Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 24 май 2015, 9:51, 11271 прочитания

Къде са парите

Докато Атина продължава да се пазари с кредиторите за финансова помощ, гърците систематично изнасят средствата си извън страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ежедневието в една страна, висяща на косъм от фалита, е изненадващо тривиално, поне на повърхността - задръствания по основните пътни артерии в пиковете часове, опашки пред касите на супермаркетите, шумни улични пазари, пълни с хора и пресни зеленчуци. Туристите също вече се връщат в страната за лятната ваканция, тълпят се към Акропола в Атина или бързат с претъпкани куфари и раници към фериботите за островна плажна почивка. Признаците на кризата все още убягват на невъоръженото око – като домакинствата, които вечер нямат електричество заради неплатени сметки, или купувачите, които отброяват последни центове за бучка бяло сирене. Или фактът, че самите гърци вече са загубили вяра в системата и се спасяват, както могат.

Това, което се случва в Гърция от над половин година насам, всъщност е вече добре позната ситуация от близкото минало. Страната преживя подобно нещо само преди по-малко от три години, когато политическата несигурност и икономическата криза доведоха до масово изтегляне на депозити от гръцки банки. Сега обаче, когато преговорите между правителството на радикалната лява партия СИРИЗА и международните кредитори на Атина в лицето на ЕС, ЕЦБ и МВФ се проточват вече с месеци, новото изтичане на капитали се превръща в сериозна заплаха за ликвидността на Гърция. Очаква се в края на май нивото на депозитите в местни банки да падне до около 129 млрд. евро. За сравнение, най-високата им досега стойност, в началото на кризата през 2009 г., беше 230 млрд. евро. "Отливът на капитали от гръцката банкова система, който се изчислява на вече над 30 млрд. евро от миналия ноември насам, е своеобразен щурм срещу банките, само че на забавен кадър", казва пред "Капитал" Хунг Тран, управляващият директор на Института за международни финанси (IIF) във Вашингтон. И добавя, че "тъй като гръцките банки нямат достъп до капиталовите пазари за финансиране, продължителното изтичане на депозити означава, че те стават все по-зависими от механизма за помощ за ликвидност ELA."


Това не е нищо ново. През ранното лято на 2012 г., когато само за два месеца страната два пъти организира парламентарни избори, много гърци разбираемо се поддадоха на страха от възможно излизане от еврозоната. Само през месец май същата година Гръцката национална банка регистрира отлив на депозити в размер на 9.2 млрд. евро. В един-единствен ден, вложители бяха изтеглили близо 800 млн. евро, съобщиха тогава гръцките медии.

През последните месеци обаче към постоянно надвисналата заплаха от потенциално връщане към драхмата се прибави и опасността от евентуално въвеждане на капиталов контрол в страната, подобно на този в Кипър от 2013 г. Той драстично ограничи достъпа на кипърски (а и на чужди) вложители до спестяванията им в местни банки и бе отменен едва преди няколко седмици.

Съвсем логична последица от натрупването на нови неблагоприятни обстоятелства в Гърция е, че сега



Отливът на евро

от гръцките банки е осезаемо по-голям от този преди три години. "Нивото на депозитите в гръцката банкова система беше започнало да се свива още в началото на кризата и това продължи до вторите избори през 2012 г. Всъщност изтеглянето на депозити се засили между двата вота, но когато се сформира ново правителство, това изтичане спря и потокът на пари постепенно се обърна обратно, като между юни 2012 г. и ноември 2014 г. нивото на депозитите се повиши с над 15 млрд. евро", казва пред "Капитал" Панос Цакоглу, професор по икономика в Атинския университет. Пари започнаха отново масово да напускат гръцките банки в навечерието на последните предсрочните парламентарни избори на 25 януари. "Отливът започна отново през ноември 2014 г., след като стана очевидно, че СИРИЗА ще спечели изборите и всъщност се засили леко след формирането на новото правителство", обяснява Цакоглу.

Онова, което той нарича леко засилване, всъщност подценява драматизма на последните събития. По данни на Гръцката национална банка още през декември 2014 г, 4.2 млрд евро бяха изтеглени от банкови сметки в страната. Масовото изнасяне на пари обаче се случи през януари, когато вложители изтеглиха близо 12.8 млрд. евро от гръцката банкова система. Нещата се поуспокоиха до 3 млрд. евро през март, но през април отново скочиха – до 7 млрд. евро. Бягството на капитали най-общо следваше успехите и паденията в преговорите между Атина и нейните кредитори за получаване на останалите 7.2 млрд. евро от международния спасителен пакет за страната. Когато напрежението между преговарящите се обтегна дотолкова, че се заговори по-интензивно и за евентуален капиталов контрол, някои хора започнаха превантивно да теглят спестяванията си в петък и когато драстичната мярка се разминаваше през почивните дни - да ги връщат по сметките си отново в понеделник.

Все още няма официални данни за
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ръстът на новите заразени в Европа видимо намалява 1 Ръстът на новите заразени в Европа видимо намалява

Трендът се вижда ясно в най-засегнатите на етапа държави и е резултат от ограниченията, които бяха въведени през последните две седмици

31 мар 2020, 3163 прочитания

Данъчните облекчения в ЕС и Великобритания за кризата от COVID-19 Данъчните облекчения в ЕС и Великобритания за кризата от COVID-19

Какво биха могли да очакват компаниите в различните юрисдикции, за да вземат адекватни решения по време на извънредната ситуация

31 мар 2020, 1378 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
От Дневник: Ирландската революция: Еднополовите бракове бяха одобрени след референдум

Това е първата страна в света, където се проведе всеобщо гласуване по въпроса

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10