С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
75 11 апр 2015, 17:13, 25315 прочитания

Станислава, която воюва с НАТО

В Източна Украйна оръжията може и да са временно затихнали, но войната е отворила дълбоки рани и няма да си отиде скоро

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ето нещо важно за войната. Тя те връхлита така внезапно, така разбърква посоките на вътрешния компас и е толкова зашеметително различна от всичко останало, че осъзнаването какво се случва отнема известно време. Като например, защо паметник от Втората световна война е сринат в смесица от метал, бетон и гранит, а до него стоят няколко пресни гроба, сякаш войната се е завърнала нарочно тук с някаква жестока ирония, за да напомни за себе си.

Паметникът е (или по-скоро е бил) на върха на Саур могила - една от най-високите точки на Донецка област, Източна Украйна. Контролната височина служи за наблюдение на границата, като в ясно време от нея се вижда чак до Азовско море. През Втората световна война е известна като "височина 277.9" и тук са били едни от най-тежките боеве между съветската и германската армия за контрола над Украйна. Седемдесет години по-късно войната се е завърнала на Саур могила. Проруските сепаратисти (или опълченците, както те се наричат) и украинската армия си разменят няколко пъти тази точка през лятото на 2014 г., преди армията да се оттегли и така да отстъпи и контрола над границата с Русия.


На мъгливия фон на Саур могила и разположените там БТР-и и гаубици от миналото разказът на 24-годишната Станислава почти не изглежда абсурден. "В училище ни обясняваха, че всички танкове и оръдия, които седят като паметници, са реликви от войната и не работят. Вървят и още как, повечето работят и ние ги използваме", казва русокосата жена със задоволство.

Станислава е част от доброволчески полк - носи камуфлаж и калашник, движи се уверено сред многото хора с оръжие по улиците на Донецк. Трудно е да се повярва, че допреди година е била цветарка. Казва, че баща й е част от казаческото движение, което и преди войната е имало военна структура, интегрирана в украинската армия, а сега е част от опълчението. Той ръководи малък взвод, в който се числи и Станислава. Решил да вземе оръжие, след като кръщелникът му и съпругата му загинали в подпаления дом на профсъюзите в Одеса. "Примирие няма", казва Станислава за ситуацията в момента.

Войната е променила живота на Станислава невъобразимо. Тя знае как да стреля със снайпер и с автомат. Знае как звучи ракетен комплекс "Град", когато презарежда ("червата ти се обръщат, когато го чуеш"), колко време му трябва да презареди (20 минути) и знае накъде да бяга (към него). Намерила е любовта - чеченец от т.нар. кадировски полк, който е дошъл да се бие на страната на сепаратистите и с когото мисли да живее, когато това свърши. Ако свърши.



Примирие и примирение

Ето още нещо важно за войната - тя е жива. Веднъж започнала, няма бутон за изключване, има собствена логика и колкото по-дълго продължава, толкова повече изсмуква онази, ежедневната логика, с която си свикнал. Половин година война е превърнала Донецк в може би най-мрачната европейска зона от Югославия насам. Тук само преди три години се проведоха мачове от европейското първенство по футбол. Сега "Донбас арена", който струваше 300 млн. евро и на откриването му пя Бионсе, стои пуст и неестествен на фона на околния пейзаж. Местният отбор "Шахтьор" вече не играе тук - преместил се е в Лвов. Градът има хора (преди войната около милион, сега може би наполовина), но улиците му са полупразни, светлините в блоковете - затъмнени. По кръстовищата има контролни пунктове от хора с автомати, а в центъра се разхождат групи в камуфлажно облекло и с оръжие. Примирието, второ поред, подписано в Минск, е в сила от месец, но "спокойствие" е последната дума, която изглежда на място тук.

Да, активни бойни действия вече не се водят, потвърждават местните. Но в околностите на летището бомбардировките продължават всекидневно. Според местните въоръжени групи причината е в украинската армия, която не е извела тежкото въоръжение зад фронтовата линия, както пише в споразумението от Минск, и от съседния Авдеевка обстрелва района всяка вечер. Украинските сили пък обвиняват сепаратистите, че започват с огъня, и тя просто отвръща.

Това няма особено значение за 40-те души, останали да живеят в "Донецк-север" - група от няколко панелни блока близо до летището. Преди време бяхме няколко хиляди, обяснява един от малкото обитатели. След като бомбардировките миналата година изпотрошили стъклата и покривите и спрели тока и водата, повечето хора се изнесли - някои в Западна Украйна, други в общежития, трети в Русия. Останали онези, които нямат къде да отидат. Неотдавна в складовете пред блока паднал невзривен снаряд "Ураган". Ако беше избухнал, със своите 270 кг е щял да направи сградата на парчета, обяснява човекът, на чиито ръце има лепенки, прикриващи раните от студ.

За да не рискуват, Настя и мъжът й са се пренесли от блока в комплекса "Спартак" в медицинско общежитие. Голямата им дъщеря не е с тях - тя е гимнастичка и за да може да играе в украинския национален отбор, не може да живее в Донецк, обяснява Настя. Отишла е в Харков. Те не искат да напускат Донецк. Надяват се войната скоро да приключи.
В тези бомбоубежища живеят 60 души, които се крият от нощните бомбардировки в района около летището на Донецк. Армията и опълченците често разменят стрелба, дори по време на примирието.

Фотограф: Капитал

"Не сме терористи"

Има между 2 и 3 млн. души като Настя, които живеят в Луганската и в Донецката народна република - непризнатите формирования, с които Украйна води сражения. Те не са войници, нито сепаратисти, нито искат да избират между Украйна и Русия. Всички те искат да бъдат чути. "Кажете на света, че не сме терористи и не искаме война", призовава Олена, която ръководи медицинския колеж, превърнат в общежитие. Тя говори пред малка група журналисти, дошли по покана на една руска фондация, за да видят ситуацията тук от другата гледна точка - на местните хора.

Погледнато откъм тях, действията на Киев са трудно разбираеми. Украйна де факто е прекъснала всички транспортни, икономически и финансови връзки с региона. Там няма банки, а доставките са силно затруднени. Олигархът Ринат Ахметов, чийто основен бизнес е в Донецк (но самият той живее в Киев), плаща пенсии и заплати там, но държавните трансфери са де факто спрени. Отрязвайки парите за собствените си граждани, Киев в същото време не прави нищо, за да компенсира това.

"Украинската страна не е в състояние дори да разбере мащаба на проблема, за да поиска международна помощ. Въпреки че беше приет закон за вътрешно разселените хора, все още държавата не прави почти нищо за бежанците от конфликта и основната грижа за тях полагат десетките доброволчески организации и големи донори като фонда на Ахметов", казват от Amnesty International. Тази седмица висш военен обяви, че ще бъдат похарчени 1 млрд. гривни (40 млн. евро), за да се направи "непристъпна преграда" между Украйна и източната част. Всичко казва на тези хора, че Киев или ги гледа с подозрение, или не ги иска само защото живеят в тази територия. И това е дори преди да се стигне до болезнената тема за действията на въоръжените сили.
Хиляди хора са загубили жилищата си в Донецк. Много от тях живеят в различни общежития в града и се надяват да се върнат в домовете си.

Фотограф: Капитал

Петдесет и седем годишният Николай от село Степановка например обяснява, че първо се зарадвал, когато украинската армия дошла и вдигнала знамето. "Три дни по-късно вече съжалявах", клати глава той. На едната улица се разположили украински войници, на съседната - полкът на "Десен сектор" (крайнодясно формирование) с ръководителя си Дмитро Ярош. Хората в селото разказват, че младежите от паравоенната група вадели хора от къщите им, обискирали и конфискували вещи под предлог, че търсят сепаратисти. Някои къщи били маркирани и разрушени - изгорелите основи още седят там. Баба от селото разказва, че хората от "Десен сектор" понякога, вероятно по погрешка, стреляли дори по украинските войници.

Руският Център за изследване на демокрацията е направил два доклада с интервюта с близо 200 души, които са били арестувани от украински военни или от паравоенните формирования. В него се говори за масови мъчения, побои, унизително третиране и насилие, независимо дали става дума за участници във въоръжени отряди или за цивилни. Amnesty International също е установила случаи на унизително третиране и мъчение от страна на украинската армия, както и от страна на силите на ДНР и ЛНР. Human Rights Watch документира многократни случаи на използване на касетъчни бомби и от двете страни, въпреки че те са забранени за използване в райони с цивилно население и могат да се смятат за военно престъпление. Насилието ражда насилие, войната ражда своя логика.

"Украйна е моя родина. Но нужни ли сме й ние", пита Лена, която се намира в бежански лагер в Русия, близо до Ростов. "Мъжете ни ходиха в мините, за да издържат Украйна и онези, които протестираха на Майдана. Ако Лвов иска утре да отиде към Полша, да не би да отидем с танкове там, да убиваме децата им", продължава тя. Казва как е гледала по телевизията майки на войници от Западна Украйна, които ги изпращат с радост на фронта. "Казаха им - отивайте да освобождавате земята си. От кого? От нас ли", вдига ръце Лена.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети

Частната космическа компания изведе микросателити в орбита за десети пореден път

6 дек 2019, 1702 прочитания

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

6 дек 2019, 1460 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Деветте живота на Солун

Може ли градът да посочи на Гърция пътя за изход от кризата

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10