Всички можем да спечелим от едно зелено бъдеще
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички можем да спечелим от едно зелено бъдеще

През периода 2000—2010 г. ръстът на зелените индустрии в Европа е бил над 50 %

Всички можем да спечелим от едно зелено бъдеще

Как еврокомисарят за околната среда вижда развитието на индустрията, специално за "Капитал"

2869 прочитания

През периода 2000—2010 г. ръстът на зелените индустрии в Европа е бил над 50 %

© Fabrizio Bensch


Кармену Вела е еврокомисар по околната среда, рибарството и морското дело. 

Статията е предоставена специално за www.capital.bg

Малко по малко, без много фанфари, се очертава икономическа тенденция, която може би има потенциала да предизвика фундаментална промяна в нагласите. Докладът "Европейската околна среда: състояние и перспективи за 2015 г." (SOER) установява, че през периода 2000—2010 г. ръстът на зелените индустрии в Европа е бил над 50 %. Днес това може да изглежда похвално, но едва ли е новина.

Това, което наистина е важно, обаче, е контекстът на тенденцията. Не трябва да забравяме, че този растеж е реализиран през един от най-драматичните периоди на подем, последван от рецесия, през последните сто години. И докато рецесията засегна практически всички други сектори на икономиката, зелените индустрии продължиха да се развиват успешно.

Компаниите, които проявиха световно лидерство и приеха присърце грижата за околната среда, са тези, които се пребориха с рецесията.

Ние трябва да вървим по техните стъпки. Европа е богат на умения континент, който обаче разполага с малко ресурси. Заплахата от попадане в спиралата на рецесията се оказа забележителен източник на иновации. И така ние, като общество, започваме да се учим "да правим повече с по-малко".

Все още обаче сме далеч от постигането на положителен цикъл. Често икономисаните чрез интелигентни техники ресурси се изразходват другаде вследствие на т.нар. "ефект на бумеранга". Понякога усилията да направим нашите индустрии по-екологични имат неочаквани последици.

Това е често срещан проблем. В транспортния сектор по-голямата ефективност на горивата имаше ограничено въздействие върху цялостната консумация на горива, тъй като в резултат на това европейците предпочетоха да шофират повече.

Вместо да се разчита на изолирани подобрения, трябва да възприемем по-систематичен подход към тези проблеми и да се стремим към по-интегрирани резултати. Можем да започнем от много места.

На първо място трябва да намерим начини да запазваме ресурсите в икономиката, вместо да използваме еднократно и след това да изхвърляме. Нуждаем се от кръгов подход, който намалява отпадъците до минимум. Когато продуктите достигнат края на първия си "живот", те трябва незабавно да се използват като източник на материали, на които може отново да се даде втори "живот". Само когато от тези материали се раждат нови продукти, можем да започнем да говорим за истински жизнен цикъл на продуктите. Така функционира кръговата икономика.

За това има сериозни икономически аргументи. Проучванията за сектора показват, че използването на подходите на кръговата икономика води до значителни икономии от разходи за материали и може да стимулира растеж в размер на 3 % от БВП на ЕС. Въпросът не е дали това трябва да се прави — а как тези подходи да се прилагат в по-голям мащаб и добрите примери да се разпространяват в останалата част от икономиката.

Успехът на европейските зелени индустрии трябва да служи като стимул за останалите сектори. Преди края на 2015 г. Европейската комисия ще представи нов амбициозен пакет за кръговата икономика, в който ще разгледа пълния й цикъл. В пакета ще бъдат обхванати целите за нивата на рециклиране, по-ефективното използване на суровини, интелигентният продуктов дизайн, повторната употреба и ремонт на изделия, както и рециклирането. Всичко това е насочено към създаването на истински жизнен цикъл на продуктите.

Искам да благодаря на авторите на SOER, който се публикува от Европейската агенция за околната среда (ЕАОС). Освен че дава убедителни аргументи в подкрепа на кръговата икономика, той съдържа и данни, които ще послужат за изготвянето на информирана политика на ЕС за следващите пет години.

Те включват и категорични доказателства, че защитените природни зони на ЕС (мрежата на ЕС "Натура 2000") носят на ЕС ползи на стойност 200 млрд. EUR годишно.

Има още една добра новина — политиките на ЕС са довели до значителни ползи. Европейците се радват на по-чист въздух и вода, изпращат по-малко отпадъци към депата и рециклират повече, отколкото преди пет години. Има обаче и предупреждения, на които трябва да се обърне внимание, ако искаме да спрем влошаването на състоянието на нашата околна среда.

Докладът показва, че Европейският съюз, най-вече чрез Комисията, има съществена роля за проучването на начините, които да ни гарантират и занапред произвеждането на добри новини. Трябва да съчетаем законодателните действия, основаните на пазара инструменти, научните изследвания и иновациите. Трябва да използваме стимули, обмен на информация и подкрепа за доброволните подходи, за да насърчим тази промяна в нагласите. Когато има политическа воля, правна сигурност и обществена подкрепа, инвестициите не закъсняват.

Кармену Вела е еврокомисар по околната среда, рибарството и морското дело. 

Статията е предоставена специално за www.capital.bg

Малко по малко, без много фанфари, се очертава икономическа тенденция, която може би има потенциала да предизвика фундаментална промяна в нагласите. Докладът "Европейската околна среда: състояние и перспективи за 2015 г." (SOER) установява, че през периода 2000—2010 г. ръстът на зелените индустрии в Европа е бил над 50 %. Днес това може да изглежда похвално, но едва ли е новина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK