С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 9 юни 2015, 16:28, 5637 прочитания

Антоний Гълъбов: В Европа трябва общ фронт срещу Русия

Половин година от комисията "Юнкер" и година след изборите за ЕП пред Европа стоят повече въпросителни отколкото решения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
доц. Антоний Гълъбов

Фотограф: Анелия Николова
Още от началото на своите мандати членовете на Европейския парламент и комисията на Жан-Клод Юнкер са изправени пред сериозни въпроси за решаване. Във вътрешнополитически план мерките срещу младежката безработица и нуждата от синхронизация на редица вътрешни пазари, като газовия и дигиталния, притискат новите европейски политици. Имиграционният натиск от Африка и Близкия Изток, както и фундаменталната атака над европейските ценности от т.нар. Ислямска Държава пък притискат европейските лидери отвън. А търговските отношения между САЩ и ЕС и опитът за баланс в отношенията с Русия отново стават актуални. По тези теми говориха редица експерти на дискуся, организирана от гражданската платформа MoveBG, Европейския институт и Информационния център "Европа директно", която се проведе в Дома на Европа във вторник.

На външнополитическия фронт: разединена Европа е най-сериозният враг сама на себе си


Отношенията с Русия и миграционните и терористични предизвикателства, идващи от Близкия Изток и Африка, остават водещите външнополитически въпроси пред новите европейски лидери. 

По отношение на Русия социологът доц. д-р Антоний Гълъбов от Нов български университет каза, че най-сериозният проблем пред ЕС е неспособността на новите представители на изпълнителната власт в Брюксел да изградят обща позиция спрямо агресивната политика на режима в Москва. Той разкритикува Европа за това, че не е успяла да загърби краткосрочните си корпоративни интереси в името на по-ефективни санкции. По думите му подписването на Минските споразумения са легитимирали действията на Кремъл в Крим и са подронили международния авторитет на ЕС. Гълъбов смята за стратегическа грешка, че не Брюксел, а Париж и Берлин са поели преговорите с Москва от самото начало и така са оставили Русия да разделя европейските държави и по този начин - да ръководи кризата. "В Европа трябва общ фронт между леви и десни партии срещу Русия", коментира още доц. Гълъбов.

Според него не пълната изолация на Русия, а на кликата около Путин, е ключова за излизането от кризата. "Русия ще същестува и след Путин, но въпросът е в какъв вид", каза преподавателят и допълни, че възобновяването на диалога трябва да се случи въпреки действията на Путин.



Гълъбов също отчете като проблемна позицията на Европа спрямо ИДИЛ. По думите му единственият начин, по който ЕС може да защити идеята за своите фундаментални принципи, е като се противопостави с конкретни действия спрямо ислямската заплаха.

Анелия Иванчева от дирекция "Международно сътрудничество" на МВР пък засегна другото основно предизвикателство пред ЕС, което идва от мюсюлманския свят - миграционния поток. По думите й в първите месеци от работата на новата комисия са взети сериозни, макар и не задължително популярни мерки за справянето с бежанската криза. Тя ги раздели на две категории - незабвани и стратегически, като в първата група влизат механизмите за релокация и презаселване на около 40 хил. души в рамките на ЕС и увеличаването на капацитета на граничната служба FRONTEX и операция "Тритон". Във втората пък влизат по-дългосрочните политики по интеграция и управление на мигрантите. "Ако искаме солидарност при бъдещи кризи, ние трябва да покажем солидарност с тези политики", призова Иванчева по отношение на българските задължения по релокацията. По новите правила на ЕС страната ни трябва да приеме 572 бежанци от Гърция и Италия.

Енергетиката и ТПТИ като вътрешноевропейски приоритети

Кирил Петков

Фотограф: Надежда Чипева
В навечерието на гласуването на препоръките на ЕП към Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТППИ), митологията около договора остава водеща част от дебата. Това смятат както евродепутатите Светослав Малинов и Андрей Ковачев от групата на ЕНП, така и предприемачът Кирил Петков. По думите на Малинов не бива да се допуска най-мащабното търговско споразумение в света да бъде отхвърлено заради няколко спорни точки или клаузи, както се случи с ACTA. Кирил Петков пък смята, че тъй като полвината български малки и средни предприятия имат потенциал да изнасят към САЩ, споразумението ще помогне за развитието им. Според него единствените сектори, които потенциално ще загубят от договора, са пазарите на труда, защитавани от синдикални структури. По отношение на спорния арбитражен механизъм, който поляризира европейското мнение спрямо договора със САЩ, Петков смята, че той нито е нещо ново, нито би навредил толкова, колкото твърдят опонентите му. "Подобни механизми съществуват и работят в ЕС", каза Петков и сподели, че големите международни корпорации така или иначе имат инструменти, с които да притискат националните правителства. "Арбитражът ще застрахова чуждите инвеститори от най-голямата несигурност, която ги спира да влизат у нас - слабата съдебна система", твъри той.

Енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров добави, че ТПТИ е ключов инструмент, който ще позволи размяната на технологични иновации в енергийната ефективност и експлоатация на алтернативни енергоизточници между САЩ и ЕС. По думите му Русия и енергодружествата в някои страни, които държат монопола над енергийните пазари, са основните опоненти срещу либерализацията на енергийния режим и трансатлантически договор, който застрашава доминантните им позиции. Владимиров каза още, че паралелната децентрализация и интеграция на европейската енергийна мрежа могат да засилят позицията на Европа. Според Вларимиров обаче източноевропейските държави, които имат най-сериозна полза от подобни политики, са и тези, които имат най-фрагментирана политическа воля, за да ги прокарат. Това може да се окаже най-сериозната пречка пред енергийната реформа в ЕС според експерта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Климатичните промени спънаха разширяването на лондонското летище "Хийтроу" Климатичните промени спънаха разширяването на лондонското летище "Хийтроу"

Ръководството на най-голямата британска аерогара ще обжалва казуса пред Върховния съд на страната

28 фев 2020, 822 прочитания

Полша обърква миграцията по чисто европейски начин Полша обърква миграцията по чисто европейски начин

Поляците повтарят грешката на Германия, преструвайки се, че имигрантите ще се върнат вкъщи

28 фев 2020, 934 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 15871 прочитания

28 фев 2020, 5494 прочитания

28 фев 2020, 3056 прочитания

28 фев 2020, 2784 прочитания

28 фев 2020, 2518 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Г-7 се договориха да спрат използването на изкопаеми горива до края на века

Според природозащитници това не е достатъчно и срокът трябва да е до 2050 г.

Още от Капитал
Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

Сбогом, Lafka

Очакването на пазара е веригата да заработи като място за продажба на продуктите на държавния тотализатор

Супермаркет у дома

Иван Александров, изпълнителен директор и основател на eBag.bg, пред "Капитал"

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10