Митът за отслабването на ИДИЛ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Митът за отслабването на ИДИЛ

При превземането на Рамади джихадистите са избили поне 500 души, а близо 40 000 са избягали

Митът за отслабването на ИДИЛ

Завземането на Рамади от джихадистите е удар по стратегията на САЩ и показва, че международната кампания срещу тях не успява да спре марша им

Марина Станева
16160 прочитания

При превземането на Рамади джихадистите са избили поне 500 души, а близо 40 000 са избягали

© reuters


Когато преди няколко месеца бе дадено началото на оглавяваната от САЩ международна кампания срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), отзивите бяха смесени, съмненията и въпросителните преобладаваха, но определено имаше и оптимистични нагласи. Днес e налице известен напредък като важното отвоюване от джихадистите на сирийския град Кобане и на иракския Тикрит. Но битката е далеч от своя край. И както казва пред "Капитал" анализаторът от Европейския съвет по външна политика (ECFR) Джулиън Барнс-Дейси: "На по-широко стратегическо ниво е много трудно да се говори за успех. Има символични победи като Кобане и Тикрит, но те означават малко в контекста на продължаващия напредък на джихадистите в Ирак и Сирия на места като Рамади и Палмира." По думите му те продължават да печелят територия, посланието им генерира подкрепа и е спорно дали сега са по-слаби, отколкото преди няколко месеца. Дори напротив - в някои отношения са станали по-силни.

В този контекст може да се разглежда и завземането в неделя от ИДИЛ на иракския град Рамади, столица на доминираната от сунитите провинция Анбар. Това е най-тежкото поражение за иракските сили за сигурност от миналото лято насам, когато те с подкрепата на шиитски паравоенни групи, свързани с Иран, започнаха да изтласкват джихадистите, подпомагани от въздушните удари на водената от САЩ коалиция. И загубата на Рамади повдига въпроси за ефективността на иракската стратегия на американския президент Барак Обама.

Значително поражение

При превземането на Рамади ИДИЛ са избили поне 500 души, включително цивилни граждани и проправителствени войници, а близо 40 000 души са напуснали града. В ръцете на джихадистите са попаднали танкове и други оръжия, изоставени от бягащите сили за сигурност. Изправено до стената, правителството в Багдад призова към бойните действия за отвоюването на Рамади да се включат доброволци, които да попълнят дупките в иракските въоръжени отряди. Освен това властите заявиха, че ще вербуват и въоръжат племенни бойци и ще съдят онези членове на силите за сигурност, които са напуснали града при нападението на ИДИЛ.

"Падането на Рамади повдига сериозни въпроси за това накъде върви американската стратегия и за дълбокото противоречие в самото й ядро, особено за неспособността на иракските сили за сигурност да се изправят срещу ИДИЛ и следователно за тяхната зависимост от подкрепяни от Иран шиитски милиции", обяснява Барнс-Дейси. И допълва, че това носи риска от засилване на сектантското насилие, дори тези милиции да са реално единствените, които могат да се бият с джихадистите на терен.

"Загубата на града е временно поражение, но САЩ и коалицията ще помогнат на иракските сили да си го върнат обратно", коментира говорител на Белия дом. Американският национален съвет за сигурност вече обмисля "как най-добре да подкрепи местните наземни сили", като някои от мерките може да включват ускоряване на обучението и екипирането на местните племена и подкрепа за иракска операция за отвоюването на Рамади. В четвъртък Пентагонът съобщи, че изпраща 1000 противотанкови ракети на иракското правителство, които да бъдат използвани в битката срещу ИДИЛ.

Настоящата стратегия на САЩ е смесица от обучение и изграждане на иракската армия, убеждаване на Багдад да се помири със сунитите в страната и извършване на въздушни удари по цели на ИДИЛ без изпращане на американски сухопътни войски, обобщава анализ на Associated Press. Но падането на Рамади показа слаба иракска армия, бавен процес на помирение и бомбардиране, което, макар да е ефективно, не е от решаващо значение. Засега всичко, приличащо на победа, е далеч на хоризонта. И изглежда малко вероятно Обама да предприеме по-драматични действия и да прати наземни сили. Вместо това американското правителство нееднократно е заявявало, че Ирак не може да се стабилизира трайно, освен ако самите иракчани не са тези, които поемат боевете на терен.

В тази битка не бива да се забравя и Сирия, където ИДИЛ държат 35% от територията на страната. В момента усилията срещу джихадистите са насочени предимно към Ирак, а Сирия е оставена като проблем за неопределеното бъдеще. Само че конфликтите са свързани и не може да се реши единият, без да се обърне внимание на другия. В четвъртък ИДИЛ поеха пълния контрол над древния сирийски град Палмира и сега опасенията са, че може да последва масово разрушаване на артефакти. Стотици статуи са били успешно преместени на безопасно място, но това е било невъзможно за големите монументи.

Отново сунитско-шиитско разделение

Контраофанзивата ще бъде огромно предизвикателство за доминираното от шиити иракско правителство. Останало без много опции, то се обърна към шиитските милиции, подкрепяни от Иран, които се превърнаха в най-мощната военна сила в Ирак в борбата с ИДИЛ, след като националната армия колабира миналата година пред големите териториални победи на джихадистите. Около 3000 шиитски бойци пристигнаха в понеделник във военна база близо до Рамади. Съветникът на иранския върховен лидер Али Акбар Велаяти заяви пред Reuters, че Техеран е готов да помогне на Ирак, ако Багдад официално помоли за това. Но изпращането на шиитски милиции в сърцето на сунитската провинция може да доведе до още сектантско насилие, смятат американски дипломати, които се опасяват, че може да се създаде впечатление, че САЩ се съюзяват с иранците и шиитите срещу сунитите. След като ръководиха възвръщането на контрола на иракското правителство над Тикрит миналия месец, някои шиитски бойци са извършвали палежи и грабежи в иракския сунитски град. Затова според някои висши американски представители трябва да се ускори въоръжаването на сунитските племена в Анбар и интегрирането им в редиците на доминираните от шиити иракски сили за сигурност, тъй като битката няма да бъде спечелена, докато те не почувстват, че могат да се защитават от ИДИЛ и от враждебни шиитски милиции. По думите на местни очевидци в Анбар от страх, че ще бъдат прегазени от шиитските милиции, сунитски племена са се обърнали към джихадистите. Но проблемът с въоръжаването им е, че иракските власти се опасяват, че всяко оръжие, което им се даде, може да попадне в ръцете на ИДИЛ и да бъде насочено срещу тях.

"За една успешна стратегия във военно отношение ще се изисква сътрудничество между иракските сили за сигурност, шиитските милиции и външните поддръжници като Иран и САЩ, ако искаме тази битка да доведе до резултат. Но това ще проработи, само ако има политическа база, в която местната сунитска общност, към която е прикрепена ИДИЛ, почувства, че има място в политическата система и джихадистите не са единствената им опция да се борят срещу това, което възприемат за подкрепян от Иран сектантски натиск срещу тях. Сунитите трябва да усетят, че са част от бъдещето на Ирак и доминираното от шиити правителство е готово да им даде значимо място в него", обяснява Барнс-Дейси. Според него, докато те нямат тези гаранции, няма да сътрудничат на Багдад. И в момента ИДИЛ успешно се храни от чувството, че подкрепяните от Иран шиитски милиции водят кампания срещу сунитите. "Докато този сектантски наратив продължава да се развива, ИДИЛ ще печелят местна подкрепа, което ще ги прави трудни за побеждаване", обобщава анализаторът от ECFR. Защото е ясно, че напредъкът на групировката в Ирак и Сирия се дължи не само на бойните й умения, въоръжаването и ужасяващата репутация, а и на отсъствието на политическо решение и в двете страни. И ключови за решаването на проблема са сунитските държави и сунитските общности, които трябва да застанат срещу ИДИЛ.

Контраатака в застой

Засега е трудно да се предвидят всички последици от поражението в Рамади. Но най-вероятно това ще забави всяка иракска операция за стратегическото отвоюване на Мосул – вторият по големина град в Ирак и крепост на ИДИЛ от юни 2014 г. Доскоро се говореше, че през май иракчаните ще са готови за атака, но сега тези надежди се стопиха.

"Падането на Рамади е значителен удар по всички планове за настъпление към Мосул. Ако погледнем Рамади, който е само на около 110 км от Багдад, и провалът на коалицията и на иракските сили за сигурност да го защитят от ИДИЛ, е много трудно да си представим как може да се придвижат към Мосул. Той ще бъде много по-тежко охраняван от джихадистите, освен това там динамиката е сложна, тъй като продължава да е населен с мирни граждани. И в момента силите срещу ИДИЛ нямат военните възможности да изтласкат групировката, без да унищожат града при този процес", твърди Барнс-Дейси. И както тази ключова битка, така и цялостното отвоюване на Ирак от джихадистите засега се отлагат.

Автор: Капитал

Когато преди няколко месеца бе дадено началото на оглавяваната от САЩ международна кампания срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), отзивите бяха смесени, съмненията и въпросителните преобладаваха, но определено имаше и оптимистични нагласи. Днес e налице известен напредък като важното отвоюване от джихадистите на сирийския град Кобане и на иракския Тикрит. Но битката е далеч от своя край. И както казва пред "Капитал" анализаторът от Европейския съвет по външна политика (ECFR) Джулиън Барнс-Дейси: "На по-широко стратегическо ниво е много трудно да се говори за успех. Има символични победи като Кобане и Тикрит, но те означават малко в контекста на продължаващия напредък на джихадистите в Ирак и Сирия на места като Рамади и Палмира." По думите му те продължават да печелят територия, посланието им генерира подкрепа и е спорно дали сега са по-слаби, отколкото преди няколко месеца. Дори напротив - в някои отношения са станали по-силни.

В този контекст може да се разглежда и завземането в неделя от ИДИЛ на иракския град Рамади, столица на доминираната от сунитите провинция Анбар. Това е най-тежкото поражение за иракските сили за сигурност от миналото лято насам, когато те с подкрепата на шиитски паравоенни групи, свързани с Иран, започнаха да изтласкват джихадистите, подпомагани от въздушните удари на водената от САЩ коалиция. И загубата на Рамади повдига въпроси за ефективността на иракската стратегия на американския президент Барак Обама.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    Ако за европейците Палмира има историческа стойност, за местните и демократично настроени сирийски дисиденти тя е символ на Белене. Така че падането на Палмира в ръцете на ИДИЛ няма еднозначен отзвук в страната за разлика от чужбина

  • 2
    effi avatar :-|
    иван

    Колкото и да се пънат, Щатите не могат да се справят с ИД. Но не се пънат. Сирийците и иракчаните твърдят, че ИД са въоръжени с превъзхождащи ги оръжия, а тях ги доставя Саудитска Арабия. Купува ги от САЩ или друга натовска държава. Тая въртележка няма да спре скоро - ИД продават нефт, артефакти и "бизнес" услуги, с парите купуват оръжие и влияние, а печалбата се прелива в Сащ през Саудитска Арабия. Картинката е екстра... Е, без малко! Миналата седмица Кери и с-ие изтопуркаха до Русия - явно силните напъни са предизвикали "скъсване на сухожилия" и са наложили преговори за помощ. Ами да им дадат коридор на руснаците и за месец няма да съществува халифат ИД!

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Забелязвате ли какво става бавно и полека? Ако американците бяха помели брадите за 2 месеца, за векове напред щяха да се носят легендите за борците за свобода, на които САЩ умишлено е попречил да донесат щастието на земята. Сега обаче, нещата взеха да се натрупват. Тук изклано село, там изгорен жив пилот, вчера едно момче екзекутирано с базука, възможностите за туризъм - поминък около ценните културни паметници - заличени с унищожаването им...

    И така, с известно закъснение ИДИЛ-ците ще последват талибаните в Афганистан, но този път ще има почва за национална митология за безчинствата, холокоста, геноцида от тази епоха, за което ще бъде направено всичко по учебник - ще има паметници на жертвите във всяко село, ще има годишни национални празници, на които няма да се работи, децата ще изнасят в училище беседи и тематични вечери за героите, които са се противопоставили, житията им ще влезнат в учебните програми, портретите им ще висят по стените и като цяло - точно обратният ефект на това да ги бяха приключили по късата процедура. Иначе няма съмнение, че още сега могат да се намерят някакви пащуни да ги ударят в гръб и още няколко информатора, които да насочват бомбите.

  • 4
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    "Значително поражение

    При превземането на Рамади ИДИЛ са избили поне 500 души, включително цивилни граждани и проправителствени войници, а близо 40 000 души са напуснали града."

    Не бих го определил като значително поражение, трябва да се отбележи факта, че през последните няколко месеца повече от половината от град Рамади беше под контрола на ИД. Иракските сили за сигурност контролираха едва 1-2 квартала от градът.

    "Но проблемът с въоръжаването им е, че иракските власти се опасяват, че всяко оръжие, което им се даде, може да попадне в ръцете на ИДИЛ и да бъде насочено срещу тях."

    Това е така, още повече, че има доста сунитски лидери, които искат техните милиции да действат независимо от контрола на иракските сили за сигурност, армия и командване. Ако, наистина искат да получат оръжие, то нека се придвижват заедно с местната армия и да се подчиняват на заповедите на иракските генерали... така ще бъдат следени отблизо колко са лоялни към властите и армията.

    П.П.
    Освен това в статията не е отбелязано, че и в момента има сунитски милиции, които подкрепят правителството и армията и които рамо до рамо се бият със своите шиитски и кюрдски сънародници.

  • 5
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    До коментар [#3] от "cinik":

    Тезата ти е доста утопична и макар и възможна, не ми изглежда твърде вероятна. Добре би било брадатите да влязат в 21-ви век или поне в 20-ти, но едва ли това е задачата на американската администрация. Така или иначе каквото и да стане там в бъдещето, за чалмите (и техните събратя по житейска философия, комунягите) все маериканците ще са виновни за нещастията им.
    По-вероятно ми се струва причината да е, че Обама и Кери просто са безгръбначни и некадърни и не могат да намерят начин хем да ударят изродите, хем да не изглежда, че са в приятелски отношения с Иран, единствената що годе нормална страна в региона, с което пък да раздразнят приятелите си от СА. Неведнъж американците са допускали издънки във външната си политика.

  • 6
    atwarwithreality avatar :-|
    atwarwithreality

    До коментар [#4] от "Иво":

    Рамади е столицата на провинция Анбар, която е най-голямата по територия Иракска провинция. Добре, че "не е значително поражение".

  • 7
    jddi avatar :-|
    Димов

    ISIS са малко като урок по история предаден live. Аз малко ги харесвам, защото успяха да споят кажи-речи всички световни нации в импулс на отвращение.

    Не разбирам обаче защо във всяка евро-атлантическа статия и репортаж започна да се парадира с унищожението на културни паметници.

    Толкова ли претръпна западното общество от убийствата на десетки хиляди случайни хора под религиозния геноцид там, че единственият начин да го заинтересуваш е да му кажеш, че след време, като се нормализира ситуацията, руините ще бъдат още по рухнали? Хм.

  • 8
    atwarwithreality avatar :-|
    atwarwithreality

    До коментар [#3] от "cinik":

    Чакай, че нещо се обърках... Значи САЩ са съвсем невинни и всъщност правят много добре, че не унищожават групировката напълно? Това не може да е сериозен коментар.

  • 9
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    добър анализ.

  • 10
    anona avatar :-|
    anona

    Как изобщо можеш да изоставиш танк при бягство? Вопиюща некадърност!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK