В името на президента

Ако вярваме на енергийния й министър, Турция трябва да е втората държава след античния Рим, чието бъдеще се е решавало от домашни животни. В историческия пример от 387 г. пр. Хр. гъските предупреждават Рим за нашествие на галите и така помагат на града да се превърне в империята, която познаваме.

В случая с Турция котка промени хода на събитията. Миналия март управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) бе обвинена, че в нощта на местните избори е спряла тока в редица избирателни секции в Анкара и е подменила вота в петмилионната столица. Според опозицията така дългогодишният кмет Мелих Гьокчек запази поста си с 27 500 гласа разлика, и то след като опонентът му Мансур Яваш от съвсем младата Народната демократична партия (HDP) бе обявил победа. На тези обвинения министърът на енергетиката Танер Йълдъз отвърна, че котка е влязла в трафопост и е предизвикала верижна авария.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ето защо седмица преди парламентарните избори на 7 юни истанбулският клон на турската Асоциация на ветеринарните лекари излезе с шеговито изявление към котките в града да не саботират изборния процес. Предупреждението може да се окаже не толкова абсурдно, колкото звучи, защото Истанбул ще излъчи 85 депутати, или почти всеки шести в 550-местния парламент. А предвид залога битката за всеки мандат ще е жестока.

Изходът на вота за 25-ото народно събрание "със сигурност ще промени значително Турция", казва пред "Капитал" Марк Пиерини, анализатор от Carnegie Europe и бивш посланик на ЕС в Анкара. Според него сценариите за следизборна Турция варират от превръщането й в президентска република до изместване на АКР от върха след 13 години управление. В първия случай Реджеп Тайип Ердоган ще се превърне в държавен глава с реална изпълнителна власт по подобие на френския или руския президент, с когото той се сравнява. Във втория ще се превърне в история.

Тези избори могат да се окажат решаващи за много неща - бъдещето на действащата турска конституция от 1982 г., наследство от последния военен преврат, политическия статут на кюрдите, мястото на религията в обществото, качеството на демокрацията в страната и ролята на Анкара в региона.



Кюрдска рулетка

В името на голямата цел президентът Ердоган загърби надпартийния статут на институцията и поведе кампанията на АКР, тръбейки в цялата страна, че иска 400 депутати. Толкова ще му стигнат да промени конституцията в желаната от него посока. По-реалистична цел е да получи 330, или мнозинство от три пети. С него ще може да предизвика референдум със същата цел. Най-песимистичната прогноза е да не събере 276 мандата, или мнозинство от 50% плюс един. Тогава АКР, която в последните 13 години спечели последователно и безапелационно седем вота - парламентарни, местни и президентски, плюс два референдума, ще трябва да управлява в коалиция. А в най-невероятния сценарий всички останали могат да направят съюз срещу нея и да я изместят от властта.

Според проучванията втора се движи Републиканската народна партия (СНР), основана от Кемал Ататюрк, на която социолозите отреждат около 25%. Трета се очертава дясната националистическа Партия на националното движение (МНР), която се очаква да вземе около 13%.

Но най-голямата интрига е около създадената преди едва три години прокюрдска HDP. От нейното представяне в голяма степен зависи дали АКР ще управлява сама или в коалиция и дали Ердоган ще сбъдне мечтата си да направи Турция президентска република и да се сдобие с абсолютна власт. Това е така заради високия изборен праг от 10% от националния вот за влизане в парламента. Досега, за да го избегнат, кюрдите излъчваха независими кандидати. Сега младият харизматичен лидер на ΗDР Селахаттин Демирташ, който преди година излезе в президентските избори срещу Ердоган, заложи всичко на карта и състави партийна листа. В нея освен кюрди има представители на други малцинства като алевити, азери, арменци, асирийци, лази, роми, черкези и LGBT активисти.

Ако прескочи прага, HDP може да вкара 60 депутати, сочи проучване на MetroPOLL. Това ще е повече от 35-те прокюрдски депутати в сегашния Меджлис. Същата агенция дава 269 места и обикновено мнозинство на АКР срещу 132 за кемалистите и 89 за националистите. Други социолози смятат, че HDP няма да прескочи 10-те процента. Това означава, че гласовете им отиват в първата партия, прескочила бариерата в съответния окръг. В бастиона на HDP следващата сила е АКР. Това превръща участието на Демирташ в игра на кюрдска рулетка, коментира пред "Капитал" дипломат от представителството на ЕС в Анкара, пожелал анонимност. Ако спечели, може да удвои присъствието на кюрдите в парламента, а ако загуби - да предостави на Ердоган желаното конституционно мнозинство.

Все още не е ясно колко души са се регистрирали да гласуват в неделя, но ако се екстраполират данните от последните два вота, може да се очакват малко над 53 млн. Ако избирателната активност е около 80%, колкото беше преди година, това означава, че HDP се нуждае от 4.5 млн. гласа, за да мине 10-процентовата бариера. На президентските избори преди година Демирташ получи 3.9 млн. гласа.

Ако партията му прескочи бариерата и лиши АКР от десетки депутати, не е изключена коалиция между двете сили. Тогава надеждата ще бъде не само за нормализиране по кюрдския въпрос, но и за слагане на спирачка на авторитарните амбиции на Ердоган и похода му към още по-голяма концентрация на власт. Проблем, включително за управлението, ще бъде, ако HDP не влезе и това постави под въпрос доколко легитимен и представителен е новият парламент. Изключването може да тласне кюрдите към по-радикални сили, като признатата в редица страни за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК).

• 1
• 2
• Следваща страница » "Ако АКР направи самостоятелно правителство"