Какво би могъл да предоговори Камерън с ЕС преди референдума

Посоката, в която премиерът Дейвид Камерън ще поведе отношенията на Великобритания с ЕС, е сред водещите теми за пазарите тази седмица. След като в първите дни след изненадващата изборна победа на 7 май сглобяваше новото си правителство, той трябва да даде повече яснота какво мисли да прави с обещанието си за референдум за членството в съюза. Би трябвало допитването да е в следващите 2-3 години, но расте натискът – от бизнеса, централната банка и опозицията – това да стане още през 2016 г. 

Представители на Лондон са започнали да търсят съвети от екипа, преговарял от името на Дания с Брюксел, след като през 1993 г. датчаните отхвърлиха на референдум Договора от Маастрихт и трябваше да се преформулира участието на страната в ЕС. Премиерът още не е изложил конкретните си искания и говори за промени в договорите на ЕС – нещо, което нито е желано, нито изглежда постижимо до 2017 г., когато има избори в Германия и Франция.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

По този повод Алистър Макдоналд от Reuters анализира кои от исканията на Камерън вече са изпълнени, кое, изглежда, подлежи на преговори и кое – не.

Чукане в отворена врата

- Реформиране на ЕС, защото е "твърди голям, раздут и бюрократичен"
- Премахване на последните бариери пред търговията в един наистина свободен пазар
- Свиване на бюджета на ЕС и фокусирането му върху създаване на растеж и работни места.
Повечето от изброено вече се случва. Жан-Клод Юнкер (избран въпреки съпротивата на Камерън) съкращава администрацията, числеността на регулациите и бюрокрацията. Тази седмица заместникът му Франс Тимерманс ще представи нови инициативи в тази посока. С енергиен съюз, единен дигитален пазар и съюз на капиталовите пазари падат още бариери.



- Национален контрол над отбраната, НАТО е извън въпрос
Страните членки имат право на вето по въпросите на сигурността и никой не иска да го променя.

- Лондон никога няма да приеме еврото
Великобритания отдавна има опция, освобождаваща я от ангажимента да работи като останалите в ЕС за членство в еврозоната.

- Националните парламенти заедно да блокират закони на ЕС
Те вече имат такова право от 2009 г. - да принуждават еврокомисията да ревизира закони на съюза. То не е използвано често. Но ще е далеч по-трудна правна работа да получат право на директно вето.

- Граждани на ЕС във Великобритания да чакат за правото да работят
Поне в следващите 5 години никой не предвижда разширяване на съюза, а и вече си има правила, позволяващи до 7 години отлагане на това право.

Постижими искания

- Достъпът до единния пазар да не е обвързан с интегриране в еврозоната
- Защита на Великобритания като глобален финансов център
Създаването на банков съюз и бъдещия Съюз на капиталовите пазари донякъде успокояват Ситито, че Лондон ще е равнопоставен според регулациите на ЕС, без да се налага британците да приемат еврото. Съдът на ЕС заяви на ЕЦБ през март, че не може да дискриминира клиринговите къщи извън еврозоната. Би могло да се постигнат междуправителствени ангажименти за защита на британските финансови интереси при бъдеща ревизия на договора за еврото.

- Спиране на движението към "все по-тесен съюз"
Тази фраза от преамбюла на Договора за ЕС е истинска анатема за британските евроскептици. Но в ЕС практически никой не възприема израза като движение към европейска супердържава. Посоката е към взимане на решения на локално равнище и уважение към държавите, които не искат да се интегрират по-дълбоко в ЕС. Постижими са обвързващи декларации за защита интересите на Лондон.

- Да си върнем властта от Брюксел
Неточна формулировка – Франция и други в ЕС няма да допуснат Лондон да получи нови изключения от законите на съюза. Но все пак изглежда реалистично Камерън да договори нещо в политиката за правосъдие и вътрешни работи.

- Без европейски права на човека
Желанието да бъдат освободени британските съдилища от съобразяване с Европейската конвенция за човешките права засяга Съвета на Европа в Страсбург. Отношенията с ЕС са засегнати, ако Лондон се отклони от Европейския закон за човешките права.

Хлъзгав терен

- Без социални помощи за безработни граждани от ЕС
- Депортиране на такива граждани, ако нямат работа след 6 месеца търсене
- Без помощи за безработни за граждани на ЕС
Свободното движение и равнопоставеност на всички от ЕС е основно право, фиксирано в договорите, но то важи за работещите. Лондон е подкрепян от Берлин и други богати страни в опита да ограничи злоупотребите със социалните програми от безработни имигранти. Тимерманс ще предложи регулация по въпроса до края на 2015 г.

- Повече права за депортиране на престъпници от ЕС и забрана да се връщат
Извън Шенген британците ползват изключения и от законите за правосъдие и борба с престъпността, но тези изключения се прилагат случай по случай.

- Работници от ЕС да чакат 4 години за получаване на данъчни кредити и детски помощи
- Граждани от ЕС да кандидатстват за домове за социално слаби след 4 години работа
- Никакви детски за децата на имигранти, живеещи извън Великобритания
- Да е по-трудно граждани от ЕС да изтеглят при себе си във Великобритания съпруг/съпруга, които не са от ЕС
Подобна дискриминация ще бъде атакувана в Съда на ЕС, а страните от Източна Европа ще са против това хората им да бъдат лишавани от шанс за по-добре платена работа. Големите сили в ЕС съветват Лондон да се въздържа от действия в това поле.

Лейбъристите може да изгубят най-големия синдикат Най-големият профсъюз във Великобритания заплаши да скъса връзките си с опозиционната Лейбъристка партия и да я лиши от милиони паунда финансирани, ако следващият партиен лидер я поведе твърде много към политическия център. След тежката загуба на парламентарните избори на 7 май лидерът Ед Милибанд подаде оставка и се чуха критики, че причината за поражението е прекаленият завой наляво. Но Unite, обединяващ 1.42 млн. служители, напомни на партията, че тя е "гласът на обикновените работещи хора. Този натиск съживи дебата, доколкото лейбъристите са зависими от лидерите и парите на синдикатите. Лен Маклъски, генералният секретар на Unite, оттегли подкрепата си от Джим Мърфи, лидера на лейбъристите в Шотландия, и го принуди да подаде оставка, за което бе обвинен от Мърфи в "разрушително поведение".