". И макар след отчаяната акция дълговият аукцион на 8 април да мина успешно, Цаклоглу не е сигурен дали следващия месец отново ще получи заплата.

От Москва до Вашингтон

Междувременно правителството не спира да вади креативни решения за намиране на средства. Преди дни то обяви, че ще иска от Германия 279 млрд. евро репарации заради нацистката окупация по време на Втората световна война и невърнат заем от Третия райх. Това не е нова идея на Атина, но реториката ескалира напоследък, макар да няма сведения правителството вече да е сезирало международния съд в Хага. Съмнително е дали съдът изобщо ще разгледа случай отпреди 70 години. В същото време въпросът с всички репарационни искания към Германия беше разрешен с договора за обединяването на Източна и Западна Германия, а тогава Гърция не предяви никакви претенции. И действията й сега оставят доста лош вкус. Германският икономически министър и вицеканцлер Зигмар Габриел коментира, че сегашното искане на Атина е "доста глупаво" и Германия е готова да помогне на Гърция да се възстанови икономически, но "не е много ясно" как точно може да стане това.

Тонът на Вашингтон също не е особено мек. Ако по време на визитата си в американското финансово министерство Варуфакис е очаквал подкрепа срещу непреклонните международни кредитори, със сигурност е останал разочарован. В САЩ посъветваха Гърция "напълно да се посвети" на преговорите с ЕС, ЕЦБ и МВФ.

Затова пък посланието от Москва в навечерието на двудневната официална визита на премиера Ципрас в Русия в средата на седмицата прозвуча съвсем различно. "Русия е готова да обсъди възможността да отпусне на Гърция нови заеми. Но срещу това очакваме реципрочни действия, в частност придобиване на гръцки активи", заяви анонимен източник от Кремъл, цитиран от руския вестник "Коммерсант". Не за пръв път руското правителство предлага финансова помощ на закъсалата балканска страна. Само че Москва едва ли е в състояние да си позволи подобни разходи в сегашната ситуация на международна изолация заради войната в Украйна и ниски цени на петрола. Още преди две години тя разочарова Кипър, като му отказа нов заем. И сега руският президент Владимир Путин отрече Атина да е търсила финансова помощ от Москва. А самият Ципрас заяви след срещата си с него, че "Гърция не е просякиня, която обикаля различни страни, за да ги моли да разрешат икономическите й проблеми", и повтори, че ще търси подкрепа само в рамките на еврозоната.

Списъкът с теми на Ципрас за срещите му с неговия руски колега Дмитрий Медведев и президента Путин обаче се простираше далеч отвъд нуждите на Атина от бързи пари. Гърция се надява на евтин руски газ. "Газпром" отговаря за около 60% от доставките за страната, която му плаща по 300 долара за 1000 куб. метра. Цената е над средната за повечето от останалите европейски страни и Ципрас иска по-изгодна тарифа.

Атина се включва и в новия проект за т.нар. газопровод "Турски поток". Тези дни тя вече подписа меморандум на разбирателството в Унгария, съобщиха гръцките медии. Проектът бе обявен от Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган през миналия декември като алтернатива на спрения "Южен поток". Но на този етап все още е рано да се каже дали "Турски поток" изобщо има някакво бъдеще поради ред въпросителни, включително около финансирането му.

Далеч по-реална е възможността Гърция да възстанови търговските си отношения с Русия, ако тя вдигне ембаргото, въведено в отговор на санкциите на ЕС. Руската държавна санитарна агенция "Россельхознадзор" обяви наскоро, че в края на април ще прати свои инспектори да проверят 20 гръцки производителя на хранителни продукти и да им даде зелена светлина отново да изнасят на руския пазар. Европейската комисия побърза да предупреди, че подобни решения са изцяло в нейните компетенции и не зависят от отделните страни, членки на ЕС, но не е ясно как точно може да спре износа на гръцки стоки. В същото време "Россельхознадзор" възнамерява след Гърция да инспектира също Кипър и Унгария – все страни, които бяха против санкциите на ЕС срещу Русия.

Помогни си сам

В други области гръцкото правителство подхожда с далеч по-малък ентусиазъм. Причината вероятно не е нежелание, а по-скоро неумение и неефективност в работата на държавната администрация. В края на март държавният секретар на Швейцария по финансовите въпроси Жак де Ватевил се срещна в Атина с гръцкия министър на държавната администрация Никос Папас, за да предложи помощ в събирането на недекларирани гръцки доходи, укрити в швейцарски банки.

Това се случи малко след като на 19 март Брюксел и Берн подписаха споразумение за автоматична обмяна на данъчна информация, което влиза в сила от 2017 г. Преди тази дата Швейцария иска да изчисти банките си от всякакви евентуални укрити доходи на граждани и фирми на страни от ЕС и вече е сключила съответните двустранни споразумения с държави като Австрия и Великобритания. Преговори за подобна спогодба с Гърция са започнали още през 2011 г., но след поредната среща през февруари миналата година Атина прекъсва връзката. "Тогавашното гръцко правителство (на "Нова Демократия" - бел. ред.) каза, че ще се свърже с нас за нови разговори, но никога не го направи", казва пред "Капитал" Ан Сезар, един от говорителите на швейцарския финансов секретарият. Кабинетът "Ципрас" сам потърсил контакт с Берн през март и няколко дни по-късно Де Ватевил пристигна в гръцката столица.

Според някои (основно немски) медии сумата на гръцките депозити в Швейцария възлиза на около 80 млрд. евро, от които 10-15 млрд. евро се смятат за "сиви" - тоест от укрити данъци. "Тези суми са преувеличени", заяви Сезар. По официални данни на швейцарското правителство, гръцки фирми и частни лица държат в местни банки депозити на стойност от около 6.6 млрд. швейцарски франка, или около 6.3 млрд евро. Каква част от тях са от неплатени задължения към гръцкия фиск обаче може да се установи едва след сключване на двустранното споразумение за сътрудничество. От Атина засега няма информация за следващите стъпки в преговорите, като от пресслужбата на министър Папас препраща всички запитвания по въпроса към централната пресслужба, която цял ден не отговаряше на телефоните си заради "техническа повреда на линията". Финансовото министерство пък заяви, че няма никаква информация по въпроса, а правителственият говорител Гавриил Сакеларидис не реагира нито на телефонни обаждания, нито на писмени запитвания. В същото време от Берн увериха, че нова среща предстои "в следващите седмици", макар да не е ясно кога и къде.

Реформи и само реформи

По-спешната задача на гръцкото правителство е да се концентрира върху изготвянето на по-подробен списък с предложения за реформи, срещу които се надява да получи последните 7.2 млрд евро от международната финансова помощ. Предишният – с 11 мерки, бе отхвърлен от кредиторите като "недостатъчен". Най-новият документ е дълъг цели 26 страници, с които Атина смята, че ще убеди Еврогрупата на следващата среща на 24 април. Същността на реформите остава същата, но новият документ съдържа повече числа и конкретика. Той предвижда първичен бюджетен излишък от 1.2 % за 2015 г. – смела прогноза на фона на настоящата политическа и икономическа несигурност. За сравнение, миналогодишният дефицит бе едва 0.3% от БВП. Финансовите нужди на страната за 2015 г. се очаква да възлязат на 19 млрд. евро. От Брюксел вече коментираха, че като се сметнат уикендите и Великден, Гърция има само шест работни дни, за да редактира списъка с реформи.

Междувременно сценариите какво ще се случи, ако поредните калкулации на Атина отново не успеят да убедят Брюксел да размрази жизненоважната финансова помощ се множат. И съвсем скоро ще стане ясно дали в края на април Гърция ще се изправи отново пред надвиснал фалит, излизане от еврозоната или нови предсрочни избори. Или отново ще успее да изрови някакви дълбоки финансови резерви, за да се задържи на повърхността още няколко седмици.

Опустелите улици на Атина с нищо не издават напрежението, което се е превърнало в част от гръцкото ежедневие и продължава да витае над страната по време на великденските празници. Докато много атиняни са вече или на почивка, или на гости на роднини в провинцията, правителството на радикалната лява партия "Сириза" трескаво събира пари - общо 1.2 млрд. евро за две ключови плащания тези дни. Едното е по заема към МВФ, а другото е рефинансиране на дълг с падеж в средата на месеца.

На фона на засилващите се съмнения доколко може да се има доверие на кабинета на Алексис Ципрас миналия уикенд финансовият министър Янис Варуфакис спешно прелетя през Атлантика, за да увери лично във Вашингтон управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, че Гърция ще преведе дължимите 450 млн. евро по план на 9 април. Макар сумата да не е ужасно голяма, забавянето на събирането на данъци от началото на годината, масираното изтичане на капитали от Гърция и липсата на финансова помощ от международните кредитори (които са спрели плащанията към Атина от август миналата година насам) значително усложняват задачата на и без това финансово затруднената държава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK