За Русия, пропагандата и бъдещето на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За Русия, пропагандата и бъдещето на Европа

"Бъдещето на Русия е китайски стоки и православни ценности" - Иван Кръстев

За Русия, пропагандата и бъдещето на Европа

Най-важните акценти от дискусията с политолога Иван Кръстев и руския журналист Мария Липман

8705 прочитания

"Бъдещето на Русия е китайски стоки и православни ценности" - Иван Кръстев

© Велко Ангелов


Иван Кръстев е политолог, съосновател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), председател на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna).

Мария Липман е руски журналист и публицист. Била е редактор на няколко руски вестника, а последно - на списанието "Pro et Contra", издавано от "Карнеги център" - Москва. Автор е на няколко тома, занимаващи се с проблемите на медийната свобода в Русия, включително "Ограничени и ирелевантни: медиите в путинова Русия" и "Контролирана демокрация: Путин и печатната преса".

Бъдещето на Русия и бъдещето на Европа са две преплетени теми. Именно затова дискусията с участието на политолога Иван Кръстев и руския журналист и публицист Мария Липман, която се проведе в петък в Дома на Европа в София, е важна. Тя беше озаглавена "Какво се случва в Русия и как да реагира ЕС" и беше организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и портал "Култура". Ако не сте попаднали в малката зала в петък, ето възможност да прочетете най-важното от дискусията. 

Мария Липман: Путин замени петродоларите със социален консерватизъм

Според Мария Липман никой не е очаквал в Русия да настъпят промените от последните няколко години. "Страната стана по-консервативна, по-авторитарна и се изолира повече от света. Но повратната точка не беше Крим, а връщането на власт на Владимир Путин в края на 2011 г.", каза тя. По думите й по време на първия му президентски мандат подкрепата за Путин се основава на успеха му при осигуряването на социални блага, като преразпределя печалбите от тогава скъпия петрол. "Но когато цените на петрола започнаха да се стабилизират, а търсенето - да пада, Путин започна да заменя икономическите придобивки със социален консерватизъм", разказа Липман и допълни: "Западът" бе обрисуван като абсолютното зло, изоставило европейските ценности, които руснаците трябваше да защитят.

Липман твърди, че до декември 2013 г. Русия вече е била "ново" място. За Путин протестите на Майдана са били повторение на "Оранжевата революция", което той не можел да позволи. Затова и се стига до това, което Липман нарича "най-драматичния момент от управлението му" - анексирането на Крим. Когато го е наредил, Путин със сигурност е претеглил какво губи и какво печели - изолацията от Запад срещу консолидирането на подкрепата у дома, каза Липман. Народът припозна Путин като "защитник" на една "обсадена крепост" и по този начин той си спечели обратно легитимността, твърди Липман и добавя, че последната година доказва как известният слоган на Бил Клинтън "Икономиката, глупако" не работи в Русия.

По думите на журналистката Русия е започнала да се дистанцира от международната общност след Либия. Тогава страната отстъпи от твърдата си позиция срещу това Западът да подкрепя бунтовниците, но това доведе до смяна на режима и хаос. Иван Кръстев добави, че след поредицата дестабилизиращи интервенции от страна на САЩ, Путин мисли за американците като носители на хаос. "Попитах един от съветниците му какви са целите на Путин в Украйна", разказа Кръстев: "той ми отговори, че и да го пита директно, няма да получи отговор, но затова задал въпроса: "Владимир Владимирович, какво цели Обама в Украйна?". Отговорът на Путин бил: "Хаос, контрол и никаква отговорност за последствията". Така съветникът разбрал към какво се стреми и Путин. Това е неговият, тотално различен от еворпейския и американския, светоглед. Истината е, че той наистина вярва, че Америка цели само хаос и дестаблизация."

Иван Кръстев: Споменът за войната, който обединява Европа, отслабва

"В социологически проучвания, запитани дали Русия има врагове, през 1989 г. 3/4 от руснаците отговарят с "не". Днес 90% от тях смятат, че Америка е враг номер едно, а над 70% слагат и ЕС в същата категория". Така започна изложението си политологът Иван Кръстев. Той каза, че въпреки многото причини, поради които Европа се е делила през последните 70 г., едно нещо винаги е държало европейците заедно - споменът за разрухата и унищоженията, предизвикани от войната. По думите му политически игри с историческата памет през годините винаги е имало, но сега, когато и последните живи от поколението, страдало от ужасите на войната, си отива, колективният инстинкт за предотвратяване на кръвопролитията на всяка цена избледнява.

Друга тема, която Кръстев засегна, беше използването на дискурса за фашизма и от двете страни - от една страна Русия говори за фашистка хунта в Киев, но подкрепя крайно десни партии в Европа. ЕС пък вижда в образа на руската анексия на Крим спомена за Судетите и 1938 г. "Символичният консенсус за общото историческо минало на Европа е съборен", обобщи Кръстев и добави, че се е сгромолясал и митът за икономическата обвързаност като заместител на нуждата от силна армия в Европа. "ЕС отхвърли войната като опция и заложи на институциите, за да посредничи при конфликтите. Но по време на кримската криза стана ясно, че нито Съветът на Европа, нито ОСИР, успяха да свършат работа", добави Кръстев.

Иван Кръстев: Превземането на Крим отвори кутията на Пандора за Европа - преди европейците мислеха, че знаят границите на провокациите, сега не могат да си представят къде би спрял Путин.

Според Кръстев най-сериозната изненада в Европа е дошла от това, че никой не е очаквал да се стигне до отнемане на територията на трета страна. "Крим се оказа сумата от всички страхове на европейците - промяната на границите, немислима до тогава. Някои смятаха, че точно това е нужно на Европа - нов враг, срещу когото да се обедини. Но опитът от последната година показа, че нещата не стоят така и европейската идентичност не може да се консолидира "срещу" някого". Що се отнася до руската идентичност, Кръстев коментира, че руснаците не са се отърсили от желанието да бъдат част от "велика сила". Според Липман, колкото и парадоксално да звучи, при наличието на яростен национализъм, обзел страната, руснаците имат проблем с изясняването на това кои са. "Не са сигурни дали са част от национална държава, от империя, от люлка на истинската и неопетнена европейска цивилизация или нещо друго. Русия е страна, която е твърде голяма, за да може да поеме по която и да е от тези пътеки обединена, но и твърде фрагментирана, за да може да стане притегателен център сама по себе си", каза тя.

Кръстев подчерта, че в Европа проблемът идва от фрагментацията на идентичностите - размитите леви и десни партии следват интереса си, различните страни - също. Но, по думите му, нещо в Централна и Източна Европа се е променило в последните десетилетия, а не е мръднало в Русия. "За последните 20 г. политическият елит в Източна Европа разбра, че обикновените хора имат значение, че те могат да излязат на улицата и ще искат своето. А когато осъзнаеш, че гражданското общество има значение, то ти променяш своя начин на мислене. В Русия това не се случи. Елитът само затвърди виждането си че хората нямат значение."

Мария Липман: Санкциите на Европа сбъднаха страховете на руснаците.

"Руснаците и преди това се чувстваха обсадени, а сега имат и реална причина за това. За тях Крим винаги е бил част от Русия и да си го върнат беше част от тяхното чувство за историческа справедливост и послужи като награда, която им бе дадена от Путин - първата, която народа печели от края на Втората световна война насам", казва руската журналистка. Според нея путинова Русия не се чувства изолирана, а само притисната от Запада, като президентът използва това в своя полза, за да "национализира" елитите. По думите й той играе ролята на арбитър между икономическите интереси в Русия. Бизнесмените не го възприемат като пречка, срещу която трябва да се изправят, а като съдия, който да разпределя влиянието в икономиката. "Как ще разберем, че има истинска опозиция срещу него? По телевизията. Ако два канала дават различни версии на една история, тогава ще знаем, че нещата с променят", каза тя.

Иван Кръстев добави, че за Путин през 2012 проблемът не е бил в опозицията, а в това че децата и парите на олигарсите му бяха другаде. "Национализацията на елита бе неговият отговор на това предизвикателство. За разлика от Украйна, където олигарсите си назначават прездиент, в Русия те трява да се докажат като лоялни на президента. Украинците, които си държат парите в европейски банки, знаят, че не могат да се скарат много с ЕС и стояха близо до него, като така оставиха европейците с илюзията, че и с Русия ще се случи същото". Но според Кръстев офшорните закони, прокарани от президента, са разбили тенденцията на разделение между олигарси-националисти и космополити и сега всички, които са избрали да извършват икономическата си дейност в Русия, трябва да се съобразяват с Путин. 

Иван Кръстев: Най-страшното твърдение е, че "без Путин няма Русия". 

"Не мисля, че е реалистично да очакваме икономическите санкции да създадат такива проблеми, които да предизвикат политическа нестабилност в краткосрочен план. Но това не е най-страшното. Никой не може да си представи Русия без Путин и това е най-сериозният структурен проблем. Няма механизъм, по който властта да може да се предаде - в Китай партията подготвя с десетилетия ръководни кадри, В САЩ има избори, а Русия не е и абсолютна монархия, за да може Путин да "посочи" наследник", каза Кръстев.

Според политолога за Путин силната държава не е въпрос на добре изградени институции, а на силно лидерство. "Но какво ще се случи, когато него го няма на сцената? Ще бъдат ли хора като Рамзан Кадиров верни на наследника му? Скоро той заплаши, че ако федерални полицейски или военни части влязат в Чечня без разрешението на местната власт, на чеченските части ще им бъде позволено да стрелят на месо. Скоро руски дипломат излезе с най-страшното твъредние - "без Путин няма Русия", каза политологът. Според него затова и санкциите срещу страната не работят - проблемът за повечето хора не е липсата на френско сирене по магазините, което повечето от тях няма как да си позволят така или иначе, а липсата на алтернатива и дългосрочна стратегия.

Така мисли и Липман: "Путин не е добър стратег, а тактитк. На стратегическо ниво има само няколко приоритета, водещият от който е запазване на суверенитета на Русия. За него това е висша ценност. Европа не е суверенна по неговите разбирания, а е инструмент на американската външна политика". Според Кръстев подценяването на Европа ще изиграе лоша шега на руския президент: "той подценява отдадеността на Германия на европейската идея. А това е важно за Берлин, не украйнската териториална цялост". Основната грешка на европейците, по думите му, е, че никога не са се възприемали за възможен враг на Москва, а са смятали Китай и мюсюлманските републики за традиционните регионални предизвикателства за Русия. Липман твърди, че преди на Китай се е гледало с недоверие, като на огромния и силен съсед, но напоследък тези мнения са се обърнали на 180 градуса. 

Иван Кръстев: Руската пропаганда не казва: "Вярвайте на нас", а "Не вярвайте на никого"

"Пропагандата на режима работи, защото за разлика от съветската, която казваше на хората, че живеят в рая, не могат да го критикуват, а всичко отвън е табу, тази е базирана на желанията и убежденията на хората", каза Мария Липман. Спроед нея затова и е трудно идеите на Европа да достигнат до населението на Русия - не става дума за това какво е истина и кой е прав, а за това, че две страни се състезават за влияние и никоя не може да убеди поддръжниците на другата в своята "истина". "За разлика от Европа, която се опитва да покаже "истинската" картина на руснаците, Путин субсидира маргинализирани интелектуалци и политици в Европа, за да капитализира върху тяхното несъгласие със системата. Той експлоатира факта, че докато силата на старата пропаганда бе в това, че имаше монопол над потока на информация, сега точно множеството канали дават възможността да прокараш своята визия", каза Липман.

Източник: ЕСВП
Иван Кръстев е политолог, съосновател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), председател на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna).

Мария Липман е руски журналист и публицист. Била е редактор на няколко руски вестника, а последно - на списанието "Pro et Contra", издавано от "Карнеги център" - Москва. Автор е на няколко тома, занимаващи се с проблемите на медийната свобода в Русия, включително "Ограничени и ирелевантни: медиите в путинова Русия" и "Контролирана демокрация: Путин и печатната преса".

Бъдещето на Русия и бъдещето на Европа са две преплетени теми. Именно затова дискусията с участието на политолога Иван Кръстев и руския журналист и публицист Мария Липман, която се проведе в петък в Дома на Европа в София, е важна. Тя беше озаглавена "Какво се случва в Русия и как да реагира ЕС" и беше организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и портал "Култура". Ако не сте попаднали в малката зала в петък, ето възможност да прочетете най-важното от дискусията. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    "Хаос, контрол и никаква отговорност за последствията" бил казал Путин за политиката на САЩ в последните 70 години....
    Що ми се струва че съм чул същото преди доста време и от Хенри Кисинджър?

  • 2
    sonchik avatar :-|
    соня иванова

    Николай Диловски
    "Умом Россию не понять ..."

  • 3
    simon40 avatar :-|
    simon40

    Това което става в Русия е трудно за анализиране. По простата причина че и самите руснаци не са наясно какво става. Каква държава е Русия?
    Да е развита, не е. Да е демократична, пак не е. И тоталитарна не е.
    Нещо като тоталитарна демокрация с върховен икономическо-политически арбитър. Това е ролята на Путин в момента. И друго странно руснаците одобрително го мразят. Сякаш подсъзнателно съзнават че ги води в грешна посока, но приказките за велика и могъща страна им харесват.
    Как ще свърши всичко това е трудно да се предскаже. Защото както се казва и в статията Путин добър или лош няма значение. Държи властта. Ама какво става по нататък? Той няма законно право да управлява N на брой мандата. Медведев не става за нищо. От обкръжението му никой не изпъква. Кой ще го наследи, при положение че има силен президент но няма силна президентска институция?
    Въпроси въпроси :)
    https://www.youtube.com/watch?v=FfQx-V1c4y4 едно линкче по темата.

  • 4
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    Загадка! Приключваш войната на 8ми май, обаче празнуваш на девети?! Все едно имаш рожден ден, обаче тактично го отбелязваш на следващия ден. И въобще, кой все още празнува по този варварски начин края на Голямата простотия на ХХ век?

  • 5
    brick40 avatar :-|
    bricky

    [quote#4:"gigabyte"]кой все още празнува по този варварски начин края на Голямата простотия[/quote]

    Логично - най-големият простак на 20ти и 21ви век.

  • 6
    historian avatar :-|
    historian

    И двамата автори са много интелигентни хора, но като че ли малко усложняват представата за Русия... А всъщност, според мен като историк, като че ли няма нищо ново под слънцето - поредната анти-европейска и анти-американска ориентация на Русия, която скоро ще бъде заменена от поредния завой на 180 градуса и т.н.

  • 7
    graoveca avatar :-?
    graoveca

    Ами най-накрая правенето на държавни преврати под веселия лозунг на "цветни" революции и установяването на марионетни правителства някъде трябваше да удари на камък...ей така поне от кумова срама...
    Ама тая част от причините на кризата в Украйна удоооообно се пропуска от аналлизаторите...

  • 9
    ntsolov avatar :-|
    Nikolay Tsolov

    "Крим се оказа сумата от всички страхове на европейците - промяната на границите, немислима до тогава"

    А Косово?.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK