Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 18 май 2015, 14:46, 11466 прочитания

Гърция показа как не трябва да се преговаря

С преговорната си тактика премиерът Алексис Ципрас по-скоро навреди на страната си, отколкото й помогна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За автора

Валентин Попов е докторант в Русенския университет "Ангел Кънчев". Научните му интереси са свързани с международните отношения и европейската интеграция.
Времето неумолимо тече. С всяка изминала секунда Гърция все повече се доближава до фалит – опасност, която поне някои наблюдатели смятаха за отминала. Ако правителството на премиера Алексис Ципрас не успее да достигне да споразумение с международните кредитори във възможно най-кратък срок, то южната ни съседка просто ще изпадне в неплатежоспособност. Това, което допреди няколко месеца изглеждаше като отминала заплаха, вече е съвсем вероятен изход. Като прибавим и новината, че Гърция отново е в рецесия по данни на Евростат, картината става още по-мрачна. И макар че след последния кръг на преговорите има обнадеждаващи сигнали, още е много рано за успокоение. Как се стигна дотук? Въпросът е доста комплексен, както и неговият отговор, но голяма част от него се крие именно в правителството на Ципрас.

Не и този път


Дали Алексис Ципрас знае какво прави, рискувайки фалита на своята страна? Не е сигурно. Дали Ципрас е убеден в правотата на своите действия? За съжаление, най-вероятно да. Преговорите с партньор като настоящото гръцко правителство изглеждат като преговори между лисица и заек – никога не знаеш какво да очакваш. И никога не знаеш дали договорките ще се спазят. През изминалите няколко месеца Ципрас ясно показа, че очевидното правилната преценка не е една от най-силните му страни. А именно в способността да прецениш адекватно своята позиция в преговорите се крие и вероятният успех. Сегашната криза около Гърция е доста по-различна от тази през 2012 г. Ако тогава, водени от страх за сигурността на еврото, кредиторите на Гърция бяха по-склонни на компромиси с тогавашната гръцка власт, която макар и далеч от перфектна, беше доста по-добре приета, сега Ципрас не може да разчита на същото. ЕС просто окончателно се убеди, че Гърция е една слаба брънка в "евромашината" и че нейното участие във валутния съюз не само, че не е жизненоважно, а даже може би е по-скоро вредно. Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис разчитаха по време на кризата на оръжия като популизъм и скандалност, което не просто не им помогна, но дори много бързо се обърна срещу тях, съдейки по последните изследвания на общественото мнение в Гърция, където подкрепата за СИРИЗА отбелязва спад. Ципрас не успя и в друго свое намерение – да привлече други проблемни страни на своя страна срещу политиката на икономии, въпреки подарената му вратовръзка от италианския премиер Матео Ренци. Може би единствено крайнодесните евроскептични партии изпитват все още симпатия към реториката на гръцкия премиер, но дори и това вече не изглежда сигурно.

Искането за компенсации от страна на Германия за щети, причинени по време на приключилата преди 70 години Втора световна война, можем да отнесем само към графата "отчаяни средства". Не само защото този въпрос е уреден по международноправов ред, а и защото издава ясно безизходицата, в която е изпаднала властта в Атина. Изобщо не е проява на добър преговорен подход да се опитваш да "просиш" пари от най-силната икономика в ЕС, и то засягайки по такъв нетактичен начин болезнена тема от историята й.

Естествено, черешката на тортата бяха непрекъснатите флиртове между Русия и Гърция. Религиозната и културна близост между двете държави, както и общите им интереси срещу този вид на ЕС съвсем естествено доведоха до затопляне на отношенията между Ципрас и Путин. Руският президент не пропусна да изкуши гръцкия премиер с благини като участие в новите проекти за газопроводи, както и редица икономически изгоди за изпадналата в криза Гърция. От своя страна Ципрас отново осъди санкциите срещу Русия, наричайки ги "задънена улица". Това доведе до доста притеснена реакция от страна на Брюксел. Евентуална смяна на геополитическия лагер от страна на Гърция би била определено гол във вратата на Съюза, въпреки че той би оцелял и без нейно присъствие. И въпреки всичко, дори и тук не може да се каже, че гръцката страна пожъна някакъв сериозен успех. Русия, която пострада сериозно от режима на санкциите и от спада на цената на петрола, надали е готова да излее поток от злато към Атина точно в този момент. Отказът на Ципрас да присъства на парада на 9 май може би окончателно символизира рухването на мечтата за спасение от Москва. Би било грешка обаче да се подценяват руските опити за привличане на Гърция. Доказателство за това е информацията от последните дни, че Русия е отправила покана към Гърция за участие в банката за развитие на БРИКС.



Надеждата, която умира последна

Не може да не се отчете обаче фактът, че през последните няколко седмици все още има лъч надежда за благополучен изход на преговорите и за двете страни. Усещайки, че събитията не се развиват в негова полза, Ципрас отстрани от преговорите финансовия министър Варуфакис, който очевидно по-скоро вредеше на процеса. Постепенно Атина омекна по отношение на някои точки, но най-проблемните – пенсионната система и реформите на пазара на труда – продължават да са ябълката на раздора между кредиторите и Гърция. Ципрас явно все пак осъзнава, че един злополучен край на гръцката криза, би означавал и край на неговата политическа кариера. Също така е добре да осъзнае и че няма никак много време за губене. Дори кредиторите да направят известни отстъпки пред Атина, това би било по-скоро техен тактически ход, а не резултат от някакава дипломатическа маневра на Гърция.

Ако говорим за ЕС, то той днес е изправен пред следната ситуация, която се различава от тази през 2012 г. Ако преди три години евентуално излизане на Гърция от еврозоната би имало сериозни икономически последици, сега те са по-скоро политически. Еврозоната най-вероятно може да оцелее и без Атина, това вече е очевидно. Но в геополитически аспект надали е особено желателно за ЕС да има проблеми в своя дом, когато около него ври и кипи. Това не би облагодетелствало никого, освен неговите недоброжелатели. Колкото до гръцкото правителство, то просто трябва да приеме, че козовете в тази ситуация не са в негови ръце. И колкото по-бързо го разбере, толкова по-добре за всички.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво друго по света: няколко любопитни идеи Какво друго по света: няколко любопитни идеи

NASA наема SpaceX за товарни полети до Луната; Tesla прави апарати за обдишване от части за коли; Космическата капсула Starliner пак ще лети без астронавти

10 апр 2020, 431 прочитания

Нова седмица, нови 6 млн. безработни в САЩ Нова седмица, нови 6 млн. безработни в САЩ

Над 16 млн. души са се обявили за безработни пред правителството през последните три седмици

9 апр 2020, 1071 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Писмо на Ципрас до Лагард разкрива отчайващото финансово състояние на Атина

Страната е била близо до фалит миналата седмица, когато изплати задължения към МВФ

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10