С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 24 апр 2015, 18:30, 16293 прочитания

Голямото очакване

Сто години след геноцида Армения още не е получила официално признание за болката си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Геноцид и политика
 
Масовите убийства на арменци от османските власти през 1915-1916 г. са особено поляризираща тема, по която продължават да спорят историци и анализатори. По време на репресиите между 1 и 1.5 млн. арменци са избити или насилствено депортирани и намерили смъртта си. Франция, Италия, Белгия, Русия, Канада, Аржентина и Уругвай са сред около двадесет държави, признали официално геноцида. Това се отнася и за Европейския парламент и за Подкомисията на ООН за предотвратяване на дискриминацията и закрила на малцинствата. САЩ, Великобритания, Израел и други използват различна терминология за събитията. България също не признава геноцида заради отношенията с Турция. На 24 април се отбелязва 100-годишнината от арменския геноцид. В навечерието на стогодишнината от кървавите събития темата отново ражда политическо противопоставяне, включително и в България. Текстът по-долу е репортаж от арменската столица Ереван. Избрахме него, защото през последните дни фокусът на тази тема е повече в други държави, а какво се случва в самата родина на пострадалите преди век остава в сянката на политическите битки на други места.


В ново кафене в центъра на Ереван тази сутрин кафе няма. Проливният дъжд забавя бариста и собственикът, с познатата хипстър комбинация от skinny jeans, сако от туид, папийонка, очила с тънки рамки и впечатляващ извит мустак, вади току-що донесения ябълков пай като извинение. "Домашен е. Разбира се, аз черпя. Аз съм домакин, трябва да се погрижа за теб." Разговорът неусетно преминава от щрудела към реалността в Армения броени дни преди светът да отбележи 100-годишнината от арменския геноцид, най-трагичното събитие в дългата история на страната, което се промъква във всеки разговор.


"Арменците много обичат да четат за известни хора и да търсят арменско потекло. Ако го намерят, със или без съгласието на звездата, ние ще използваме този факт за реклама", казва ми той. "Сега всички чакаме Ким Кардашиян. Няма значение дали я харесвам или не, тя е световноизвестна, а тези дни Армения има нужда от помощта на всеки, който може да говори за нас."

Историята е следната: на 24 април 1915 г. османската власт арестува 250 арменски общественици в Истанбул. Арменският елит – някои от най-големите шедьоври на Истанбул са дело на арменски архитекти - е унищожен, но това е само началото на дълго планирана операция, "първият геноцид на ХХ век" по думите на папа Франциск. Според тогавашните управляващи, а и днешните в лицето на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, събитията от 1915 г. не са целенасочено унищожаване на арменското малцинство, а гражданска война с жертви и от турска страна. Страхувайки се от сепаратистки настроения сред християнската арменска общност и симпатиите й към вражеска Русия, слабата Османска империя през 1915 г. според турската страна просто защитава границите си.

В навечерието на годишнината Анкара отново призова за създаване на комисия, която да опита безпристрастно да установи какво точно се е случило с убитите в домовете си в Западна Армения (Източна Турция според турските източници) и изпратените на сигурна смърт, без храна и вода, към пустините на Сирия арменци. Общият брой на избитите и загиналите при насилствената депортация е между 1 и 1.5 млн. души. Каквито и да са изводите на комисията, фактът е, че арменският геноцид, до днес признат официално едва от 20 държави (България не е сред тях), окуражава още по-големи кампании за масово избиване. "Убивайте безмилостно", инструктира Хитлер своите генерали няколко години по-късно. "Кой днес помни унищожението на арменците?"



Ким и картата на света

През април вниманието на международната преса най-накрая беше насочено към Армения. Поводът? Ким Кардашиян пристига за пръв път в историческата си родина. Нейният прессекретар побърза да уточни, че пътуването няма нищо общо с важната годишнина - американската знаменитост просто посещава земята на своите прадеди.

"Ако попитате един арменец за картата на Армения, той ще ви покаже картата на света", казват в Ереван. С арменски общности, живеещи в 120 държави, не е учудващо, че много повече арменци, около 9 млн., живеят извън Армения, държава с население от 3 млн. "От тези 3 млн. в Армения сигурно са останали към 2 млн. А от тези 2 млн. повечето живеят в Ереван. Който може, бяга", обобщава таксиметровият шофьор, докато от стереото се носят народни песни за красотата на арменската столица. Срещу нас се белее Арарат. Мистичният масив, на чийто връх според преданията акостира Ноевият ковчег, е на една ръка разстояние, но макар и видим за всеки, остава недостъпен - свещеният за арменците Арарат се намира в Турция. "Въпреки това от време на време някой смелчага се промъква на върха да забоде арменското знаме. Да са живи и здрави", казва таксиметровият шофьор.

Седмици преди 24 април в Музея на арменския геноцид, една от най-важните институции в страната, текат трескави приготовления. Ремонтът е към приключване, а Айк Демоян, енергичният директор на музея, пристига след поредната научна конференция, завършила с 11 интервюта, без да се брои това за "Капитал". Вечерта след нашия разговор Айк ще се захване и с графичен дизайн - трябва да се изберат снимки и шрифт за още една брошура.

На хълма с гледка към Арарат в края на 60-те е изграден паметникът на жертвите на геноцида. Впоследствие до монумента, в който гори вечен огън, се появява и елхова горичка. "Първата елхичка, най-високата, ние я посяхме", споделя Римма Варжепетян. "Ние" е еврейската общност в Армения, чийто президент е Римма. Горичката на паметта продължава да расте. Музеят официално отваря врати преди 20 години. Всяка година на 24 април стръмната улица, водеща към него, се изпълва с хора, а около вечния огън се появява висока стена от цветя. Армения помни.


"Тази травма е неразривна част от нас. Последните оцелели ще ни напуснат рано или късно, но ние си оставаме с болката. Травмата от геноцида не си отива бързо, тя е предавана от поколение на поколение. Не можем да забравим и това не се отнася само за арменците", споделя директорът на музея. "Светът винаги се бави, не разпознава навреме ужасните събития, докато те се случват пред очите ни. Политиката винаги се намесва и човешката болка е избутана настрана. Дипломация, сами разбирате. Междувременно стотиците хиляди жертви заслужават признание."

Във Вашингтон тези дни признание е ключова дума за американските арменски организации. Като сенатор американският президент Барак Обама не се притеснява да използва думата геноцид, описвайки събитията от 1915 г. Но с влизането в Белия дом тази дума излиза от речника му. Турция е стратегически партньор на САЩ в един изключително напрегнат регион, а и Обама далеч не е изключение от своите предшественици. Американските дипломати в Източна Турция през 1915 г. са едни от първите, които съобщават на света за случващото се в отдалечените провинции на умиращата Османска империя, но американските президенти са особено внимателни с говоренето по тази тема. В качеството си на президент Роналд Рейгън през 1981 г. пише за арменския геноцид, един от редките примери за публично използване на това определение. Оттогава Белият дом мълчи - и до днес САЩ не са признали официално арменския геноцид.

Неочаквано знаци за затопляне започват да пристигат от Турция. През 1915 г. Диарбекир, град с огромно арменско население, е в самото сърце на геноцида. Мръсната работа в тогавашна Западна Армения се пада не на турците, а на кюрдите, които днес, бидейки непризнати като малцинство в родината си, повече от всякога разбират своите някогашни арменски съседи, които масово избиват и чиито къщи и имущество бързат да заемат. В Диарбекир, с неговата микроскопична и укриваща се от широката публика арменска общност, наскоро, без излишен шум, отваря врати реставрираната църква в старата част на града. Една от водещите фигури зад реставрацията на "Св. Гирагос" е Абдула Демирбаш, бившият кмет на стария град на Диарбекир, кюрд без спокойно ежедневие заради честите му словесни престрелки с Анкара.

От другата страна на границата Айк Демоян, директорът на Музея на арменския геноцид, е скептично настроен. Една църква, била и най-голямата арменска църква в Близкия изток, пролет не прави. "Деликатни опити да се смени темата. Било каквото било, нека гледаме в бъдещето, да поговорим за нещо друго, имаме си църква. Винаги има риск от повтаряне и затова ние като арменци ще продължим да говорим. Това не е арменски въпрос. Това е световен въпрос. Нека погледнем какво се случва в Близкия изток сега - по социалните мрежи гледаме филмчета за екзекуциите на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), докато си пием сутрешното кафе. Масовите убийства стават поредната тема за разговор. Сетивата ни са притъпени, свикнали сме. Това не е нормално. Ще говорим защото, светът трябва да остане буден."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша 1 Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша

Опозицията овладя Сената, но властта ще продължи с евроскептицизъм, антилиберални мерки и икономически национализъм

14 окт 2019, 655 прочитания

Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива 1 Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива

Анкара едва ли иска да влезе в директен сблъсък със сирийската армия, но ситуацията е непредвидима

14 окт 2019, 1993 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Станишев за Македония: Държавата трябва да функционира, за да влезе в ЕС

Според българските евродепутати в македонското правителство липсва желание за реформа по пътя за ЕС

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов