И все пак те може да се разберат
Въпреки че Гърция забави плащане към МВФ, надежда за сделка с кредиторите още има
При всички обрати в гръцката агония поне едно нещо досега не се беше случвало. Колкото и близо да се беше озовавала Атина до това да пропусне плащане към кредиторите, накрая винаги успяваше да го направи. До 5 юни, когато това се промени.
Правителството, доминирано от радикалната лява партия СИРИЗА информира МВФ, че в този ден няма да плати дължимата вноска от 300 млн. евро. Вместо това, възползвайки се от рядко прилагана процедура (използвана за последно от Замбия през 80-те години на миналия век), Атина ще събере всички дължими плащания за юни - общо 1.6 млрд. евро, и ще ги изплати в края на месеца. Така на теория Гърция не е изпаднала във фалит. На практика обаче още една граница в мъчителната сага беше премината.
Това беше предшествано от поредица от безплодни "кризисни срещи" в Атина, Берлин и Брюксел - почти всеки ден по една, дори и по две. И макар засега те да не донесоха развръзка на спора между Гърция и нейните международни кредитори от ЕС и МВФ, надежда за сделка все още има.
План срещу план
Междувременно гръцкото правителство представи поредния си план за реформи – този път на цели 47 страници. От другата страна отговориха с контраплан от пет страници – първият подобен документ на кредиторите в преговорите с правителството на Алексис Ципрас. Това беше изтълкувано като ултиматум - след месеци на неуспешни разговори те очевидно решиха да вземат нещата в свои ръце и да напишат черно на бяло онова, което искат от Атина. Но и това засега не носи резултат.
Докато в последните седмици гръцкото правителство настояваше за сделка с кредиторите най-късно до първата седмица на юни, сега то само удължи срока, като заговори за възможен пробив до средата на месеца. В неговия край изтича удълженият срок в който, ако проведе необходимите реформи, Гърция може да получи последния транш от 7.2 млрд. евро от спасителната програма.
Според гръцки правителствени източници, предложенията на ЕС и МВФ включват по-висок ДДС за енергия, ресторанти и медикаменти, като целта е през настоящата година това да генерира бюджетни приходи от 1.8 млрд евро. Планът предвижда още съкращаване на социалните разходи в размер на 1% от БВП през тази и следващата година, както и премахването на бонусите за получателите на ниски пенсии. Според изтеклите в гръцките медии детайли обаче кредиторите са смекчили позицията си за първичния бюджетен излишък. Сега те искат той да е 1% тази година, 2% през 2016 г., 3% през 2017 г. и 3.5 % през 2018 г.
Контрапредложението на Атина е за първичен бюджетен излишък от 0.6 % от БВП тази година, 1.5% догодина, 2.5% през 2017 г и 3.5 % между 2018 г и 2022 г., съобщи немският вестик Tagesspiegel, който се сдоби с копие от документа. В него е записано също, че до края на юни гръцкото правителство ще плаща дълга си към МВФ по вече договорената схема. Но след тази дата то иска преструктуриране на задълженията, като с помощта на ЕК и ЕЦБ договори "оптимално правно и икономическо решение" на въпроса. Гърция е готова да въведе нови данъци - данък "солидарност", който да донесе 220 млн. евро приходи през тази и още 250 млн. евро през следващата година. Тя се надява да събере още един милиард евро от допълнително облагане на печалбата на големите предприятия и 30 млн. евро от друг нов данък - "лукс".
Новите проектореформи включват и една болезнена тема за СИРИЗА - пенсиите. Кабинетът е готов да отмени съществуващата от години система за ранно пенсиониране и в бъдеще да вдигне пенсионната възраст на 62 години. Правителството ще забави също едно от ключовите си предизборни обещания – да увеличи минималната работна заплата до нивото й от 2010 г. Вместо веднага то ще направи това поетапно - до 2016 г. Преосмислен е и подходът към приватизацията – след като първоначално замрази няколко големи сделки, сега Атина планира до 2020 г. продажбите на държавни активи да внесат в бюджета приходи от около 11 млрд. евро.
Кабинетът обаче обявява намерението си да върне браншовото колективно трудово договаряне с профсъюзите, което негови предшественици бяха отменили по настояване на кредиторите. И тази идея трудно ще бъде одобрена в Брюксел и Вашингтон. Той иска да въведе и мораториум върху разпродаването на имущество на задлъжняли лица, ако става въпрос за единственото им жилище на стойност до 200 000 евро, при деклариран годишен фамилен доход до 35 000 евро и спестявания от не повече от 15 000 евро.
"Внесохме реалистичен план, който може да изведе Гърция от кризата", заяви Ципрас. И след като изпрати на партньорите си новия гръцки списък с реформи, бързо прехвърли отговорността за изхода от преговорите върху тях: "Ясно е, че сега решението е в ръцете на европейските лидери – дали те искат да се адаптират към реалността и да излязат от кризата без разделяне на Европа."
Същевременно петстраничният документ на кредиторите не е база за дискусии в сегашния му вид, казват гръцки правителствени източници, които пожелаха да останат анонимни. Според тях това било проект за споразумение на техническо ниво, който отново включвал мерки, вече изхвърлени от темите за разговори в рамките на т. нар. Брюкселска група – новото кодово название на преговорите на политическо ниво, които от началото на годината се провеждат изцяло в белгийската столица. Предложенията обаче оставяли място за бъдещи компромиси, допускат в Атина. Ответната страна засега дава малко признаци за готовност за отстъпки. Председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум предупреди: "Погрешно е схващането, че трябва да се срещнем по средата. Това не е нашето намерение."
Докога така ще я караме
И все пак надежди за сделки има най-малкото защото натискът и върху двете страни да стигнат до нея се засилва. Освен това продължаващите разминавания в преговорите са само част от проблемите на Ципрас, след като към все по-осезаемата липса на пари се добави и ожесточаващата се вътрешнопартийна опозиция. Радикалната лява фракция на СИРИЗА - "Лява платформа", предвождана от енергийния министър Панайотис Лафазанис, е категорично против всякакви отстъпки пред ЕС и МВФ. Въпреки че правителството в Атина никога не е говорило с един глас, дисонансът в последните дни е особено впечатляващ. Докато Ципрас уверява, че страната му ще спазва задълженията си и е в непрекъсната връзка с партньорите в преговорите, колегите му в кабинета един през друг публично му противоречат. Вътрешният бунт е и най-вероятното обяснение за решението в последния момент за отлагане на плащането към МВФ.
На този фон в Атина отново се заговори за предсрочни избори. Някои наблюдатели предполагат, че Ципрас може да ги обяви в следващите дни, но организирането им ще отнеме няколко седмици. Само че не е ясно как подобен ход би помогнал на премиера да потуши недоволството и да убеди собствените си депутати да не провалят евентуалното споразумение с кредиторите. Както обясни наскоро говорителят на парламентарната група на СИРИЗА Никос Филис, дори 12 народни представители от редиците на управляващите са достатъчни, за да блокират възможната сделка. "Лява платформа" има много повече – 30 депутати, които засега не показват особена склонност към отстъпки. И в момента ключовият въпрос не е толкова дали Ципрас ще успее да се договори с кредиторите, а дали ще успее да убеди собствената си партия.
