Бунтът на общините
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бунтът на общините

Бунтът на общините

Притиснато отвън, правителството в Атина вече е изправено и пред сериозно вътрешно недоволство

3656 прочитания

© reuters


Традицията в Гърция е политическите страсти бързо да ескалират в масови демонстрации, в които не липсва и насилие. Сега обаче тече един по-особен протест, след като на извънредно заседание през седмицата ръководителите на общини и области от цялата страна решиха единодушно да не се подчинят на правителството на радикалната левица СИРИЗА. Това е първият сериозен публичен бунт срещу новата власт в Атина, който добавя още въпросителни около близкото финансово бъдеще на страната.

"Такива неочаквани действия са индикация за разпад на институциите", коментира кметът на Атина Йоргос Каминис броени часове след като в понеделник кабинетът обнародва указ, с който задължава 1500 гръцки държавни институции да преведат финансовите си резерви в обща сметка в Гръцката централна банка "заради изключително спешни и непредвидени нужди" на държавата.

Всъщност вярна е само първата част от изречението – нуждите на правителството са повече от спешни, след като окончателно стана ясно, че Атина отново няма да постигне споразумение с Еврогрупата на срещата в Рига на 24 април. Това обаче е съвсем очаквано развитие, след като правителството на Алексис Ципрас продължава да отказва да включи в списъка с реформи промяна в пенсионната система, либерализиране на пазара на труда, промяна на ДДС и приватизация. А без тях международните кредитори на Гърция (ЕС, ЕЦБ и МВФ) отказват да отпуснат останалите 7.2 млрд. евро от спасителния пакет. Новата мантра в Атина е за сделка с Еврогрупата на следващата й среща на 11 май.

Междувременно обаче правителството трябва да осигури пенсии и заплати за следващия месец и други близо 950 млн. евро за следващото плащане към МВФ на 12 май. И понеже няма как да намери тези суми отвън, правителството реши да изтупа резервите на подопечните си институции – в списъка освен общини и региони са включени болници, училища, университети, библиотеки, културни центрове и пристанища. Ципрас се надява принудителното събиране на пари да напълни държавната хазна с около 2.5 млрд евро свежи средства, като по-голямата част ще дойдат от общинските и областните администрации. Те обаче нямат никакво намерение да плащат. Бунтът им е удар за правителството и признак за трупащото се вътрешно напрежение. То се вижда и в спадащата популярност на СИРИЗА - последното проучване показва одобрение от 45% при 68% преди месец.

Няма да платим

"Декретът е противоконституционен и ние ще отнесем въпроса към най-високата съдебна инстанция в страната", заяви пред "Капитал" губернаторът на област Централна Гърция Костас Бакоянис между две кризисни заседания на Съвета на местните и областните управи. Преди да се обърнат към съда, те искат да дадат още един, последен шанс на правителството и са поискали среща с премиера, за да изразят лично несъгласието си с драстичната мярка. Бакоянис признава, че местните управи до известна степен са очаквали подобен ход от правителството, но той е безпрецедентен и им пречи да вършат ежедневната си работа. "В нашия случай става въпрос за над 50 млн. евро, които ни трябват за услуги като лечение на тежко болни и училищен транспорт", обяснява областният управител на Централна Гърция. Кметът на Солун Янис Бутарис се оплака, че след обнародването на декрета общините вече имат проблеми с доставчиците си, които се опасяват дали ще си получат парите.

"Преводът на общински пари в централната банка не е незаконен", заяви пред "Капитал" Рена Дуру, губернатор от СИРИЗА на най-многолюдната гръцка област, Атика, в която се намира и столицата Атина. "Това е въпрос на национален интерес и всеки отговорен и внимателен гръцки гражданин разбира това с изключение на опозиционните партии", коментира Дуру.

В случая обаче разнобоят не изглежда политически, а финансов. Макар колегата й Бакоянис да е син на бившия външен министър консервативната партия "Нова демокрация" Дора Бакоянис, той бе избран за областен управител като независим кандидат. Независим е и кметът на Атина Каминис, който спечели изборите през 2010 г. с подкрепата на малката Демократична лява партия. Каминис е роден в Ню Йорк и е специалист по конституционно право.

Ф като фалит

Гърция и светът вече донякъде претръпнаха от новините за надвисналата неплатежоспособност на страната. От идването на СИРИЗА на власт за това се говори всяка седмица. Но фалитът вече е съвсем близо. "Може и да се справят през май, но юни ще е много труден, а юли – невъзможен", казва пред "Капитал" представител на международните кредитори, пожелал да остане анонимен. Хората на Ципрас също вече открито признават, че парите ще им стигнат само до юни.

Атмосферата на преговорите с кредиторите се подобрява, твърдят запознати. Докато в началото на техническите разговори в Атина гръцката страна често отменяла срещите, сега това ставало все по-рядко. Тя предоставяла и необходимите числа, но анализите на данните все още липсвали. Изобщо, създавало се впечатление, че новият правителствен екип не е добре запознат с предишните договорки с международните партньори. Друг проблем - гръцката страна или не разбира, или просто не приема нуждата да обсъждат договореностите между кредиторите и предишни правителства, което е неизбежно дори и тя да иска да ги промени. Освен това новата власт не говорела и с единен глас, а създавала впечатление за вътрешно разделение на групи и липса на координация.

Според гръцки наблюдатели Ципрас и обкръжението му продължават да са убедени, че проблемите на страната са чисто политически, а не икономически. Именно затова те все още опитват да намерят политическо разрешение на икономическата криза чрез преговори с ЕС и МВФ. (Гръцкият премиер поиска нов разговор с германския канцлер Ангела Меркел този четвъртък в кулоарите на срещата на високо равнища на ЕС за проблемите на нелегалната имиграция.) Резултатът от тези илюзии: "Новият кабинет искаше пари без меморандум с международните кредитори, но в момента имаме меморандум без пари", казва пред "Капитал" с нескрит сарказъм член на предишното правителство на "Нова демокрация". Той също пожела да остане анонимен, но сподели, че вижда само два възможни изхода от сегашната ситуация, които нарича сценария "Чавес" (покойният президент на Венецуела – бел. ред.) и сценария "Лула" (бившият бразилски президент)". При първия правителството на СИРИЗА няма да склони на никакви компромиси с предизборните си обещания за край на меморандумите с кредиторите, ще влезе в открит конфликт с еврозоната и ще повдигне националистическия дух в страната с единствения възможен изход – национална катастрофа и превръщането на Гърция във второкласна страна - членка на ЕС. При втория сценарий Ципрас ще се откаже от значителна част от програмата си и ще се превърне в по-умерен политик, за което ще плати и известна политическа цена. Крайнолевите фракции в партията му недоволстват срещу онова, което те вече смятат за прекалено големи отстъпки - а именно, споразумението с Еврогрупата от 20 февруари.

Латиноамериканската аналогия не е случайна и се потвърждава от представители на самото ляво пространство. Логиката на крайната левица е по-различна от всяка традиционна политическа логика, обяснява високопоставен представител на гръцката социалистическа партия ПАСОК. "Левицата (гръцката крайна левица, комунисти – бел. ред.) действително продължава да вярва в революцията от типа на тези в Латинска Америка и в това, че Гърция може и без Европа", обясни той пред "Капитал".

Според едно от последните проучвания на института Public Issue за гръцкия всекидневник Avgi, който играе ролята на партиен вестник на СИРИЗА, Ципрас е с рекордно голямо одобрение от 78%. Но вместо да използва популярността си, за да се справи с вътрешнопартийната опозиция, той очевидно държи да не антагонизира нито една от фракциите, дори най-крайните, смята човекът от ПАСОК. И обобщава: "Гърците все още не са решили какво искат от Европа." Но вече нямат и много време да се чудят.

Традицията в Гърция е политическите страсти бързо да ескалират в масови демонстрации, в които не липсва и насилие. Сега обаче тече един по-особен протест, след като на извънредно заседание през седмицата ръководителите на общини и области от цялата страна решиха единодушно да не се подчинят на правителството на радикалната левица СИРИЗА. Това е първият сериозен публичен бунт срещу новата власт в Атина, който добавя още въпросителни около близкото финансово бъдеще на страната.

"Такива неочаквани действия са индикация за разпад на институциите", коментира кметът на Атина Йоргос Каминис броени часове след като в понеделник кабинетът обнародва указ, с който задължава 1500 гръцки държавни институции да преведат финансовите си резерви в обща сметка в Гръцката централна банка "заради изключително спешни и непредвидени нужди" на държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK