Още тази седмица обаче ЕЦБ може да усили напрежението, ако реши да увеличи отстъпките (т.нар. сконто) върху гаранциите, които гръцките банки предоставят срещу средства по програмата за спешна ликвидна помощ (ELA). Подобен ход неминуемо ще предизвика нов отлив на пари от гръцките банки и ще окаже натиск върху Ципрас да реши дали да сключи сделка с европейските си партньори, или да тласне страната си по пътя на външен контрол над капиталите. Говорител на гръцкото правителство, както и представители на гръцката централна банка отказват коментар по въпроса.

"В момента сме в ендшпила", каза пред люксембургско радио членът на управителния съвет на ЕЦБ Ив Мерш. "Тази позиция е неспасяема."

До момента гръцките банки са взели около 80 млрд. евро от програмата ELA. При сегашните условия на ЕЦБ гръцките банки имат достатъчно резерви, за да увеличат сумата до 95 млрд. евро, твърди вътрешен източник на Bloomberg. Понастоящем гръцката централна банка заема около 2 млрд. евро седмично от програмата ELA. При тези темпове гръцките банки ще имат ресурс до края на юни.

Това е поредното предупреждение за нестабилната ситуация в Гърция. Миналата седмица стана ясно, че Международният валутен фонд обсъжда със страните в региона евентуален фалит на Атина. Тогава от фонда изразиха позиция, че дъщерните дружества на гръцките банки в Югоизточна Европа трябва да издържат при срив в Гърция.

Гръцките банки са сред големите играчи в съседните страни, а търговските отношения също са сериозни. В България оперират четири банки с гръцки централи - ОББ, "Пощенска" и "Пиреос", през местни дружества и Алфа банк като клон. Те държат 23% от активите в системата към края на миналата година. Гръцките банки са активни и в Румъния, Албания, Сърбия и Македония.

Капиталови ограничения

Източникът на Bloomberg твърди, че сривът може да настъпи по-бързо, ако ЕЦБ реши да увеличи драстично "подстрижката" на гръцки банкови гаранции. Франкфурт може да се реши на подобен ход при най-различни обстоятелства – от пълен провал на преговорите до пропусната вноска по дълга, смята той. Дори и само продължаване на сегашното патово положение може да тласне Франкфурт към драстична подстрижка.

Тя ще намали достъпните по ELA фондове за Атина до 88 млрд. евро. Това дава на гръцките банки четири седмици, преди да спуснат решетките. Полезните ходове за Гърция са толкова малко, че правителството може да наложи мерки за контрол на капиталите, като ограничи транзакции като тегленето на пари от банкомати.

Инвеститорите засега не показват сигнали на паника. Лихвите по 10-годишните гръцки облигации паднаха с почти три процентни пункта от 13.64%, колкото бяха към 21 април.

Управата на ЕЦБ също не желае да усилва на своя глава натиска над гръцките банки. Гуверньорите на централните банки от еврозоната няма да предприемат нито едно действие, което може да се тълкува като натиск за изхвърляне на Гърция от еврозоната, ако преговорите покажат напредък, продължава източникът на Bloomberg.