На ничия земя и в "нашето" море
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На ничия земя и в "нашето" море

Имигранти протягат ръце към спасителите си от MOAS. Малката неправителствена организация от Малта показва, че с личните усилия на едно семейство може да постигне големи резултати.

На ничия земя и в "нашето" море

ЕС има вина, но и възможност да спре измирането на хиляди хора в Средиземно море

5254 прочитания

Имигранти протягат ръце към спасителите си от MOAS. Малката неправителствена организация от Малта показва, че с личните усилия на едно семейство може да постигне големи резултати.

© reuters


Едва ли ще узнаем дали в нощта срещу 19 април капитан Мохамед Али Малек нарочно е блъснал препълнения с хора 20-метров рибарски кораб в минаващ португалски контейнеровоз, както твърди италианското обвинение. Надали ще разберем и колко души е потопило това на дъното на Средиземно море. Ако вярваме на един от 28-те оцелели, в кораба е имало около 950 души - повечето заключени в трюма. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в онази нощ на около 60 мили от либийския бряг са загинали 800 души. Няма как да разберем колко от тях са бягали за живота си от Сирия, Етиопия и Еритрея.

Европейски лидери признаха, че вината за това частично е в провалената политика на ЕС към търсещите закрила. Макар да няма задължение, нито възможност да разреши глобалните конфликти, които захвърлят към бреговете й стотици хиляди души, в последните месеци Европа абдикира от задължението си солидарно да спасява бедстващи на прага й корабокрушенци. Това превърна Средиземно море в най-смъртоносното имигрантско трасе в света през 2014 г. А през тази мрачният рекорд лесно може да бъде подобрен.

Мъртвото море на Европа

На фона на разиграващата се трагедия европейските лидери отново обещаха да се борят за живота на търсещите убежище, но и да работят за намаляването на притока им. На срещата на върха в четвъртък ЕС прие план за засилване на спасителните операции, спиране на трафика на хора и разпределяне на бремето от приемането на бежанци. Освен че бяха разкритикувани като минимални и недостатъчни, остава да се види дали мерките ще бъдат приложени ефективно. 

Миналия октомври италианският вътрешен министър обяви, че Рим прекратява операцията по издирване и спасяване на бедстващи в Средиземно море. "Маре нострум" (от латински - нашето море) бе създадена точно една година по-рано, когато 366 души, предимно от Еритрея, Сомалия и Гана, се удавиха в кораб край бреговете на италианския остров Лампедуза.

За тази година Италия е спасила 150 000 души, като е похарчила 114 млн. евро, допълни Анджелино Алфано. Министърът мотивира прекратяването на "Маре нострум" с липсата на пари, които Италия заделяше сама. Всъщност с решението си Алфано задоволи искане на част от десния си електорат, който твърди, че по море в страната идват предимно икономически имигранти, а не бежанци. Числата обаче сочат, че почти половината от 36 390 души, стигнали до европейските брегове от началото на 2015 г., идват от страни в конфликт като Сирия, Еритрея, Сомалия, Афганистан и Мали.

През същия октомври европейските лидери отказаха да финансират солидарно "Маре нострум", но дадоха старт на "Тритон". На думи тя трябваше да бъде заместител на италианските усилия. На практика основната цел на изпълняваната от агенция Фронтекс операция не е да спасява хора, а да патрулира и опазва границите на ЕС от трафик на хора.

Не може да се твърди със сигурност, че ако днес "Маре нострум" беше активна, щеше да предотврати корабокрушението от 19 април или някое от другите четири, случили се в рамките на седмица. Но е факт, че само в първите четири месеца на 2015 г. в Средиземно море са изчезнали 1776 души - половината от загиналите там за цялата 2014 г.

След поредния еквивалент на "Титаник", потънал край европейските брегове, ЕС свика извънредна среща на върха - първата в историята на съюза, посветена само на въпроса с имиграцията. В четвъртък в Брюксел европейските лидери имаха на разположение план от 10 точки, изготвен още в понеделник от външните и вътрешните министри. Разполагаха също с подробен план за регулиране на имиграцията, с чиято чернова Европейската комисия запозна страните членки още в средата на март, както и с препоръки от ВКБООН за конкретни стъпки.

От всички възможности ЕС подкрепи мерки, в които реториката отново се различава от действителността. Съюзът ще утрои бюджета на операция "Тритон" от сегашните 2.9 млн. евро месечно до 9 млн. евро. Според президента на ЕС Доналд Туск това ще помогне за издирването и спасяването на повече бедстващи хора в открити води. Проблемите са най-малко два. Първо, изпълнителният директор на Фронтекс Фабрис Лежери заяви, че не е приоритет на агенцията да спасява хора. "Не това е мандатът на Фронтекс, а по моите разбирания това не е мандат и на ЕС", каза Лежери пред в. Guardian.

Вторият проблем е, че европейските лидери не увеличиха периметъра за дейност на "Тритон". Сега корабите и хеликоптерите на Фронтекс патрулират до 30 мили южно от бреговете на Италия. Корабите в "Маре нострум" претърсваха зона до 100 мили. Повечето корабокрушения с лодки на трафиканти са в зоната между 100 и 130 мили южно от Италия. Това вещае отново смърт в ничията територия на "нашето море" и намалява силно ползата от решение на Европейския съд от 2012 г., с което всеки спасен от лодка автоматично има право да подаде молба за получаване на статут и да остане в Европа, докато тя бъде разгледана.

Запитан в четвъртък на пресконференция дали ЕС ще разшири и периметъра на "Тритон", Туск отговори, че това би изисквало месеци. С това той влезе в противоречие с адмирал Фелицио Ангризано, командир на италианската брегова охрана, който дни по-рано бе казал, че участниците в "Маре нострум" имат готовност да възобновят в пълен мащаб мисията си до 72 часа след осигуряване на финанси.

Майка или мащеха

Освен пари за "Тритон" европейските лидери заявиха решимост ЕС да започне въздушни удари по лодките на трафикантите още в пристанищата на отплаване. "Това трябва да става с международен мандат", заяви Туск. В 90% от случаите става дума за портове в Либия, твърди италианският премиер Матео Ренци.

Ударът напомня за европейски операции срещу албански трафиканти от началото на 90-те и сомалийските пирати десетилетие по-късно. Той е добра мярка, стига да посочи предварително кой ще унищожава плавателни съдове и как ще го прави, за да избегне неволното убийство на невинни хора в тях. Освен това, ако не бъде последван от пълна стратегия, "ще изглежда като плацебо, което атакува симптомите - в случая трафикантите, вместо истинския проблем, а именно защо хора съзнателно избират да влязат без документи в Европа", коментира пред "Капитал" професор Хелън Кроули от Университета в Ковънтри.

"Ако говорим за хора, които бягат от военен конфликт, като сирийците, нещата са пределно ясни", казва пред "Капитал" журналистът от Politico.eu Джакопо Баригаци. "Само в Турция, Ливан, Ирак, Йордания и Египет ВКБООН е регистрирал четири милиона сирийци. Тези страни не им позволяват да се установят, да вземат разрешително за постоянно пребиваване и да се превърнат в активни граждани на съответната държава. Ако не виждат там бъдеще за себе си и децата си, тези хора ще се стремят към Европа. Ако ние не намерим механизъм да ги изкараме от задънената улица, ще се обърнат към трафиканти."

Колкото до тласканите от нищета имигранти, всеки от тях изминава пътя до трафикантите на хора с ясното съзнание за очакващото го. "Очевидно е, че Европа няма морално или правно задължение да се превърне в грижовна майка за всеки от тях", казва Баригаци. Най-малкото защото голяма част от избирателите на европейските правителства твърдят, че в момента няма работа и за местните, камо ли за новодошли. Имигрантите не са глупави и виждат това, продължава журналистът. Само през 2014 г. 48 000 имигранти са напуснали Италия. В търсене на работа същото са направили и 91 000 италианци. Според Баригаци завърналата се отново тенденция за имиграция е по-големият проблем за Италия, отколкото прииждащите хора. Това означава, че поради една или друга причина Италия в момента е еднакво лоша и като майка, и като мащеха, подчертава Баригаци.

Двойни стандарти

В случая с имигрантите Италия има оправдание. В момента условията на регламента "Дъблин-2" задължават "първата сигурна страна" да приема търсещите убежище и да разглежда документите им. При благоприятен изход за кандидата неговият статут важи само за тази страна.

Италия и Гърция са в незавидното положение на "първа сигурна страна" за стотиците хиляди идващи през Средиземно море, пояснява пред "Капитал" Анна Триандафилиду, директор на изследователската програма за глобално управление към European University Institute във Флоренция. Шенгенските им партньори пък се оплакват, че италианските и гръцките власти тихомълком пропускат мигрантите на север, където да се регистрират. Затова сред приетите в четвъртък мерки от Европейския съвет бе повторното изискване да се взимат пръстови отпечатъци от имигрантите при влизането им на европейска земя. Тази мярка говори за липса на доверие между европейските партньори и прилагане на двойни стандарти спрямо имигрантите.

Следващата приета мярка също рискува да стане пример за двоен стандарт, ако не получи конкретни измерения. Доналд Туск обяви пилотен проект за предоставянето на временен статут на бежанци в ЕС за 5000 души. Страните членки имат ангажимента, но не задължението, да заявят на квотен принцип колко души ще приемат. Макар да не е ясно разписано кога и как ще стане това, пилотният проект може да сочи правилната посока за спасяване на човешки животи. В това отношение ЕС разполага с немалко възможности, смята Триандафилиду. Сред тях е задълбочаване на сътрудничеството със страни като Египет, Тунис и Турция. В стратегията за  имиграциятата, която ЕК ще представи през май, това се превежда в изграждане на центрове в тези страни, където да се разглеждат молби за получаване на статут. Идеята е така да се задържат част от имигрантите в тези транзитни страни.

Друга възможност, свързана с икономическите имигранти, е притокът им, вместо да се ограничава, да се организира, казва в интервю за в. Guardian Франсоа Крепо, специален докладчик на ООН по човешките права на имигрантите. Според него е добра идея ЕС да увеличи издаването на определен вид шенгенски визи за бедни страни от Африка. С тях кандидатът за работа ще може да пребивава законно в ЕС примерно четири месеца годишно. За това време ще може да работи и да реши дали после да остане незаконно и да понесе евентуалните последствия, или да се върне в родината си и да дойде отново след година в Европа.

Разбира се, ЕС не може да разреши конфликтите или да премахне нищетата - факторите, които тласкат хора към Стария континент. Но и не може да си позволи да предава собствените си ценности и да не направи възможното да спре смъртта край бреговете си.

Едва ли ще узнаем дали в нощта срещу 19 април капитан Мохамед Али Малек нарочно е блъснал препълнения с хора 20-метров рибарски кораб в минаващ португалски контейнеровоз, както твърди италианското обвинение. Надали ще разберем и колко души е потопило това на дъното на Средиземно море. Ако вярваме на един от 28-те оцелели, в кораба е имало около 950 души - повечето заключени в трюма. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в онази нощ на около 60 мили от либийския бряг са загинали 800 души. Няма как да разберем колко от тях са бягали за живота си от Сирия, Етиопия и Еритрея.

Европейски лидери признаха, че вината за това частично е в провалената политика на ЕС към търсещите закрила. Макар да няма задължение, нито възможност да разреши глобалните конфликти, които захвърлят към бреговете й стотици хиляди души, в последните месеци Европа абдикира от задължението си солидарно да спасява бедстващи на прага й корабокрушенци. Това превърна Средиземно море в най-смъртоносното имигрантско трасе в света през 2014 г. А през тази мрачният рекорд лесно може да бъде подобрен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    joanikij avatar :-|
    Йоаникий

    Крайно време е да спрем тази идиотщина да допускаме в старата Европа всеки и всичко... Ей така, без оглед и без преценка.
    Африканци и азиатци получават предостатъчно милиарди всяка година - за земеделие, за пътища и хидромелиорации... НЕ за още и още циганета и за още и още "дайте" и "дайте"...
    По-здрава и безкомпромисна охрана - няма друго спасение от този башибозук!!!
    Готов съм да отделям лично определена сума всеки месец, но да знам, че имам относителна сигурност... И че нещата са под контрол... Размерите на емиграцията са застрашителни, браво на новата европейска управа и по-специално на пан Туск за решителността!
    Чувствам се европеец! :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK