С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 24 апр 2015, 17:17, 4910 прочитания

На ничия земя и в "нашето" море

ЕС има вина, но и възможност да спре измирането на хиляди хора в Средиземно море

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Едва ли ще узнаем дали в нощта срещу 19 април капитан Мохамед Али Малек нарочно е блъснал препълнения с хора 20-метров рибарски кораб в минаващ португалски контейнеровоз, както твърди италианското обвинение. Надали ще разберем и колко души е потопило това на дъното на Средиземно море. Ако вярваме на един от 28-те оцелели, в кораба е имало около 950 души - повечето заключени в трюма. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в онази нощ на около 60 мили от либийския бряг са загинали 800 души. Няма как да разберем колко от тях са бягали за живота си от Сирия, Етиопия и Еритрея.

Европейски лидери признаха, че вината за това частично е в провалената политика на ЕС към търсещите закрила. Макар да няма задължение, нито възможност да разреши глобалните конфликти, които захвърлят към бреговете й стотици хиляди души, в последните месеци Европа абдикира от задължението си солидарно да спасява бедстващи на прага й корабокрушенци. Това превърна Средиземно море в най-смъртоносното имигрантско трасе в света през 2014 г. А през тази мрачният рекорд лесно може да бъде подобрен.
Мъртвото море на Европа


На фона на разиграващата се трагедия европейските лидери отново обещаха да се борят за живота на търсещите убежище, но и да работят за намаляването на притока им. На срещата на върха в четвъртък ЕС прие план за засилване на спасителните операции, спиране на трафика на хора и разпределяне на бремето от приемането на бежанци. Освен че бяха разкритикувани като минимални и недостатъчни, остава да се види дали мерките ще бъдат приложени ефективно. 

Миналия октомври италианският вътрешен министър обяви, че Рим прекратява операцията по издирване и спасяване на бедстващи в Средиземно море. "Маре нострум" (от латински - нашето море) бе създадена точно една година по-рано, когато 366 души, предимно от Еритрея, Сомалия и Гана, се удавиха в кораб край бреговете на италианския остров Лампедуза.

За тази година Италия е спасила 150 000 души, като е похарчила 114 млн. евро, допълни Анджелино Алфано. Министърът мотивира прекратяването на "Маре нострум" с липсата на пари, които Италия заделяше сама. Всъщност с решението си Алфано задоволи искане на част от десния си електорат, който твърди, че по море в страната идват предимно икономически имигранти, а не бежанци. Числата обаче сочат, че почти половината от 36 390 души, стигнали до европейските брегове от началото на 2015 г., идват от страни в конфликт като Сирия, Еритрея, Сомалия, Афганистан и Мали.



През същия октомври европейските лидери отказаха да финансират солидарно "Маре нострум", но дадоха старт на "Тритон". На думи тя трябваше да бъде заместител на италианските усилия. На практика основната цел на изпълняваната от агенция Фронтекс операция не е да спасява хора, а да патрулира и опазва границите на ЕС от трафик на хора.

Не може да се твърди със сигурност, че ако днес "Маре нострум" беше активна, щеше да предотврати корабокрушението от 19 април или някое от другите четири, случили се в рамките на седмица. Но е факт, че само в първите четири месеца на 2015 г. в Средиземно море са изчезнали 1776 души - половината от загиналите там за цялата 2014 г.

След поредния еквивалент на "Титаник", потънал край европейските брегове, ЕС свика извънредна среща на върха - първата в историята на съюза, посветена само на въпроса с имиграцията. В четвъртък в Брюксел европейските лидери имаха на разположение план от 10 точки, изготвен още в понеделник от външните и вътрешните министри. Разполагаха също с подробен план за регулиране на имиграцията, с чиято чернова Европейската комисия запозна страните членки още в средата на март, както и с препоръки от ВКБООН за конкретни стъпки.

От всички възможности ЕС подкрепи мерки, в които реториката отново се различава от действителността. Съюзът ще утрои бюджета на операция "Тритон" от сегашните 2.9 млн. евро месечно до 9 млн. евро. Според президента на ЕС Доналд Туск това ще помогне за издирването и спасяването на повече бедстващи хора в открити води. Проблемите са най-малко два. Първо, изпълнителният директор на Фронтекс Фабрис Лежери заяви, че не е приоритет на агенцията да спасява хора. "Не това е мандатът на Фронтекс, а по моите разбирания това не е мандат и на ЕС", каза Лежери пред в. Guardian.

Вторият проблем е, че европейските лидери не увеличиха периметъра за дейност на "Тритон". Сега корабите и хеликоптерите на Фронтекс патрулират до 30 мили южно от бреговете на Италия. Корабите в "Маре нострум" претърсваха зона до 100 мили. Повечето корабокрушения с лодки на трафиканти са в зоната между 100 и 130 мили южно от Италия. Това вещае отново смърт в ничията територия на "нашето море" и намалява силно ползата от решение на Европейския съд от 2012 г., с което всеки спасен от лодка автоматично има право да подаде молба за получаване на статут и да остане в Европа, докато тя бъде разгледана.

Запитан в четвъртък на пресконференция дали ЕС ще разшири и периметъра на "Тритон", Туск отговори, че това би изисквало месеци. С това той влезе в противоречие с адмирал Фелицио Ангризано, командир на италианската брегова охрана, който дни по-рано бе казал, че участниците в "Маре нострум" имат готовност да възобновят в пълен мащаб мисията си до 72 часа след осигуряване на финанси.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Германия си иска парите Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

17 окт 2019, 528 прочитания

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци 1 Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

17 окт 2019, 1249 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Когато няма недосегаеми

Битката срещу корупцията в Румъния вече дава резултати. В България дори не е започнала

Още от Капитал
Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10