С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 22 май 2015, 18:30, 15790 прочитания

Големият македонски провал

Как корупцията, лошата съдебна система и подчинените медии доведоха цялата държава до крах. И колко трудно ще се поправи това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Какво се случва в Македония?

Радмила Шекеринска: Груевски трябва да си тръгне

Заместник-председателят на СДСМ пред "Капитал"

Али Ахмети: Изходът от кризата е в преговорите

Лидерът на Демократичния съюз за интеграция пред "Капитал"

Една пленена държава

Или какво разкриват "бомбите" на опозицията за начина, по който се управлява Македония на Груевски



Парадоксално Македония е едновременно най-големият успех на ЕС и най-големият провал на неговата политика на разширяване, отбеляза наскоро Щефан Лене от Carnegie Europe. През 2001 г. Брюксел помогна страната да не бъде изпепелена от междуетнически конфликт. Четиринайсет години по-късно, честно или не, ЕС е виждан като съучастник във фарса, в който се е превърнала политиката в Скопие. Тя е точно толкова бутафорна, колкото гигантските и по-маломерни статуи и монументи, изникнали из Скопие. Но докато бароковият Дисниленд е просто безвкусен, политическото влакче на ужасите е и опасно.

В страна, където управляващи и опозиция си мерят протестите и контра-протестите и са стигнали дотам, че не могат да си говорят без международно посредничество, няма особено оптимистични сценарии. Дори и в най-добрия от тях - крехкото гражданско пробуждане в комбинация с външния натиск да доведе до демонтиране на авторитарния модел на премиера Никола Груевски, ще е нужно много време, преди Македония да заприлича на нормална държава. Дотогава тя ще продължава да е черна дупка, която прелива нестабилност в региона. Справка - започналото размахване на великоалбанските конспирации в сръбските медии и абсурдните внушения на руския външен министър Сергей Лавров, че се готви подялба на Македония между България и Албания (вижте повече тук).


Всъщност, каквото и да си мислите за появата на Сергей Станишев в качеството му на лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) на големия опозиционен митинг на 17 май в Скопие, тя отваря поле за паралели между двете страни. Защото в България има всичко, което измъчва Македония - намеси в правосъдието, нездрави медии, корупция, етническа партия със съмнителна роля. Само че при по-малката западна съседка това е умножено по много и е далеч по-брутално заради липсата на възпиращото влияние на ЕС, което да държи нещата в някакви граници на приличие. А също и да предпазва от прекомерни провокации от Русия и други играчи с амбиции на Балканите.

Две страни в едно

"С колегите ми се шегуваме, че има две Македонии, всъщност дори три. Едната е раят според проправителствените медии. Другата e адът според опозиционните. Тази, която е истинската, вероятно е някъде по средата", казва пред "Капитал" Владимир Божиновски, преподавател по политически науки в университета в Скопие. В последните дни усещането е, че средата е изчезнала и разстоянието между двете имагинерни държави силно се е увеличило.



Едната излезе на площада на 17 май с плакати "Сбогом, Никола" и "Оставка на Груйо" и с веещи се едно до друго македонски и албански знамена. Вечерта в палатковия лагер пред сградата на Министерския съвет надеждата беше, че този Уудсток в Скопие ще се превърне в Exit за премиера и управляващата консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ. "Днес на Груевски му се случи народът. Колкото и да иска да остане като премиер, няма да може да издържи на натиска на гражданите", казва пред "Капитал" Горан Милевски, председател на опозиционната Либерално-демократична партия.

Другата Македония беше мобилизирана на следващия ден. На няколкостотин метра от площада, където недоволните от управлението обещават да останат, докато то си тръгне, се събра едно доста по-различно множество, в което голяма част от хората бяха докарани с автобуси. Пред него Груевски обвини опонентите си, че се опитват да наложат "диктатура на политическото малцинство" и категорично заяви, че няма да отстъпи. "На този митинг имаше истеричен говор. Първо една госпожа държа реч за православната ортодоксална руска линия. А после пред развеяните македонски, сръбски и руски знамена - и нито едно албанско и европейско - премиерът говори за ЕС и НАТО като стратегически партньори. Тук има нещо сбъркано. И този конфликт, тази демагогия ги виждаме и в политиката", казва пред "Капитал" политическият анализатор Сашо Орданоски. Според него дори не става толкова дума за проруска линия в някакъв идеологически смисъл, просто "на тях Владимир Путин им е идеалът за това как трябва да се води една държава. Те се възхищават на начина, по който той управлява своята автокрация".

Аналогиите са най-различни. Докато опозицията сравнява Груевски с румънския диктатор Николае Чаушеску, други правят паралели с турския президент Реджеп Ердоган и събитията в парка "Гези". При съпоставките с България усещането е по-скоро като за протестите през февруари срещу Бойко Борисов, отколкото тези от лятото на 2013 г. Фактът е, че Македония е силно разделена държава и в момента две непримирими групи са силно мобилизирани една срещу друга.

Едната отказва да се примири, че Груевски може да остане след всичко, което оповестяваните от лидера на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев записи на подслушани разговори разкриват за неговото управление (виж повече тук). "Това е ужасно. Те показват, че в Македония имаме режим на престъпници, както ВМРО-ДПМНЕ, така и Демократичният съюз за интеграция (ДУИ, албанската партия начело с Али Ахмети, която е в управляващата коалиция - бел. ред.). И за това трябва да се понесе политическа отговорност, но и да има правни последици. Защото ако няма такива, ще дойде някой нов, ще яхне системата и ще прави същото", казва пред "Капитал" докторът по политически науки Дане Талески. Според него Груевски не може да бъде част от решението, защото е част от проблема. А той е, че Македония е една пленена държава (captured state), с изпразнени от авторитет и съдържание институции, които не работят за своите граждани, а за управляващата клика. "В тази страна сме виждали всичко и в македонската политика няма ангели. Сега обаче е истински ад. Това е такава система на крадене, фалшифициране и репресии, че прилича на организирана комунистическа държава от корпоративен тип. Има реално една фамилия, която владее в мафиотски стил, лоялността е най-важното качество, послушанието е военно, пропагандата е жестока, деспотизмът е класически", обобщава Сашо Орданоски.

Другата страна обаче отказва да приеме варианта Груевски да си тръгне, обяснява, че няма да допусне Майдан в Македония, и обвинява опозицията, че иска да вземе властта без избори. В тази група са гласувалите за ВМРО-ДПМНЕ, които социолозите разделят на две - автентичните привърженици на Груевски и клиентелисткият вот (държавната администрация, получателите на социални помощи и държавни субсидии) "Фактът, че той печели всички избори от 2006 г. насам, не е само резултат на манипулации. Макар безработицата да остава страшен бич в Македония, Груевски има някои икономически постижения. Освен това се ползва с подкрепа за националната си позиция - начинът, по който преизгради Македония, прословутата му политика на "антикизация", която може да изглежда комично отвън, но му носи популярност", казва пред "Капитал" Кирил Дрезов, директор на Департамента за Югоизточна Европа на Keele University и анализатор на Oxford Analytica.

В групата, която не желае падането на Груевски, са и тези, които смятат, че той е по-малкото зло и не вярват на СДСМ. "Те няма как да бъдат алтернатива. Това е партията, която произведе олигархията в Македония, партията на привилегированите, на израсналите със сребърна лъжичка в уста. Знаете стереотипа за Радмила Шекеринска (зам.-председателят на СДСМ - бел. ред.) - Рада носи "Прада". Те просто не знаят как да губят, да функционират в опозиция, това са банда опортюнисти, които искат да вземат властта", казва пред "Капитал" бивш министър от предишно правителство на Груевски.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай удари САЩ с мита върху внос за 75 млрд. долара 1 Китай удари САЩ с мита върху внос за 75 млрд. долара

Те ще бъдат от 5 до 25% и част от тях ще влязат в сила от септември

23 авг 2019, 1072 прочитания

Във въздуха се надушва промяна Във въздуха се надушва промяна

Съдът на ЕС постанови стриктни изисквания за измерването на въздушните замърсители, които променят местните законови рамки

23 авг 2019, 1055 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 4595 прочитания

23 авг 2019, 3964 прочитания

23 авг 2019, 2720 прочитания

23 авг 2019, 2030 прочитания

23 авг 2019, 1719 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Митът за отслабването на ИДИЛ

Завземането на Рамади от джихадистите е удар по стратегията на САЩ и показва, че международната кампания срещу тях не успява да спре марша им

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците