Къде са парите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде са парите

Къде са парите

Докато Атина продължава да се пазари с кредиторите за финансова помощ, гърците систематично изнасят средствата си извън страната

11427 прочитания

© Alkis Konstantinidis


Ежедневието в една страна, висяща на косъм от фалита, е изненадващо тривиално, поне на повърхността - задръствания по основните пътни артерии в пиковете часове, опашки пред касите на супермаркетите, шумни улични пазари, пълни с хора и пресни зеленчуци. Туристите също вече се връщат в страната за лятната ваканция, тълпят се към Акропола в Атина или бързат с претъпкани куфари и раници към фериботите за островна плажна почивка. Признаците на кризата все още убягват на невъоръженото око – като домакинствата, които вечер нямат електричество заради неплатени сметки, или купувачите, които отброяват последни центове за бучка бяло сирене. Или фактът, че самите гърци вече са загубили вяра в системата и се спасяват, както могат.

Това, което се случва в Гърция от над половин година насам, всъщност е вече добре позната ситуация от близкото минало. Страната преживя подобно нещо само преди по-малко от три години, когато политическата несигурност и икономическата криза доведоха до масово изтегляне на депозити от гръцки банки. Сега обаче, когато преговорите между правителството на радикалната лява партия СИРИЗА и международните кредитори на Атина в лицето на ЕС, ЕЦБ и МВФ се проточват вече с месеци, новото изтичане на капитали се превръща в сериозна заплаха за ликвидността на Гърция. Очаква се в края на май нивото на депозитите в местни банки да падне до около 129 млрд. евро. За сравнение, най-високата им досега стойност, в началото на кризата през 2009 г., беше 230 млрд. евро. "Отливът на капитали от гръцката банкова система, който се изчислява на вече над 30 млрд. евро от миналия ноември насам, е своеобразен щурм срещу банките, само че на забавен кадър", казва пред "Капитал" Хунг Тран, управляващият директор на Института за международни финанси (IIF) във Вашингтон. И добавя, че "тъй като гръцките банки нямат достъп до капиталовите пазари за финансиране, продължителното изтичане на депозити означава, че те стават все по-зависими от механизма за помощ за ликвидност ELA."

Това не е нищо ново. През ранното лято на 2012 г., когато само за два месеца страната два пъти организира парламентарни избори, много гърци разбираемо се поддадоха на страха от възможно излизане от еврозоната. Само през месец май същата година Гръцката национална банка регистрира отлив на депозити в размер на 9.2 млрд. евро. В един-единствен ден, вложители бяха изтеглили близо 800 млн. евро, съобщиха тогава гръцките медии.

През последните месеци обаче към постоянно надвисналата заплаха от потенциално връщане към драхмата се прибави и опасността от евентуално въвеждане на капиталов контрол в страната, подобно на този в Кипър от 2013 г. Той драстично ограничи достъпа на кипърски (а и на чужди) вложители до спестяванията им в местни банки и бе отменен едва преди няколко седмици.

Съвсем логична последица от натрупването на нови неблагоприятни обстоятелства в Гърция е, че сега

Отливът на евро

от гръцките банки е осезаемо по-голям от този преди три години. "Нивото на депозитите в гръцката банкова система беше започнало да се свива още в началото на кризата и това продължи до вторите избори през 2012 г. Всъщност изтеглянето на депозити се засили между двата вота, но когато се сформира ново правителство, това изтичане спря и потокът на пари постепенно се обърна обратно, като между юни 2012 г. и ноември 2014 г. нивото на депозитите се повиши с над 15 млрд. евро", казва пред "Капитал" Панос Цакоглу, професор по икономика в Атинския университет. Пари започнаха отново масово да напускат гръцките банки в навечерието на последните предсрочните парламентарни избори на 25 януари. "Отливът започна отново през ноември 2014 г., след като стана очевидно, че СИРИЗА ще спечели изборите и всъщност се засили леко след формирането на новото правителство", обяснява Цакоглу.

Онова, което той нарича леко засилване, всъщност подценява драматизма на последните събития. По данни на Гръцката национална банка още през декември 2014 г, 4.2 млрд евро бяха изтеглени от банкови сметки в страната. Масовото изнасяне на пари обаче се случи през януари, когато вложители изтеглиха близо 12.8 млрд. евро от гръцката банкова система. Нещата се поуспокоиха до 3 млрд. евро през март, но през април отново скочиха – до 7 млрд. евро. Бягството на капитали най-общо следваше успехите и паденията в преговорите между Атина и нейните кредитори за получаване на останалите 7.2 млрд. евро от международния спасителен пакет за страната. Когато напрежението между преговарящите се обтегна дотолкова, че се заговори по-интензивно и за евентуален капиталов контрол, някои хора започнаха превантивно да теглят спестяванията си в петък и когато драстичната мярка се разминаваше през почивните дни - да ги връщат по сметките си отново в понеделник.

Все още няма официални данни за

Изтичането на депозити

през май, но прогнозите са тенденцията да продължи, като сумата ще спадне до 2.8 млрд. евро. Това обаче съвсем не означава разведряване на атмосферата и възвръщане на доверието към правителството. Забавянето се дължи на факта, че по-голямата част от средствата вече просто са напуснали страната, обяснява пред "Капитал" Николаос Георгикопулос от атинския Център за планиране и икономически изследвания KEPE. "Онези, които са решили да изнесат парите си в чужбина, вече са го направили", обобщава икономистът.

"Изглежда, че фирмите са преместили средствата си в чужбина, за да могат да продължат да оперират с тях, дори и в случай на настъпването на силно неблагоприятни обстоятелства в Гърция", казва Цакоглу. Действително, официалните статистики показват, че отливът на депозити в последните месеци е най-висок от сметки на физически, а не на юридически лица. През ноември 2014 г. фирмените депозити са възлизали на 29.33 млрд. евро, през март те вече са паднали до 21.86 млрд. евро, сочат данни на Гръцката национална банка. За същия период сметките на частни лица са се свили от 136.48 до 118.27 млрд. евро. И докато хора с малки депозити от по няколко хиляди евро предпочитат или да ги заключат в банков сейф, или просто да си ги приберат вкъщи, по-заможните се пренасочват към краткосрочни инвестиции зад граница, най-вече в Европа.

По време на предишния отлив на депозити през 2012 г. Кипър се превърна в една от най-предпочитаните спасителни дестинации за гръцки пари. След шока от капиталовия контрол на острова обаче сега гърците пренасочват спестяванията си към традиционно сигурни финансови пристанища като Люксембург и Швейцария, но също и към други страни от ЕС. "Хората не искат да се проследят парите им и затова инвестират в държавни облигации, например в Германия и Австрия", обяснява Георгикопулос. По данни на Бундесбанк, гръцки инвеститори са вложили в Германия 756 млн. евро само през първите три месеца на настоящата година. Друго предпочитано капиталовложение е в недвижимо имущество, например във Великобритания, казват икономисти. Гръцки медии съобщиха също за засилен интерес на по-състоятелни вложители към фондове на управители на активи като швейцарската частна банка Pictet Group, която има представителства в 26 страни. От банката отказаха да дадат информация за работата си с гръцки капитали, защото произходът на клиентите им по принцип се третира конфиденциално. Цитираните в медиите краткосрочни фондове на Pictet обаче били предпочитани от хора, които искат да вложат парите си на сигурно място в несигурни времена, обясниха от банката.

Георгикопулос е оптимист за бъдещето на Гърция в еврозоната и е убеден, че сделка с кредиторите най-сетне ще има – най-късно през първата седмица на юни. Време и пари този път наистина вече няма, аргументира се той. Що се отнася до това кога емигриралите в чужбина гръцки депозити отново ще започнат да се завръщат в страната, икономистите са единодушни - репатрирането на средствата ще отнеме много време. Важно условие е трайна политическа стабилност в Гърция. Цакоглу добавя още едно: "Това може да се случи само постепенно и само когато хората се почустват сигурни, че рискът от връщане към драхмата е намалял много значително."

Ежедневието в една страна, висяща на косъм от фалита, е изненадващо тривиално, поне на повърхността - задръствания по основните пътни артерии в пиковете часове, опашки пред касите на супермаркетите, шумни улични пазари, пълни с хора и пресни зеленчуци. Туристите също вече се връщат в страната за лятната ваканция, тълпят се към Акропола в Атина или бързат с претъпкани куфари и раници към фериботите за островна плажна почивка. Признаците на кризата все още убягват на невъоръженото око – като домакинствата, които вечер нямат електричество заради неплатени сметки, или купувачите, които отброяват последни центове за бучка бяло сирене. Или фактът, че самите гърци вече са загубили вяра в системата и се спасяват, както могат.

Това, което се случва в Гърция от над половин година насам, всъщност е вече добре позната ситуация от близкото минало. Страната преживя подобно нещо само преди по-малко от три години, когато политическата несигурност и икономическата криза доведоха до масово изтегляне на депозити от гръцки банки. Сега обаче, когато преговорите между правителството на радикалната лява партия СИРИЗА и международните кредитори на Атина в лицето на ЕС, ЕЦБ и МВФ се проточват вече с месеци, новото изтичане на капитали се превръща в сериозна заплаха за ликвидността на Гърция. Очаква се в края на май нивото на депозитите в местни банки да падне до около 129 млрд. евро. За сравнение, най-високата им досега стойност, в началото на кризата през 2009 г., беше 230 млрд. евро. "Отливът на капитали от гръцката банкова система, който се изчислява на вече над 30 млрд. евро от миналия ноември насам, е своеобразен щурм срещу банките, само че на забавен кадър", казва пред "Капитал" Хунг Тран, управляващият директор на Института за международни финанси (IIF) във Вашингтон. И добавя, че "тъй като гръцките банки нямат достъп до капиталовите пазари за финансиране, продължителното изтичане на депозити означава, че те стават все по-зависими от механизма за помощ за ликвидност ELA."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    очевидно е, че населението разсъждава практично, като снема доверието си в настоящото правителство на СИРИЗА. Дано това го има предвид на следващи избори. Никой, както в страната, така и извън нея не желае връщане на драхмата, което показва, че Ципрас е изолиран

  • 2
    pag avatar :-?
    pag

    Комунистическа шизофрения - гласуваме за СИРИЗА за да "покаже среден пръст на гадните лихвари", ама паричките си ги изнасяме на сигурно в чужбина.......
    Един безплатен съвет - опичайте си акъла, защото броените пари бързо свършват, а драхмата ще си я влачите с десетилетия.......

  • 3
    skyfighter avatar :-|
    skyfighter

    Наистина си личи, че не плуват в пари в Гърция, но настроението в кафенетата и ресторантите в Солун е отлично, направо шокиращо на фона на статиите колко са зле.

  • 4
    ariella avatar :-P
    ariella

    Ако такива темпове на теглене не дай боже,някога застигнат богатата ни родина то при първите 2 млд. изтеглени лева ще рухне цялата банкова пирамида и ще се събудим всички Зимбабвийски трилионери с цена на хляба 1 тлн.лева /бр http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3e/Zimbabwe_%24100_trillion_2009_Obverse.jpg

  • 5
    today avatar :-|
    today

    Гърците са поредните жертви на лява политика. Толкова ли е трудно мисленето, не виждат ли, че навсякъде по света лявото се проваля, и в крайна сметка държавите затъват, и след това не могат да се оправят с десетилетия!

  • 6
    nye avatar :-|
    nye

    До коментар [#5] от "today":
    "единственият проблем на социализма е, че все някога парите на другите свършват" ... та така и при гърците. те са жертва на собствената си глупост и недалновидност, също като нас. първо си избират разни соц-популисти, после се чудят що няма пари и кредиторите им са виновни, докато не го докарат до очаквания край ...

  • 7
    proza avatar :-|
    proza

    Пак плачем на чужди гробове и берем гайлето на гърците, вместо да се вгледаме в нашата действителност. Ние бяхме ограбени посред бял ден с 4 милиарда евро и никой вече не споменава за това. Оплячкосаха ни банката и парите и няма нито виновни, нито наказани. Един се скрил в Белград, друг направо заявява. че няма никаква вина за фалита на КТБ, макар че е трябвало да упражнява контрол над банката. Имам чувството, че ни правят на идиоти и разчитат на слабоумието и късата ни памет. А милиардите ние ще ги плащаме, това е сигурно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK