На ничия земя и в "нашето" море
ЕС има вина, но и възможност да спре измирането на хиляди хора в Средиземно море


Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Едва ли ще узнаем дали в нощта срещу 19 април капитан Мохамед Али Малек нарочно е блъснал препълнения с хора 20-метров рибарски кораб в минаващ португалски контейнеровоз, както твърди италианското обвинение. Надали ще разберем и колко души е потопило това на дъното на Средиземно море. Ако вярваме на един от 28-те оцелели, в кораба е имало около 950 души - повечето заключени в трюма. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в онази нощ на около 60 мили от либийския бряг са загинали 800 души. Няма как да разберем колко от тях са бягали за живота си от Сирия, Етиопия и Еритрея.
Европейски лидери признаха, че вината за това частично е в провалената политика на ЕС към търсещите закрила. Макар да няма задължение, нито възможност да разреши глобалните конфликти, които захвърлят към бреговете й стотици хиляди души, в последните месеци Европа абдикира от задължението си солидарно да спасява бедстващи на прага й корабокрушенци. Това превърна Средиземно море в най-смъртоносното имигрантско трасе в света през 2014 г. А през тази мрачният рекорд лесно може да бъде подобрен.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове