С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 6 юни 2015, 7:32, 8990 прочитания

В името на президента

Изборите в Турция ще определят дали Ердоган ще се сдобие с тотална власт и са решаващи за облика и курса на страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако вярваме на енергийния й министър, Турция трябва да е втората държава след античния Рим, чието бъдеще се е решавало от домашни животни. В историческия пример от 387 г. пр. Хр. гъските предупреждават Рим за нашествие на галите и така помагат на града да се превърне в империята, която познаваме.

В случая с Турция котка промени хода на събитията. Миналия март управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) бе обвинена, че в нощта на местните избори е спряла тока в редица избирателни секции в Анкара и е подменила вота в петмилионната столица. Според опозицията така дългогодишният кмет Мелих Гьокчек запази поста си с 27 500 гласа разлика, и то след като опонентът му Мансур Яваш от съвсем младата Народната демократична партия (HDP) бе обявил победа. На тези обвинения министърът на енергетиката Танер Йълдъз отвърна, че котка е влязла в трафопост и е предизвикала верижна авария.


Ето защо седмица преди парламентарните избори на 7 юни истанбулският клон на турската Асоциация на ветеринарните лекари излезе с шеговито изявление към котките в града да не саботират изборния процес. Предупреждението може да се окаже не толкова абсурдно, колкото звучи, защото Истанбул ще излъчи 85 депутати, или почти всеки шести в 550-местния парламент. А предвид залога битката за всеки мандат ще е жестока.

Изходът на вота за 25-ото народно събрание "със сигурност ще промени значително Турция", казва пред "Капитал" Марк Пиерини, анализатор от Carnegie Europe и бивш посланик на ЕС в Анкара. Според него сценариите за следизборна Турция варират от превръщането й в президентска република до изместване на АКР от върха след 13 години управление. В първия случай Реджеп Тайип Ердоган ще се превърне в държавен глава с реална изпълнителна власт по подобие на френския или руския президент, с когото той се сравнява. Във втория ще се превърне в история.

Тези избори могат да се окажат решаващи за много неща - бъдещето на действащата турска конституция от 1982 г., наследство от последния военен преврат, политическия статут на кюрдите, мястото на религията в обществото, качеството на демокрацията в страната и ролята на Анкара в региона.



Кюрдска рулетка

В името на голямата цел президентът Ердоган загърби надпартийния статут на институцията и поведе кампанията на АКР, тръбейки в цялата страна, че иска 400 депутати. Толкова ще му стигнат да промени конституцията в желаната от него посока. По-реалистична цел е да получи 330, или мнозинство от три пети. С него ще може да предизвика референдум със същата цел. Най-песимистичната прогноза е да не събере 276 мандата, или мнозинство от 50% плюс един. Тогава АКР, която в последните 13 години спечели последователно и безапелационно седем вота - парламентарни, местни и президентски, плюс два референдума, ще трябва да управлява в коалиция. А в най-невероятния сценарий всички останали могат да направят съюз срещу нея и да я изместят от властта.

Според проучванията втора се движи Републиканската народна партия (СНР), основана от Кемал Ататюрк, на която социолозите отреждат около 25%. Трета се очертава дясната националистическа Партия на националното движение (МНР), която се очаква да вземе около 13%.

Но най-голямата интрига е около създадената преди едва три години прокюрдска HDP. От нейното представяне в голяма степен зависи дали АКР ще управлява сама или в коалиция и дали Ердоган ще сбъдне мечтата си да направи Турция президентска република и да се сдобие с абсолютна власт. Това е така заради високия изборен праг от 10% от националния вот за влизане в парламента. Досега, за да го избегнат, кюрдите излъчваха независими кандидати. Сега младият харизматичен лидер на ΗDР Селахаттин Демирташ, който преди година излезе в президентските избори срещу Ердоган, заложи всичко на карта и състави партийна листа. В нея освен кюрди има представители на други малцинства като алевити, азери, арменци, асирийци, лази, роми, черкези и LGBT активисти.

Ако прескочи прага, HDP може да вкара 60 депутати, сочи проучване на MetroPOLL. Това ще е повече от 35-те прокюрдски депутати в сегашния Меджлис. Същата агенция дава 269 места и обикновено мнозинство на АКР срещу 132 за кемалистите и 89 за националистите. Други социолози смятат, че HDP няма да прескочи 10-те процента. Това означава, че гласовете им отиват в първата партия, прескочила бариерата в съответния окръг. В бастиона на HDP следващата сила е АКР. Това превръща участието на Демирташ в игра на кюрдска рулетка, коментира пред "Капитал" дипломат от представителството на ЕС в Анкара, пожелал анонимност. Ако спечели, може да удвои присъствието на кюрдите в парламента, а ако загуби - да предостави на Ердоган желаното конституционно мнозинство.

Все още не е ясно колко души са се регистрирали да гласуват в неделя, но ако се екстраполират данните от последните два вота, може да се очакват малко над 53 млн. Ако избирателната активност е около 80%, колкото беше преди година, това означава, че HDP се нуждае от 4.5 млн. гласа, за да мине 10-процентовата бариера. На президентските избори преди година Демирташ получи 3.9 млн. гласа.

Ако партията му прескочи бариерата и лиши АКР от десетки депутати, не е изключена коалиция между двете сили. Тогава надеждата ще бъде не само за нормализиране по кюрдския въпрос, но и за слагане на спирачка на авторитарните амбиции на Ердоган и похода му към още по-голяма концентрация на власт. Проблем, включително за управлението, ще бъде, ако HDP не влезе и това постави под въпрос доколко легитимен и представителен е новият парламент. Изключването може да тласне кюрдите към по-радикални сили, като признатата в редица страни за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша 1 Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша

Опозицията овладя Сената, но властта ще продължи с евроскептицизъм, антилиберални мерки и икономически национализъм

14 окт 2019, 721 прочитания

Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива 1 Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива

Анкара едва ли иска да влезе в директен сблъсък със сирийската армия, но ситуацията е непредвидима

14 окт 2019, 2123 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Германия посреща лидерите от Г-7 с амбициозни цели за климата и растежа

Най-големите световни икономики изключиха скоро връщане на Русия в клуба

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки