Станислава, която воюва с НАТО
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Станислава, която воюва с НАТО

В тези бомбоубежища живеят 60 души, които се крият от нощните бомбардировки в района около летището на Донецк. Армията и опълченците често разменят стрелба, дори по време на примирието.

Станислава, която воюва с НАТО

В Източна Украйна оръжията може и да са временно затихнали, но войната е отворила дълбоки рани и няма да си отиде скоро

Огнян Георгиев
25757 прочитания

В тези бомбоубежища живеят 60 души, които се крият от нощните бомбардировки в района около летището на Донецк. Армията и опълченците често разменят стрелба, дори по време на примирието.

© Капитал


Ето нещо важно за войната. Тя те връхлита така внезапно, така разбърква посоките на вътрешния компас и е толкова зашеметително различна от всичко останало, че осъзнаването какво се случва отнема известно време. Като например, защо паметник от Втората световна война е сринат в смесица от метал, бетон и гранит, а до него стоят няколко пресни гроба, сякаш войната се е завърнала нарочно тук с някаква жестока ирония, за да напомни за себе си.

Паметникът е (или по-скоро е бил) на върха на Саур могила - една от най-високите точки на Донецка област, Източна Украйна. Контролната височина служи за наблюдение на границата, като в ясно време от нея се вижда чак до Азовско море. През Втората световна война е известна като "височина 277.9" и тук са били едни от най-тежките боеве между съветската и германската армия за контрола над Украйна. Седемдесет години по-късно войната се е завърнала на Саур могила. Проруските сепаратисти (или опълченците, както те се наричат) и украинската армия си разменят няколко пъти тази точка през лятото на 2014 г., преди армията да се оттегли и така да отстъпи и контрола над границата с Русия.

На мъгливия фон на Саур могила и разположените там БТР-и и гаубици от миналото разказът на 24-годишната Станислава почти не изглежда абсурден. "В училище ни обясняваха, че всички танкове и оръдия, които седят като паметници, са реликви от войната и не работят. Вървят и още как, повечето работят и ние ги използваме", казва русокосата жена със задоволство.

Станислава е част от доброволчески полк - носи камуфлаж и калашник, движи се уверено сред многото хора с оръжие по улиците на Донецк. Трудно е да се повярва, че допреди година е била цветарка. Казва, че баща й е част от казаческото движение, което и преди войната е имало военна структура, интегрирана в украинската армия, а сега е част от опълчението. Той ръководи малък взвод, в който се числи и Станислава. Решил да вземе оръжие, след като кръщелникът му и съпругата му загинали в подпаления дом на профсъюзите в Одеса. "Примирие няма", казва Станислава за ситуацията в момента.

Войната е променила живота на Станислава невъобразимо. Тя знае как да стреля със снайпер и с автомат. Знае как звучи ракетен комплекс "Град", когато презарежда ("червата ти се обръщат, когато го чуеш"), колко време му трябва да презареди (20 минути) и знае накъде да бяга (към него). Намерила е любовта - чеченец от т.нар. кадировски полк, който е дошъл да се бие на страната на сепаратистите и с когото мисли да живее, когато това свърши. Ако свърши.

Примирие и примирение

Ето още нещо важно за войната - тя е жива. Веднъж започнала, няма бутон за изключване, има собствена логика и колкото по-дълго продължава, толкова повече изсмуква онази, ежедневната логика, с която си свикнал. Половин година война е превърнала Донецк в може би най-мрачната европейска зона от Югославия насам. Тук само преди три години се проведоха мачове от европейското първенство по футбол. Сега "Донбас арена", който струваше 300 млн. евро и на откриването му пя Бионсе, стои пуст и неестествен на фона на околния пейзаж. Местният отбор "Шахтьор" вече не играе тук - преместил се е в Лвов. Градът има хора (преди войната около милион, сега може би наполовина), но улиците му са полупразни, светлините в блоковете - затъмнени. По кръстовищата има контролни пунктове от хора с автомати, а в центъра се разхождат групи в камуфлажно облекло и с оръжие. Примирието, второ поред, подписано в Минск, е в сила от месец, но "спокойствие" е последната дума, която изглежда на място тук.

Да, активни бойни действия вече не се водят, потвърждават местните. Но в околностите на летището бомбардировките продължават всекидневно. Според местните въоръжени групи причината е в украинската армия, която не е извела тежкото въоръжение зад фронтовата линия, както пише в споразумението от Минск, и от съседния Авдеевка обстрелва района всяка вечер. Украинските сили пък обвиняват сепаратистите, че започват с огъня, и тя просто отвръща.

Това няма особено значение за 40-те души, останали да живеят в "Донецк-север" - група от няколко панелни блока близо до летището. Преди време бяхме няколко хиляди, обяснява един от малкото обитатели. След като бомбардировките миналата година изпотрошили стъклата и покривите и спрели тока и водата, повечето хора се изнесли - някои в Западна Украйна, други в общежития, трети в Русия. Останали онези, които нямат къде да отидат. Неотдавна в складовете пред блока паднал невзривен снаряд "Ураган". Ако беше избухнал, със своите 270 кг е щял да направи сградата на парчета, обяснява човекът, на чиито ръце има лепенки, прикриващи раните от студ.

За да не рискуват, Настя и мъжът й са се пренесли от блока в комплекса "Спартак" в медицинско общежитие. Голямата им дъщеря не е с тях - тя е гимнастичка и за да може да играе в украинския национален отбор, не може да живее в Донецк, обяснява Настя. Отишла е в Харков. Те не искат да напускат Донецк. Надяват се войната скоро да приключи.

В тези бомбоубежища живеят 60 души, които се крият от нощните бомбардировки в района около летището на Донецк. Армията и опълченците често разменят стрелба, дори по време на примирието.
Фотограф: Капитал

"Не сме терористи"

Има между 2 и 3 млн. души като Настя, които живеят в Луганската и в Донецката народна република - непризнатите формирования, с които Украйна води сражения. Те не са войници, нито сепаратисти, нито искат да избират между Украйна и Русия. Всички те искат да бъдат чути. "Кажете на света, че не сме терористи и не искаме война", призовава Олена, която ръководи медицинския колеж, превърнат в общежитие. Тя говори пред малка група журналисти, дошли по покана на една руска фондация, за да видят ситуацията тук от другата гледна точка - на местните хора.

Погледнато откъм тях, действията на Киев са трудно разбираеми. Украйна де факто е прекъснала всички транспортни, икономически и финансови връзки с региона. Там няма банки, а доставките са силно затруднени. Олигархът Ринат Ахметов, чийто основен бизнес е в Донецк (но самият той живее в Киев), плаща пенсии и заплати там, но държавните трансфери са де факто спрени. Отрязвайки парите за собствените си граждани, Киев в същото време не прави нищо, за да компенсира това.

"Украинската страна не е в състояние дори да разбере мащаба на проблема, за да поиска международна помощ. Въпреки че беше приет закон за вътрешно разселените хора, все още държавата не прави почти нищо за бежанците от конфликта и основната грижа за тях полагат десетките доброволчески организации и големи донори като фонда на Ахметов", казват от Amnesty International. Тази седмица висш военен обяви, че ще бъдат похарчени 1 млрд. гривни (40 млн. евро), за да се направи "непристъпна преграда" между Украйна и източната част. Всичко казва на тези хора, че Киев или ги гледа с подозрение, или не ги иска само защото живеят в тази територия. И това е дори преди да се стигне до болезнената тема за действията на въоръжените сили.

Хиляди хора са загубили жилищата си в Донецк. Много от тях живеят в различни общежития в града и се надяват да се върнат в домовете си.
Фотограф: Капитал

Петдесет и седем годишният Николай от село Степановка например обяснява, че първо се зарадвал, когато украинската армия дошла и вдигнала знамето. "Три дни по-късно вече съжалявах", клати глава той. На едната улица се разположили украински войници, на съседната - полкът на "Десен сектор" (крайнодясно формирование) с ръководителя си Дмитро Ярош. Хората в селото разказват, че младежите от паравоенната група вадели хора от къщите им, обискирали и конфискували вещи под предлог, че търсят сепаратисти. Някои къщи били маркирани и разрушени - изгорелите основи още седят там. Баба от селото разказва, че хората от "Десен сектор" понякога, вероятно по погрешка, стреляли дори по украинските войници.

Руският Център за изследване на демокрацията е направил два доклада с интервюта с близо 200 души, които са били арестувани от украински военни или от паравоенните формирования. В него се говори за масови мъчения, побои, унизително третиране и насилие, независимо дали става дума за участници във въоръжени отряди или за цивилни. Amnesty International също е установила случаи на унизително третиране и мъчение от страна на украинската армия, както и от страна на силите на ДНР и ЛНР. Human Rights Watch документира многократни случаи на използване на касетъчни бомби и от двете страни, въпреки че те са забранени за използване в райони с цивилно население и могат да се смятат за военно престъпление. Насилието ражда насилие, войната ражда своя логика.

"Украйна е моя родина. Но нужни ли сме й ние", пита Лена, която се намира в бежански лагер в Русия, близо до Ростов. "Мъжете ни ходиха в мините, за да издържат Украйна и онези, които протестираха на Майдана. Ако Лвов иска утре да отиде към Полша, да не би да отидем с танкове там, да убиваме децата им", продължава тя. Казва как е гледала по телевизията майки на войници от Западна Украйна, които ги изпращат с радост на фронта. "Казаха им - отивайте да освобождавате земята си. От кого? От нас ли", вдига ръце Лена.

Пропаганда от всички страни

Това е третият важен факт за войната, който Украйна изпитва на гърба си. Войната има нужда от митове, за да живее, защото те я хранят. И двете страни играят активно на фронта на пропагандата. Ако за Киев всички в Донецк са терористи и руски войници, то за хората тук оттатък има "фашисти и нацисти", които са дошли на власт под прикритието на протестите на Майдана. "1000 души от "Десен сектор" превзеха протеста и го насочиха накъдето искаха", размахва пръст Ринат Билялов. Той е депутат от парламента на Новороссия - странното обединение на ДНР и ЛНР. Преди да стане революционер с плам в очите, е бил собственик на ателие за костюми за балетни танци. Майсторът му още е на разположение, но ателието е затворено, казва Билялов. Съгласява се, че имало хора в Киев, които се борели срещу корупцията и олигарсите, а също и че сваленият президент Виктор Янукович е бил олигарх. "Но те всички са", казва той. "За кого да гласуваш? Тук винаги е било Източна срещу Западна Украйна." И той, и други като него, казват че в началото са искали само федерализация и не е имало никакви "руски туристи". Идването на армията е променило всичко. Мисли, че партията на Янукович ги е предала, защото не ги е защитила.

Станислава си има свои истории за хората, с които се бие. Разказва как нейни познати от Мариупол й били съобщили, че хората от батальона "Азов" са добре подстригани, с маникюр и опънати по тялото униформи. "Повечето били бивши козметици и с нестандартна сексуалност", казва тя с подигравка. Нашите мъже, допълва, са истински - космати, чорлави и груби. "Десен сектор" пък идвали на фронта дрогирани - тя лично видяла как войниците им пристигат с празни очи. В Донецк наричат украинските войници киборги и, разбира се, бандеровци, по името на националиста Степан Бандера.

Киев сякаш нарочно играе по тази линия, като налива допълнително масло в огъня. Тази седмица стана ясно, че лидерът на "Десен сектор" Дмитро Ярош става официално съветник на военния министър, а хората му ще се влеят като редовно подразделение на армията. За хора като Лена, Николай, Станислава и Ринат това (и мълчанието на Европа по въпроса) е само потвърждение на страховете им.

Митовете не само отчуждават хора, доскоро живели заедно, но правят сложен края на този конфликт. Примирието в Донецк се крепи на косъм, а взаимните обвинения за нарушения летят всеки ден. Според външния министър на ДНР Александър Кауфман (виж интервюто с него) договорът от Минск вече е мъртъв, а преговори между двете страни де факто не се водят. Без директен контакт всяко решение ще е невъзможно, а всяко примирие - временно. Ако има нещо, което е очевидно в Донецк, то е, че военен изход от тази криза няма. Не само заради състоянието на украинската армия, а заради атмосферата на пълно недоверие към Киев, която битува тук. Военната победа няма да донесе мир в това място, не на последно място и заради ролята на Русия.

Един призрак над Европа

Тази роля до голяма степен е свързана с митологията за нацистите. В ДНР бъка от руски, чеченски и други доброволци, пристигнали отвсякъде, за да "защитават руската земя и хора срещу фашистите и американските агенти". Дима, на 26, е дошъл от Ростов, който е на няколко часа път, без да познава никого, с влака. Сега е въоръжен и стои на пост пред парламента на ДНР, с нашивка "Вежливи хора" на ръкава си. Смята я за гордост, без капка ирония. Когато тръгва да говори с нас, старшината му, с лепенка "СССР" на автомата си, го дърпа назад. Ахра Авидзба пък е абхазец и е лидер на група от 15 доброволци, които миналата година се събрали в Русия и дошли да воюват тук. Сега е командир на рота, която се казва "Пятнишка" и е част от редовната армия, която ДНР създава. Говори бавно и обяснява как ставащото в Киев е същото като ставащото в Тбилиси през 90-те, когато викали "Грузия за грузинците".

Зад всичко, разбира се, стоят САЩ. Никой тук няма никакво съмнение, че американците подтикват Украйна към войната, за да рушат Русия. "Evropa-objectiv", която организира пътуването на няколко журналисти до района, е алтернативна медия, основана от няколко руснаци, вярващи, че САЩ трябва да спрат да се месят в работите на Европа и да оставят европейските държави да решават сами бъдещето си.

В ДНР отричат да са получавали военна помощ от Русия. В самия Донецк не се виждат открито руски войници, само доброволци. Запитан за системите "Бук" и свалянето на пътническия самолет на малайзиските авиолинии миналото лято, Авидзба категорично отрича да е имало такива системи на разположение на опълченците. И твърди, че самолетът е свален от украински изтребител. Руски танкове няма, казват тук, само това, което са взели от украинската армия. Но доказателства за помощ има - и интервютата с руски войници по различни медии, и изпуснатите неволно подхвърляния тук-там, и фактът, че победи като тази в Дебалцево изглеждат изработени в команден щаб, надхвърлящ възможностите на няколко десетки бивши и настоящи войници. Русия спазва и политика на "не видял и не чул" по отношение на доброволците, които пресичат границата, за да воюват в съседната държава.

Но тази помощ, макар и скрита, доказва, че теориите за нацистите в Киев, американската роля и обкръжаването на Русия изобщо не са митове в Донецк и отвъд границата на Изток. Самият руски президент Владимир Путин заяви през януари, че на украинска страна се сражават "чужди бойци". Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че британски инструктори ще помагат на украинската армия. САЩ обмислят пращането на оръжие. На полето край Донецк, опълченците, сепаратистите, или както решите да ги наричате, не воюват с Украйна, а с НАТО. Тук е линията в земята, която руснаците теглят пред Запада. Затова и няма място за миротворци от ООН, казва Кауфман - ще стане втора Сърбия. Искат такива от Русия или Беларус - нещо, с което, разбира се, Украйна няма да се съгласи. Не вярват дори на ОССЕ - може би най-беззъбата европейска организация, която в момента наблюдава примирието и публикува доста пълни отчети за всекидневната си дейност.

Това е гигантски сблъсък на две вселени. Западната, в която Русия се вижда като разпадаща се империя, проявяваща агресия, и руската, в която Русия е възраждаща се сила, която не иска да воюва, а да се съобразяват с нея, но няма против да ръмжи, когато сметне за нужно. Нито едната, нито другата страна разбира защо буди страх отсреща. Между тези два бряга мостовете в Донецк изглеждат изгорени, а това може да е много опасно. Както се заключава в доклада на Кризисната група за примирието от Минск, "западните сили не могат да игнорират факта, че стратегическият ред в Европа е опасно подкопан, което заплашва континента. Руските опасения от последните 25 години трябва да бъдат взети предвид. Това не означава да се одобряват действията на Русия. От края на студената война тя се чувства изключена от европейската колективна система за сигурност".

И докато в небето продължават да гърмят снаряди, управляващите и в Донецк, и в Киев не изглежда да осъзнават колко дълбока е пропастта, над която са надвиснали. Нито колко дълъг е пътят, по който трябва да се върнат обратно.


75 коментара
  • 1
    provadiiski avatar :-|
    Chi Cho

    Реалистично описание, което показва абсурдноста на войната.

  • 2
    ivankodinov avatar :-?
    Иван K

    Защо хората, които би трябвало да реализират договореното в Минск заявяват, че договорът е мъртъв? Дали са опитали да изпълнят договора преди това твърдение?

  • 3
    forza avatar :-|
    forza
    • -46
    • +117

    Я, изненада - то имало и друга страна, пък и там, не щеш ли, имало хора, нормални и страдащи, които не носят татуиран лика на кървавото ботоксно жуже...

    Браво на Огнян Георгиев за обективния човешки поглед!
    Браво и на Капитал, че наруши табуто и публикува обективна статия, надхвърляща гнусната пропаганда и от двете страни.

    Няма добри в тази война.
    Всеки посегнал към оръжието, всеки поощрил друг да го вземе, е лош.
    Жалко за хората, Бог да им е на помощ!

  • 4
    tenkod avatar :-|
    tenkod

    До коментар [#2] от "Иван К":

    Риторичният ви въпрос може да се допълни с още един: Кой е виновен за тази война?
    Не може да живеем мирно в свят е който престъпниците са ненаказани.
    Ето дори при нас не искаме корупция но как да стане като няма осъдени.
    И този репортаж не е от Киев където се намират "лошите" фашисти а в Донбас където хората страдат за да може някои в Москва да се правят на велики.
    Може да изглежда странно но именно ако имаше войски на НАТО нещата щяха да си дойдат на място и без военни престъпления.
    Ама кой ли пак се страхува от това? Или по-скоро защо? За да може да се кефи на приходите си от акциите в Газпром. Изрод е лека дума за него.

  • 5
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Нека емоциите и чисто човешката емпатия да не ни позволяват да забравим как започна всичко и как изглежда голямата картина. Кой започна, финансира и снабдява с оръжие тези романтични образи от статията - девойката цветарка с автомата и нейният любим чеченец с добро сърце дошъл да убива лошите украински войници. ...и нито дума за руските войници.
    Статията е изградена на шаблонната схема на класическата пропаганда. (спомнете си поставете със снимки на млади жени, които уж били санитарки загинали в боевете). Статия, която генерира слепи емоции, но не дава информация и факти.

  • 6
    nia.nemtur avatar :-|
    Ния

    Я как капитал смени тона! Нали досега бяхте ястреб номер едно, като президента. И той май смени тона, но след като нанесе толкова много щети с непремереното си говорене.

  • 7
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    ...а и това бомбастично заглавие ... девойката, която воюва не с кого да е, а с цялото НАТО. Със същия патос и романтизъм, с който се говореше за испанските революционери от 36та, кубинските революционери, сандинистите и прочие борци против световния империализъм и рракционизъм. Но пасаран!

  • 8
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Пропагандата на Путин е обречена на неуспех дори в среносрочен план. В момента той обединява руснаците около неясната заплаха от неопределените външни врагове. Не случайно се борави с терминология от периода на ВСВ, който се помни като времена на голямо страдание. Освен констатацията "те са лоши" Путин ще трябва да отговори и на въпроса "ние защо сме по-добри". По времето на СССР отговорът на този въпрос беше: "защото ние строим едно по-справедливо общество. Още не сме го пострили, но след Н-петилетки ще успеем". Засега липсата на тази идея се замества от "ние сме руснаци", но това ще е до време, защото това не може да бъде цел на нечий живот. Във всяко човешко същество, дори и у руснаците, има заложена нужда от развитие и усъвършенстване.

  • 9
    diegos avatar :-|
    diegos

    Какво казва репортажа?
    - опълченците използват оръжие от втората световна война... дори музейни експонати
    - украинската войска и платените батальони извършват зверства, дори някой да си е правил илюзията, че те са за добро там, минава му за три дни
    - воюват местните срещу пришълците... естествено, има и доброволци, но не е войскови подразделения на РФ както сънуват някои
    - градовете са в руини, не защото опълченците ги обстрелват, а защото армията на Украйна ги бомбардира- варварски, със системи за залпов огън, ракети, артилерия и авиация. Да си спомним когато това правеха сърбите срещу Сараево и Дубровник... някои имаха друго отношение към случващото се, м?

    До коментар [#5] от "kratun.ko":

    Започна така- Донбас не беше съгласен със случилото се в Киев. И както майдана имаше правото да го каже, така имаха правото да го кажат и хората живеещи в Източна Украйна, Одеса и Крим. Свикваха митинги и се въоръжаваха подръчно, както това правеха на Майдана. Щом може едното, може и другото.

  • 10
    daaam avatar :-|
    daam

    Една от много малкото непредубедени статии по въпроса. Явно, ставащото е огромна трагедия най-вече за хората от района. Украинското управление, не ги смята за свои граждани, а за врагове /и ги прави такива/. Ролята на "Десен сектор" се вижда и тук. Мисля, че е невъзможно Източна и Западна Украйна да са една държава дълго още. Недоверието и омразата са твърде силни


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK