Турция национализира Bank Asya
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Турция национализира Bank Asya

Анкара обяви Bank Asya, чиито активи формират по-малко от 1% от турския финансов сектор, за "системен риск"

Турция национализира Bank Asya

Банката е близка до влиятелния опонент на Ердоган Фетхуллах Гюлен

3937 прочитания

Анкара обяви Bank Asya, чиито активи формират по-малко от 1% от турския финансов сектор, за "системен риск"

© MURAD SEZER


Турция национализира ислямската Bank Asya, която беше замесена в политическия спор между президента Реджеп Ердоган и живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен.

Дълга битка

Ходът идва само седмица преди критични парламентарни избори и точно в деня, когато президентът Ердоган обяви, че държавната Ziraat Bank навлиза в ислямското банкиране. С национализирането на Bank Asya приключват 18-месечните опити на Анкара да я превземе. През това време банката загуби почти половината от активите си заради панически отлив на депозити от нея.

Сега банката вече принадлежи на Държавния фонд за гарантиране на депозитите (TMSF), който е на пряко подчинение на Ердоган. От февруари Bank Asya беше под надзора на турския банков регулатор. В петък регулаторът реши, че "проблемите във финансовата структура на банката, собствеността и управлението й, както и някои аспекти на дейността й представляват заплаха за доверието и стабилността на финансовата система". Вестник Wall Street Journal припомня, че днес активите на банката се равняват на по-малко от 1% от турския финансов сектор, който възлиза на около 800 млрд. долара.

В отделно изявление TMSF подчерта, че след национализирането на банката тя не губи засега лиценза и засегнатите лица "няма за какво да се притесняват".

Желанието на Турция да поеме управлението на Bank Asya породи вълна от обвинения в политическа намеса в сектора, която ще навреди на националната репутация сред международните инвеститори.

На това турският вицепремиер Али Бабаджан отвърна в събота, че национализирането на Bank Asya не е политически ход и че банката ще продължи да работи, докато бъдат намерени решения за нейната продажба или сливане. "Ако вчерашното решение беше политическо, то тези стъпки можеше да бъдат предприети много по-рано", каза Бабаджан, който е сред създателите на управляващата "Партия на справедливостта и развитието" и отговаря за икономиката в правителството на Ахмед Давутоглу.

Доскоро Bank Asya беше короната в усилията на Турция да усили позициите си в ислямското банкиране, което се регулира от традиционния ислямски закон, или шериат. Той има специални изисквания за разпределяне на печалбите и загубите, като същевременно забранява начисляването и плащането на лихви. Почти 54% от акциите на банката се търгуваха на борсата, една трета от тях бяха в ръцете на чужди инвеститори, като BlackRock Inc. и Vanguard Group.

Политически обрати

Съдбата на банката се обърна, след като близки до Гюлен прокурори повдигнаха обвинения в корупция срещу министри на Ердоган през декември 2013 г. Ердоган, който тогава беше премиер, обвини някогашния си съюзник Гюлен в заговор с цел преврат. Проправителствените вестници атакуваха Bank Asya като "касичката", с която влиятелният духовник се опитва да превземе държавата. В резултат само през 2014 г. вложители, сред които държавни фирми и институции, изтеглиха 4 млрд. лири (1.7 млрд. долара), равни на около 20% от депозитите в нея. Трезорът приключи годината с нетна загуба от 877 млн. лири (336 млн. долара).

Решението за национализация от петък беше посрещнато от чужди инвеститори като пореден епизод от по-голяма битка, посочва Wall Street Journal. Някои анализатори смятат, че този ход може да е начало на тревожна тенденция. Fitch Ratings нарече случая "черно петно" върху иначе безукорните банкови регулации, които Турция следва от глобалната финансова криза през 2010 г. досега.

По-рано в петък Ердоган обяви, че навлизането на Ziraat в ислямското банкиране трябва да привлече нови капитали в Турция и призова останалите държавни банки Vakifbank и Halkbank да утроят дела си в пазара на ислямското банкиране до 2023 г. До момента четири трезора в страната предлагаха подобни услуги. Освен Bank Asya това са Albaraka Turk, Turkiye Finans и Kuveyt Turk.

Турция национализира ислямската Bank Asya, която беше замесена в политическия спор между президента Реджеп Ердоган и живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK