В името на президента
Изборите в Турция ще определят дали Ердоган ще се сдобие с тотална власт и са решаващи за облика и курса на страната
Ако вярваме на енергийния й министър, Турция трябва да е втората държава след античния Рим, чието бъдеще се е решавало от домашни животни. В историческия пример от 387 г. пр. Хр. гъските предупреждават Рим за нашествие на галите и така помагат на града да се превърне в империята, която познаваме.
В случая с Турция котка промени хода на събитията. Миналия март управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) бе обвинена, че в нощта на местните избори е спряла тока в редица избирателни секции в Анкара и е подменила вота в петмилионната столица. Според опозицията така дългогодишният кмет Мелих Гьокчек запази поста си с 27 500 гласа разлика, и то след като опонентът му Мансур Яваш от съвсем младата Народната демократична партия (HDP) бе обявил победа. На тези обвинения министърът на енергетиката Танер Йълдъз отвърна, че котка е влязла в трафопост и е предизвикала верижна авария.
Ето защо седмица преди парламентарните избори на 7 юни истанбулският клон на турската Асоциация на ветеринарните лекари излезе с шеговито изявление към котките в града да не саботират изборния процес. Предупреждението може да се окаже не толкова абсурдно, колкото звучи, защото Истанбул ще излъчи 85 депутати, или почти всеки шести в 550-местния парламент. А предвид залога битката за всеки мандат ще е жестока.
Изходът на вота за 25-ото народно събрание "със сигурност ще промени значително Турция", казва пред "Капитал" Марк Пиерини, анализатор от Carnegie Europe и бивш посланик на ЕС в Анкара. Според него сценариите за следизборна Турция варират от превръщането й в президентска република до изместване на АКР от върха след 13 години управление. В първия случай Реджеп Тайип Ердоган ще се превърне в държавен глава с реална изпълнителна власт по подобие на френския или руския президент, с когото той се сравнява. Във втория ще се превърне в история.
Тези избори могат да се окажат решаващи за много неща - бъдещето на действащата турска конституция от 1982 г., наследство от последния военен преврат, политическия статут на кюрдите, мястото на религията в обществото, качеството на демокрацията в страната и ролята на Анкара в региона.
Кюрдска рулетка
В името на голямата цел президентът Ердоган загърби надпартийния статут на институцията и поведе кампанията на АКР, тръбейки в цялата страна, че иска 400 депутати. Толкова ще му стигнат да промени конституцията в желаната от него посока. По-реалистична цел е да получи 330, или мнозинство от три пети. С него ще може да предизвика референдум със същата цел. Най-песимистичната прогноза е да не събере 276 мандата, или мнозинство от 50% плюс един. Тогава АКР, която в последните 13 години спечели последователно и безапелационно седем вота - парламентарни, местни и президентски, плюс два референдума, ще трябва да управлява в коалиция. А в най-невероятния сценарий всички останали могат да направят съюз срещу нея и да я изместят от властта.
Според проучванията втора се движи Републиканската народна партия (СНР), основана от Кемал Ататюрк, на която социолозите отреждат около 25%. Трета се очертава дясната националистическа Партия на националното движение (МНР), която се очаква да вземе около 13%.
Но най-голямата интрига е около създадената преди едва три години прокюрдска HDP. От нейното представяне в голяма степен зависи дали АКР ще управлява сама или в коалиция и дали Ердоган ще сбъдне мечтата си да направи Турция президентска република и да се сдобие с абсолютна власт. Това е така заради високия изборен праг от 10% от националния вот за влизане в парламента. Досега, за да го избегнат, кюрдите излъчваха независими кандидати. Сега младият харизматичен лидер на ΗDР Селахаттин Демирташ, който преди година излезе в президентските избори срещу Ердоган, заложи всичко на карта и състави партийна листа. В нея освен кюрди има представители на други малцинства като алевити, азери, арменци, асирийци, лази, роми, черкези и LGBT активисти.
Ако прескочи прага, HDP може да вкара 60 депутати, сочи проучване на MetroPOLL. Това ще е повече от 35-те прокюрдски депутати в сегашния Меджлис. Същата агенция дава 269 места и обикновено мнозинство на АКР срещу 132 за кемалистите и 89 за националистите. Други социолози смятат, че HDP няма да прескочи 10-те процента. Това означава, че гласовете им отиват в първата партия, прескочила бариерата в съответния окръг. В бастиона на HDP следващата сила е АКР. Това превръща участието на Демирташ в игра на кюрдска рулетка, коментира пред "Капитал" дипломат от представителството на ЕС в Анкара, пожелал анонимност. Ако спечели, може да удвои присъствието на кюрдите в парламента, а ако загуби - да предостави на Ердоган желаното конституционно мнозинство.
Все още не е ясно колко души са се регистрирали да гласуват в неделя, но ако се екстраполират данните от последните два вота, може да се очакват малко над 53 млн. Ако избирателната активност е около 80%, колкото беше преди година, това означава, че HDP се нуждае от 4.5 млн. гласа, за да мине 10-процентовата бариера. На президентските избори преди година Демирташ получи 3.9 млн. гласа.
Ако партията му прескочи бариерата и лиши АКР от десетки депутати, не е изключена коалиция между двете сили. Тогава надеждата ще бъде не само за нормализиране по кюрдския въпрос, но и за слагане на спирачка на авторитарните амбиции на Ердоган и похода му към още по-голяма концентрация на власт. Проблем, включително за управлението, ще бъде, ако HDP не влезе и това постави под въпрос доколко легитимен и представителен е новият парламент. Изключването може да тласне кюрдите към по-радикални сили, като признатата в редица страни за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК).
Ако АКР направи самостоятелно правителство, най-вероятно ще продължи курса на отместване от Европа. Той бе категорично заявен още по време на партийния конгрес през 2012 г., когато от 63 приоритета делегатите наредиха евроинтеграцията на 60-о място. И възстановяването на накърнените отношения между Анкара и Запада минава през неща като демократични реформи и върховенство на закона.
Това би се случило най-трудно в случай на коалиционно управление между АКР и националистическата МНР. Подобно управление трудно би спомогнало за разрешаването на кипърския въпрос, еднакво болезнен за турската и гръцката част на острова и чувствителна тема в отношенията между Анкара и Брюксел.
Бяло и черно
В подреждането на бъдещото управление Демирташ може да се окаже по-малкото препятствие пред амбициите на Ердоган в сравнение с икономиката. Доскоро именно тя бе най-големият успех на АКР, като в годините на нейното управление се появи нова класа "анадолски тигри" (дребни и средни предприемачи от консервативните части на Турция), а щедрата социална политика повиши благосъстоянието на пренебрегваните по-бедни части на населението. Но сега този икономически модел - изграден основно върху вътрешното потребление и строителството - започва да зацикля. Само за първите четири месеца на годината лирата изгуби 13.7% от стойността си спрямо американския долар, чужди инвеститори изтеглиха 2.24 млрд. от турския пазар, безработицата стигна рекордните в последните пет години 11.2%, икономисти сигнализират за риск от балон на имотния пазар, а ръстът на БВП се забави от 9% през 2011 г. до малко под 3% през 2014 г.
"Правителството да гледа статистики, вместо да приказва, че икономиката върви добре. Собствениците на магазини вече не могат да си плащат наемите", казва пред "Капитал" дребен бизнесмен от Бурса, пожелал анонимност. Той смята, че дългогодишният премиер, а сега президент Ердоган е променил драстично правилата за предприемачество и е покварил бизнес климата в Турция. "В последните години изникнаха тези черни турци - новобогаташи някакви, които нямат образование, не могат да приказват правилно, идват от най-затънтените места и никой не знае откъде са парите им и как превземат бизнесите ни", казва предприемачът.
Той визира отдавна известната в обществото разлика между "белите" турци, или светски настроените жители на градове като Измир и Истанбул, и "черните" турци от недрата на страната. Клишето е толкова популярно, че през 2008 г. самият Ердоган публично каза, че "вашият брат Тайип е от черните турци". С това тогавашният премиер подчертаваше скромния си произход и непретенциозното си образование, придобито в духовно училище. По това време страната беше във възход, който Ердоган успя да запази въпреки глобалната финансова криза и никой не приемаше сериозно самоопределянето му като "черен" турчин.
Шест години по-късно тънката нишка между "бяло" и "черно" разделя не само бизнеса, но и самата управляваща партия. Групата технократи около премиера Ахмет Давутоглу и неговия заместник, отговарящ за икономиката Али Бабаджан призовават за подобряване на образователната система и налагането на върховенство на закона, за да се повишат производителността и инвестициите. Настояват и за реформи на данъчната система и трудовия пазар. Бабаджан, бивш представител на МВФ за Турция, освен това твърди, че Турция е станала твърде зависима от строителния сектор. В условния лагер на "белите" в АКР е и финансовият министър и бивш дългогодишен служител на Merrill Lynch Мехмет Шимшек, както и гуверньорът на централната банка Ердем Башчъ.
От другата страна е групата около Ердоган, която обвинява за икономическите проблеми чуждестранни конспирации и "международното лихвено лоби". Виден представител на този лагер е Игит Булут, олицетворение на "черните турци". Преди да стане доверен съветник на Ердоган, Булут е телевизионен журналист. След неочакваното си издигане той се прочу с тезата, че чужди сили се опитват да убият Ердоган с телекинеза. На лагера на Булут е странната от икономическа гледна точка идея, че централната банка трябва да държи ниски лихви, за да има ниска инфлация.
Това противопоставяне "може да е симптом за опит на премиера Давутоглу да се еманципира" с неочаквани за президента Ердоган последствия, коментира пред "Капитал" европейски дипломат, работещ в Анкара. Според него няма да е неочаквано, ако вътрешнопартиен бойкот осуети амбициите на Ердоган.
Каквото и да се случи на изборите в неделя, след тях политическият пейзаж в Турция ще бъде силно променен. Надеждата е, че с включването на нов играч и очакваното фрагментиране на парламента планът на Ердоган за сдобиване с тотална власт ще бъде осуетен. Но дори и в този случай президентът няма да се даде лесно и единствената сигурна прогноза е, че Турция я очаква период на нестабилност,, преди да стане ясно по кой курс ще поеме.
