С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 24 май 2015, 9:51, 11121 прочитания

Къде са парите

Докато Атина продължава да се пазари с кредиторите за финансова помощ, гърците систематично изнасят средствата си извън страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ежедневието в една страна, висяща на косъм от фалита, е изненадващо тривиално, поне на повърхността - задръствания по основните пътни артерии в пиковете часове, опашки пред касите на супермаркетите, шумни улични пазари, пълни с хора и пресни зеленчуци. Туристите също вече се връщат в страната за лятната ваканция, тълпят се към Акропола в Атина или бързат с претъпкани куфари и раници към фериботите за островна плажна почивка. Признаците на кризата все още убягват на невъоръженото око – като домакинствата, които вечер нямат електричество заради неплатени сметки, или купувачите, които отброяват последни центове за бучка бяло сирене. Или фактът, че самите гърци вече са загубили вяра в системата и се спасяват, както могат.

Това, което се случва в Гърция от над половин година насам, всъщност е вече добре позната ситуация от близкото минало. Страната преживя подобно нещо само преди по-малко от три години, когато политическата несигурност и икономическата криза доведоха до масово изтегляне на депозити от гръцки банки. Сега обаче, когато преговорите между правителството на радикалната лява партия СИРИЗА и международните кредитори на Атина в лицето на ЕС, ЕЦБ и МВФ се проточват вече с месеци, новото изтичане на капитали се превръща в сериозна заплаха за ликвидността на Гърция. Очаква се в края на май нивото на депозитите в местни банки да падне до около 129 млрд. евро. За сравнение, най-високата им досега стойност, в началото на кризата през 2009 г., беше 230 млрд. евро. "Отливът на капитали от гръцката банкова система, който се изчислява на вече над 30 млрд. евро от миналия ноември насам, е своеобразен щурм срещу банките, само че на забавен кадър", казва пред "Капитал" Хунг Тран, управляващият директор на Института за международни финанси (IIF) във Вашингтон. И добавя, че "тъй като гръцките банки нямат достъп до капиталовите пазари за финансиране, продължителното изтичане на депозити означава, че те стават все по-зависими от механизма за помощ за ликвидност ELA."


Това не е нищо ново. През ранното лято на 2012 г., когато само за два месеца страната два пъти организира парламентарни избори, много гърци разбираемо се поддадоха на страха от възможно излизане от еврозоната. Само през месец май същата година Гръцката национална банка регистрира отлив на депозити в размер на 9.2 млрд. евро. В един-единствен ден, вложители бяха изтеглили близо 800 млн. евро, съобщиха тогава гръцките медии.

През последните месеци обаче към постоянно надвисналата заплаха от потенциално връщане към драхмата се прибави и опасността от евентуално въвеждане на капиталов контрол в страната, подобно на този в Кипър от 2013 г. Той драстично ограничи достъпа на кипърски (а и на чужди) вложители до спестяванията им в местни банки и бе отменен едва преди няколко седмици.

Съвсем логична последица от натрупването на нови неблагоприятни обстоятелства в Гърция е, че сега



Отливът на евро

от гръцките банки е осезаемо по-голям от този преди три години. "Нивото на депозитите в гръцката банкова система беше започнало да се свива още в началото на кризата и това продължи до вторите избори през 2012 г. Всъщност изтеглянето на депозити се засили между двата вота, но когато се сформира ново правителство, това изтичане спря и потокът на пари постепенно се обърна обратно, като между юни 2012 г. и ноември 2014 г. нивото на депозитите се повиши с над 15 млрд. евро", казва пред "Капитал" Панос Цакоглу, професор по икономика в Атинския университет. Пари започнаха отново масово да напускат гръцките банки в навечерието на последните предсрочните парламентарни избори на 25 януари. "Отливът започна отново през ноември 2014 г., след като стана очевидно, че СИРИЗА ще спечели изборите и всъщност се засили леко след формирането на новото правителство", обяснява Цакоглу.

Онова, което той нарича леко засилване, всъщност подценява драматизма на последните събития. По данни на Гръцката национална банка още през декември 2014 г, 4.2 млрд евро бяха изтеглени от банкови сметки в страната. Масовото изнасяне на пари обаче се случи през януари, когато вложители изтеглиха близо 12.8 млрд. евро от гръцката банкова система. Нещата се поуспокоиха до 3 млрд. евро през март, но през април отново скочиха – до 7 млрд. евро. Бягството на капитали най-общо следваше успехите и паденията в преговорите между Атина и нейните кредитори за получаване на останалите 7.2 млрд. евро от международния спасителен пакет за страната. Когато напрежението между преговарящите се обтегна дотолкова, че се заговори по-интензивно и за евентуален капиталов контрол, някои хора започнаха превантивно да теглят спестяванията си в петък и когато драстичната мярка се разминаваше през почивните дни - да ги връщат по сметките си отново в понеделник.

Все още няма официални данни за
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Растат притесненията кога точно Саудитска Арабия ще възстанови производството на петрол 1 Растат притесненията кога точно Саудитска Арабия ще възстанови производството на петрол

Рияд твърди, че до седмици ще възстанови производството до предишните му нива, но има поводи за тревога

23 сеп 2019, 792 прочитания

Френски учени: Глобалните температури ще се покачат повече от очакваното 1 Френски учени: Глобалните температури ще се покачат повече от очакваното

Според най-песимистичния сценарий затоплянето ще е с 6-7 градуса по Целзий до 2100 г.

23 сеп 2019, 713 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
От Дневник: Ирландската революция: Еднополовите бракове бяха одобрени след референдум

Това е първата страна в света, където се проведе всеобщо гласуване по въпроса

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев