Голямото очакване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Голямото очакване

Купища цветя обсипаха мемориала на хълма "Цицернакаберд". През 1965 г. по повод 50-годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма "Цицернакаберд" над река Храздан. 

Голямото очакване

Сто години след геноцида Армения още не е получила официално признание за болката си

17701 прочитания

Купища цветя обсипаха мемориала на хълма "Цицернакаберд". През 1965 г. по повод 50-годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма "Цицернакаберд" над река Храздан. 

© David Mdzinarishvili


Геноцид и политика

Масовите убийства на арменци от османските власти през 1915-1916 г. са особено поляризираща тема, по която продължават да спорят историци и анализатори. По време на репресиите между 1 и 1.5 млн. арменци са избити или насилствено депортирани и намерили смъртта си. Франция, Италия, Белгия, Русия, Канада, Аржентина и Уругвай са сред около двадесет държави, признали официално геноцида. Това се отнася и за Европейския парламент и за Подкомисията на ООН за предотвратяване на дискриминацията и закрила на малцинствата. САЩ, Великобритания, Израел и други използват различна терминология за събитията. България също не признава геноцида заради отношенията с Турция. На 24 април се отбелязва 100-годишнината от арменския геноцид. В навечерието на стогодишнината от кървавите събития темата отново ражда политическо противопоставяне, включително и в България. Текстът по-долу е репортаж от арменската столица Ереван. Избрахме него, защото през последните дни фокусът на тази тема е повече в други държави, а какво се случва в самата родина на пострадалите преди век остава в сянката на политическите битки на други места.

В ново кафене в центъра на Ереван тази сутрин кафе няма. Проливният дъжд забавя бариста и собственикът, с познатата хипстър комбинация от skinny jeans, сако от туид, папийонка, очила с тънки рамки и впечатляващ извит мустак, вади току-що донесения ябълков пай като извинение. "Домашен е. Разбира се, аз черпя. Аз съм домакин, трябва да се погрижа за теб." Разговорът неусетно преминава от щрудела към реалността в Армения броени дни преди светът да отбележи 100-годишнината от арменския геноцид, най-трагичното събитие в дългата история на страната, което се промъква във всеки разговор.

"Арменците много обичат да четат за известни хора и да търсят арменско потекло. Ако го намерят, със или без съгласието на звездата, ние ще използваме този факт за реклама", казва ми той. "Сега всички чакаме Ким Кардашиян. Няма значение дали я харесвам или не, тя е световноизвестна, а тези дни Армения има нужда от помощта на всеки, който може да говори за нас."

Историята е следната: на 24 април 1915 г. османската власт арестува 250 арменски общественици в Истанбул. Арменският елит – някои от най-големите шедьоври на Истанбул са дело на арменски архитекти - е унищожен, но това е само началото на дълго планирана операция, "първият геноцид на ХХ век" по думите на папа Франциск. Според тогавашните управляващи, а и днешните в лицето на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, събитията от 1915 г. не са целенасочено унищожаване на арменското малцинство, а гражданска война с жертви и от турска страна. Страхувайки се от сепаратистки настроения сред християнската арменска общност и симпатиите й към вражеска Русия, слабата Османска империя през 1915 г. според турската страна просто защитава границите си.

В навечерието на годишнината Анкара отново призова за създаване на комисия, която да опита безпристрастно да установи какво точно се е случило с убитите в домовете си в Западна Армения (Източна Турция според турските източници) и изпратените на сигурна смърт, без храна и вода, към пустините на Сирия арменци. Общият брой на избитите и загиналите при насилствената депортация е между 1 и 1.5 млн. души. Каквито и да са изводите на комисията, фактът е, че арменският геноцид, до днес признат официално едва от 20 държави (България не е сред тях), окуражава още по-големи кампании за масово избиване. "Убивайте безмилостно", инструктира Хитлер своите генерали няколко години по-късно. "Кой днес помни унищожението на арменците?"

Ким и картата на света

През април вниманието на международната преса най-накрая беше насочено към Армения. Поводът? Ким Кардашиян пристига за пръв път в историческата си родина. Нейният прессекретар побърза да уточни, че пътуването няма нищо общо с важната годишнина - американската знаменитост просто посещава земята на своите прадеди.

"Ако попитате един арменец за картата на Армения, той ще ви покаже картата на света", казват в Ереван. С арменски общности, живеещи в 120 държави, не е учудващо, че много повече арменци, около 9 млн., живеят извън Армения, държава с население от 3 млн. "От тези 3 млн. в Армения сигурно са останали към 2 млн. А от тези 2 млн. повечето живеят в Ереван. Който може, бяга", обобщава таксиметровият шофьор, докато от стереото се носят народни песни за красотата на арменската столица. Срещу нас се белее Арарат. Мистичният масив, на чийто връх според преданията акостира Ноевият ковчег, е на една ръка разстояние, но макар и видим за всеки, остава недостъпен - свещеният за арменците Арарат се намира в Турция. "Въпреки това от време на време някой смелчага се промъква на върха да забоде арменското знаме. Да са живи и здрави", казва таксиметровият шофьор.

Седмици преди 24 април в Музея на арменския геноцид, една от най-важните институции в страната, текат трескави приготовления. Ремонтът е към приключване, а Айк Демоян, енергичният директор на музея, пристига след поредната научна конференция, завършила с 11 интервюта, без да се брои това за "Капитал". Вечерта след нашия разговор Айк ще се захване и с графичен дизайн - трябва да се изберат снимки и шрифт за още една брошура.

На хълма с гледка към Арарат в края на 60-те е изграден паметникът на жертвите на геноцида. Впоследствие до монумента, в който гори вечен огън, се появява и елхова горичка. "Първата елхичка, най-високата, ние я посяхме", споделя Римма Варжепетян. "Ние" е еврейската общност в Армения, чийто президент е Римма. Горичката на паметта продължава да расте. Музеят официално отваря врати преди 20 години. Всяка година на 24 април стръмната улица, водеща към него, се изпълва с хора, а около вечния огън се появява висока стена от цветя. Армения помни.

"Тази травма е неразривна част от нас. Последните оцелели ще ни напуснат рано или късно, но ние си оставаме с болката. Травмата от геноцида не си отива бързо, тя е предавана от поколение на поколение. Не можем да забравим и това не се отнася само за арменците", споделя директорът на музея. "Светът винаги се бави, не разпознава навреме ужасните събития, докато те се случват пред очите ни. Политиката винаги се намесва и човешката болка е избутана настрана. Дипломация, сами разбирате. Междувременно стотиците хиляди жертви заслужават признание."

Във Вашингтон тези дни признание е ключова дума за американските арменски организации. Като сенатор американският президент Барак Обама не се притеснява да използва думата геноцид, описвайки събитията от 1915 г. Но с влизането в Белия дом тази дума излиза от речника му. Турция е стратегически партньор на САЩ в един изключително напрегнат регион, а и Обама далеч не е изключение от своите предшественици. Американските дипломати в Източна Турция през 1915 г. са едни от първите, които съобщават на света за случващото се в отдалечените провинции на умиращата Османска империя, но американските президенти са особено внимателни с говоренето по тази тема. В качеството си на президент Роналд Рейгън през 1981 г. пише за арменския геноцид, един от редките примери за публично използване на това определение. Оттогава Белият дом мълчи - и до днес САЩ не са признали официално арменския геноцид.

Неочаквано знаци за затопляне започват да пристигат от Турция. През 1915 г. Диарбекир, град с огромно арменско население, е в самото сърце на геноцида. Мръсната работа в тогавашна Западна Армения се пада не на турците, а на кюрдите, които днес, бидейки непризнати като малцинство в родината си, повече от всякога разбират своите някогашни арменски съседи, които масово избиват и чиито къщи и имущество бързат да заемат. В Диарбекир, с неговата микроскопична и укриваща се от широката публика арменска общност, наскоро, без излишен шум, отваря врати реставрираната църква в старата част на града. Една от водещите фигури зад реставрацията на "Св. Гирагос" е Абдула Демирбаш, бившият кмет на стария град на Диарбекир, кюрд без спокойно ежедневие заради честите му словесни престрелки с Анкара.

От другата страна на границата Айк Демоян, директорът на Музея на арменския геноцид, е скептично настроен. Една църква, била и най-голямата арменска църква в Близкия изток, пролет не прави. "Деликатни опити да се смени темата. Било каквото било, нека гледаме в бъдещето, да поговорим за нещо друго, имаме си църква. Винаги има риск от повтаряне и затова ние като арменци ще продължим да говорим. Това не е арменски въпрос. Това е световен въпрос. Нека погледнем какво се случва в Близкия изток сега - по социалните мрежи гледаме филмчета за екзекуциите на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), докато си пием сутрешното кафе. Масовите убийства стават поредната тема за разговор. Сетивата ни са притъпени, свикнали сме. Това не е нормално. Ще говорим защото, светът трябва да остане буден."

Убийства, памет и мечти

Гарин Ованесян е роден в Калифорния, в сърцето на американската арменска общност. Историята на семейство Ованисян е отражение на историята на арменците в САЩ - арменски прадядо емигрант, по чудо измъкнал се от османската машина за убиване; американски дядо, водещ професор по арменска история; и баща с успешна адвокатска кариера, когото арменската мечта изпраща там, откъдето прадядо Каспар тръгва към Америка - обратно в Армения. Без арменско гражданство, в началото на 90-те Рафи Ованесян става първият министър на външните работи на току-що излязлата от СССР Армения.

Първото решение на новия министър е да обзаведе празната сграда на министерството, която бързо се изпълва с други идеалисти от арменската диаспора, с факс - независима Армения има нужда от факс, по който да пристигнат първите дипломатически ноти за признаването на новата стара държава. Рафи Ованесян следва мечтата си да се завърне на арменска земя и взема със себе си своето американско семейство. Синът му Гарин помни детските си години в Ереван със студените зими и липсата на електричество, което превръща спалните чували в най-важната част от обзавеждането на панелния апартамент. Слънцето на Калифорния е далечен спомен за едно дете, спящо с три ката дрехи в чувала.

Гарин, представител на четвъртото арменско–американско поколение Ованесян, със своя дар на разказвач описва семейната история в книгата си Family of Shadows. Век на убийства, памет и арменската американска мечта, обобщава Ованесян в подзаглавието. Гарин отделя внимание на всеки водещ представител на предишните три поколения - прадядо Каспар, дядо Ричард и баща му Рафи, но читателят остава запленен от историята на министъра без арменско гражданство, така отдаден на народа си, че прекъсва дългогодишно приятелство, когато научава, че негов приятел има намерение да се ожени за чужденка вместо за арменка.

Мечтата за завръщане и обединение на арменците води бащата на Гарин в Ереван, но Рафи, който дори в името на арменското гражданство се отказва от американското, така бленувано от хиляди обикновени арменци, е подложен на огромно изпитание. Рафи Ованесян ще открие, че демокрацията се оказва много гъвкаво понятие по тези места, а парламентът ще се изпълни с олигарси вместо с мислещи политици.

Първите години от историята на независима Армения се белязани и от ужаса на войната с Азербайджан за Нагорни Карабах, планинска провинция в Азербайджан с предимно арменско население. Войната, формално приключена през 1994 г., продължава и до днес. Нагорни Карабах е независима държава, но призната единствено от Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Летището в столицата Степанакерт е готово, но не работи - Азербайджан заплашва да свали първия самолет, който се осмели да кацне. Арменският президент Серж Саркисян от своя страна обещава да е сред първите пасажери, обслужени от новото летище. Междувременно богатият Азербайджан усилено продължава да инвестира в своята армия.

"Ето, пак са убили още едно арменско войниче в Нагорни Карабах. На кого му е необходимо всичко това?" Анжела е родена в Баку. "Тогава в Баку имаше повече арменци, отколкото азербайджанци. Баку имаше нужда от образовани специалисти, а арменците са трудолюбиви. Добре си живеехме." С началото на войната в Нагорни Карабах идват и масовите репресии срещу арменците. Погромът в Баку от януари 1990 г., седмица на убийства, изнасилвания и кражби, оставя на арменците в града само една възможност - бягство. Анжела напуска родния си град, оставяйки всичко зад гърба си. "Нямам представа кой си присвои нашето жилище. Просто се опаковахме набързо и избягахме с помощта на една хуманитарна организация. Всичко приключи."

В Армения Анжела започва отначало заедно със семейството си. "Тук научих арменски. В Баку всички говорехме на руски, никъде не можеше да чуеш азерска реч. Разбирахме се." Анжела е развълнувана. Предстой й пътуване до Грузия. Добре, ще ми разкаже. Преди години след дълго мълчание от нищото се появяват нейни азерски приятели от Баку. "Толкова време ме търсили, но ето, че се намерихме." Армения и Азербайджан не поддържат никакви дипломатически отношения, затова дълго планираната среща е на неутрална територия, в Грузия. Старите приятели продължават приятелството си. "По телефона обажданията им минават през Русия. Така никой не знае, че звънят в Армения. Страх ме е да си говорим по скайп. Никой не говори за политика, но човек никога не знае." На следващия ден Анжела заминава за Грузия, азерските й приятели отново я чакат. "Платили са за всичко. От мен се иска само да пристигна."

Анжела няма избор, тя живее в Армения, защото живот за нея в Баку няма. Но американският адвокат Рафи Ованесян има избор - Армения или Лос Анджелис? Струва ли си да оставиш успешна кариера в Америка заради държава, която по политически причини близо десетилетие не дава гражданство на министъра, отговорен за нейното признание на международна сцена? "Арменците винаги са имали трудна връзка със своята национална мечта. Техните амбиции постоянно се провалят само за да бъдат възстановени под нова форма. Това е наша черта, сякаш тази постоянна борба ни помага да оцелеем", казва Гарин, който дели времето си между Ереван и Лос Анджелис.

Гарин, както всяко от децата на Рафи, носи име на паметно за арменците или семейството място. Гарин е арменското наименование на турско село в източния вилает Ерзерум . "В Гарин още стои малката каменна къща, построена от моя прадядо. В тази къща днес живее един турчин с майка си. Но те знаят в чия къща живеят. Аз също знам. И докато това продължава да е така - аз помня къде е къщата на прадядо ми и те знаят чия е тази къща - турци и арменци ще имат много сметки за оправяне с историята."

За мнозинството от турците няма нищо за изясняване - едва 9% са на мнение, че Турция е извършила геноцид, за който трябва да се извини, показват данните на истанбулския Center for Economics and Foreign Policy Studies. В едно разделено общество като турското арменският въпрос предоставя рядка възможност за единодушие - турците се обединяват около темата за арменското насилие през същата тази 1915 г. "Ако ние подробно проучим на какво нашият народ е бил подложен през последните 100 - 150 години, ще открием, че ние сме страдали много повече от арменците." Тези думи не са на участващите в проучването. Те принадлежат на турския президент Ердоган.

Деликатен е и фактът, че много водещи фигури от 1915 г., макар и да не цапат ръцете си с кръв, задача до голяма степен оставена на кюрдите, са сред основоположниците на новата турска република. "Не е лесно за един народ да нарече своите лидери убийци и крадци", коментира за в. The New York Times Танер Акчам, един от първите турски историци, признали арменския геноцид. Важно уточнение: Акчам живее в Германия, където получава политическо убежище в края на 70-те.

Дни преди 24 април Гарин не е учуден от турската реакция. "Ако Турция беше признала и изкупила престъпленията си, така както Германия го направи, може би щяхме да се освободим от тежестта на нашите спомени. Но при условие че държавата извършител не само отрича деянията си, но и усилено се старае да заличи всякакви следи от спомена за теб по тези земи и учебниците по история, ни обхваща ярост. Малко по малко, отвътре. Така нашата борба за справедливост продължава."

Мемориалният обелиск е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън.
Фотограф: David Mdzinarishvili
В Армения продължават да живеят със смъртта и отрицанието

Геноцид и политика

Масовите убийства на арменци от османските власти през 1915-1916 г. са особено поляризираща тема, по която продължават да спорят историци и анализатори. По време на репресиите между 1 и 1.5 млн. арменци са избити или насилствено депортирани и намерили смъртта си. Франция, Италия, Белгия, Русия, Канада, Аржентина и Уругвай са сред около двадесет държави, признали официално геноцида. Това се отнася и за Европейския парламент и за Подкомисията на ООН за предотвратяване на дискриминацията и закрила на малцинствата. САЩ, Великобритания, Израел и други използват различна терминология за събитията. България също не признава геноцида заради отношенията с Турция. На 24 април се отбелязва 100-годишнината от арменския геноцид. В навечерието на стогодишнината от кървавите събития темата отново ражда политическо противопоставяне, включително и в България. Текстът по-долу е репортаж от арменската столица Ереван. Избрахме него, защото през последните дни фокусът на тази тема е повече в други държави, а какво се случва в самата родина на пострадалите преди век остава в сянката на политическите битки на други места.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    djb95 avatar :-|
    djb95

    Изгнаници клети, отломка нищожна

    от винаги храбър народ мъченик,

    дечица на майка робиня тревожна

    и жертви на подвиг чутовно велик -

    далеч от родина, в край чужди събрани,

    изпити и бледни, в порутен бордей,

    те пият, а тънат сърцата им в рани,

    и пеят, тъй както през сълзи се пей.



    Те пият... В пиянство щат лесно забрави

    предишни неволи и днешни беди,

    в кипящото вино щат спомен удави,

    заспа ще дух болен в разбити гърди;

    глава ще натегне, от нея тогава

    изчезна ще майчин страдалчески лик

    и няма да чуват, в пияна забрава,

    за помощ синовна всегдашния клик.



    Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

    разпръснати ей ги навсякъде веч -

    тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

    върху им издигна за всякога меч;

    оставили в кърви нещастна родина,

    оставили в пламък и бащин си кът,

    немили-недраги в далека чужбина,

    един - в механата! - открит им е път.



    Те пеят.. И дива е тяхната песен,

    че рани разяждат ранени сърца,

    че злоба ги дави в кипежа си бесен

    и сълзи изстисква на бледни лица...

    Че злъчка препълня сърца угнетени,

    че огън в главите разсъдък суши,

    че молния свети в очи накървени,

    че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.



    А зимната буря им сякаш приглася,

    бучи и завива страхотно в нощта

    и вихром подема, издига, разнася

    бунтовната песен широко в света.

    И все по-зловещо небето тъмнее,

    и все по се мръщи студената нощ,

    и все по-горещо дружината пее,

    и буря приглася с нечувана мощ...



    Те пият и пеят... Отломка нищожна

    от винаги храбър народ мъченик,

    дечица на майка робиня тревожна

    и жертви на подвиг чутовно велик -

    далеч от родина, и боси, и голи,

    в край чужди събрани, в порутен бордей,

    те пият - пиянство забравя неволи,

    и пеят, тъй както през сълзи се пей.
    ПОКЛОН !

  • 2
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Армения помни. Помни и историята. Че геноцидът, освен геноцид, няма как да се каже по друг начин.

  • 3
    hodounski avatar :-|
    hodounski

    Стахливи и наведени са ни политиците.

  • 4
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    А си имаме и едни дето няма как да признаят нещо против Турция

  • 5
    destino avatar :-P
    destino

    [quote#4:"Алф"]нещо против Турция [/quote]

    Както си имаме и други, които нищо няма да признаят против Русия.
    И кво?

    По темата:
    Много усилия хвърля Армения, за да наложи това си мнение за геноцида. Все ми се струва, че трябва да хвърлят същите усилия за един конструктивен диалог с Турция.

    С започващата се нова студена война, мястото им изобщо не е завидно в гео-политически план. Но, те явно си направиха избора.

  • 6
    c.m. avatar :-|
    c.m.

    През 1913г в Турция са избити и прогонени българите, 1915г - арменците, през двадесетте години - гърците. В началото на 20ти век Турция е "прочистена" от християни и от едно значително малцинство там, те са се свели до под 1% от населението. Това е най-големият геноцид в Европа до втората световна война. Не е само арменски, въпреки че за арменците е било най-тежко. Понеже става дума за геноцид срещу християни, за това срамежливо се мълчи и в момента.

    Избиването на мюсюлмани в Сребреница сега е официално признато за геноцид, вкл. от турските управляващи. Всяко българско, арменско или гръцко село и градче от първата четвърт на 20ти век в Турция е една Сребреница. Това трябва да се заяви ясно. "Окончателното решаване на християнския въпрос" в Турция е факт и последствията ги виждаме днес.

  • 7
    turk1 avatar :-?
    hasanço

    "Въпреки това от време на време някой смелчага се промъква на върха да забоде арменското знаме. Да са живи и здрави",
    Ма сериозно???!!!!
    И как бройката геноцидирани арменци не се е променила ???
    Това е само мит 4е някой е успял да направи не6то на Арарат.Върхът практи4ески е посе6таван само през летните месеци след сериозна подготовка от групи алпинисти.Ин4е след издействане на съответните разре6ителни всеки може да се пробва и да вдига което си знаме желае.Не е въпорос на смелост, а на сериозна подготовка.Просто нямаме комплексите на някои съседи. :)

  • 8
    fedayin avatar :-|
    Garegin

    [quote#7:"hasanço"]И как бройката геноцидирани арменци не се е променила ???
    Това е само мит 4е някой е успял да направи не6то на Арарат.Върхът практи4ески е посе6таван само през летните месеци след сериозна подготовка от групи алпинисти.Ин4е след издействане на съответните разре6ителни всеки може да се пробва и да вдига което си знаме желае.Не е въпорос на смелост, а на сериозна подготовка.Просто нямаме комплексите на някои съседи. :)[/quote]


    Какво разбираме под комплекси ?
    Турски мъже, военни, избиващи жени и деца. Ей това бих нарекъл избиване на комплекси.
    Кой Бог би позволил това?
    Армения имат добри съседски отношения с Иран, които също са мюсюлмани, но те не са като вас БЕСОВЕ.

  • 9
    akg53369897 avatar :-|
    Petko Stoev

    На трето място пиша за арменския геноцид. Поздравявам всички арменци за техния успех срещу бездушието на Великите сили.Те са велик народ ,както е казал Яворов. В България има много талантливи арменци, но те вече не са изгнанници клети, а приети от българския народ като братя. Искам да посоча само двама живи между нас. Това са :

    1. А. Бабикян, който с последната си статия в "Сега" ми напълни душата, едва ли би могло да се напише нещо по-добре. Брависимо!!!
    2. К. Кеворкян - доносник и ченге, които и Б.Б. не обича вече!!!

    За арменците толкоз. Те са велик народ. Те ще се оправят, но ние българите ...

  • 10
    turk1 avatar :-|
    hasanço

    До коментар [#8] от "fedayin":

    Именно това да се промъкне6 на 4ужда територия,за която има6 и конституционни претенции и мимоходом някъде си да издигне6 своето национално знаме е комплекс .Надявам се въпросният арменец да се по4увствуал голям герой в собствените си о4и.Пи6а с презумпцията 4е това се е слу4ило.И на4е в постинга си посо4их как това може да стане легално :)
    А ина4е сме добри съседи.Индикация за което е нелегалното пребиваване на 20 30 хиляди арменци търсе6ти препитание в Турция.За избиването на невинни хора се отнеси към арменския поп или софийския муфтия.Особено последният има какво да ти каже. Sorry за язвителния език.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK