Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 9 юни 2015, 16:28, 5668 прочитания

Антоний Гълъбов: В Европа трябва общ фронт срещу Русия

Половин година от комисията "Юнкер" и година след изборите за ЕП пред Европа стоят повече въпросителни отколкото решения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
доц. Антоний Гълъбов

Фотограф: Анелия Николова
Още от началото на своите мандати членовете на Европейския парламент и комисията на Жан-Клод Юнкер са изправени пред сериозни въпроси за решаване. Във вътрешнополитически план мерките срещу младежката безработица и нуждата от синхронизация на редица вътрешни пазари, като газовия и дигиталния, притискат новите европейски политици. Имиграционният натиск от Африка и Близкия Изток, както и фундаменталната атака над европейските ценности от т.нар. Ислямска Държава пък притискат европейските лидери отвън. А търговските отношения между САЩ и ЕС и опитът за баланс в отношенията с Русия отново стават актуални. По тези теми говориха редица експерти на дискуся, организирана от гражданската платформа MoveBG, Европейския институт и Информационния център "Европа директно", която се проведе в Дома на Европа във вторник.

На външнополитическия фронт: разединена Европа е най-сериозният враг сама на себе си


Отношенията с Русия и миграционните и терористични предизвикателства, идващи от Близкия Изток и Африка, остават водещите външнополитически въпроси пред новите европейски лидери. 

По отношение на Русия социологът доц. д-р Антоний Гълъбов от Нов български университет каза, че най-сериозният проблем пред ЕС е неспособността на новите представители на изпълнителната власт в Брюксел да изградят обща позиция спрямо агресивната политика на режима в Москва. Той разкритикува Европа за това, че не е успяла да загърби краткосрочните си корпоративни интереси в името на по-ефективни санкции. По думите му подписването на Минските споразумения са легитимирали действията на Кремъл в Крим и са подронили международния авторитет на ЕС. Гълъбов смята за стратегическа грешка, че не Брюксел, а Париж и Берлин са поели преговорите с Москва от самото начало и така са оставили Русия да разделя европейските държави и по този начин - да ръководи кризата. "В Европа трябва общ фронт между леви и десни партии срещу Русия", коментира още доц. Гълъбов.

Според него не пълната изолация на Русия, а на кликата около Путин, е ключова за излизането от кризата. "Русия ще същестува и след Путин, но въпросът е в какъв вид", каза преподавателят и допълни, че възобновяването на диалога трябва да се случи въпреки действията на Путин.



Гълъбов също отчете като проблемна позицията на Европа спрямо ИДИЛ. По думите му единственият начин, по който ЕС може да защити идеята за своите фундаментални принципи, е като се противопостави с конкретни действия спрямо ислямската заплаха.

Анелия Иванчева от дирекция "Международно сътрудничество" на МВР пък засегна другото основно предизвикателство пред ЕС, което идва от мюсюлманския свят - миграционния поток. По думите й в първите месеци от работата на новата комисия са взети сериозни, макар и не задължително популярни мерки за справянето с бежанската криза. Тя ги раздели на две категории - незабвани и стратегически, като в първата група влизат механизмите за релокация и презаселване на около 40 хил. души в рамките на ЕС и увеличаването на капацитета на граничната служба FRONTEX и операция "Тритон". Във втората пък влизат по-дългосрочните политики по интеграция и управление на мигрантите. "Ако искаме солидарност при бъдещи кризи, ние трябва да покажем солидарност с тези политики", призова Иванчева по отношение на българските задължения по релокацията. По новите правила на ЕС страната ни трябва да приеме 572 бежанци от Гърция и Италия.

Енергетиката и ТПТИ като вътрешноевропейски приоритети

Кирил Петков

Фотограф: Надежда Чипева
В навечерието на гласуването на препоръките на ЕП към Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТППИ), митологията около договора остава водеща част от дебата. Това смятат както евродепутатите Светослав Малинов и Андрей Ковачев от групата на ЕНП, така и предприемачът Кирил Петков. По думите на Малинов не бива да се допуска най-мащабното търговско споразумение в света да бъде отхвърлено заради няколко спорни точки или клаузи, както се случи с ACTA. Кирил Петков пък смята, че тъй като полвината български малки и средни предприятия имат потенциал да изнасят към САЩ, споразумението ще помогне за развитието им. Според него единствените сектори, които потенциално ще загубят от договора, са пазарите на труда, защитавани от синдикални структури. По отношение на спорния арбитражен механизъм, който поляризира европейското мнение спрямо договора със САЩ, Петков смята, че той нито е нещо ново, нито би навредил толкова, колкото твърдят опонентите му. "Подобни механизми съществуват и работят в ЕС", каза Петков и сподели, че големите международни корпорации така или иначе имат инструменти, с които да притискат националните правителства. "Арбитражът ще застрахова чуждите инвеститори от най-голямата несигурност, която ги спира да влизат у нас - слабата съдебна система", твъри той.

Енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров добави, че ТПТИ е ключов инструмент, който ще позволи размяната на технологични иновации в енергийната ефективност и експлоатация на алтернативни енергоизточници между САЩ и ЕС. По думите му Русия и енергодружествата в някои страни, които държат монопола над енергийните пазари, са основните опоненти срещу либерализацията на енергийния режим и трансатлантически договор, който застрашава доминантните им позиции. Владимиров каза още, че паралелната децентрализация и интеграция на европейската енергийна мрежа могат да засилят позицията на Европа. Според Вларимиров обаче източноевропейските държави, които имат най-сериозна полза от подобни политики, са и тези, които имат най-фрагментирана политическа воля, за да ги прокарат. Това може да се окаже най-сериозната пречка пред енергийната реформа в ЕС според експерта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тръмп настоява за по-строг контрол на социалните медии 1 Тръмп настоява за по-строг контрол на социалните медии

Очаква се да бъде преразгледан законът, защитаващ Facebook и Twitter от отговорност за постовете на потребителите

28 май 2020, 581 прочитания

Китай ограничава автономията на Хонконг Китай ограничава автономията на Хонконг

Приемането на плана за закон за сигурност идва, след като САЩ дадоха знак, че статутът на града за облекчение при търговията може да бъде отменен

28 май 2020, 738 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Г-7 се договориха да спрат използването на изкопаеми горива до края на века

Според природозащитници това не е достатъчно и срокът трябва да е до 2050 г.

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10