С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 12 май 2015, 13:44, 8437 прочитания

За Русия, пропагандата и бъдещето на Европа

Най-важните акценти от дискусията с политолога Иван Кръстев и руския журналист Мария Липман

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Иван Кръстев е политолог, съосновател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), председател на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna).

Мария Липман е руски журналист и публицист. Била е редактор на няколко руски вестника, а последно - на списанието "Pro et Contra", издавано от "Карнеги център" - Москва. Автор е на няколко тома, занимаващи се с проблемите на медийната свобода в Русия, включително "Ограничени и ирелевантни: медиите в путинова Русия" и "Контролирана демокрация: Путин и печатната преса".
Бъдещето на Русия и бъдещето на Европа са две преплетени теми. Именно затова дискусията с участието на политолога Иван Кръстев и руския журналист и публицист Мария Липман, която се проведе в петък в Дома на Европа в София, е важна. Тя беше озаглавена "Какво се случва в Русия и как да реагира ЕС" и беше организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и портал "Култура". Ако не сте попаднали в малката зала в петък, ето възможност да прочетете най-важното от дискусията. 

Мария Липман: Путин замени петродоларите със социален консерватизъм


Според Мария Липман никой не е очаквал в Русия да настъпят промените от последните няколко години. "Страната стана по-консервативна, по-авторитарна и се изолира повече от света. Но повратната точка не беше Крим, а връщането на власт на Владимир Путин в края на 2011 г.", каза тя. По думите й по време на първия му президентски мандат подкрепата за Путин се основава на успеха му при осигуряването на социални блага, като преразпределя печалбите от тогава скъпия петрол. "Но когато цените на петрола започнаха да се стабилизират, а търсенето - да пада, Путин започна да заменя икономическите придобивки със социален консерватизъм", разказа Липман и допълни: "Западът" бе обрисуван като абсолютното зло, изоставило европейските ценности, които руснаците трябваше да защитят.

Липман твърди, че до декември 2013 г. Русия вече е била "ново" място. За Путин протестите на Майдана са били повторение на "Оранжевата революция", което той не можел да позволи. Затова и се стига до това, което Липман нарича "най-драматичния момент от управлението му" - анексирането на Крим. Когато го е наредил, Путин със сигурност е претеглил какво губи и какво печели - изолацията от Запад срещу консолидирането на подкрепата у дома, каза Липман. Народът припозна Путин като "защитник" на една "обсадена крепост" и по този начин той си спечели обратно легитимността, твърди Липман и добавя, че последната година доказва как известният слоган на Бил Клинтън "Икономиката, глупако" не работи в Русия.

По думите на журналистката Русия е започнала да се дистанцира от международната общност след Либия. Тогава страната отстъпи от твърдата си позиция срещу това Западът да подкрепя бунтовниците, но това доведе до смяна на режима и хаос. Иван Кръстев добави, че след поредицата дестабилизиращи интервенции от страна на САЩ, Путин мисли за американците като носители на хаос. "Попитах един от съветниците му какви са целите на Путин в Украйна", разказа Кръстев: "той ми отговори, че и да го пита директно, няма да получи отговор, но затова задал въпроса: "Владимир Владимирович, какво цели Обама в Украйна?". Отговорът на Путин бил: "Хаос, контрол и никаква отговорност за последствията". Така съветникът разбрал към какво се стреми и Путин. Това е неговият, тотално различен от еворпейския и американския, светоглед. Истината е, че той наистина вярва, че Америка цели само хаос и дестаблизация."



Иван Кръстев: Споменът за войната, който обединява Европа, отслабва

"В социологически проучвания, запитани дали Русия има врагове, през 1989 г. 3/4 от руснаците отговарят с "не". Днес 90% от тях смятат, че Америка е враг номер едно, а над 70% слагат и ЕС в същата категория". Така започна изложението си политологът Иван Кръстев. Той каза, че въпреки многото причини, поради които Европа се е делила през последните 70 г., едно нещо винаги е държало европейците заедно - споменът за разрухата и унищоженията, предизвикани от войната. По думите му политически игри с историческата памет през годините винаги е имало, но сега, когато и последните живи от поколението, страдало от ужасите на войната, си отива, колективният инстинкт за предотвратяване на кръвопролитията на всяка цена избледнява.

Друга тема, която Кръстев засегна, беше използването на дискурса за фашизма и от двете страни - от една страна Русия говори за фашистка хунта в Киев, но подкрепя крайно десни партии в Европа. ЕС пък вижда в образа на руската анексия на Крим спомена за Судетите и 1938 г. "Символичният консенсус за общото историческо минало на Европа е съборен", обобщи Кръстев и добави, че се е сгромолясал и митът за икономическата обвързаност като заместител на нуждата от силна армия в Европа. "ЕС отхвърли войната като опция и заложи на институциите, за да посредничи при конфликтите. Но по време на кримската криза стана ясно, че нито Съветът на Европа, нито ОСИР, успяха да свършат работа", добави Кръстев.

Иван Кръстев: Превземането на Крим отвори кутията на Пандора за Европа - преди европейците мислеха, че знаят границите на провокациите, сега не могат да си представят къде би спрял Путин.

Според Кръстев най-сериозната изненада в Европа е дошла от това, че никой не е очаквал да се стигне до отнемане на територията на трета страна. "Крим се оказа сумата от всички страхове на европейците - промяната на границите, немислима до тогава. Някои смятаха, че точно това е нужно на Европа - нов враг, срещу когото да се обедини. Но опитът от последната година показа, че нещата не стоят така и европейската идентичност не може да се консолидира "срещу" някого". Що се отнася до руската идентичност, Кръстев коментира, че руснаците не са се отърсили от желанието да бъдат част от "велика сила". Според Липман, колкото и парадоксално да звучи, при наличието на яростен национализъм, обзел страната, руснаците имат проблем с изясняването на това кои са. "Не са сигурни дали са част от национална държава, от империя, от люлка на истинската и неопетнена европейска цивилизация или нещо друго. Русия е страна, която е твърде голяма, за да може да поеме по която и да е от тези пътеки обединена, но и твърде фрагментирана, за да може да стане притегателен център сама по себе си", каза тя.

Кръстев подчерта, че в Европа проблемът идва от фрагментацията на идентичностите - размитите леви и десни партии следват интереса си, различните страни - също. Но, по думите му, нещо в Централна и Източна Европа се е променило в последните десетилетия, а не е мръднало в Русия. "За последните 20 г. политическият елит в Източна Европа разбра, че обикновените хора имат значение, че те могат да излязат на улицата и ще искат своето. А когато осъзнаеш, че гражданското общество има значение, то ти променяш своя начин на мислене. В Русия това не се случи. Елитът само затвърди виждането си че хората нямат значение."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Канадският премиер Трюдо ще сформира правителство на малцинството Канадският премиер Трюдо ще сформира правителство на малцинството

Той спечели парламентарните избори, но ще му бъде трудно да прокарва законодателство

22 окт 2019, 544 прочитания

Хърватия получи покана за Шенген 3 Хърватия получи покана за Шенген

Според ЕК Загреб е изпълнил условията за влизане

22 окт 2019, 2379 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Варуфакис: До две седмици Гърция ще е изправена пред недостиг на пари

Различията между Атина и кредиторите й все още остават въпреки умерения напредък

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10