Задържаните или вече осъдени бивши и настоящи министри, депутати, кметове, партийни величия, магистрати и магнати вече са толкова много, че съвсем сериозно се говори, че се налага разширяване на следствения арест в Букурещ. А затворите започват да се препълват.

Почти не минава седмица без прокурорите, превърнали се в новите суперзвезди, да повдигнат още обвинения в корупция срещу фигури от румънския елит. Само през 2014 г. разследванията на Националната антикорупционна дирекция (DNA) са довели до присъди на 1138 души, включително 24-ма кметове, петима депутати, двама бивши министри и един експремиер, Адриан Нъстасе (осъден за втори път, първият бе през 2012 г.). От началото на тази година парадът на арестите набра още по-голяма скорост и усещането е, че Румъния се превръща в различна държава, в която вече няма недосегаеми.

По думите на президента Клаус Йоханис страната се намира в интензивната и грозна фаза на битката срещу корупцията. "Всичко, което беше и продължава да бъде прогнило в румънската политика, сега се надига. Но ви уверявам, че без този етап няма как да вървим към по-добро." И случващото се не изглежда като краткотрайна кампания, която ще избухне и избледнее като фойерверк, а е резултат от дългогодишни натрупвания, които сега дават резултат. В страна, където се говори, че нищо не се случва без подкуп, промяната ще иска още време. Но Румъния вече върви напред по пътя, по който България още дори не е тръгнала.

Правосъдие без спирачки

"DNA работи добре през втората половина на 2014 г. и сега се стигна до пробив в много от трудните разследвания. Изглежда, правосъдието няма спирачки след избора на Клаус Йоханис за президент през ноември миналата година. Депутатите престанаха да бранят редиците си и гласуват за вдигането на имунитета на свои колеги, за да могат прокурорите да ги разследват, обвиняват и изпращат в затвора", разказва пред "Капитал" Ане-Мари Блажан, редактор в електронното издание CursDeGuvernare.

Един от най-емблематичните случаи е на Елена Удря, бивш министър на туризма и регионалното развитие и кандидат за президент. Медиите дни наред се занимаваха с искането й - отхвърлено - да смени мебелировката и да сложи тапети в килията си, след като през февруари беше задържана за злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние, получаване на подкупи и пране на пари (виж тук). "Удря беше много близка, може би твърде близка с предишния президент Траян Бъсеску. Всъщност новото сега е, че хора от неговото обкръжение са разследвани. А самият Бъсеску е много изнервен от всичко това и говори срещу прокурорите, които доскоро подкрепяше", обяснява пред "Капитал" Овидиу Нахой, журналист от Money Channel.

Премиерът социалист Виктор Понта също видимо промени отношението си към антикорупционната дирекция, но в обратната посока - след като преди я наричаше наследник на комунистическата тайна служба Секуритате и се опитваше да прокара закон за амнистия, който да й попречи да разследва високопоставени политици, сега се хвали, че той е човекът, назначил главния прокурор на DNA Лаура Кьовеши. Всъщност тя беше кандидат на Бъсеску, но това не я спря да арестува брат му, обвинен за взимане на подкупи за общо 1 млн. евро. "Понта беше против, когато DNA разследваха неговите приятели, но сега, когато много хора от отбора на Бъсеску също са арестувани, вече е за", казва Нахой. А и в момента президент е "германецът" Йоханис, който като доскоро външен за политиката човек не е участвал в задкулисните договорки през последните години.

Формула срещу корупция

Директорът на Румънския център за европейски политики (CRPE) Кристиан Гиня посочва още една причина за активизирането на лова на корумпирани политици и бизнесмени - законови поправки, които позволяват на прокурорите да сключват сделки със заподозрените, да им дават по-леки присъди, ако сътрудничат и помагат да се стига до по-едри риби. "Това, което виждаме в момента, не е временен импулс. Румъния се представя добре в битката срещу корупцията по високите етажи вече от няколко години. Става въпрос за натрупвания. Сега сме в по-зрелищна фаза, защото има повече бивши и действащи министри и депутати", казва Гиня пред "Капитал".

Накратко - формулата на румънския успех е независими прокурори и ефективно разследване, като в центъра е DNA, превърнала се в страшилище за могъщите и богатите. Замислена и създадена специално за битка с корупцията по високите нива, тя започва да се представя добре още през 2006-2007 г., когато начело е Даниел Морар, станал известен с безкомпромисните си акции. Според Кристиан Гиня тайната е, че при DNA цялото командване е съсредоточено на едно място и така нейният главен прокурор е единственият отговорен за успехите или неуспехите и няма извинения, ако не се представя добре. "Важното е да се сложат под една шапка полицаи, прокурори и експерти. Ако е фрагментирано - полицията е във вътрешното министерство, прокуратурата е към друга институция, а експертите са във финансовото министерство, те започват да си прехвърлят отговорността и да подкопават разследването", казва директорът на CRPE. И се стига до познати оправдания в стил "ние ги хващаме, те ги пускат". "Решението е начело да бъде един човек, да му дадеш всички правомощия и после да прилагаш натиск да произвежда резултати", посочва Гиня. Той припомня, че първият ръководител на DNA беше лош избор (назначен между другото от Адриан Нъстасе), но когато дойде Морар, броят на разследванията рязко скочи и сега при Лаура Кьовеши темпото се запазва и дори ускорява.

Разбира се, винаги има съпротива да бъде създадена толкова могъща позиция, както и опасност да бъде сложен неспособен или страхлив човек. "Но това е риск, който трябва да поемете", казва Кристиан Гиня. Според него румънският пример е добър, защото е нужно да има съгласие между правителството (вътрешният министър предлага главния прокурор на DNA), Висшия съдебен съвет (одобрява) и президента (назначава). И след това идва носенето на отговорност. В Румъния корупцията е много чувствителна тема и избирателите я взимат под внимание, когато гласуват. "Например една от причините Нъстасе да изгуби президентските избори през 2004 г. беше, защото DNA тогава не работеше. Всички се оплакваха от корупцията и обвиняваха Нъстасе, защото той постави на поста неговия главен прокурор. За Бъсеску е вярно обратното - той сложи начело двама много добри прокурори и беше популярен, защото назначаваше качествени хора и те се представяха добре", отбелязва директорът на CRPE. Така политиците носят отговорност. Няма чисто решение, което може да бъде приложено навсякъде, но според Гиня ключовата дума не е независимост, а отчетност. "Не е толкова важно кой назначава главния прокурор на DNA, а как се прилага натиск върху него да постига резултати, и ако не успява, да питаме политиците защо са го сложили там. Толкова е просто."

Голямото разчистване

Не липсват и обвинения, че случващото се в Румъния е лов на вещици и чрез правен терор се разчистват политически сметки. Има и коментари, че страхът от прокурорите е сковал чиновниците и те не смеят да си вършат работата. "Чуват се аргументи, че кръстоносният поход на DNA блокира администрацията, че никой не иска да подписва никакви документи, за да не бъде подведен под отговорност", отбелязва Ане-Мари Блажан. Но това си има и добра страна - всички много внимават да спазват закона. Кристиан Гиня отбелязва, че тези приказки са част от кампанията срещу DNA. "Когато са арестувани толкова влиятелни хора, включително двама медийни магнати (Дан Войкулеску и Адриан Сърбу), е неизбежно да има ответен удар", казва директорът на CRPE.

Действията на DNA започват да променят и средата за бизнес. "Това е моментът, в който всички компании имат шанс, защото договорите с държавата вече не са монополизирани от няколко играчи", казва Ане-Мари Блажан. Кристиан Гиня добавя, че е чувал от бизнесмени как за първи път в живота си печелят търгове за обществени поръчки по нормалната процедура - кандидатстват, дават добри оферти, получават договори. "Много хора са смаяни, че могат да правят честен бизнес с румънската държава." И макар да е рано да се измерят ефектите върху чуждестранните инвестиции и икономиката, очакването е, че ще има положително влияние.

Манталитетът еволюира бавно, но надеждата е, че със слагането на белезници на елитни престъпници процесът е набрал скорост и става необратим. "Проблемът е, че не може да промените цялата държава само с прокурори. Имаме една много ефективна институция, но тя е някак изолирана и отделена, останалата част от системата не се реформира и не дава резултати толкова бързо, колкото DNA", казва Кристиан Гиня. И дава пример, че когато някой кмет бъде арестуван - а такива случаи има много - трябва да бъде направен одит на процедурите в общината, за да се разбере какво не е било наред. Но най-често хората се държат сякаш нищо не се е случило, това е просто някакъв инцидент и всичко може да продължава постарому. "Този тип нагласи трябва да се променят. Нужно е натискът да се запази, за да се осъзнае, че ако някой е бил осъден, значи има проблем и нещо трябва да се промени в начина, по който работим. Още не сме стигнали до тази точка на пречупване", казва директорът на CRPE. Според него ще минат още години, преди да се насади усещането, че никой, който е замесен в тъмни сделки, не е в безопасност. "В страни като Румъния и България корупцията не е само индивидуален избор, тя е схема, организирана от партии и бизнесмени с цел източване на държавата. И е много трудно да бъде изкоренена", обобщава Кристиан Гиня. Както отбелязва Ане-Мари Блажан, опитите DNA да бъде спряна са "многобройни и непрестанни" и битката в Румъния продължава. Междувременно в България още не е започнала.

Елена Удря, любимата блондинка на бившия президент Бъсеску, вече е арестант

Фотограф: reuters