Когато няма недосегаеми

От равни по съдба в образцов пример Повече от седем години след като България и Румъния бяха приети в ЕС под общото условие, че ще реформират съдебната система и ще се борят ефективно срещу корупцията и организираната пресъпност, между двете държави има очевидна разлика. Ако в Букурещ първите осъдени политици вече излизат от затвора, изтърпели присъдите си, за да освободят място за следващите, България е все още на етап властови борби за това как (добре, че вече има консенсус по въпроса дали) трябва да се случи съдебната реформа. Макар в Румъния да се чуват критики, че в разследванията има политически елементи и заради страха от прокурорския терор администрацията е блокирана, Националната антикорупционна дирекция (DNA) е давана за пример като страшилище за корумпирани политици и бизнесмени. Другата ключова институция, Националната агенция за интегритет (ANI), също е далече от "хартиен тигър". Рецептата е независимост, ясна отговорност, адаптиране на процедури и закони. И най-важното - случващото се в Румъния не е мимолетен успех, а следствие от дългогодишни усилия, които сега дават резултат. Междувременно България преди няколко седмици обърна гръб на идеите за създаване на независимо разследващо звено за противодействие на корупцията. Причината беше острата съпротива на главния прокурор Сотир Цацаров, който на всяка цена държеше разследванията за корупция да изцяло под негов контрол. Той е и едноличен кадровик на новата структура, която ще функционира по тайни правила, отново писани само от Цацаров. След отпора на прокуратурата България ще остане само с една институция по румънски модел – Единният антикорупционен орган (нещо като ANI), която ще обедини провалени институции като Сметната палата (в частта и за контрол върху имуществото на политиците), Комисията за конфликт на интереси и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Дали идеите на управляващите ще се случат ще разберем след около година. Иначе според една българска шега корупция е далавера, в която не участваш. А според една румънска – в затворите има толкова много политици, че са достатъчно за да се сформира кабинет. Сетете се на кого му е по-смешно.

Задържаните или вече осъдени бивши и настоящи министри, депутати, кметове, партийни величия, магистрати и магнати вече са толкова много, че съвсем сериозно се говори, че се налага разширяване на следствения арест в Букурещ. А затворите започват да се препълват.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Почти не минава седмица без прокурорите, превърнали се в новите суперзвезди, да повдигнат още обвинения в корупция срещу фигури от румънския елит. Само през 2014 г. разследванията на Националната антикорупционна дирекция (DNA) са довели до присъди на 1138 души, включително 24-ма кметове, петима депутати, двама бивши министри и един експремиер, Адриан Нъстасе (осъден за втори път, първият бе през 2012 г.). От началото на тази година парадът на арестите набра още по-голяма скорост и усещането е, че Румъния се превръща в различна държава, в която вече няма недосегаеми.

По думите на президента Клаус Йоханис страната се намира в интензивната и грозна фаза на битката срещу корупцията. "Всичко, което беше и продължава да бъде прогнило в румънската политика, сега се надига. Но ви уверявам, че без този етап няма как да вървим към по-добро." И случващото се не изглежда като краткотрайна кампания, която ще избухне и избледнее като фойерверк, а е резултат от дългогодишни натрупвания, които сега дават резултат. В страна, където се говори, че нищо не се случва без подкуп, промяната ще иска още време. Но Румъния вече върви напред по пътя, по който България още дори не е тръгнала.

Правосъдие без спирачки



"DNA работи добре през втората половина на 2014 г. и сега се стигна до пробив в много от трудните разследвания. Изглежда, правосъдието няма спирачки след избора на Клаус Йоханис за президент през ноември миналата година. Депутатите престанаха да бранят редиците си и гласуват за вдигането на имунитета на свои колеги, за да могат прокурорите да ги разследват, обвиняват и изпращат в затвора", разказва пред "Капитал" Ане-Мари Блажан, редактор в електронното издание CursDeGuvernare.

Един от най-емблематичните случаи е на Елена Удря, бивш министър на туризма и регионалното развитие и кандидат за президент. Медиите дни наред се занимаваха с искането й - отхвърлено - да смени мебелировката и да сложи тапети в килията си, след като през февруари беше задържана за злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние, получаване на подкупи и пране на пари (виж тук). "Удря беше много близка, може би твърде близка с предишния президент Траян Бъсеску. Всъщност новото сега е, че хора от неговото обкръжение са разследвани. А самият Бъсеску е много изнервен от всичко това и говори срещу прокурорите, които доскоро подкрепяше", обяснява пред "Капитал" Овидиу Нахой, журналист от Money Channel.

Премиерът социалист Виктор Понта също видимо промени отношението си към антикорупционната дирекция, но в обратната посока - след като преди я наричаше наследник на комунистическата тайна служба Секуритате и се опитваше да прокара закон за амнистия, който да й попречи да разследва високопоставени политици, сега се хвали, че той е човекът, назначил главния прокурор на DNA Лаура Кьовеши. Всъщност тя беше кандидат на Бъсеску, но това не я спря да арестува брат му, обвинен за взимане на подкупи за общо 1 млн. евро. "Понта беше против, когато DNA разследваха неговите приятели, но сега, когато много хора от отбора на Бъсеску също са арестувани, вече е за", казва Нахой. А и в момента президент е "германецът" Йоханис, който като доскоро външен за политиката човек не е участвал в задкулисните договорки през последните години.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Формула срещу корупция"