Колапсът на чависткото здравеопазване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колапсът на чависткото здравеопазване

Хенри Вентура, поредният здравен министър на страната, където мечтата за безплатно здравеопазване в страната се превръща в кошмар

Колапсът на чависткото здравеопазване

Лекарите напускат Венецуела, а аспиринът, презервативите и дори превръзките не достигат. Как мечтата за безплатно здравеопазване в страната се превръща в кошмар

7475 прочитания

Хенри Вентура, поредният здравен министър на страната, където мечтата за безплатно здравеопазване в страната се превръща в кошмар

© reuters


Леонардо Флорес лежи апатично в болничното легло, а денят му минава като другите в трите месеца от престоя му в западналото отделение на държавната болница "Хосе Бенитес" в Ла Виктория, Венецуела. През януари 42-годишният компютърен техник пътува с колата си, когато е ударен от камион, управляван от пиян шофьор. Закаран е в болница, където лекарите успяват да го стабилизират и да обездвижат десния му крак, който е лошо счупен.

"Казаха ми, че се нуждая от операция, за да поставят два пирона в бедрената кост. Но в болницата ги нямаха налични, така че семейството ми трябваше да ги купи. И когато вече ги имаха, лекарите не можеха да извършат операцията, тъй като липсваха необходимите лекарства, доставки и анестезия. Бях поставен в списъка на чакащите", казва Флорес.

Един хирург му предлага да го оперира срещу подкуп от 18 000 боливара (2850 долара по фиксирания обменен курс), което се равнява на три минимални заплати. Флорес плаща. Но предоперативният скенер разкрива, че костта е започнала да зараства накриво. Така че лекарите трябва да я счупят, преди да оперират, което създава поредното закъснение. "Сега нямам представа кога ще ме оперират. Не мога да работя. Семейството ми похарчи всичките си пари в опити да насрочи операцията и да ме изкара оттук", обяснява Флорес.

Картината се разминава силно с намеренията на Уго Чавес, когато печели президентския пост с огромна преднина през 1998 г., отчасти благодарение на обещанието си да осигури безплатно здравеопазване за всички. В началото Чавес държи на думата си, внасяйки хиляди кубински лекари, които да оглавяват новите здравни центрове във венецуелските гета, където много местни лекари не желаят да работят заради високата престъпност.

Чавес, който умира от рак през март 2013 г. след лечение в Куба (той отказва терапия у дома вероятно от страх, че истината за неговото състояние ще излезе наяве), създава и нови диагностични центрове, в много от които работят кубинци и които предлагат безплатни прегледи. Резултатите са обещаващи – от 1998 до 2012 г. продължителността на живот в страната се вдига с две години от 72 до 74 години, докато детската смъртност намалява по данни на Световната банка.

Но днес чавизмът все повече се възприема като

Риск за здравето

заради широко разпространения недостиг на лекарства и други доставки, напускането на лекари, бюрократичните пречки и корупцията. "Тук имаме хуманитарна криза. Общественият здравен сектор не пази хората, а им позволява да умират", твърди Морисио Гутиерес, който оглавява Positive Collective - неправителствена здравна организация за пациенти с HIV. От здравното министерство не отговориха на обаждания и имейли с молба за интервю.

Поне отчасти тази криза се дължи на влошаващата се икономическа ситуация във Венецуела, която принуди правителството да ореже финансирането на здравеопазването и да намали вноса на жизненоважни лекарства. В резултат много държавни здравни центрове и клиники затвориха врати. Ниските цени на петрола допълнително намалиха правителствените приходи, предизвиквайки още съкращения. Междувременно годишните нива на инфлацията – около 70% миналия декември, могат да достигнат поне 150% тази година в отговор на спадащите петролни цени в глобален мащаб.

Но дори преди икономическите си проблеми венецуелското правителство не успя да приоритетизира здравеопазването. Според Световната банка Каракас е отделил около 3.4% от БВП за здравеопазване през 2013 г., в сравнение с 4.7% от БВП предишната година. Страни с много по-малко ресурси на разположение са похарчили повече през 2013 г. Белиз, Ямайка и малкият остров Гренада са отделили съответно 5.4, 5.8 и 6.3% от БВП за здравеопазване.

Междувременно парите, които Каракас заделя, често се губят заради корумпираната бюрокрация, управлявана от неспираща въртележка от министри. По време на 16-те години на чавизъм здравното ведомство е било ръководено от 13 различни министри, повечето от които са управлявали по-малко от година. Президентът Николас Мадуро, който наследи Чавес през март 2013 г., вече назначи четирима здравни министри през първите си две години на поста. Нито един от тях не изкара повече от 10 месеца. Тези бюрократи просъществуваха като министри, докато хората не започваха да се оплакват от огромните проблеми в системата за здравеопазване. След като това станеше, те ставаха изкупителната жертва на правителството, обяснява висш служител в здравното министерство, пожелал анонимност.

Несигурни колко време ще бъдат на поста, министрите работят в бързо за собственото си забогатяване. "Резултатът е, че има постоянни кражби на доставки и лекарства. Министерството може и да купува лекарства, но после те са препродавани на частни клиники и лекари от корумпирани служители на министерството", казва пожелалият анонимност висш служител.

Последиците за Венецуела са поразяващи. Много медикаменти като инсулин, аспирин, антибиотици и лекарства за кръвно налягане не достигат. Доставките, необходими за операции, също липсват. Неправителствената организация Red de Medicos por la Salud миналия месец съобщи, че почти половината от операционните зали не могат да функционират заради липсата на доставки и обучен персонал. Изследване на аптеки и операционни зали през този месец, цитирано от организацията, показва недостиг от 68% на хирургични инструменти и от 70% на лекарства.

Липсата на лекарства и медицински консумативи се дължи и на липсата на долари, достъпни за вносителите. В страната съществува сложен контрол над обмена на валута и правителството решава кой да получава трудните за намиране долари. На теория фармацевтичните компании би трябвало да бъдат приоритетизирани като получатели на долари и да ползват най-изгодния обменен курс. На практика обаче не е така, особено когато венецуелската финансова криза заплашва да се превърне във фалит. На 24 април Венецуелската фармацевтична федерация заяви, че нейните членове, които произвеждат лекарства за местния пазар, дължат на международните доставчици около 4 млрд. долара за внесени отпреди стоки (те не са получавали доларите за изплащането на този дълг) и са отрязани от нов внос.

Цената на здравеопазването

все повече пада върху онези, които се нуждаят най-много от него. Аурелия Лудрес – 28-годишна майка на две деца в селцето Ел Консехо, казва, че нейната акушерка я предупредила да не идва с празни ръце, когато е посетила болницата през януари. "Трябвало да купя латексови ръкавици за нея и сестрите", заедно с марли, превръзки и антибиотици, обяснява Лудрес. И допълва: "Лекарят ми каза, че в болницата няма нищо и е моя отговорност да идвам подготвена".

Въпреки че Лудрес и съпругът й казват, че са получили първокласна помощ, те били изненадани, че трябва да купуват всичко. "Бях останал с впечатлението, че обществените болници са безплатни, както каза Чавес. Но това въобще не беше така", твърди Максимилиано – 22-годишният съпруг на Аурелия, който работи във ферма.

Но със скоростта, с която Венецуела губи лекари, това може да се окаже по-големият проблем от липсата на лекарства. През 2007 г. в страната, която е с население от 30 млн. души, е имало над 70 000 лекари. Оттогава 13 000 доктори са напуснали Венецуела. В по-голямата си част проблемът се дължи на голямата емиграция и пенсионирането. Повече от половината напуснали, или около 7600 души, са работили в публичния здравен сектор.

Педро Фуентес, който завършва медицинския факултет към Централния университет, е един от тях. Сред като се дипломира през 2012 г., започва да работи в държавен здравен център в Техериас – град в централния индустриален щат Арагуа, известен с насилието от страна на банди. "Когато член на банда биваше прострелян и докаран при нас, опитвахме да го изпратим възможно най-бързо в държавната болница, за да не идват враждуващи банди да го търсят в нашия център. За нас въобще нямаше сигурност. Повече от веднъж съм ограбван на паркинга. Центърът имаше един охранител, който е невъоръжен. Какво можех да направя", пита Фуентес.

Той получава оскъдна заплата за работата си – около 7000 боливара на месец. По официалния обменен курс от 6.3 боливара за долар това прави 1111 долара. Но, ако се използва по-реалистичният курс от 193 боливара за долар, се получават нищожните 36 долара. Затова Фуентес емигрира в Испания.

И не само венецуелските лекари напускат. Кубинският медицински персонал прави същото. Според базираната в Маями организация Solidaridad sin Frontera, която помага на кубински медици, имигрирали в САЩ, в момента във Венецуела има около 22 000 души кубински медицински персонал, включително лекари, зъболекари, сестри и други здравни професионалисти. Но стотици продължават да минават през границата до Колумбия и Бразилия на път за САЩ, където законът им позволява да поискат незабавно гражданство и работа. Мнозина напускат заради високата престъпност и ниските заплати. Гутиерес от Positive Collective изчислява, че само 30% от здравните центрове по програмата Barrio Adentro, която осигурява кубински персонал в гетата, в момента работят.

Оскъдният внос също забавя местното фармацевтично производство. Али Мора – профсъюзен лидер във фабрика на Pfizer в централния индустриален град Валенсия, казва пред репортери на 8 април, че производството е намаляло с 60% заради липсата на вносни доставки. "Имахме разнообразие от 80 продукта, а сега едва произвеждаме пет. По-голямата част от останалите се правят в Европа", обяснява Мора.

Венецуела, която внася около 70% от стоките, които консумира, се опитва да стимулира вътрешното производство на лекарства, като подписва договори с Куба, Колумбия, Китай и Португалия за изграждането на нови фармацевтични заводи. Въпреки че парите са отпуснати, работата по съоръженията е спряна. Това означава, че много обичайни лекарства като аспирин трябва да бъдат внасяни. Освен това липсват доставки, необходими за много от диагностичните тестове, както и витамини и дори презервативи.

Ценовият контрол върху храните създава поколение от венецуелци с наднормено тегло, които са склонни към развитието на диабет и високо кръвно налягане. Правителството поражда този проблем, като регулира и субсидира цените на храни, особено на тези с много въглехидрати, захар и мазнини. Въпреки че килограм царевично брашно струва 19 боливара, доматите, чиято цена е нерегулирана, излизат от три до четири пъти по-скъпи, марулите – три пъти, плодовете – от два до три пъти. Днес близо 70% от венецуелците са с наднормено тегло, а близо 40% са затлъстели. Тези проценти вероятно ще нараснат през идващите години заедно със здравословните проблеми.

За да противодейства на това, правителството е въвело фитнес програми. Но в страна, в която чакането на опашка за храна е нещо обичайно, подобни действия вероятно ще имат минимален ефект. "Купувам каквото намеря. Би било хубаво да мога да купувам по-здравословни храни, но този вариант в момента не съществува", посочва Минерва Салазар – 40-годишна домакиня и майка на три деца.

В болничното си легло в Ла Виктория Леонардо Флорес се чувства в капан, докато чака операцията на крака си. Поне има надежда да излезе през предната врата. Докато други пациенти, борещи се с рак, сърдечни болести и удар, често напускат болницата направо през моргата. "Може би някой ден ще погледна назад към този момент и ще се смея. Това си казвам, въпреки че се съмнявам", казва Флорес, докато очите му се пълнят със сълзи.

* Текстът е публикуван в сп. Foreign Policy на 27 април и се препубликува в "Капитал" с позволението на американското издание.

Леонардо Флорес лежи апатично в болничното легло, а денят му минава като другите в трите месеца от престоя му в западналото отделение на държавната болница "Хосе Бенитес" в Ла Виктория, Венецуела. През януари 42-годишният компютърен техник пътува с колата си, когато е ударен от камион, управляван от пиян шофьор. Закаран е в болница, където лекарите успяват да го стабилизират и да обездвижат десния му крак, който е лошо счупен.

"Казаха ми, че се нуждая от операция, за да поставят два пирона в бедрената кост. Но в болницата ги нямаха налични, така че семейството ми трябваше да ги купи. И когато вече ги имаха, лекарите не можеха да извършат операцията, тъй като липсваха необходимите лекарства, доставки и анестезия. Бях поставен в списъка на чакащите", казва Флорес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    fellix avatar :-|
    Божикравов

    "мечтата за безплатно здравеопазване"

    Без пари - толкоз!

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Накратко - ето ви социализъм и колко безплатно и "прекрасно" всичко. Поредния народ, който повярва на тия невероятни утопични глупости, и сега страда.

  • 3
    bulair avatar :-|
    Булаир

    Е, хайде, "Капитал", щом сте започнали с лошото "безплатно" здравеопазване, кажете нещо и за Кубинската здравна система.

  • 4
    never.surrender avatar :-|
    Never surrender

    Щом във Великобритания има безплатно здравеопазване значи е възможно. Проблемът е във всичко останало във Венецуела. И в здравеопазването, защото най-вероятно не им работи съдебната система и се точи, и се точи ...

  • 5
    pag avatar :-?
    pag

    До коментар [#3] от "Булаир":

    Мислиш, че е по-добра ли?
    Ходил ли си там? Аз съм ходил и знам, че също не струва. Е, като за Централна Америка е ОК, но е по-зле от нашата, което е доста зле.........

  • 6
    siolen avatar :-|
    siolen

    Държавата е бедна - от латиноамерикански тип. Чавес се опита да направи социализъм, но не конфискува богатствата на богатите, нито изгради с доброволен труд на бедните нещо работещо (селско стопанство, лека промишленост)

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    Не мога да не се сетя за последния диспут с участието на Петър Волгин. Мадуро не успял да се противопостави на "световния заговор", но "поне се опитва".

  • 8
    slonsco avatar :-|
    slonsco

    [quote#4:"Never surrender"]Щом във Великобритания има безплатно здравеопазване значи е възможно[/quote]
    Във Великобритания има здравен данък

  • 9
    ss avatar :-|
    SS

    Мила родна картинка само , че на квадрат или по скоро на куб !

  • 10
    petar_bo avatar :-|
    petar.bo

    До коментар [#3] от "Булаир":

    Един приятел се върна преди месец от Куба. Едно е да ти разказват по картинка за невероятното обслужване, а съвсем друго на разбереш каква измама е на място. По-склонен съм да вярвам на него, отколкото примерно на Сидер Ага дето отиде да се къпе на Варадеро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.