С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 8 юни 2015, 15:02, 10311 прочитания

Турция сложи край на 12-годишната хегемония на Ердоган

Как гласува страната на парламентарните избори и какво следва

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Надеждите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да получи по-големи пълномощия бяха временно попарени в неделя, след като управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) не успя за пръв път в историята си да спечели мнозинство в парламента.

Ердоган, който е най-популярният, но и най-спорният лидер на съвременна Турция, се надяваше на съкрушителна победа за АКР. Тя щеше да му позволи промяна в конституцията и преход към президентска република, по подобие на Франция и САЩ. За да направи това, му беше необходимо мнозинство от 330 гласа, или две трети в 550-местния парламент.


Вместо това, АКР ще трябва да управлява в коалиция за пръв път от почти 13 години. Предстоят тежки преговори, които може да се проточат със седмици. Най-песимистичните сценарии предвиждат предсрочни избори.

Какво се случи в неделя

Почти 54.8 млн. турци бяха призвани в неделя да изберат 25-ото народно събрание на страната. Гласуваха общо 47 465 939 души, което се равнява на 86.63% избирателна активност.



При преброени 99.99% от гласовете в понеделник управляващата АКР е първа с 18 851 272 гласа. Това прави 40.86% от вота и се равнява на 258 депутатски места. Втора е историческата кемалистка Народна републиканска партия (CHP). Нейните 11 513 067 гласа й дават 24.96% от вота и 132 места в меджлиса. Трета е националистическата Партия на националното действие (MHP). За нея са гласували 7 516 225 души, или 16.29%. Хората на Девлет Бахчели, който не изключи коалиция с АКР, ще имат 80 депутати.

Последна по численост, но вероятно първа по важност, в парламента ще влезе младата прокюрдска партия Народно-демократична партия (HDP), водена от харизматичния Селахаттин Демирташ. Той пое риска да участва в изборите с партийна листа вместо традиционната досегашна тактика за регистриране на независими кандидати, за които не важи високият изборен праг от 10%. С това Демирташ разигра на карта възможността редица етнически, религиозни и други малцинства, включително кюрдите, да не бъдат представени в парламента. Ходът му се оказа печеливш. За HDP гласуваха 6 051 469 души. Те отредиха 13.12% за създадената през 2012 г. партия и 80 депутати.

Какво следва

Според конституцията президентът има право да насрочи нови избори, ако до 45 дни не бъде сформирана коалиция, която да получи вот на доверие в парламента. Управляваващата досега партия АКР обяви, че ще опита да договори коалиция. Републиканско-народната партия СНР и прокюрдската HDP вече заявиха, че няма да подкрепят правителство на АКР под каквато и да е форма. Това оставя пред премиера и лидер на АКР Мехмет Давутоглу възможността да преговаря с Партията на националното действие на Бахчели. Това прави от 67-годишния политик ключова фигура за непосредственото бъдеще на Турция.

Бахчели, който води МНР от 1997 г., беше вицепремиер в последното коалиционно правителство преди хегемонията на АКР. Докато Бахчели беше в кабинета, Турция залови лидера на кюрдските сепаратисти Абдула Йоджалан и преживя тежката финансова криза от 2001 г. Подкрепата за Бахчели на изборите в неделя скочи на 16% от 13-те процента четири години по-рано. Според WallStreet Journal това се дължи на притесненията сред крайнодесния електорат за мирните преговори между Анкара и кюрдските сепаратисти, които Бахчели смята за държавна измяна.

В първите си изявления след изборите в неделя Бахчели каза, че е готов да бъде в опозиция и че предсрочните избори ще бъдат най-доброто продължение за него. Въпреки това националистът не изключи категорично участието си в коалиция с АКР. И двете партии черпят електорална подкрепа от едно и също място – практикуващите мюсюлмани и по-бедните райони в страната. И двете партии споделят еднакви подозрения спрямо Запада.

Това прави бъдеща коалиция между тях вероятна, дори и под формата на правителство на малцинството, но подкрепено от депутатите на МНР при строго определени условия, коментира авторът от Hurryiet Серкан Демирташ.

Най-вероятно тези условия ще касаят ключови за електората на националистите въпроси като мирния процес с кюрдите, разрешаване на кипърския проблем, преговорите за присъединяване към ЕС. Правителство с подкрепата на МНР трудно би постигнало напредък в някоя от тези посоки. Подобно управление освен това би продължило започналата в последните години промяна в ролята на Турция между Запада и Изтока, съпътствана както от войнстваща реторика, така и от икономическа експанзия към арабския свят, Африка и Балканите.

Коалиция между АКР и прокюрдската партия би била най-градивна както за Турция, така и за региона. Лидерът на HDP Демирташ изключи възможността да подкрепи управляващите, макар те да направиха най-много за разрешаване на кюрдския въпрос в цялата история на Турция.

Що се отнася до други коалиции, то е малко вероятно АКР да работи заедно с кемалистите. От друга страна, откритата враждебност между националистите и кюрдите прави почти невъзможно трипартийно правителство на всички опозиционни сили срещу партията на Ердоган.
 
Ако вотът се решаваше в:
За разлика от миналия август, когато турците за пръв път в историята си можеха да изберат пряко президента си и едва 250 хил. турци в чужбина се възползваха от това, сега над един милион души извън страната гласуваха още на 31 май. Ето кого би избрала диаспората в някои страни:

България: При гласували 1102 души първа е CHР с 438 гласа, равни на 39.75%. Втората HDP събира 251 гласа и 22.78% от вота.

Великобритания: Гласували са общо 23 837 души. Най-много – 14 111 души, или 59.20% от избирателите подкрепят HDP. Следва CHР с 4973 души, равни на 20.86%.

Германия: Страната с най-голяма турска диаспора би дала мнозинство на партията на Ердоган. От 474 529 гласували там турци 254 507 души, или 53.63% от всички подкрепят АКР. Най-голяма опозиционна сила би била HDP с 83 053 гласа, равни на 17,5%.

Канада: При гласували 5161 души, HDP печели 42.69% или 2203 гласа, следвана от CHР с 1344 гласа или 26.04%.

САЩ: При 17 694 гласа първа със 7 842 гласа, или 44.32% е кемалистката CHР. Следва HDP с 4256 души, равни на 24.05%.

Саудитска Арабия: При общо 4890 гласували 2626, или 53.70% избират АКР. Втора е CHР с 1566 гласа, или 32.03% от вота.

Франция: Гласувалите там 111 740 турци биха дали мнозинство на Ердоган. Общо 56 594 души, или 50.65% от гласувалите предпочитат АКР. Следва HDP с 33 087 гласа, равни на 29.61%.

Швеция: От общо 7706 гласували турци в Швеция 3340, или 43.34% избират HDP. Втора сила там е управляващата АКР с 2618 гласа, равни на 33.97%.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво друго по света: няколко любопитни идеи Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Вино отлежава в Космоса; Хакери "превземат" гласов асистент и с лазер; Нов живот за орбиталните отпадъци

15 ное 2019, 344 прочитания

Разследването за импийчмънт на Тръмп: Показанията на висш дипломат подсилват обвиненията на демократите 1 Разследването за импийчмънт на Тръмп: Показанията на висш дипломат подсилват обвиненията на демократите

През следващите 10 дни предстоят публичните показания на девет други свидетели

14 ное 2019, 908 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Несигурността след изборите потопи лирата и борсата в Истанбул

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10