Пропукването на политиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пропукването на политиката

Лидерът на испанската партия Podemos Пабло Иглесиас твърди, че не е против ЕС, а срещу начина, по който съюзът се ръководи

Пропукването на политиката

Изборите в Испания и Полша разтърсиха управленските елити в двете страни и изпратиха предупреждение към Брюксел

Марина Станева
4966 прочитания

Лидерът на испанската партия Podemos Пабло Иглесиас твърди, че не е против ЕС, а срещу начина, по който съюзът се ръководи

© reuters


Сеизмична промяна и нова ера в политиката бяха две от най-често използваните определения след изборите в Испания и Полша миналата неделя. Испанците гласуваха на местен и регионален вот, в който лявата популистка партия Podemos ("Можем") и либералната алтернативна формация Ciudadanos ("Граждани") отбелязаха напредък, сложиха край на двупартийната система в страната и събудиха притеснения, че тя става по-трудна за управляване. А на балотаж поляците определиха кой ще бъде новият им държавен глава и посочиха малко известния консервативен претендент Анджей Дуда. И двата вота са извън традиционните политически рамки на двете страни и крият рискове за напрежение в отношенията с Брюксел. Резултатите от изборите в Полша и Испания, както и новините от Гърция и Великобритания показват реална нужда от преосмисляне на европейския проект, обобщи върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини. А урокът за Европа е, че елитите продължават да са отдалечени от избирателите си и с фрагментирането на политиката взимането на решения ще става по-трудно и ще изисква още повече сделки.

От две към четири

Испания е сред страните в ЕС, където разочарованието от цялата традиционна политическа класа е осезаемо. Високите нива на безработица (23.2% през февруари), особено сред младежите, икономическо възстановяване, което все още не се чувства от населението, въпреки че страната официално излезе от рецесия (прогнозираният ръст за 2015 г. е 3%, най-високият сред големите страни в еврозоната), съкращенията на публичните разходи и корупционните скандали карат хората да пускат бюлетина за антисистемни партии като Podemos. Точно това се случи на местните и регионални избори на 24 май, на които испанците гласуваха срещу двупартийния модел и начертаха един напълно различен политически пейзаж. Управляващата консервативна Народна партия на премиера Мариано Рахой се оказа първа с 27% от вота, но се раздели с абсолютното си мнозинство в няколко регионални парламента и може да изгуби за пръв път от 1991 г. насам кметското място в Мадрид. Опозиционната Социалистическа партия пък зае второто място с 25%. Двете големи испански партии спечелиха едва 52% от вота и този незавиден резултат се случва само шест месеца преди парламентарните избори в страната.

"Народната партия бе наказана заради мерките за икономии и усещането на хората, че са понесли болката от кризата, без да са отговорни за нея. Докато елитът, виновен за кризата, не страда от последиците и дори прави бизнес от нея. Мнозина от средната класа, които гласуваха за Народната партия през 2011 г., мислят, че са били предадени от Рахой и политиките му. Другата причина е корупцията, липсата на мерки срещу нея и дори сътрудничеството в прикриването й", казва пред "Капитал" проф. Антонио Лосада, политически анализатор от Университета в Сантяго де Компостела. И допълва, че в случая със Социалистическата партия причината за нейните недобри резултати е, че тя "все още плаща сметката за последното правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро".

И докато някои лидери от "старата гвардия" на Народната партия започнаха да подават оставки, Рахой, изглежда, не признава поражението и не търси грешките в себе си. "Ние сме партията, за която е гласувано най-много в Испания. Но трябва да бъдем по-близо до гражданите и да им обясним нещата по-добре", коментира оптимистично той въпреки претърпените загуби, които може да го принудят да влезе в коалиции, ако иска да продължава да управлява на местно ниво.

Големите печеливши на изборите се оказаха Podemos и умерената алтернативна партия Ciudadanos, която е склонна да сформира коалиция както с Народната партия, така и със социалистите. Те подкопаха електоралната база на двете основни испански формации и според анализатори предстоящите парламентарни избори се очертават като състезание между четирима претенденти. Ciudadanos е сочена като основната причина за това Podemos въпреки своя успех да не се представи чак толкова добре на местния вот, колкото прогнозираха социологическите проучвания. Докато Podemos искат "промяна", Ciudadanos призовават за "разумна промяна". Първите са против самата система, а вторите са срещу хората, които корумпират системата. Затова гласоподавателите възприемат Ciudadanos като не толкова радикална алтернатива, която освен това е и проевропейски насочена.

Срещу статуквото

Емблемата на успеха на Podemos е Барселона, където подкрепената от партията Ада Колау, активистка срещу отнемането на домовете на неплатежоспособните кредитополучатели, спечели най-много гласове в кметската надпревара. "Искам да бъда кмет, който ще служи на хората, така че да няма вече граждани първа и втора класа в този град", обяви Колау, цитирана от в. El Pais. В Мадрид кандидатът на консерваторите Есперанса Агире се класира първа, но плътно зад нея е бившата комунистка Мануела Кармена, също подкрепяна от Podemos, и може да се наложи да се сформира коалиция, която да управлява испанската столица.

Лидерът на Podemos Пабло Иглесиас заяви, че Народната партия и социалистите са регистрирали "едни от най-лошите резултати в своята история". И допълни: "Пролетта на промяната е необратима. Приемаме предизвикателството да спечелим парламентарните избори срещу консерваторите." Новосформираната Podemos се обявява против политическото статукво и мерките за икономии и не питае особено топли чувства към Брюксел. Партията твърди, че не е против ЕС, но е срещу начина, по който съюзът се ръководи през последните години. Тя посочва, че испанската криза е в резултат на действията на политическия елит на страната и иска да предоговори дълга с кредиторите по същия начин, по който опитва в момента СИРИЗА в Гърция.

Затова подемът на Podemos буди притеснения, че Испания може да последва Атина по пътя на крайнолявото. Проф. Лосада обаче не мисли, че отношенията между Испания и ЕС ще станат чак толкова драматични. "Става въпрос за местни и регионални избори. А главният актьор в отношенията с Брюксел е централното правителство в Мадрид. Само промяна в него може да доведе до промяна във връзките със ЕС. След парламентарните избори всичко ще зависи от тежестта, която ще има Podemos в парламента. Ако Народната партия остане на власт, няма да има промяна. Но ако имаме нова коалиция между социалистите и Podemos, от значение ще е тежестта на всяка от двете партии в нея. Смятам обаче, че в този случай отношенията с Европа ще бъдат ръководени основно от социалистите и промяната ще е по-скоро във вътрешната политика, отколкото във външната", твърди анализаторът от Университета в Сантяго де Компостела.

Новакът начело на Полша

Полша също притеснява европейските си партньори. Балотажът на президентския вот на 24 май там бе определен като политическо земетресение, тъй като бе спечелен от консервативния евроскептичен претендент Анджей Дуда. Без опит и относително непознат допреди да се кандидатира, той събра 51.5% от гласовете срещу 48.5% за досегашния държавен глава Бронислав Коморовски, който бе сочен за фаворит в социологическите проучвания. Резултатът бе разчетен като удар по управляващата дясноцентристка партия "Гражданска платформа", която подкрепяше Коморовски. И притеснението е, че след парламентарните избори през есента страната може да направи завой към власт, която ще има различно отношение към ЕС, може да намира по-трудно общ език с Германия и ще промени фискалните плановете на Варшава.

Държавният глава в Полша има ограничени правомощия, но е главнокомандващ на въоръжените сили, може да налага вето на закони, има дума във външната политика и номинира управител на централната банка. Победа на Дуда буди тревога в Брюксел, тъй като според анализ на Politico възгледите му са близки до тези на британските консерватори – не иска присъединяване на Полша към еврото и е подозрителен към федерализирането на Европа. Той говори за преразглеждане на отношенията с Берлин (досега Полша бе лоялен германски съюзник, но според Дуда страната се намира в подчинена позиция) и за фокусиране върху връзките със САЩ.

Дуда е подкрепян от "Право и справедливост" - опозиционната дясна партия на Ярослав Качински, брат близнак на загиналия през 2010 г. в самолетна катастрофа президент Лех Качински. Тя е близка до католическата църква, защитава консервативните ценности и е смятана за по-малко проевропейски и пробизнес настроена от управляващите. Това е първата голяма изборна победа на партията от десетилетие и павира пътя към завръщането й на власт през есента, което изнервя финансовите пазари. А според германския в. Die Welt има опасност от "орбанизиране" на Полша, тъй като Качински посочва за свой модел унгарската десница на премиера Виктор Орбан. Анализ на Европейския съвет за външна политика (ECFR) припомня, че при предишното управление на "Право и справедливост" между 2005 и 2007 г. конфликтите в страната са се изострили, вътрешната политика е станала силно консервативна, а външната – по-националистическа.

Резултатът от вота бе разчетен като сигнал, че много поляци са изморени от "Гражданска платформа" и искат нови лица. За осемте си години управление партията поддържаше впечатляващ икономически растеж въпреки глобалната криза и страната постепенно настига Западна Европа по жизнен стандарт. Но много поляци чувстват, че плодовете от това "икономическо чудо" се разпределят неравномерно и са ги подминали, облагодетелствайки само някои социални групи, докато младежката безработица е над 20%.

"Преди Дуда говореше за възвръщане на правомощия от Брюксел и преформулиране на някои от важните връзки между Полша и други държави, но не сме сигурни по какъв път ще поведе страната", обяснява пред "Капитал" Михал Барановски, директор на варшавския офис на German Marshall Fund. И уточнява, че външната политика в крайна сметка се оформя от правителството. Затова ключови ще бъдат парламентарните избори през октомври.

"Партията на Качински се определя като по-евроскептична и ако тя спечели, ще има различен тон в отношенията с ЕС, както и искане за промяна на съюза. Но това също така е прагматична партия и ще трябва да изчакаме и да видим какво ще направи евентуалното ново правителство. Като цяло не очаквам то да остави Полша извън центъра на ЕС, тъй като ползите за страната са големи и мнозинството продължава да подкрепя силно съюза", казва Барановски. Същото се отнася и за Испания, където подкрепата за ЕС може и да спадна от 80% през 2007 г. до 50% през 2014 г., но повечето испанци все още поддържат европейския проект. Но предупреждението, което отправиха към него на 24 май, е, че не може да продължава както досега.

Сеизмична промяна и нова ера в политиката бяха две от най-често използваните определения след изборите в Испания и Полша миналата неделя. Испанците гласуваха на местен и регионален вот, в който лявата популистка партия Podemos ("Можем") и либералната алтернативна формация Ciudadanos ("Граждани") отбелязаха напредък, сложиха край на двупартийната система в страната и събудиха притеснения, че тя става по-трудна за управляване. А на балотаж поляците определиха кой ще бъде новият им държавен глава и посочиха малко известния консервативен претендент Анджей Дуда. И двата вота са извън традиционните политически рамки на двете страни и крият рискове за напрежение в отношенията с Брюксел. Резултатите от изборите в Полша и Испания, както и новините от Гърция и Великобритания показват реална нужда от преосмисляне на европейския проект, обобщи върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини. А урокът за Европа е, че елитите продължават да са отдалечени от избирателите си и с фрагментирането на политиката взимането на решения ще става по-трудно и ще изисква още повече сделки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    xyha avatar :-P
    xyha

    Така става , когато християн-демокрацията , нито е християн нито е демокрация . Идват национал социалистите или направо комунистите .

  • 3
    daaam avatar :-|
    daam

    " Резултатите от изборите в Полша и Испания, както и новините от Гърция и Великобритания показват реална нужда от преосмисляне на европейския проект"

    В Брюксел не им се ще никаква промяна, удовлетворява ги състоянието на нещата

  • 4
    23 avatar :-|
    Rowan Atkinson

    "Умерената алтернативна партия Ciudadanos" е всъщност малко по-добра версия на нашата България без цензура. Това е фалшивата алтернатива която служи на статуквото. Пълна е със бивши фашисти, звезди от биг брадър, бивши членове на "Народната партия", подкрепяна е от медиите и големия бизнес изплашени от Подемос.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK