Турция сложи край на 12-годишната хегемония на Ердоган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Турция сложи край на 12-годишната хегемония на Ердоган

Продавач на лотарийни билети чете турски вестник, публикувал в понеделник на първа страница снимка на президента Ердоган и заглавие "Пропадане".

Турция сложи край на 12-годишната хегемония на Ердоган

Как гласува страната на парламентарните избори и какво следва

10546 прочитания

Продавач на лотарийни билети чете турски вестник, публикувал в понеделник на първа страница снимка на президента Ердоган и заглавие "Пропадане".

© Umit Bektas


Надеждите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да получи по-големи пълномощия бяха временно попарени в неделя, след като управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) не успя за пръв път в историята си да спечели мнозинство в парламента.

Ердоган, който е най-популярният, но и най-спорният лидер на съвременна Турция, се надяваше на съкрушителна победа за АКР. Тя щеше да му позволи промяна в конституцията и преход към президентска република, по подобие на Франция и САЩ. За да направи това, му беше необходимо мнозинство от 330 гласа, или две трети в 550-местния парламент.

Вместо това, АКР ще трябва да управлява в коалиция за пръв път от почти 13 години. Предстоят тежки преговори, които може да се проточат със седмици. Най-песимистичните сценарии предвиждат предсрочни избори.

Какво се случи в неделя

Почти 54.8 млн. турци бяха призвани в неделя да изберат 25-ото народно събрание на страната. Гласуваха общо 47 465 939 души, което се равнява на 86.63% избирателна активност.

При преброени 99.99% от гласовете в понеделник управляващата АКР е първа с 18 851 272 гласа. Това прави 40.86% от вота и се равнява на 258 депутатски места. Втора е историческата кемалистка Народна републиканска партия (CHP). Нейните 11 513 067 гласа й дават 24.96% от вота и 132 места в меджлиса. Трета е националистическата Партия на националното действие (MHP). За нея са гласували 7 516 225 души, или 16.29%. Хората на Девлет Бахчели, който не изключи коалиция с АКР, ще имат 80 депутати.

Последна по численост, но вероятно първа по важност, в парламента ще влезе младата прокюрдска партия Народно-демократична партия (HDP), водена от харизматичния Селахаттин Демирташ. Той пое риска да участва в изборите с партийна листа вместо традиционната досегашна тактика за регистриране на независими кандидати, за които не важи високият изборен праг от 10%. С това Демирташ разигра на карта възможността редица етнически, религиозни и други малцинства, включително кюрдите, да не бъдат представени в парламента. Ходът му се оказа печеливш. За HDP гласуваха 6 051 469 души. Те отредиха 13.12% за създадената през 2012 г. партия и 80 депутати.

Какво следва

Според конституцията президентът има право да насрочи нови избори, ако до 45 дни не бъде сформирана коалиция, която да получи вот на доверие в парламента. Управляваващата досега партия АКР обяви, че ще опита да договори коалиция. Републиканско-народната партия СНР и прокюрдската HDP вече заявиха, че няма да подкрепят правителство на АКР под каквато и да е форма. Това оставя пред премиера и лидер на АКР Мехмет Давутоглу възможността да преговаря с Партията на националното действие на Бахчели. Това прави от 67-годишния политик ключова фигура за непосредственото бъдеще на Турция.

Бахчели, който води МНР от 1997 г., беше вицепремиер в последното коалиционно правителство преди хегемонията на АКР. Докато Бахчели беше в кабинета, Турция залови лидера на кюрдските сепаратисти Абдула Йоджалан и преживя тежката финансова криза от 2001 г. Подкрепата за Бахчели на изборите в неделя скочи на 16% от 13-те процента четири години по-рано. Според WallStreet Journal това се дължи на притесненията сред крайнодесния електорат за мирните преговори между Анкара и кюрдските сепаратисти, които Бахчели смята за държавна измяна.

В първите си изявления след изборите в неделя Бахчели каза, че е готов да бъде в опозиция и че предсрочните избори ще бъдат най-доброто продължение за него. Въпреки това националистът не изключи категорично участието си в коалиция с АКР. И двете партии черпят електорална подкрепа от едно и също място – практикуващите мюсюлмани и по-бедните райони в страната. И двете партии споделят еднакви подозрения спрямо Запада.

Това прави бъдеща коалиция между тях вероятна, дори и под формата на правителство на малцинството, но подкрепено от депутатите на МНР при строго определени условия, коментира авторът от Hurryiet Серкан Демирташ.

Най-вероятно тези условия ще касаят ключови за електората на националистите въпроси като мирния процес с кюрдите, разрешаване на кипърския проблем, преговорите за присъединяване към ЕС. Правителство с подкрепата на МНР трудно би постигнало напредък в някоя от тези посоки. Подобно управление освен това би продължило започналата в последните години промяна в ролята на Турция между Запада и Изтока, съпътствана както от войнстваща реторика, така и от икономическа експанзия към арабския свят, Африка и Балканите.

Коалиция между АКР и прокюрдската партия би била най-градивна както за Турция, така и за региона. Лидерът на HDP Демирташ изключи възможността да подкрепи управляващите, макар те да направиха най-много за разрешаване на кюрдския въпрос в цялата история на Турция.

Що се отнася до други коалиции, то е малко вероятно АКР да работи заедно с кемалистите. От друга страна, откритата враждебност между националистите и кюрдите прави почти невъзможно трипартийно правителство на всички опозиционни сили срещу партията на Ердоган.

 
Ако вотът се решаваше в:

За разлика от миналия август, когато турците за пръв път в историята си можеха да изберат пряко президента си и едва 250 хил. турци в чужбина се възползваха от това, сега над един милион души извън страната гласуваха още на 31 май. Ето кого би избрала диаспората в някои страни:

България: При гласували 1102 души първа е CHР с 438 гласа, равни на 39.75%. Втората HDP събира 251 гласа и 22.78% от вота.

Великобритания: Гласували са общо 23 837 души. Най-много – 14 111 души, или 59.20% от избирателите подкрепят HDP. Следва CHР с 4973 души, равни на 20.86%.

Германия: Страната с най-голяма турска диаспора би дала мнозинство на партията на Ердоган. От 474 529 гласували там турци 254 507 души, или 53.63% от всички подкрепят АКР. Най-голяма опозиционна сила би била HDP с 83 053 гласа, равни на 17,5%.

Канада: При гласували 5161 души, HDP печели 42.69% или 2203 гласа, следвана от CHР с 1344 гласа или 26.04%.

САЩ: При 17 694 гласа първа със 7 842 гласа, или 44.32% е кемалистката CHР. Следва HDP с 4256 души, равни на 24.05%.

Саудитска Арабия: При общо 4890 гласували 2626, или 53.70% избират АКР. Втора е CHР с 1566 гласа, или 32.03% от вота.

Франция: Гласувалите там 111 740 турци биха дали мнозинство на Ердоган. Общо 56 594 души, или 50.65% от гласувалите предпочитат АКР. Следва HDP с 33 087 гласа, равни на 29.61%.

Швеция: От общо 7706 гласували турци в Швеция 3340, или 43.34% избират HDP. Втора сила там е управляващата АКР с 2618 гласа, равни на 33.97%.

Надеждите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да получи по-големи пълномощия бяха временно попарени в неделя, след като управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) не успя за пръв път в историята си да спечели мнозинство в парламента.

Ердоган, който е най-популярният, но и най-спорният лидер на съвременна Турция, се надяваше на съкрушителна победа за АКР. Тя щеше да му позволи промяна в конституцията и преход към президентска република, по подобие на Франция и САЩ. За да направи това, му беше необходимо мнозинство от 330 гласа, или две трети в 550-местния парламент.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Ние нямаме нужда от съсед-султан с мечти за неоосманска империя. Затова за нас това развитие на нещата е благоприятно.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#1] от "kratun.ko":

    Това да, но и издигането на платформата на националистите на Демирташ не е особено позитивно явление. Единият е за отомански централизъм при горе-долу равноправно положение на етносите, другият за десен национализъм елиминиращ диалог с другите етноси.

  • 3
    alex.p.ivanov avatar :-|
    alex.p.ivanov

    До коментар [#2] от "daskal1":

    Пич, не разпространявай глупости като комунистически даскал

    http://en.wikipedia.org/wiki/Peoples%27_Democratic_Party_%28Turkey%29

  • 4
    alex.p.ivanov avatar :-|
    alex.p.ivanov

    "The People's Democratic Party is an anti-nationalist[3][10] left-wing political party in Turkey"

  • 5
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    До коментар [#4] от "alex2":

    Забрави да добавиш "In the party's manifesto, the HDP has pledged to create a Ministry of Women and to establish 8 March International Women's Day as a national holiday". както и обещанията да повишат заплатите.

  • 6
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    До коментар [#3] от "alex2":
    Сашко, що е туй "комунистически даскал"? Чичо ми беше даскал по времето на социализма в България защото като бивш царски офицер-химик не можеше да бъде полезен на народната армия. Ако говориш за "даскали по научен комунизъм" - съгласен, то си беше из областта на ненаучната фантастика. Аз самият съм имал и "комунистически" и "капиталистически" даскали, и от едните и от другите много съм научил. А ти?

  • 7
    alex.p.ivanov avatar :-|
    alex.p.ivanov

    До коментар [#6] от "daskal1":

    Не виждам проблем в коментар номер 5. Турция има нужда от напредък що се отнася до жените, защото в това отношение дръпнаха назад благодарение на чичо ердоган. Иначе ако си мислиш това което аз - говоря точно за тези даскали, които измислят едни несъществуващи факти и след това ги предават на децата. Чичо ти може би ти е разказвал как са смилали ” новините” на деня и са захранвали децата всяка сутрин с удобната, леко променена информация - именно за това говоря.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#7] от "alex2":
    Чичо ми беше даскал по химия и честен човек. Не пиши глупости базирани на съчинения от "наръчник на агитатора", не е прилично.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK