С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 24 апр 2015, 17:15, 4181 прочитания

Реформата на правосъдието е въпрос на политическо решение

Председателят на румънския Сенат и бивш премиер Калин Попеску Търичану пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо в Румъния се получава, а в България - не

Когато няма недосегаеми

Битката срещу корупцията в Румъния вече дава резултати. В България дори не е започнала

Политици с белезници

Защо в Румъния успяват да стигнат до присъди, а в България - не

Проблемът не е в Наказателния кодекс, а в разкриването на престъпления

Все пак е необходимо осъвременяване на финансовите престъпления

Какво ще представлява единният антикорупционен орган

Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев пред "Капитал"

Дела има, независимост - не

Следователят от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов

Повече от седем години след приемането на България и Румъния в ЕС как оценявате резултатите от Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) в правосъдието?

Той има ефект. Но името му е Механизмът за сътрудничество и проверка. А след присъединяването на Румъния, предполагам и в България е така, той се превърна най-вече в инструмент за мониторинг, не толкова за сътрудничество. В Румъния имаме четири основни показателя (benchmarks), които трябва да покрием, за да достигнем останалите страни в ЕС по отношение на функционирането на институциите и върховенството на закона. Но тези показатели, вместо да бъдат ясно дефинирани, с времето се превърнаха в движещи се цели. Когато се приближим към изпълнението на някоя от тях, тя се отдалечава.


И затова при последните ми срещи в Брюксел с хора от Европейската комисия и някои от лидерите на Европейския парламент повдигнах въпроса, че има отчетливо недоволство, свързано със CVM, който първоначално беше ограничен във времето. Предложих на комисията да направи оценка на постигнатия напредък в Румъния и на базата на тази оценка да се определи дата за края на действието на този механизъм. Защото запазването му е дискриминация срещу България и Румъния, която аз не мога да приема. 


Шенген също ли се превръща в движеща се цел?

Не точно, но Шенген може много лесно да бъде използван като политически инструмент от някои европейски лидери, които смятат, че популизмът и демагогията са посланието, което трябва да отправят към избирателите. Влизането в шенгенското пространство е технически въпрос, свързан с установяването на контрол по границите. Само че за страни като Холандия, Франция, може би в по-малка степен за Германия това се превърна в политическа тема, свързана с имиграцията на български и румънски граждани в други страни от ЕС. И тази имиграция погрешно се обвързва с Шенген. Това е повече от абсурдно. Но това е реалността, трябва да я приемем и да осъзнаем, че може би най-добрият шанс да влезем в Шенген е дипломатическо и политическо усилие да убедим европейските лидери, че трябва да бъдем приети веднага след като техническите критерии бъдат покрити.



Румъния бележи впечатляващи резултати в битката с корупцията по високите етажи. Защо и как се случи това?

Не съм сигурен, че имам пълен отговор на този въпрос, защото вероятно трябва да мине известно време, за да научим кои са скритите детайли, които дадоха възможност прокурорите да започнат ефективна антикорупционна кампания. Но, изглежда, е свързано с факта, че бившият президент Траян Бъсеску беше създал мафиотска система около себе си и сега, след като мандатът му приключи, прокурорите се чувстват по-независими и свободни да разследват случаи на корупция, свързани със семейството му и неговото обкръжение, а и не само. Без съмнение това е много положителен сигнал, който показва независимостта на правосъдието в Румъния. Това е резултат от политическата воля, която позволи на прокурорите да разследват и на съдиите да осъждат виновните.

Смятам, че корупцията може да бъде заплаха за националната сигурност на една държава. Ще обясня защо. Често се смята, че корупцията е феномен, който е ограничен до определени сфери - икономическата, до политическия живот. Не, тя е нещо много по-лошо. Корупцията подкопава институциите на държавата. Тя отслабва доверието, хората спират да вярват в способността на институциите да представляват и защитават техните интереси. Говоря за парламента, за правителството, за съдебната система. Корупцията не е ограничен феномен, на който може да не се обръща внимание. Тя атакува фундамента на институциите. И когато доверието на гражданите се изгуби, не е трудно да се стигне до подхлъзвания към диктаторски или авторитарни режими.
 
А как са свързани битката срещу корупцията и доверието на румънските и чуждестранните инвеститори?

Няма кратък отговор, но е ясно, че бизнес общността, румънската и чуждестранната, разглежда много положително тези действия, защото това възстановява доверието им в способността на институциите да работят добре и да отстояват върховенството на закона.

Всичко започна, когато вие бяхте премиер и Моника Маковей беше министър на правосъдието, тогава Националната антикорупционна дирекция (DNA) заработи истински. Как го направихте, имаше ли съпротива, как я преодоляхте?

Първо нека кажа, че по това време работехме в близко сътрудничество с Европейската комисия. И после основното беше моментът на политическото решение. Не беше лесно, разбира се, защото имаше силна съпротива. Просто взех решение да поема своята отговорност като премиер и вместо да следвам обичайната процедура, представих лично проектозакона в парламента, залагайки собствения си пост. Знаех, че ако Румъния се окаже неспособна да се реформира сама, особено в сферата на правосъдието, няма да можем да влезем в ЕС и да постигнем нужния напредък след това. Защото присъединяването е само момент във времето, а този напредък трябва да се консолидира след това. Заслугите на Моника Маковей се безспорни, а аз трябваше да рискувам премиерския си пост, като представя пред парламента политическата визия за Румъния в следващите години и да получа подкрепа от депутатите. Ако те бяха отхвърлили законопроекта, щеше да се стигне до предсрочни избори и ново правителство. Това е кратката история на онзи момент.

Силна ли беше съпротивата вътре в самата съдебна система?

Навсякъде има съпротива. Когато сте свикнали да работите с господар някъде над вас, е много трудно сам да взимате решения, ако нямате такъв. Това важи навсякъде - в правосъдието, в политическия елит, за всеки човек.

По това време целта беше Румъния да влезе в ЕС. А сега откъде идва импулсът за антикорупционната кампания?

Резултатите от проявената тогава политическа воля не се видяха незабавно, отне няколко години, за да стигнем до този момент. Вероятно причината е, че хората от правосъдната система нямаха достатъчно кураж да започнат нужните стъпки. Но след като на прокурорите и съдиите беше осигурена нужната независимост, сега резултатите говорят сами за себе си. И тъй като няма намеса в правосъдието, процесът може да продължи.

Как изглежда Румъния след повече от седем години членство в ЕС?

Сигурно и в България, както и в Румъния, е имало много високи очаквания, че едва ли не към нас ще потекат мед и мляко. Аз казвам – не очаквайте от други държави да ни помогнат, ако ние не сме способни да си помогнем сами. Усилената работа, дисциплината, респектът към закона са прости и сигурни рецепти за успех. Влизането в НАТО и ЕС беше важна крачка за България и Румъния. Само си помислете каква би била позицията на нашите две държави днес, ако това не се беше случило? Ако българите и румънците си зададат този въпрос и си представят това, ще ни бъде по-лесно да оценим ползите.
 
Профил

Калин Попеску Търичану е премиер на Румъния между 2004 г. и 2008 г., ключовите години, в които се решаваше дали и кога страната ще бъде приета в ЕС. В този период Моника Маковей беше министър на правосъдието и разтърси изоснови съдебната система, а създадената по-рано Националната антикорупционна дирекция (DNA) заработи истински и започна да разследва фигури от румънския политически и бизнес елит. В момента Търичану е председател на Сената и лидер на създадената миналата година Либерална реформистка партия. Той беше в България по покана на Даниел Кадик, директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Изборите в Австрия: Крайната десница остава трета сила въпреки "Аферата Ибиса" Изборите в Австрия: Крайната десница остава трета сила въпреки "Аферата Ибиса"

FPÖ най-вероятно отново ще влезе в парламента въпреки скандала, който разпадна предишното правителство

18 сеп 2019, 851 прочитания

Ще повехне ли "магията на Нетаняху" след изборите с близки резултати Ще повехне ли "магията на Нетаняху" след изборите с близки резултати

Израелският премиер ветеран се бори за политическо оцеляване

18 сеп 2019, 891 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
На ничия земя и в "нашето" море

ЕС има вина, но и възможност да спре измирането на хиляди хора в Средиземно море

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг