Остров с цветовете на дъгата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Остров с цветовете на дъгата

Остров с цветовете на дъгата

Ирландия стана първата, легализирала еднополовите бракове с референдум. Примерът й вече влияе на дебата и в други страни

Светломира Гюрова
5882 прочитания

© reuters


Това се случи, когато финалните бюлетини от референдума още се брояха. Докато даваше интервю за тв канала RTE, сенатор Катрин Запоун предложи в ефир брак на своята партньорка Ан Луиз Гилиган. Всъщност двете дами вече са женени от 2003 г., когато си казват да във Ванкувър по силата на канадското законодателство. Сега ще могат да го направят отново в родината си, след като на 22 май Ирландия стана първата държава в света, легализирала еднополовите бракове с референдум.

И това става в католическо общество, където допреди само две десетилетия разводите бяха забранени и разрешаването им се случи с допитване, в което разликата беше едва 9000 гласа. В същата тази страна до 1993 г. сексът между хомосексуални беше престъпление и викторианският закон - впрочем същият, по който Оскар Уайлд е вкаран в затвора през 1895 г. - бе премахнат чак когато Ирландия беше изправена пред Европейския съд по правата на човека. "За мен това не е просто референдум. Това е социална революция", заяви здравният министър Лео Варадкар (първият член на кабинета в Дъблин, признал открито, че е гей). Тя маркира забележителна промяна в една смятана за социално консервативна държава, където 84% от населението се определят като католици, макар повечето да не практикуват активно религията си и посещаването на църква да спада. Сега примерът на Ирландия, където легализирането на еднополовите бракове се случи толкова категорично, и то не през парламента или съда, вече влияе на дебата в други държави.

Тихата ирландска революция

Всъщност победата беше очаквана, но мащабът й се оказа поразителен - 62% казаха гръмко да на въпроса дали конституцията да бъде променена така, че еднаквият пол на партньорите вече да не бъде пречка да имат законов съюз. Така ирландците разбиха представата за страната си като бастион на социалния консерватизъм и синоним на общество, където религията доминира публичния живот.

"От известно време нашият международен имидж и действителността в Ирландия се разминават", казва пред "Капитал" д-р Тереза Рийди, преподавател от Факултета по управление на University College Cork. Според нея социалната трансформация в страната се случва вече от поне три десетилетия и просто сега законът влиза в крачка с нея. "С този референдум промяната в конституцията догонва реалността на живота на хората в Ирландия", отбелязва д-р Рийди. 

За това има няколко причини. Едната е намаляващото влияние на католическата църква. "Самоунищожението на институцията църква в Ирландия за по-малко от три десетилетия е забележително", коментира пред "Капитал" Пол Валели, автор на няколко книги за религия, етика и развитие, последната от които, "Pope Francis: the Struggle for the Soul of Catholicism" ("Папа Франциск: Битката за душата на католицизма"), ще бъде издадена от Bloomsbury във Великобритания и САЩ през септември. Серията скандали за сексуални злоупотреби на свещеници с деца и опитите на духовенството да ги прикрива подкопаха ролята й на морален авторитет. "Резултатът от референдума показва, че макар църквата да остава важна институция за мнозина ирландци, те все повече формират собствено мнение. По време на кампанията много хора казваха, че са вярващи католици, но въпреки това подкрепят предложението, защото смятат, че то е правилно от християнска гледна точка", казва пред "Капитал" д-р Том Лоуърси, директор на Департамента по политология в дъблинския Trinity College.

Икономиката също е част от обяснението. Скокът на келтския тигър повлия не само на жизнения стандарт, но и на нагласите. Или както го формулира един ирландски коментатор, "нарасналото материално благосъстояние разшири не само портмонетата, а и умовете". "Присъединяването към ЕС и силният икономически растеж промениха житейския опит на хората. Ирландия като държава стана по-отворена и започна да гледа повече навън, отколкото навътре", обобщава д-р Тереза Рийди. За либералния завой помага и фактът, че Ирландия е една от европейските държави с най-младо население.

Въпрос на равенство

Макар "да"-вотът да преобладаваше във всички избирателни райони с изключение на един, включително в смятаните за по-консервативни селски общини, както и във всички възрастови групи, точно мобилизирането на младите избиратели е едно от обясненията за успеха. "Организацията Yes Equality направи наистина забележителна кампания не само в социалните мрежи, но и от врата на врата и с разговори с хора", казва д-р Рийди. Резултатите говорят сами - в последните два месеца близо 60 000 младежи се регистрираха за първи път да гласуват и бяха добавени в избирателните списъци. Което съвсем не означава, че за политиците ще е лесно да повторят това и да ангажират младите. "Отговорът на въпроса какво ги мобилизира е прост и ясен - самата тема. Партиите ще се опитат да стъпят върху това, но подозирам, че ще имат доста ограничен успех", казва пред "Капитал" проф. Дейвид Фарел от School of Politics and International Relations към дъблинския University College.

Същевременно би било пресилено да се смята, че Ирландия се е превърнала в оазис на социалния либерализъм и този дух ще се прелее автоматично и върху неща като абортите например, които продължават да са забранени освен в много ограничени случаи. "Еднополовите бракове бяха рамкирани предимно като въпрос как модерното общество се отнася към равенството. Имаше две различни гледни точки към брака, но нямаше съществени разногласия по това, че равенството е желателно. Докато по отношение на абортите има фундаментални различия между тези, които ги смятат за въпрос, засягащ жена, която е бременна, и онези, за които това е въпрос за правата на нероденото дете. Едната страна вижда зародиша като дете, другата - не. И не може получената подкрепа за гей браковете да се екстраполира върху темата за абортите", посочва Пол Валели.

Впечатляващ беше и цивилизованият тон на целия дебат в Ирландия, в който се говореше за граждански права, а не за морал и грехове. "Нямаше неприятни неща и изсипване на помия като при референдума за развода през 1995 г. например," отбелязва д-р Тереза Рийди. Разликите се открояват и при сравнение например с допитването за узаконяване на еднополовите бракове в Калифорния през 2008 г. или в Хърватия преди две години, когато по време на кампаниите хомофобията се развихри и хората с различна сексуална ориентация биваха заклеймявани публично напаст за обществото.

Сега очакването е, че келтската толерантност ще има трансформиращ ефект отвъд границите на зеления остров. "Застъпниците на еднополовите бракове вероятно ще използват Ирландия като пример", казва д-р Том Лоуърси. Това вече се случва в Германия, където опозицията призова канцлера Ангела Меркел да предприеме стъпки към легализация. В Австралия няколко политици се обърнаха към правителството с искане за подобен референдум. Резултатът в Ирландия отекна и в Италия - също католическа държава и единствената в Западна Европа, която не разрешава нито еднополови бракове, нито някаква форма на регистрирани партньорства. Сега близки до премиера Матео Ренци започнаха да говорят, че е крайно време законът за граждански съюзи между хомосексуални, който от месеци е заседнал в комисия в Сената, най-после да бъде задвижен. Както Ирландия показа, не е толкова страшно да се каже да.

Това се случи, когато финалните бюлетини от референдума още се брояха. Докато даваше интервю за тв канала RTE, сенатор Катрин Запоун предложи в ефир брак на своята партньорка Ан Луиз Гилиган. Всъщност двете дами вече са женени от 2003 г., когато си казват да във Ванкувър по силата на канадското законодателство. Сега ще могат да го направят отново в родината си, след като на 22 май Ирландия стана първата държава в света, легализирала еднополовите бракове с референдум.

И това става в католическо общество, където допреди само две десетилетия разводите бяха забранени и разрешаването им се случи с допитване, в което разликата беше едва 9000 гласа. В същата тази страна до 1993 г. сексът между хомосексуални беше престъпление и викторианският закон - впрочем същият, по който Оскар Уайлд е вкаран в затвора през 1895 г. - бе премахнат чак когато Ирландия беше изправена пред Европейския съд по правата на човека. "За мен това не е просто референдум. Това е социална революция", заяви здравният министър Лео Варадкар (първият член на кабинета в Дъблин, признал открито, че е гей). Тя маркира забележителна промяна в една смятана за социално консервативна държава, където 84% от населението се определят като католици, макар повечето да не практикуват активно религията си и посещаването на църква да спада. Сега примерът на Ирландия, където легализирането на еднополовите бракове се случи толкова категорично, и то не през парламента или съда, вече влияе на дебата в други държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 2
    kakadu avatar :-|
    Mark

    Браво на Ирландия, положителният антоним на България. Така се получава, когато в страната действат закони, бизнесът върви напред и обществото забогатява. Спира да мрази и тормози по-слабите, започва да се интересува от абстракции (из нашите ширини) като това да зачиташ индивидуалността на различния и да имаш достатъчно емпатия, за да те е грижа, въпреки че не си пряко засегнат. Тук подобен референдум би бил пълен провал, защото на никой не му пука и никой не желае да поеме отговорност за каквото и да е, дори за далеч по-злободневни неща, от които всички са пряко засегнати. Мизерията, озлоблението, арогантността, незачитането на правилата, вулгарното отношение към различните е направило българите кисели и неприятни хора, които са дълбоко нещастни. Разложението и вулгарността стигат до там, че подобни теми в далечни държави поставят въпрос не за гей бракове, а дали гейовете имат право да съществуват или по-скоро следва да бъдат бесени както правят в братските Ирак, Саудитска Арабия и скоро може би в най-братска Русия. Жалкото е, че младите хора - носители на идеи за равенство в останалата част на Европа - са все по-малко, а тези от тях, които остават, бързо попиват вулгарността и затварят цикъла на нищетата (във всяко отношение).

  • 3
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Крайно време е да се спре с тия глупости. Дискусия за гей бракове, марихуана и още какви ли не незначителни идиотщини. Аз съм за това, да се махнат всички такива малоумни забрани и да се насочим към найстина важните неща в живота. Който му е кеф да се ч*ка с мъже - прав му път.Който му е кеф да друса - да друса. Прав им път.
    Закони да има за защита на гражданите до 18 годишна възраст, след това - поживо-поздраво, да правят каквото намерят за добре. Не виждам защо хабим безброй ресурси /човеко-часа/ в дискусии за някакви теми, които нямат никаква реална полза за обществото. Е - утре двама мъже могат да сключат граждански съюз /брак/ - голям праз, това нищо няма да промени. Давайте да разрешим тея глупости, пък да се захванем с найстина важните неща в живота.
    Не виждам причина нормален човек да му пука дали Иван ще сключи брак с Гергана или с Георги. Все тая. Дайте нещо смислено ..

    Публикувано през m.capital.bg

  • stalik

    До коментар [#3] от "realismisthename":

    Меко казано отвратителен е начинът, по който профанизирате проблема. От една страна - хора, които не могат да уредят семейните си отношение, включително правото на имуществена общност, свиждане или информация за здравословно състояние, родителски права, вдовишка пенсия, отпуск за гледане на болен партньор и други. От друга страна са хора, много от които младежи, които и без друго са малко, а биват съдени и понасят наказателна отговорност за няколко цигари марихуана и, съответно, животът им е прецакан ако не за винаги, то поне за дълго заради глупостта на невежи политици.

  • 5
    tamusen avatar :-|
    Бил Тамусен

    Пази Боже!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK